Р Е Ш Е Н И Е
273/24.4.2019г. гр.Шумен,24.04.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет
и шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Емилиян Ангелов
при
секретаря В. С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 3357 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
наказателно постановление № 18-0869-002537/23.10.2018 г. на Началник сектор към ОДМВР сектор „Пътна
полиция“ Шумен, с което на жалбоподателя
Д.П.Д. на основание чл. 178ж, ал. 1,
предл. 2 от Закона за движението по пътищата са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца
за нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като
незаконосъобразно и неправилно, като излага доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно
призован се явява лично и с процесуален представител в лицето на адв.М. от АК
гр.Русе, който поддържа жалбата на
изложените в нея съображения..
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.
61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание оспорва жалбата изцяло, като моли
наказателното постановление, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено
изцяло.
Жалбата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на
чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради следните
правни съображения:
ШРС, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 08.09.2018 г.
поради пътно – транспортно произшествие с тежкотоварен автомобил било
ограничено временно движението по автомагистрала № А – 2 /автомагистрала
„Хемус“/ посока Варна при км 355 за периода от 8.55 ч. до 12.40 ч., като
движението било регулирано от представители на сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – гр. Шумен. По това време
свидетелите М.И.Р., В.Ж.В., И. П. С., Р.Н.Ш.,
Х.Д.Б. и Й. Ж. Ж.- служители в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен и ГООР при РУ – гр. Шумен
били изпратени на посочената автомагистрала, като бил създаден и алтернативен обходен
маршрут.
Жалбоподателят Д. на
08.09.2018 г. около 10.00 часа управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № Р 0754 РК, като се движел по автомагистрала № А – 2
/автомагистрала „Хемус“/ в посока от гр. Варна към гр. София. По това време полицейските
служители Ш. и В., които били изпратени на автомагистрала „Хемус“, се намирали на
км. 350/изхода за гр.Бургас/, където да отклоняват движещите се посока гр.Варна
автомобили за да ги насочат по
алтернативен маршрут. По време на
престоя си в този участък, посочените по горе свидетели установили, че
водачът и на лек
автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № Р
0754 РК , заедно с много други автомобили се движи в посока изток - запад в платното,
предназначено за движение на насрещно движещите се превозни средства по АМ
„Хемус“, поради което и го спрели. Тогава полицейските служители поискали
съдействие от екип на „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Шумен, като пристигналият на място свид.М.Р. съставил на
жалбоподателя Д. акт за установяване на административно нарушение № 2537 от
08.09.2018 г., в който е посочил, че е нарушена разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителят сочейки, че има възражения, но без да ги
конкретизира, като впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени такива в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така
съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 18-0869-002537/23.10.2018 г.
на Началник сектор към ОДМВР сектор „Пътна
полиция“ Шумен, с което на жалбоподателя
Д.П.Д. на основание чл. 178ж, ал. 1,
предл. 2 от Закона за движението по пътищата са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца
за нарушение по чл. 58, т. 4 от ЗДвП.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени
доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М. Р., на свид.Р.Ш., В.В. , Х.Б., Д. Д.и Д. П.,
както и от присъединените на основание
чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите Р., Ш.,
В. и Б./всичките полицейски служители/ следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите
събрани доказателства. Доколкото свидетелите не са се намирали в никакви
особени отношения с нарушителя, които дори не са го познавали и не извличат
ползи от твърденията си, същите не могат да се считат за заинтересувани или
предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира
дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви. Дори от
показанията на Д. /съпруга на жалбоподателя
и П./по отношение на същия е висящо административнонаказателно
производство за подобно нарушение/ се установява, че жалбоподателя не се е
съобразил с разпореждането на полицейския служител и отново според техните думи само е направил опит да се
качи на автомагистралата, но малко преди да успее е направил обратен завой.
Само, че тези свидетели са очевидно заинтересовани от изхода на делото по
споменатите по горе причини, но и същите рязко контрастират с показанията свид.Ш.,
който изрична заяви, че жалбоподателя, заедно с още доста автомобили са дошли
от автомагистралата и са били спрени в момент, когато са слизали по платното,
предназначено изключително за влизане на АМ „Хемус“.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна
страна следното:
При извършената
служебна проверка съдът установи, че при съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до
неговата отмяна. В акта за установяване
на административно нарушение, а в последствие и в атакуваното наказателно
постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени
всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните
относими към него обстоятелства. По този начин, е била осигурена възможност на
нарушителят да разбере за извършването на какво конкретни нарушение е
ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да
организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в
развилото се съдебно производство. Съгласно
разпоредбата на чл. 58, т. 4 от ЗДвП при движение по автомагистрала на водача е
забранено да се движи в платното за насрещно движение. От материалите по
делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят с управлявания от
него лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с
рег. № Р 0754 РК се е движел по автомагистрала № А – 2 /автомагистрала „Хемус“/
в посока от гр. Варна към гр. София и то
в платното, предназначено за движение на насрещно движещите се превозни
средства по АМ „Хемус“. В
подкрепа на този извод са показанията на
цитираните по горе полицейски служители.
Процесното нарушение
правилно е било съотнесено и към съответната санкционна норма, а именно: разпоредбата на чл. 178ж, ал. 1, предл.
2 от ЗДвП предвиждаща „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 3 /три/ месеца и „глоба“ 1000 лв. за извършено от Д.
нарушение. Административно -
наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна
разпоредба, действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на
чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в
абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба.
Не са
налице условия за приложението на чл. 28 от ЗАНН,
тъй като процесното неизпълнение на административно задължение не се отличават
с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви
особени извинителни обстоятелства във връзка с извършването му, които да
обусловят извода за маловажност на случая. Съдът счита, че следва да отбележи факта,
че мястото, на което е извършено описаното нарушение се отличава с висока
концентрация на ПТП. На първо място, поради това, че участъкът представлява
пътен възел с отклонение за други населени места. На второ място, във въпросния
участък скоростта на движение е висока, въпреки наложените ограничения, което
се явява предпоставка за възникване на ПТП. На следващо място, в резултат на
намесата на контролните органи, които са преустановили със спиране и вземане на
отношение към виновните водачи, в участъка не са регистрирани други случаи на
ПТП с настъпили вредни последици.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното
производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения.
По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от
компетентен орган, притежава изискуемите
съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на
атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
Предвид горното
съдът намира, че наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено като такова.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 18-0869-002537/23.10.2018
г. на Началник сектор към ОДМВР сектор „Пътна
полиция“ Шумен
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаване на страните, че е изготвено.