№ 224
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20251001000039 по описа за 2025 година
Производството е по чл.267 и сл. във връзка с чл.294 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от Въззивното производството е образувано
по въззивна жалба на „Кока – Кола Хеленик Ботълинг къмпани България“АД, ЕИК
********* насочена против Решение № 260015/01.03.2022 г., постановено по т.д. № 115/2020
г. по описа на Софийски градски съд, ТО с което са отхвърлени предявените от въззивното
дружество осъдителни искове за осъждане на „Мариус груп“ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на ищеца сумата от 226 277,44 лв., представляваща продажна цена с вкл.ДДС на
стоки – алкохолни напитки, доставени на ответника в изпълнение на договор за дистрибуция
на алкохолни напитки от 10.07.2019 г., за доставките на които са съставени 4 бр. фактури /от
05.06.2019 г., 17.06.2019 г., 26.06.2019 г. и 08.08.2019 г./, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2020
г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е признато за установено между
страните по делото, че два броя сертификати към фактурите от 17.06.2019 г. и 08.08.2019 г.
са неистински /неавтентични/ в частта относно положения от името на лицето Р. В. подпис в
графа „получател“. В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в
едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, както и за
постановяването му в противоречие с материалния закон – ТЗ и ЗЗД, вкл. за необоснованост.
Поддържа се, че съдът не бил взел предвид твърденията на ищеца-въззивник относно
позоваването му на четирите броя процесни фактури, като основание за възникване на
1
претендираните съдебно от ищеца-въззивник права, поради което и фактически неверен бил
решаващият му извод, че искът е заявен на основание единствено договора за дистрибуция
от 10.07.2019 г. Отделно от горното в нарушение на съдопроизводствените правила
първоинстанционният съд не описал и фактическата обстановка по спора, което от своя
страна довело и до грешната му преценка относно това какви точно твърдения са направени
от ищеца и какво се включва в предмета на спора. Иска се обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде
уважен.Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемото дружество оспорва подадената жалба като в отговора са изложени
подробни съображения в тази насока.Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като
бъдат присъдени направените по делото разноски.
При първоначалното разглеждане на делото в САС под №489/22г. е постановено
решение №678/03.11.22г. с което е :
-отменено Решение № 260015/01.03.2022 г., постановено по т.д. № 115/2020 г. по
описа на Софийски окръжен съд, ТО в частта му, с което са отхвърлени предявените от
„Кока кола Хеленик Ботълинг къмпани България“АД, ЕИК ********* против „Мариус
груп“ЕООД, ЕИК ********* осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.293 ТЗ за заплащане на сумата от 60 107,20 лв., представляваща
продажна цена с вкл. ДДС на стоки – алкохолни напитки, доставени на ответника в
изпълнение на договор за дистрибуция на алкохолни напитки от 10.07.2019 г., за доставките
на които са съставени 3 бр. фактури /от 05.06.2019 г., 17.06.2019 г. и 26.06.2019 г./, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и в
частта, с която „Кока кола Хеленик Ботълинг къмпани България“АД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на „Мариус груп“ЕООД, ЕИК ********* сумата над 219 лв. до сумата от
300 лв. като сторени разноски за възнаграждение на вещо лице и сумата над 6 132 лв. до
сумата от 8 400 лв. за платено адвокатско възнаграждение с ДДС за производството пред ОС
София и вместо него е постановено решение ,с което
- „Мариус груп“ЕООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Кока кола Хеленик
Ботълинг къмпани България“АД, ЕИК ********* сумата от 60 107,20 лв. /шестдесет хиляди
сто и седем лева и двадесет стотинки/, представляваща продажна цена с вкл.ДДС на стоки –
алкохолни напитки, доставени на ответника в изпълнение на договор за дистрибуция на
алкохолни напитки от 10.07.2019 г., за доставките на които са съставени 3 бр. фактури /от
05.06.2019 г., 17.06.2019 г., 26.06.2019 г./, ведно с обезщетение за забава върху тази сума в
размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.07.2020
г. до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 5 946,43 лв. /пет хиляди
деветстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и три стотинки/ разноски по делото
пред двете инстанции, от които 2 404,29 лв. за платена държавна такса пред ОС София,
съобразно уважената част от иска, 1 202,14 лв. за платена държавна такса и 2 340 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител за пред въззивната
2
инстанция, съобразно уважената част от жалбата.
-потвърдено е Решение № 260015/01.03.2022 г., постановено по т.д. № 115/2020 г. по
описа на Софийски окръжен съд, ТО в останалата му обжалвана част, с която предявените
от „Кока кола Хеленик Ботълинг къмпани България“АД, ЕИК ********* против „Мариус
груп“ЕООД, ЕИК ********* осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.293 ТЗ са отхвърлени в частта над сумата от 60 107,20 лв. до сумата
от 226 227,44 лв., представляваща продажна цена с вкл. ДДС на стоки – алкохолни напитки,
доставени на ответника в изпълнение на договор за дистрибуция на алкохолни напитки от
10.07.2019 г., за доставките на които е съставена фактура от 08.08.2019 г., ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 28.07.2020 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която „Кока
кола Хеленик Ботълинг къмпани България“АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на
„Мариус груп“ЕООД, ЕИК ********* сумата от 219 лв. като сторени разноски за
възнаграждение на вещо лице и сумата от 6 132 лв. за платено адвокатско възнаграждение с
ДДС за производството пред ОС София.
Това решение е обжалвано по касационен ред пред ВКС,който с решение
№12/15.01.25г. по т.д.№1098/23г е отменил същото и върнал делото на САС за ново
разглеждане от друг състав. С решението са дадени указания на въззивната инстанция да
обсъди и вземе предвид доказателствения материал по делото и свързаните с това доводи и
възражения на страните, а именно: имейли на ищеца от 14 и 17.08.2019г., писмо на ищеца №
С01121 от 14.11.2019г., данните по служебна справка за прокурорска преписка № 54346 от
2019г. на СРП, както и част от заключението на съдебно почерковата експертиза във връзка с
неавтентичността на подписа за „получател“ по фактури № ********** от 17.06.2017г. и
документацията към нея.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Кока Кола
Хеленик Ботълинг Къмпани България“АД против „Мариус Груп“ЕООД. Подържа се в
исковата молба,че страните по делото били обвързани от договорно правоотношение,
основано на договор за дистрибуция от 10.07.2019 г. В изпълнение на задължението си по
същия ищцовото дружество предало на ответното заявените от него стоки, описани в общо 4
броя фактури – **********/05.06.2019 г., **********/17.06.2019 г., *********/26.06.2019 г. и
**********/08.08.2019 г., които стоки били получени от представител на ответника в склад,
използван от Кока кола, и стопанисван от „Мувио Лоджистикс“ЕООД,като били подписани
и съответните предавателни и превозни документи.Подържа се,че ответното дружество не
изпълнило в срок задълженията си по този договор, като не заплатило стойността на
предадените му и приети от него стоки, независимо че ги осчетоводило надлежно и
включило стойността им в дневника за покупки за съответния месец, вкл. ползвало данъчен
кредит за нейната стойност.Падежа на всяко едно от тези парични задължения съвпадало с
3
датите на предаване на отделните фактури.На 05.08.2019 г. ответното дружество направило
частично плащане по първата от горепосочените фактури в размер на 11 000 лв., но
остатъкът от паричното му задължение в размер на 226 277,44 лв. останала незаплатен. Иска
се да бъде постановено решение, с което ответника бъде осъден да заплати на ищеца
последната сума, дължима като продажна цена на продадени и доставени алкохолни напитки
в изпълнение на договор за дистрибуция на алкохолни напитки от 10.07.2019 г. и издадените
въз основа на него четири броя фактури, посочени по номера и стойност, ведно с лихвата за
забава върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното му изплащане, както и направените по делото разноски,включително и тези
по обезпечителното производство по ч.гр.д. № 5971/2020 г. по описа на СГС, ГО.
В отговора по исковата молба ответното дружество е оспорило предявените искове по
основание и по размер. Оспорило е фактическите твърдения на ищеца за обвързаност на
страните по делото по договор за дистрибуция така, както се твърди в исковата молба, вкл.
че в изпълнение на същия да са му били доставени алкохолни напитки, ведно с
придружаващите ги документи – фактури, товарителници и сертификати.Ответникът не е
оспорил фактът, че три от фактурите - **********/05.06.2019 г., **********/17.06.2019 г. и
*********/26.06.2019 г. са осчетоводени от ответника и са включени в дневниците му за
покупко-продажба, вкл. е ползвало данъчен кредит за тях, но оспорва описаните в тях стоки
да са му доставяни и са ги е получавало, поради което и не дължало плащане за тях.
Ответникът признава сключването на сделките, обективирани в посочените фактури и
оспорва само реалното извършване на всяка една доставка, защото фактурите били издадени
предварително с уговорката напитките да бъдат доставени и платени след доставката. По
отношение на последната от фактурите поддържа, че освен че посочените в нея стоки не
били предавани на ответника, същата не е осчетоводявана от него и за нея не е ползван
данъчен кредит. За нея узнал едва в хода на развилото се обезпечително производство.
В обжалваното решение съдът не е изложил фактическата обстановка,която е
установил по делото,което налага същата да бъде изложена от настоящата инстанция.По
делото е представен договор за дистрибуция на алкохолни напитки от 10.07.2019 г.Поради
това,че същият е сключен след издаването на първите три фактури съдът счита,че не се
налага да излага неговите основни клаузи.По делото са представени 4 броя фактури с
доставчик- ищеца и клиент-ответника както следва:
-Фактура №**********/05.06.2019 г. за сумата 22 650,40лв.Фактурата има подпис за
доставчик.Липсва подпис на получател.Към фактурата е приложена товарителница от
05.06.19г. върху която има подпис на получател,но не е посочено името на лицето положило
подписа.Към товарителницата е приложен списък на товара, върху който няма подпис на
получател.
-Фактура №**********/17.06.2019 г. за сумата 8 769,60лв.Върху фактурата има подпис
за получател,но не е посочено името на лицето положило подписа.Към фактурата е
приложен сертификат от 17.06.19г. като за получател е положен подпис от Р. В..Приложена
4
е товарителница от 17.06.19г. върху която има подпис на получател,но не е посочено името
на лицето положило подписа.
-Фактура №*********/26.06.2019 г. за сумата 39 571,20лв.Фактурата има подпис за
доставчик.Липсва подпис на получател. Към фактурата е приложен сертификат от 26.06.19г.
като за получател е положен подпис от Р. В..
-Фактура № **********/08.08.2019 г. за сумата 163 954,24лв.Върху фактурата няма
положени подписи.Към фактурата е приложен сертификат от 08.08.19г. като за получател е
положен подпис от Р. В..Приложена е товарителница от 08.08.19г. върху която има подпис
на получател,но не е посочено името на лицето положило подписа.
По делото е представено писмо от 14.11.19г. от ищеца до ответника,с което последния е
информиран,че във връзка с полицейското разследване относно схема на измама свързана с
вземане на алкохолни продукти от складовете на ищеца и обстоятелството,че посочените по-
горе четири фактури влизат в обхвата на разследването,ищеца не може да сторнира тези
фактури поне до приключването на разследването.С писмото се благодари за ползотворното
бизнес сътрудничество. С приемо-предавателен протокол от 04.08.20г. представител на
ответника е предал фактури с №№ **********/05.06.2019 г., **********/17.06.2019 г. и
*********/26.06.2019 г. На разследващ полицай от СДВР.
С протоколно определение от 12.02.21г. съдът е разпределил доказателствената тежест
като е указал на ищеца,че следва да ангажира доказателства за доставката на описаните в
исковата молба стоки на посочената стойност.С определение от същата дата е открито
производство по оспорване на истинността на подписа положен от Р. В. върху сертификат от
17.06.19г. и върху такъв от 08.08.19г.
По делото са разпитани свидетелите И. и Д. - служители на ответника, както и на
свидетеля С.,които установяват, че страните са били в трайни търговски отношения .От
показанията на свидетелите се установява начина на комуникация между страните и начина
на доставяне на заявените количества. Поради липсата на конкретика в показанията на
свидетелите относно спора по отношение на доставката по процесните фактури,съдът
счита,че установените от свидетелите факти не следва да бъдат излагани понастоящем.
Съгласно заключението на назначената счетоводна експертиза тпървите три фактури са
заведени в счетоводството на ответника и по същите е ползван данъчен кредит.Четвъртата
фактура от 08.08.19г. не е заведена в търговските книги на ответника и за нея не е ползван
данъчен кредит.В табличен вид вещото лице е отразило заведените количества и изписаните
количества от ответното дружество по доставките за периода м.06-09.19г. за трите вида
алкохолни продукта.Видно от таблицата за този период няма заведено количество от ликьора
„Йегермайстер“.
По делото са представени имейли от ищеца до ответника от 14.08.19г. и 27.08.19г.,с
които последния е уведомен за задълженията към тези дати.Не са представени
доказателства,че посочените електронни писма са получени от ответника.
Във връзка с дадените от ВКС указания в отменителното решение по делото е представено
5
удостоверение от Софийска районна прокуратура от 10.03.25г. от което се установява,че
досъдебно производство №5016/2020г. по описа на СДВР , пр.пр.54346/2019г. по описа на
СРП е образувано по реда на чл. 212, ал.1 НПК, на 10.01.2020г. и водено за това, че в
периода от 17.06.2019 до 09.08.2019г., в гр. София, с цел набавяне на имотна облага, е
възбудено заблуждение у служители на „Кока Кола Хеленик Ботълинг Къмпани
България"АД, че е направена заявка за поръчка и доставка на алкохолни продукти от
дружествата „Коник БГ“ ЕООД , „Джайч" ООД, „Мариус Груп" ЕООД и ЕТ"Ц. - С. Б." и с
това е причинена на „Кока Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България"АД имотна вреда в
големи размери на стойност 564,469,12лева - престъпление по чл. 210, ал.1,т.5, вр. чл.209,
ал.1 от НК.В хода на досъдебното производство са извършени множество процесуално-
следствени действия в това число са разпитани свидетели, приобщени множество относими
писмени документи, извършени претърсване и изземване с предварително съдебно
разрешение по реда на чл. 161, ал.1 от НПК, назначени, изготвени и приложени са
графическа експертиза и видео- техническа експертиза, назначени и приложени са
допълнителни експертни заключения.Към настоящия момент разследването по
наказателното производство не е приключило и по същото няма привлечено към
наказателна отговорност лице.
Във връзка с дадените от ВКС указания в отменителното решение по делото ,пред
настоящата инстанция, е разпитан свидетеля З. А. А. ,който установява,че през 2019 г. е бил
служител на „ВИН КОМЕРС 05“.Познава П. И.. С М. от „МАРИУС ГРУП“ се запознали на
едно от делата. По фактури от „МАРУС ГРУП“ „ВИН КОМЕРС 05“ е взимал стока „Джак
Даниелс“ и водка „Финландия“. Бивш служител на „Кока кола“ им носел този алкохол.този
бивш служител се свързал с тях като търговски представител или някакъв регионален
търговски представител и заявил може да им доставя алкохолни продукти на по-изгодни
цени, с идея, че той помага на фирма „МАРИУС ГРУП“ да си изпълни таргета към „КОКА -
КОЛА“.Бившия служител на ищеца карал стоката с фактури от фирма „МАРИУС ГРУП“ с
товарен микробус. Свидетелят получавал стоката с фактура от „МАРИУС ГРУП“ към „ВИН
КОМЕРС“. За стоката парите винаги ги е взимал П. И. във брой. Свидетелят заявява,че не е
имало случай да не заплатят стоката.П. И. им е казвал, че „МАРИУС ГРУП“ знаят за тези
сделки, с тяхно съгласие било,тъй като те издавали фактурите. П. И. се представял като
регионален търговски представител на „КОКА – КОЛА“,идвал със служебна кола на „КОКА
– КОЛА“. Когато свидетелят имал контакти с П. И., последния бил служител на „КОКА -
КОЛА“ – няколко месеца през 2019 г.
За да постанови обжалваното решение СОС е приел,че искът е неоснователен в
частта досежно стойността на стоките, за чиято доставка са съставени фактурите от
05.06.2019 г., 17.06.2019 г. и 26.06. 2019 г., тъй като това задължение не произтича от
договора за дистрибуция на алкохолни напитки, сключен на 10.07.2019 г. между страните.
Този договор е сключен на посочената дата и в него изрично било посочено, че срокът му на
действие от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. Според съда отнасянето по този начин на
действието на договора към осъществилите се преди сключването му сделки обаче не може
6
да породи фактически и правен ефект. По делото е било безспорно, че между страните са
налице трайни търговски отношения. Съдът приел,че до момента на сключване на договора
вече са се били осъществили множество неформални самостоятелни правоотношения по
договори за търговска продажба /вкл. тези, за които са съставени фактурите от 05.06.,17.06. и
26.06.2019 г./ и по отношение на тях клаузите на договора от 10.07.2019 г. не могат да се
приложат. Съдът е приел,че твърдението на ищеца, че в изпълнение на договор от
10.07.2019 г. е извършил три доставки /на горепосочените три дати през м. юни 2019 г.,
предхождащи сключването на договора/ и поради това му се дължи стойността на
доставените стоки е невярно и съответно искът е неоснователен в частта за стойността на
стоките, описани във фактурите от тези три дати.
По отношение на стоката, за доставката на която е съставена фактурата от 08.08.2019
г.,съдът е приел,че не било установено същата да е реално доставена на ответника. По
отношение на нея, за разлика от останалите три фактури, не е налице недвусмислено
признание на съществуването на правоотношението и на доставката на стоката чрез
отразяване на фактурата в дневника на покупките и ползване на данъчен кредит по нея /от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че тази фактура не е отразена в счетоводните книги на ответника/, а ответникът отрича
съществуването на правоотношението по продажба от 08.08.2019 г. Установи се, че за
продажбата от 08.08.2019 г. освен фактурата са съставени и списък на товара, товарителница
и сертификат от същата дата. Фактурата не е подписана в графата „получил“, списъкът на
стоката е подписан в графата „пласьор“ от лице, чието име не е посочено, товарителницата в
графата „получател“ е подписана от лице с непосочено име /освен това товарителницата е
превозен документ, тя доказва сключен между изпращача и превозвача договор, а не реална
доставка на стоката/, а сертификатът е подписан от името на лице с имена Р. В. /управител
на ответното дружество/, но от заключението по допуснатата съдебно-графологическа
експертиза се установи, че подписът не е поставен от това лице. При тези доказателства,
съпоставени и със свидетелските показания, както и с всички данни по делото /вкл. данни за
образувано наказателно производство за измама/ съдът е приел,че не може да се направи
извод, че стоките, описани във фактурата от 08.08.2019 г., действително са доставени на
ответника.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и
допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в
жалбата.
Подържа се в жалбата,че извода на съда, че искът е заявен на основание единствено на
договора за дистрибуция от 10.07.2019 г. е неверен,тъй като в петитума на исковата молба се
иска осъждане на ответника да плати продажната цена на продадени и доставени алкохолни
напитки в изпълнение на договор за дистрибуция на алкохолни напитки от 10.07.2019 г. и
издадени въз основа на него четири броя ,които са конкретно посочени-въпросните четири
7
фактури подробно посочени по-горе.
Съдът счита,че това становище на жалбоподателя е основателно.В петитума на исковата
молба недвусмислено е заявено искането на ищеца ответника да бъде осъден да заплати
претендираните суми дължими на основание въпросните четири броя фактури.
Подържа се в жалбата,че в обжалваното решение изобщо не е описана фактическата
обстановка по спора, като не са описани обстоятелствата, които съдът приема, че са
установени от фактическа страна, което е довело до нарушение на принципа по чл. 235, ал.2
ГПК, че съдът следва да обоснове решението си на приетите от него за установени
обстоятелства.
Съдът счита,че това становище на жалбоподателя е основателно.Съгласно чл.235,ал.2 от
ГПК съдът основава решението си върху приетата от него за установени обстоятелства по
делото.В обжалваното решение липсва описание на установената от съда фактическа
обстановка,което наложи същата да бъде посочена от настоящия състав.
Подържа се,че в обжалваното решение съдът неправилно приложил правилата за
доказателствената тежест.С доклада по делото, приет в о. с. з. от 12.02.2021 г., съдът дал
указания на страните, като указал на ищеца - да установи наличието на сключен между
страните договор, условията на този договор и изпълнението на своите задължения по него,
а именно -доставка на описаните в исковата молба стоки, описани в съставените 4 броя
фактури.
Съдът счита,че това становище на жалбоподателя е неоснователно.В посочения доклад
съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е указал на ищеца,че следва да
ангажира доказателства за наличието на правоотношение между страните и доставката на
стоката.
Подържа се,че предявеният инцидентен установителен иск не следвало да бъде разглеждан,
тъй като такъв иск е недопустим.С отговора на исковата молба се оспорвало авторството на
частни документи, а не се оспорва конкретно преюдициално правоотношение, нито
документи които да имат материална доказателствени сила за наличието на такова
правоотношение. Оспорвало се автентичността (авторството) иа документи, които по своето
същество представляват приемо-предавателни протоколи. По отношение на тези документи
от самото начало не се твърдяло, че те са били подписани от управителя на ответното
дружество. Твърденията на жалбоподателя са, че други лица —тези,които взимали стоката,
са подписвали документите от името на „Мариус Груп", като впоследствие тези документи и
фактури към тях.Подържа се,че при това положение, ответното дружество няма правен
интерес да предявява подобен инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК, доколкото
никъде не се твърди, че тези документи са подписвани от управителя на дружеството.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва да е получавал стоките описани в първите
три фактури,които са представени от ищеца като доказателства за наличието на
правоотношение между страните и доставката на стоката.Поради това,че доказателствената
8
тежест за тези обстоятелства се носи от ищеца по делото същия следва да ангажира
убедителни доказателства,че стоката е доставена на ответника по делото- т.е. следва да бъде
установено кое лице е подписало фактурите,товарителниците и сертификатите.Поради
това,че само върху два документа е посочено името на конкретно лице /Р. В./,с оглед
направеното оспорване,законосъобразно е открито производство по чл.212 от ГПК за
оспорване на истинността на подписа на Р. В. .
Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно поради това,че съгласно чл. 301
ТЗ, се счита, че търговецът потвърждава действията на лице, действало от негово име без
представителна власт, ако не се противопостави веднага след узнаването на тези действия.
Макар и от подписите, положени върху фактурите по сделката, да не може да се направи
извод, че лицата, които са ги подписали, са били упълномощени от купувача да получат
стоката, безспорно е, че купувачът е узнал за техните действия, когато той е получил
фактурата, осчетоводил е същата и я е включил в дневниците за покупките, извършил е
частично плащане по нея, както и е ползвал данъчен кредит по ЗДДС в пълен размер по три
от фактурите.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.Спора по делото не е
относно съществуването на правоотношенията между страните по процесните фактури,а
относно доставката на стоката посочена във фактурите и съответно- дължимостта на сумите
по фактурите.Потвърждаването на сделката,чрез включването на фактурите в дневниците за
продажбите по никакъв начин не доказва факта на получаване на стоката, около който факт
е спора по делото.
Подържа се в жалбата,че макар фактура №**********/08.08.2019 г. да не е осчетоводена от
ответното дружество, то от доказателствата, приети по делото се установява, както валидно
възникнало правоотношение по търговска продажба между страните във връзка е фактура
№**********/08.08.2019 г., така и дължимостта на продажната цена от 166 170.24
лв.Ответникът е бил многократно уведомяван за задълженията по тези фактури - с
електронни писма от 27.08.2019г., от 14.08.2019 г., от 26.07.2019 г.. от 26.06.2019 г., и от
10.07.2020 г.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.В кориците на делото съдът
установи наличието на двете електронни писма от 27.08.2019г. и от 14.08.2019 г.,чието
съдържание беше посочено по-горе.Следва да се има предвид,че от наличието на посочените
писма не може да бъде направен извод,на първо място-че същите са получени от ответника
и на второ-че от страна на последния е подаден отговор,в който е налице признание за
претендираното задължение.
Тъй като спора по делото е концентриран около въпроса за включването в дневниците за
покупко-продажби на ответника съдът счита следното:
Включването на една фактура в дневника за покупко-продажби на получателя на стоката и
ползването на данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание за
съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на стоката.
9
Признание за факта на доставката на стоката обаче би представлявало само ако между
страните не съществува спор, че доставката е била или е следвало да бъде извършена преди
или едновременно със съставянето на фактурата. При наличието на твърдения, че фактурата
е съставена преди извършването на доставката по определени причини и оспорването на
доставката от страна на получателя ,не може да бъде прието,че включването на фактурата в
дневника е признание за доставката.
За да бъде уважен предявения иск следва да бъде доказано от страна на ищеца,не само
наличието на правоотношение между страните,но и изпълнение,от негова страна,на
задължението му да достави стоката на купувача,което да породи насрещното задължение за
заплащане на цената на доставената стока.Съдът счита,че в настоящия случай,въпреки
дадените указания с доклада,от страна на продавача-ищеца по делото,не са ангажирани
доказателства,че стоката е доставена. Предвид оспорването на доставката от страна на
ответника,доказването на това обстоятелство следва да бъде по недвусмислен начин,какъвто
в настоящия случай не е налице.От представените товарителници и сертификати посочени
по-горе, предвид липсата на подписи върху част от документите ,липсата на посочени имена
на лицето положило подписа-върху друга част от документите и установеното неподписване
от страна на Р. В.,съдът счита,че не може да бъде направен извод,че представител на
ответника е получил стоките.Такъв извод не може да бъде направен и от показанията на
разпитаните свидетели,които описват начина, по който са се осъществявали търговските
отношения между страните,но установеното от тях не може да се свърже с доставките по
конкретните процесни фактури.
От друга страна по делото са налице доказателства,които разколебават твърдението на
ищеца за извършени от него доставки.
На първо място-от цитираното по-горе писмо от 14.11.19г. се установява,че самия ищец е
посочил,че поради досъдебното производство не може да сторнира тези четири фактури до
приключването на разследването.От факта,че самия ищец е подал такъв отговор може да се
направи извод,че същия е имал намерение /към оня момент/, след приключването на
разследването, да сторнира фактурите-т.е. да отмени,анулира предишната операция-
издаването на фактурата.От друга страна –в писмото се благодари за ползотворното бизнес
сътрудничество.Тази благодарност изразена към 14.11.19г. налага извода,че към този
момент-три-пет месеца след издаване на процесните фактури отношенията между страните
са били „ползотворни“-т.е. липсвали са спорове между тях,още повече такива за заплащане
на 226 277,44лв.
Подържаната доставка на стоките от ищеца на ответника се разколебава и от показанията на
разпитания пред настоящата инстанция свидетел А.,който като служител на трето по делото
юридическо лице,установи,че бивш служител на ищцовото дружество им е доставял
алкохолни продукти по фактури издадени на името на ответното дружество и че
заплащането на доставената стока е извършвано на ръка на този служител.
По отношение на фактурата от 08.08.19г.Същата не е включена в дневниците за продажби на
ответното дружество,установи се,че не е подписана от негов представител,поради което не
10
може да бъде разглеждана като възникнало между страните правоотношение,което да
породи задължения за ответника.
С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските
Предвид решението по спора и на основание чл.78,ал.3 във връзка с чл.273 от ГПК
дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемото дружество
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред САС в размер на
18 100лв., за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 5 950лв. и за държавна такса
пред ВКС 1 351,07лв.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260015/01.03.2022 г., постановено по т.д. № 115/2020 г. по
описа на Софийски градски съд, ТО.
Осъжда „Кока кола Хеленик Ботълинг къмпани България“АД, ЕИК ********* да
заплати на „Мариус груп“ЕООД, ЕИК ********* направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение пред САС в размер на 18 100лв., за адвокатско възнаграждение
пред ВКС в размер на 5 950лв. и за държавна такса пред ВКС 1 351,07лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от
ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11