Решение по дело №1032/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от М.Й.Г. ***, чрез адвокат П.П. от САК против решение № 59/29.03.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 14/2023 г. по описа на Районен съд Несебър, в частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 22-0304-001563/21.12.2022г. издадено от началник сектор в ОД на МВР, Районно управление Несебър, в частта по т.1 от същото, с която на касатора, на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Счита решението за неправилно и необосновано и прави искане за отмяна в обжалваната му част.

Ответникът – Началник сектор към ОД на МВР гр.Бургас, Районно управление Несебър, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Несебър е потвърдил наказателно постановление № 22-0304-001563/21.12.2022 г. издадено от началник сектор в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на М.Г. на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 2 000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10,00 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10,00 лева. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество е обоснован извод за съставомерност на деянията и правомерно ангажиране отговорността на водача на сочените правни основания. Съдът е преценил наложените наказания за правилно определени по вид и размер, с оглед на което е потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение, в обжалваната му част, е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно правомерното ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия съдебен състав.

С издаденото наказателно постановление, по т.1, е ангажирана отговорността на М.Г. в качеството му на водач на МПС, за това, че на 26.11.2022г. в к.к.“Слънчев бряг“, главна алея срещу хотел Роуз Вилидж, посока гр.Св.Влас-гр.Несебър, при извършена проверка от контролни длъжностни лица при РУ Несебър, отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, както и медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, за което му е издаден талон за медицинско изследване с № 131947. На основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП на Г. е наложена глоба в размер на 2 000,00 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лева.

За да е налице дадена годна проба съгласно нормата на чл.769, ал.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИКПМК), е необходимо продължително подаване на въздух в процесното техническо средство с продължителност на издишването от 5 до 15 секунди. Ето защо, задължението на водача на МПС по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП се изразява в това да направи неограничен брой издишвания в техническото средство, докато изпълни техническите изисквания за продължителност на подавания въздух, за да се даде валидна проба. В настоящия случай се касае за направени няколко неуспешни опита от страна на касатора, което според свидетеля Ибрям се е дължало на неговата невъзможност да „вкара достатъчно въздух в апарата“. Преустановяването на опитите да се даде успешна проба и липсата на информация от страна на касатора за обективна невъзможност такава да бъде дадена, представлява съставомерен отказ за даване на проба с техническото средство по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Същевременно от контролните длъжностни лица е съставен талон за медицинско изследване № 131947, като касатора безспорно е отказал извършването на проба, посредством медицинско изследване, поради което правилно е бил санкциониран и са му наложени при условията на кумулативност двете административни наказания предвидени в санкционната норма на 174, ал.3 от ЗДвП.

Неоснователни са възраженията на касатора за избирателно третиране от страна на въззивния съд на събраните свидетелски показания, с което се обосновават възражения за неяснота досежно изпълнителното деяние, за което е ангажирана отговорността му, в частност дали Г. е отказал проба или е опитвал неколкократно да даде такава, но безуспешно. Както беше посочено вече, данните по делото сочат, че касаторът не е изпълнил указанията на контролните длъжностни лица и не е подавал достатъчно въздух при тестването му с техническото средство, с което е било осуетено даването на годна проба, такава, че апаратът да я отчете като валидна. Съгласно чл.767 от НСИКПМК анализаторът на алкохол в дъха извършва измерване само ако взетата проба се приема за представителна по отношение на издишания от белите дробове въздух, а апаратът не трябва да отчита резултат, при прекъсване на потока от въздух. В този смисъл съдействието на водача е с ключово значение за извършването на валиден тест, тъй като характеристиките на техническото средство правят обективно възможно препятстването от страна на водача на извършването на пробата посредством подаването на недостатъчно въздух, несъобразено с разпорежданията на контролните органи по ЗДвП, за извършване на пробата. Неизпълнението на задължението на лицето да изпълнява разпорежданията и указанията на контролния орган, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ да му бъде извършена такава, съгласно чл.2, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, поради което не е налице и твърдяната от касатора неясното относно деянието за което е санкциониран.

До извод различен от изложения не водят и твърденията, че водачът не е осъзнавал действията си по време на извършване на проверката, предвид ситуация случила се непосредствено преди нея, поставила го във физическо и психическо неразположение. Видно от свидетелските показания на водения от касатора свидетел Борислав Даскалов, той е провел разговор с М.Г., непосредствено след извършената проверка от контролните органи, като свидетеля го е посъветвал да направи веднага тест за алкохол и наркотици, тъй като е задължен да изпълни полицейското разпореждане. Въпреки така дадения съвет Г. е направил тест за наркотици на следващия ден, но не и тест за алкохол, което обаче не представлява изпълнение на задължението му за даване на кръвна проба за проверка на концентрацията на алкохола в кръвта, което е следвало да стане в срок до 45 минути от приключване на проверката. С оглед така проведения разговор със свидетеля Даскалов, касаторът дори и да не е осъзнавал действията си към момента на проверката, непосредствено след това свидетеля му е разяснил задълженията, както и че действията му представляват нарушение, тоест той е бил наясно с последиците от отказа да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол и въпреки това не е посетил съответния медицински център.

Неоснователни са и възраженията на касатора, за допуснати процесуални нарушения, тъй като по делото не са представени доказателства за годността на използваното при проверката техническо средство и актуалност на неговата „калибровка“. В случая, касатора е санкциониран за това, че е отказал извършването на проверка за употреба на алкохол, а не за употреба на алкохол установена посредством техническо средство, поради което посочените доказателства за годност на техническото средство са неотносими към предмета на правния спор и първоинстанционния съд не е допуснал процесуално нарушение, като не ги е изискал и събрал като доказателства по делото.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, решението в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното Административен съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 59/29.03.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 14/2023 г. по описа на Районен съд Несебър, в обжалваната част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: