Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
Гр. София, 09.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
РАДОСТИНА
ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното
от съдия Костадинова ч.гр.д. № 10724/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 521,
ал. 3 вр. чл. 436 ГПК.
Образувано
е по жалби на длъжника „Т.Б.Д“ АД и на взискателя „А.“
ООД по изп. д. № 20188410403519 срещу постановление
от 19.07.2019 г. за определяне на равностойност на подлежащите на предаване
движими вещи, които не са намерени у длъжника, и срещу постановление от
29.07.2019 г. в частта, с която съдебният изпълнител е отказал да увеличи
приетата равностойност чрез начисляване на данък добавена стойност (ДДС).
Длъжникът „Т.Б.Д“
АД счита определената от съдебния изпълнител пазарна стойност на неоткритите
минерални торове за завишена, тъй като вещото лице не е изследвало
характеристиките (в частност – процентното съдържание на азот), количеството,
състоянието (насипно), мястото и специфичния режим на съхранение и достъп на
оценяваните стоки.
Взискателят „А.“ ООД счита определената стойност за занижена, като твърди, че в нея
следва да се включи ДДС, за да може липсващите вещи да бъдат заместени с други
от същия вид. Наред с това сочи, че процесните стоки
не са индивидуализирани в изпълнителния лист чрез специфични особености, поради
което следва да се оценят по начина, по който те се предлагат на пазара, а
именно – в пакетирано състояние.
В мотивите
си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбите са допустими,
а по същество неоснователни, тъй като равностойността на вещите към момента, в
който задължението за предаването им се е трансформирало в парично, била определена
правилно съгласно изготвеното по делото заключение от вещо лице.
Съдът намира следното от фактическа
страна:
Производството
по изпълнително дело № 20188000400851 е образувано по молба на „А.“ ООД въз
основа на изпълнителен лист от 31.07.2018 г. за осъждане на „Т.Б.Д“ АД да
предаде владението на 24,983 тона прилинг карамбид и 627 тона гранулиран карамбид,
намиращи се в склад № 12 в Свободна безмитна зона – Бургас АД. Изпълнителният
лист е издаден на основание уважен ревандикационен
иск, с който взискателят е признат за собственик на
вещите, държани от ответника, на основание договор за покупко-продажба, сключен
с трето лице.
До
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е поканен да
предаде описаните в изпълнителния лист вещи. С молба от 10.09.2018 г. длъжникът
е заявил, че не упражнява фактическа власт върху тях, а с протокол за
принудително отнемане и предаване на движими вещи от 12.09.2018 г. е
констатирано, че те не са налични в склад № 12. Ето защо взискателят
е поискал от съдебния изпълнител да пристъпи към събиране на паричната
равностойност на неоткритите вещи. Страните са поканени да представят становища
относно действителната стойност на вещите и начина на определянето й, като след
постъпването им е съставен протокол за изслушване на страните, с който
съдебният изпълнител е разпоредил да бъде изготвена оценителна експертиза за
определяне равностойността на процесните вещи към 12.09.2018
г. Според заключението на СОЕ, изготвена в рамките на изпълнителното производство,
средната пазарна стойност на 24,983 т. прилинг
карбамид е 13 799,70 лв., а на 627 т. гранулиран карбамид – 380 965,20 лв.
без ДДС и франко склад в безмитната зона. С
постановление от 19.07.2019 г. съдебният изпълнител възприел оценката на вещото
лице и определил равностойността на неоткритото у длъжника имущество на сума в
общ размер от 394 765 лева. По молба на взискателя с
постановление от 29.07.2019 г. съдебният изпълнител е допълнил постановлението
от 19.07.2019 г., като е определил за събиране и законна лихва върху
равностойността от 12.09.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, но е
отказал увеличаване на така определената стойност чрез начисляване върху нея на
ДДС.
В
настоящото производство са изслушани основно и повторно заключение на СОЕ. В
основното заключение, изготвено от вещото лице Н., процесният
тор е оценен по метода на пазарните аналози и по разходния метод. В първия
вариант определената цена е 558,33 лв./т. за прилинг
карбамид и 653,48 лв./т. за гранулиран карбамид. При разходния метод вещото
лице е изходило от стойността на тора съгласно договора за продажба, с който взискателят е придобил собствеността, като към нея е
прибавил 6,5 % митнически сборове, 4,62 лв./т. наем на митнически склад, и е
отразил стойност, която би се заплатила за покупка на вещите като освободени от
митническия склад. Наред с това е добавил доставно-складови
и транспортни разходи в размер на 5 %, а също и 8 % печалба („все едно
карбамидът се продава вместо да се ползва за собствени нужди“). Въз основа на тези
изчисления по разходния метод стойността възлиза на 600,80 лв./т. за прилинг карбамид и 670,66 лв. за гранулиран карбамид. В
заключение определената от вещото лице стойност е средно-аритметична от
стойностите, получени по двата метода, с 1 % корекция за неточност. При тези
съображения вещото лице е определило пазарна стойност на прилинг
карбамид в размер на 14 334 лв., а на карбамид-гранули – 410 967,15
лв.
В
повторното заключение на СОЕ, изготвено от вещото лице Г., отново са използвани
два метода: разходен, при който за база се приема договорената в процесния договор цена и към нея се добавят разходи за
освобождаване на вещите от безмитната зона (митнически сборове, наем на склад, товаро-разтоварни дейности, печалба), както и пазарен метод
(на пазарните аналози), който включва използване на актуална пазарна информация
на оферти за продажби за вещи със сходни характеристики, без ДДС, с добавени
митнически сборове в размер на 6,5 % (тъй като офертите са за продажба във
вътрешен склад) и печалба (7%). Така е получена стойност на гранулирания
карбамид в размер на 624,80 лв./т. и на прилинг
карбамид – 557,86 лв./т. В о.с.з. на 12.06.2020 г. вещото лице уточнява, че при
пазарния метод не е отчетен наемът на склада. В крайната оценка вещото лице е
дало стойност, средно-аритметична на стойностите, получени по двата метода, или
общо 402 659,50 лв.
При тези факти съдът намира следното
от правна страна:
Съгласно
чл. 521, ал. 2 ГПК, ако присъдената движима вещ не се намери у длъжника, от
него се събира равностойността й. Последната се определя към момента, в който е
установено, че натуралното задължение за предаване на вещ се е трансформирало в
парично. В настоящия случай това изискване е спазено.
Спорен
между страните е въпросът как следва да се определи паричната равностойност.
Съгласно Определение № 460/19.12.2008 г. по ч.т.д. № 428/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., когато присъдените с влязлото в сила решение движими вещи са родово заместими, при тяхната липса длъжникът следва да ги закупи
и предаде на взискателя или да плати тяхната средна
пазарна цена, с която те могат да се закупят. Ето защо предмет на оценяване
следва да са вещи от същия род,
определен чрез конкретните родови характеристики на процесните
вещи.
Вещта може
да има както физическа, така и правна
характеристика. Физическите характеристики на процесните
вещи са дефинирани в договора, с който взискателят е
придобил собствеността върху тях, и няма основание да се приеме, че те са били
различни. Правните характеристики пък
са предопределени от местонахождението на вещите – вещи от същия род са
такива, които могат да се закупят от свободна безмитна зона. Такава правна
характеристика е закрепена в чл. 4 от Правилника за прилагане на Указ № 2242 за
свободни зони, съгласно който свободната зона
е обособена част от територията
на Република България, в която извършваната стопанска дейност се освобождава
от облагане с мита и данъци. Това означава, че придобиването на стоки в зоната е свързано със
заплащане на пазарна цена, която не кумулира тези два
елемента (ДДС и митни сборове).
Зачитането
не само на физическите, но и на правните характеристики на процесните
вещи е гаранция, че длъжникът няма да бъде задължен да плати повече от това, което би бил длъжен да изпълни
като натурално задължение. В случая, ако вещите се намираха в
свободната зона и не бяха предадени в срока за доброволно изпълнение,
принудителното изпълнение върху тях щеше
да се осъществи чрез отнемането им (по смисъла на чл. 521, ал. 1 ГПК) и предаването им на взискателя в тяхното местонахождение. Това
означава, че всички разходи по изнасяне
на вещите от мястото на принудително отнемане биха били за сметка на взискателя (както впрочем е договорено от него и в
договора за придобиване на тези вещи – чл. 3, ал. 5). Поради това нему следва
да се присъди равностойност, определена като средна пазарна цена на стоки, които биха могли да се закупят в
свободната безмитна зона.
Поради
изложените съображения настоящият състав намира, че пазарната цена не следва да
се определя по използвания от вещите лица разходен метод, тъй като той е
изграден върху специфики, надхвърлящи
гореописания род на вещите – към цената, която се дължи за придобиване
на вещите в свободната безмитна зона, вещите лица са добавили коефициенти,
свързани както с изнасяне на вещите от зоната („за да стигне стоката до склада на „Арон“,
съгласно обясненията на вещото лице Н. в о.с.з.), така и с предполагаемата им пазарна реализация от самия взискател (напр. доставни и
разтоварни дейности, печалба при продажба на стоките от взискателя
на трети лица). За стойността на всички тези дейности, както беше посочено,
длъжникът не може да бъде държан отговорен по реда на чл. 521 ГПК (отделен е
въпросът дали по пътя на деликтното обезщетение за
пропуснати ползи той не би отговарял за всички или за част от тях).
Ето защо съдът
следва да възприеме стойност,
определена по метода на пазарните аналози. За тази цел съдът кредитира
заключението на повторната експертиза, тъй като то е изготвено на база реални офертни цени за стоки от същия род, доставени от различни
държави, докато първоначалното заключение е базирано не само на офертни цени, също и на данни от съдебна практика, за които
не може да се заключи, че обобщават пазарните условия към процесния
момент.
Вещото
лице Г. е определило средна пазарна стойност на база офертни
цени, посочени на стр. 8 от заключението, като е отразило, че тези цени са без
ДДС, но с „платени мита“, тъй като офертите
са за закупуване на стоките от склад в
Република България. Правната причина, поради която не следва да се
начислява ДДС, е еднакво приложима и към митните сборове, поради което
настоящият състав следва да определи пазарната цена, като от посочените средни
стойности (520 лв./582,40 лв.) се извади стойността на митните сборове в
посочения в експертизите размер от 6,5 % (за целта съдът използва по аналогия формулата,
определена в чл. 53, ал. 2 ППЗДДС). Същевременно към тази пазарна стойност не
следва да се добавят коефициенти за разходи за товаро-разтоварни
дейности и транспорт до склад на ищеца и печалба (л. 8-9 от СТЕ), както е
направило вещото лице Г., по изложените по-горе мотиви – тъй като длъжникът
дължи да предаде вещ в свободна безмитна зона, където би се осъществило
отнемането й, ако тази вещ беше налична.
Следователно
пазарната цена, по която следва да се определи равностойността на присъдените
вещи, е цената, определена като средна съгласно офертите за продажба на същата
стока без ДДС (л. 8 от повторната СТЕ) и без митни сборове, а именно 488,26
лв./т. за прилинг карбамид и 546,85 лв. за гранулиран
карбамид или общо 12 198,20 лв. за прилинг
карбамид и 342 874,95 лв. за гранулиран карбамид. Тъй като тази стойност е
различна от определената с обжалваното постановление, то същото следва да бъде
отменено и вместо него
следва да бъде постановено решение относно установената в настоящото
производство равностойност.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 19.07.2019 г. по
изп. д. № 20188410403519, с което е определена
равностойност на неоткрито имущество по изпълнителното дело, като вместо това ОПРЕДЕЛЯ
парична равностойност на 24,983 тона прилинг карамбид и 627 тона гранулиран карамбид,
както следва: 12 198,20 лв. за прилинг карбамид и 342 874,95
лв. за гранулиран карбамид.
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на А. ООД в частта, с която се обжалва Постановление от 29.07.2019 г. относно
отказа на съдебния изпълнител да определи равностойност на движимите вещи чрез
начисляване на ДДС.
Решението може да бъде обжалвано
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/