Р Е Ш Е Н И Е
№ 46 28.04.2016 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емилия Нашева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Румяна Манкова
2. Иван Воденичаров
секретаря Х. Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия И. Воденичаров в. т. д. № 62 по описа за
Производство по чл. 258 и сл. ГПК, вр. чл. 294 ГПК.
Образувано е след като с решение № 200/12.02.2016 г. по тд № 39/2015 г. ВКС на РБ, ТК, І о. е обезсилил решение № 54/25.07.2014 г. постановено при предходното разглеждане на спора по тд № 1* г. на БАС и е върнал делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Върховната инстанция е допуснала касационно обжалване за проверка на вероятна недопустимост на въззивното решение. Дадени са задължителни указания. С решението си ВКС на РБ е констатирал, че въззивния съд е приел и се е обвързал с правна квалификация на главния иск по чл. 55, ал.1, предл. второ ЗЗД, което е напълно необяснимо. Тази квалификация не се извежда никъде от мотивите на решението на въззивния съд, но същите мотиви не могат да обосноват и действително разгледан иск по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД. При така дадената правна квалификация правораздавателната воля на съда остава неясна предвид твърдените факти и обстоятелства и установените правоотношения между страните –. е основанието на престацията, чието връщане се иска с главния иск. Съдът при предходното разглеждане се бил произнесъл по главния иск, като в същото време с оглед мотивите и дадената правна квалификация – връщане на даденото на неосъществено основание /съответно приложение на ППВС № 1/1979/, същата квалификация не е изводима от изложените мотиви. Мотивите на съда не кореспондират и с разгледан иск на осн. чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД.
С висящото към момента процесуално допустима въззивна жалба „Т" А. с ЕИК ***** е обжалвало решение № 102 от 10.04.2014 г. по тд № 322/2013 г. на БОС, с което съдът е отхвърлил исковете на въззивника против „Е" О. с ЕИК ********, при участието на трето лице – помагач на ищеца Д. С. П. за заплащане, както следва:
1/ сумата от 2 385 274, 59 лв. с ДДС, платена на ответника на отпаднало основание – развален договор за покупко-продажба на метали и фактура № 192/11.12.2009 г., ведно с мораторна лихва от 56 487, 94 лв. за времето 29.03.2013 г. – 21.06.2013 г. и законна лихва върху главницата от 21.06.2013 г.;
2/ Евентуално: сумата от 3 360 738, 44 лв. с ДДС, платена на ответника без правно основание, ведно с мораторна лихва от 76 779, 80 лв. за времето от 01.04.2013 г. до 21.06.2013 г. и законна лихва върху главницата от 21.06.2013 г. ;
3/ Евентуално: сумата 1 954 000 лв. – главница по договор за временна финансова помощ от 29.09.2008 г., ведно с възнаградителна лихва от 187 128, 07лв. за времето 25.09.2008 г. до 10.12.2009 г. по споразумение от 11.12.2009 г., ведно с мораторна лихва за период от три години назад от завеждане на иска, ведно със законна лихва от завеждане на иска до заплащане;
сумата 500 001, 84 лв. - главница по договор за временна финансова помощ от 28.11.2008 г., ведно с възнаградителна лихва от 41 600, 15 лв. за периода 22.11.2008 г. – 10.12.2009 г. по споразумение от 11.12.2009 г. , ведно с мораторна лихва от 154 714, 31 лв. за период от три години назад от завеждането на иска, ведно със законна лихва от завеждане на иска до заплащане;
сумата 678 008, 38 лв. платена без основание за уравняване на фактура № 192 на стойност 3 360 738, 44 лв., ведно с мораторна лихва от 15 489, 85 лв. за времето 01.04.2013 г. – да завеждането на иска, ведно със законна лихва от завеждането на иска до изплащането.
Моли се за отмяна на решението, като постановено при съществени процесуални нарушения, непълнота на събраните доказателства и нарушение на материалния закон, както и за постановяване на ново, с което исковете да се уважат.
Въззиваемата страна в отговора си оспорва въззивната жалба. Счита, че същата е неоснователна, а съдебното решение – правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му. Излага подробни съображения.
В съдебното заседание пред въззивния съд страните поддържат становищата си и пледират в същия смисъл.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните прие следното:
Делото пред първоинстанциония
съд е образувано по искова молба на „Т" А. против „Е" ООД. Ищецът
твърдял, че страните били в правоотношение по договори за продажба на метали и
метални изделия от 23.09.2008 г. и от 19.11.2008 г., по които заплатил
стойността на стоката, но същата не била доставена. След сключването на
договорите страните сключили други два договора, съответно на 29.09.2008 г. и
28.11.2008 г., с които трансформирали продажбените договори в такива за
временна финансова помощ. По тези договори ищецът предоставил заплатената за
стоките суми като финансова помощ на ответника, който следвало да я върне в
различни срокове и идентична крайна дата. По договорите за финансова помощ и
преди изтичането на крайния срок за връщане на сумите по тях, страните
подписали споразумение от 03.06.2009 г., с което констатирали задълженията на
ответника към ищеца произходящи от същите договори.
Споразумели се ответникът да достави метали на обща стойност
3 707 935, 98 лв. колкото е сбора от задължения и след приспадане на
нетна печалба, доставките щели да се осъществяват на равни месечни партиди през
юни – октомври
Искането било: за осъждане за сумата от 2 385 274, 59 с ДДС дадена по отпаднало основание – развалет договор за покупко – продажба и фактура № 192/11.12.2009 г. , веднос мораторна лихва 56 487 лв. от 29.03.2013 г. до 21.06.2013 г. и законна лихва от 21.06.2013 г.;
евентуално: за сумата 3 360 738, 44 лв. с ДДС, платена без правно основание, ведно с мораторна лихва 76 779 лв. от 01.04.2013 г. до 21.06.2013 г. и законна лихва от 21.06.2013 г.
евентуално: за сумата от 1 954 000 лв. главница по договора за временна финансова помощ от 29.09.2008 г., ведно с възнаградителна лихва 187 128, 07 лв. от 25.09.2008 г. до 10.12.2009 г. по споразумението от 11.12.2009 г. , ведно с мораторна лихва 604 621 лв. за три години назад от иска, ведно със законна лихва от завеждане на иска;
сумата 500 001, 15 лв. главница по договор за временна финансова помощ от 28.11.2008 г., ведно с 41 600 лв. възнаградителна лихва от 22.11.2008 г. до 10.12.2009 г. по споразумението от 11.12.2009 г. , ведно мораторна лихва 154 714, 31 лв. за три години назад от иска, ведно със законна лихва от завеждане на иска;
сумата 678 008, 38 лв. платена без основание по фактура № 192 на стойност 3 360 738 лв., ведно с мораторна лихва 15 489, 85 лв. от 01.04.2013 г. до завеждането на иска и законна лихва от завеждането до изплащане на сумата.
В отговора си ответника „Е" О. не признал основателността на претенциите. По главните претенции не взел становище, тъй като липсвало представен продажбен договор, по който да се дължат посочените суми. По евентуалния иск за платена без основание главница от 3 360 738 лв. и акцесорни претенции твърдял, че липсват доказателства за заплатена от ищеца сума. По останалите евентуални претенции възразил, като въвел съображенията: споразумението от 11.12.2009 г., с което преуговорили предходно споразумение, като изрично установили задълженията си и направили прихващане, в резултат на което ищецът остава да му дължи 756 261 лв. Така ответникът нямал задължения по договорите за финансова помощ. По отношение процесната фактура въвежда възражението, че няма доказателство ищеца да е заплатил тази сума на ответника, но дори и да е платил – то е предмет на прихващането между страните.
В допълнителна искова молба ищецът оспорил възраженията на ответника и уточнил исковата молба, като не е въвел нови основания – факти и обстоятелства.
В допълнителен отговор, в отговор на уточненията на ищеца, ответникът въвел факта на тристранно споразумение от 11.12.2009 г., сключено между ищеца, ответника и дружеството „Х" ООД. С него ответника прехвърил на ищеца вземанията си от „Х" О. по договор № 14 от 18.09.2008 г. за продажба на метали с цена 3 600 000 с ДДС, като срещу така полученото вземане ищецът се задължил да плати на ответника 2 800 615 лв. и срещу тази сделка е издадена процесната фактура № 192/11.12.2009 г. Ответникът признал факта на прихващането по споразумението от 11.12.2009 г. С него било уговорено, че срещу прехвърленото вземане от „Х" цената по издадената фактура № 192 няма да е дължима, а ще се прихване срещу задълженията на ответника по заемните договори.
По основателността съд намира:
Фактическата обстановка, установена по хронология, се изразява в следното:
На 23.09.2008 г. страните сключили договор № 15 с предмет покупко – продажба на 1560 мт метали и метални изделия, които „Е" О. да достави на „Т" А. по спецификация - неразделна част от договора. Общата стойност на договора в съответствие с уговорената крайна цена на метричен тон е 1 666 672, 80 лв. или 2 000 007 лв. с ДДС. Доставката е следвало да се осъществи до складовата база на купувача до 31.12.2008 г. На 24.09.2008 г. купувачът заплатил сумата от 1 954 000 лв., като не се спори, че доставка не е осъществена.
На 29.09.2008 г.страните сключили
договор за временна финансова помощ. С този договор те се споразумели,
платената вече цена по продажбения договор в размер на 1 954 000 лв.,
по който не е получена доставка, да се трансформира в договор за временна
финансова помощ. Съгласно договора въззивникът
предоставил тази сума, а въззиваемата страна е приела
сумата за период от 9 календарни месеца, считано от датата на заплащането – 24.
На 19.11.2008 г. страните сключили втори договор за покупко-продажба на метали. Предмета на договора бил продажбата на 390 мт метали и метални изделия по приложена спецификация, неразделна част от договора. Въззиваемата страна е следвало да достави стоката в база на въззивника-купувач в срок от четири месеца от сключването. Общата стойност е определена на 416 668, 20 лв. без ДДС или 500 001 лв. с ДДС, платима авансово. На 21.11.2008 г. купувачът – въззивник превел сумата от 500 001 лв. по този договор авансово, като не се спори, че доставка не е осъществена.
На 28.11.2008 г.страните сключили и втори договор за временна финансова помощ. С този договор те се споразумели, платената вече цена по втория продажбен договор в размер на 500 001, 84 лв., по който не е получена доставка, да се трансформира в договор за временна финансова помощ. Съгласно договора въззивникът предоставил тази сума, а въззиваемата страна е приела сумата за период от 7 календарни месеца, считано от датата на реално предоставената помощ – 24.11.2008 г. или до 24.06.2009 г., която е крайната дата и по първия договор за временна финансова помощ, с годишна лихва от 8%.
Материалните правоотношения между страните продължили развитието си със сключването на две споразумения и два анекса, всички сключени на една и съща дата.
На 11.12.2009 г. е сключено споразумение между страните в процеса. В текста му е посочено, че се сключва и от дружеството „Х" ЕО. , но споразумението е подписано само от страните в процеса, като подпис на представител на третото дружество липсва. Съгласно това споразумение „Е" е прехвърлило на „Т" А. своите вземания към „Х" ЕО. в размер на 3 000 000 лв. без ДДС, които се основават на договор № 14 от 18.09.2008 г. Срещу прехвърлянето „Т" А. се е задължило да заплати на „Е" О. сумата от 2 800 615, 37 лв. без ДДС. Страните не спорят, че след подписването на това споразумение въззиваемата страна „Е" е издала процесната фактура № 192/11.12.2009 г. за сумата по споразумението 2 800 615, 37 лв. или 3 360 738, 44 лв. с ДДС.
На 11.12.2009 г. страните сключили споразумение за прихващане. Според него задълженията на „Е" към „Т"А. са както следва: 2 141 128, 07 лв. по договор за финансова помощ от 29.09.2008 г. / 1 954 000 лв. главница и 187 128, 07 лв. лихви с ДДС от 25.09.2008 до 10.12.2009 г. / ; 541 601, 99 лв. по договор за финансова помощ от 28.11.2008 г. / 500 001, 84 лв. главница и 41 600, 15 лв.лихва с ДДС от 22.11.2008 г. до 10.12.2009 г./. Задължението на „Т" А. към „Е" е, както следва: 78 253, 39 лв. лихва с ДДС за забавено плащане по фактура от 12.10.2006 г. ; 3 360 738, 44 лв. по фактура № 192/11.12.2009 г. Страните се съгласили от общо задълженията на „Е" О. към „Т" А. в размер на 2 682 730, 06 лв. да бъдат приспаднати задълженията на „Т" А. към „Е" О. в размер на 3 438 991, 83 лв. В резултат страните приели, че към датата на това споразумение за прихващане – 11.12.2009 г. задължението на въззивника „Т" А. към въззиваемата страна „Е" О. е в размер на 756 261, 87 лв., а „Е" О. няма задължения към „Т" АД.
Все на същата дата, 11.12.2009 г. страните сключили и анекси към двата договора за финансова помощ, с които уговорили, че сумите по тези договори са част от цената по споразумението от 11.12.2009 г.
Първоинстанционният съд е назначил експертиза. Вещото лице заключава, че фактура № 192/11.12.2009 г. на стойност 3 360 738, 44 лв. е осчетоводена в счетоводствата на двете дружества. В счетоводството на ищеца е осчетоводена в дебитната част по сметка 304 "Стоки" и 4531 „Начислен ДДС за покупки", както и в кредитна част на сметка 402 „Доставчици в лв." по партидата на ответника „Е". В счетоводството на ответника е отразена в дебитната част на сметка 411 „Клиенти" по партидата на „Т" А. , както и в кредитната част на сметка 702 „Приходи от продажби" и сметка 4532 "Начислен ДДС за покупки". Според справка в счетоводствата на дружествата стойността на фактурата е изплатена от ищеца чрез прихващане по споразумението за сумата от 2 604 476, 67 лв. и чрез банков превод за сумите: 308 395, 08 лв. на 20.01.2010 г. ; 33 024, 33 лв. на 26.01.2010 г. ; 231 745, 90 лв. на 08.03.2010 г. и 183 096, 46 на 30.04.2010 г. Насрещните задължения по прихващането са осчетоводени от двете дружество, като прихващанията са извършени правилно.
При такава фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил законосъобразни правни изводи водещи до отхвърляне на исковите претенции, поради което и на осн. чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви.
Материалните правоотношения между
страните са усложнени и се основават на първоначално сключени два договора за
продажба на метали и метални изделия, като страните не спорят, че цената на
стоката е заплатена от ищеца-купувач, но стоката не е била доставена от
ответника – продавач. Поради това правоотношенията между страните са изменени
чрез преустановяване действието на продажбените договори и трансформирането им
в договори за временна финансова помощ, по които ищецът е станал заемодател в
размер на заплатените по продажбените договори суми, а ответника - заемател на същите думи със задължението да ги върне в
посочените срокове. Страните са сключили валиден договор за цесия, обективиран в споразумение за цесия от 11.12.2009 г., който
е произвел действие, а оспорването му е останало недоказано. Договорът е
подписан от законен представител на ищцовото
дружество и го обвързва материално-правно. Несъществуването на прехвърленото
вземане, в какъвто смисъл се възразява, не се отразява на валидността на
договора за цесия, тъй като този факт е основание за договорна отговорност на цедента. Съобразно с договорното съдържание по силата на
цесията ответникът е прехвърлил възмездно в полза на ищеца свое вземане от
трето на процеса лице в размер на 3 000 000 лв. срещу задължението на
последния да заплати 3 360 738, 44 лв. с ДДС. Валидността на цесията
се потвърждава и с явната й кореспонденция с останалите доказателства по делото
- издадената от ответника фактура № 192 от същата дата, анексите към заемните
договори, споразумение за прихващане, надлежното осчетоводяване и осъщественото
плащане от ищеца. Налага се обоснования извод, че към този момент ищецът дължи
по договора за цесия сумата 3 360 738, 44 лв., а ответника дължи
сумите по двата заемни договора. Тези задължения са компенсирани чрез
споразумение за прихващане от същата дата, по което страните са изразили ясно
своята воля чрез представителите си. Съгласно това споразумение към
задълженията на ищеца е прибавена сумата от 78 253, 39 лв. по договор от
Въззивната инстанция намира дадената правна квалификация на исковете за правилна.
Главният иск е неоснователен поради недоказване съществуването на задължения по продажбени договори, които да са развалени.станови се друго, че по волята на страните правоотношенията са трансформирани в заемни договори.
Неоснователни са и евентуално
съединените искове. Заплащането от ищеца на ответника сума в размер на
3 360 738,
По изложените съображения и съвпадението на правните изводи на съдилищата, въззивната жалба се явява неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди, като правилно, законосъобразно и обосновано.
При това разрешение на спора, на основание чл. 78, ал.1 ГПК и чл. 294, ал.2 ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна направените разноски пред инстанциите. Съгласно представени пред съответните съдилища списъци, както и пред настоящия съд тези разноски са в общ размер 268 865, 25 лв., представляващи адвокатски възнаграждения и държавни такси.
Като се води от тези мотиви Бургаски апелативен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 102/10.04.2014 г. по тд № 322/2013 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Т" А. с ЕИК ******, представлявано от В. Д. В. , седалище и адрес гр. Б., Северна промишлена зона, разтоварна гара „В. П.", съд. адрес гр. Б., пл. Т. № *, офис 4, адв. Т. да заплати на „Е" О. с ЕИК *****, представлявано от Г. П. и Е. П. , адрес гр. Б., ул. С. № *, вх. Б, ет. 2, съдебен адрес гр. С., район И. , , ул. Ф. № 16, бл. 155, партер, офис 1, адв. Г. сумата от 268 865, 25 лв. представляваща разноски пред съдебните инстанции съгласно представен списък.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач Д. С. П.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :