РЕШЕНИЕ
гр.Русе,23.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при секретаря Дарина
Великова като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №
5712 по
описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
И.К.И. твърди, че е работил при ответника „Винпром Русе Трейд“ ЕООД по
трудов договор до 30.11.2018г, на която дата трудовото правоотношение било
прекратено. При прекратяването страните сключили споразумение за разсрочване на
изплащането на дължимите на И. обезщетения по КТ на четири части. Последното
плащане в размер на 1139 лева следвало да се направи на 30.04.2018г. на
ответникът не платил това свое задължение. Другите суми по споразумението били
платени. Освен това между страните действал и колективен трудов договор по
силата на който работодателят изплащал и ваучери за храна в размер на 60 лева
месечно. Ответникът не предоставил на
ищеца ваучери за храна в периода април 2012- година до март 2013 година
включително на обща стойност 720 лева, която сума ищеца претендира в настоящото
производство.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че в споразумението за разсрочване на
обезщетенията по КТ при изписването на падежните дати е сгрешена годината,
която не е 2018, а 2019г. Сочи, че няма как при споразумение сключено през
ноември 2018 страните да договорят плащане през април 2018 година, а падежите
са договорени през 2019 година. Твърди също така, че е заплатил сумата 1139
лева на ищцата на 9.10.2019г, както и е заплатил и направените по делото
разноски в размер на 700 лева. По отношение на искът за заплащане на паричната
равностойност на ваучери за храна ответникът твърди, че ищецът не е бил член на
синдикалната организация сключила колективния трудов договор и не се е
присъединил към този договор по реда предвиден в чл. 57 ал.2 от КТ поради което
няма права по КТД. Навежда довод, че е недопустимо изплащането в пари на
стойността на ваучерите за храна, тъй като същите са освободени от данъци и
осигуровки, а при изплащането им в пари ще се нарушат съответните данъчни и
осигурителни норми. Прави възражение за погасяването на вземането на ищеца по
давност.
Искът за заплащане на сумата 1139 лева е с правно основание чл. 222 ал.3 и
чл.224 от КТ.
Предявеният иск за заплащането на левовата равностойност на ваучери за
храна е с правно основание чл. 294 от КТ.
В съдебно заседание представляващият ищеца признава, че същият е получил
сумата от 1139 лева, представляваща част от обезщетението по чл. 222 ал.3 от КТ
и 700 лева разноски, поради което в тази част делото е прекратено.
Остава за разглеждане единствено
претенцията за заплащане на паричната равностойност на ваучери за храна за
периода април 2012- година до март 2013 на обща стойност 720 лева. Тази
претенция е основателна.
На 01.11.2017г. е сключено допълнително споразумение между „Винпром Русе
Трейд“ ЕООД, „Винпром Русе“ АД и И.К.И., с което се договарят, че трудовото
правоотношение на И. *** АД занапред ще се трансформира и ще бъде такова между И.
*** Трейд“ ЕООД. За задължения към работника на стария работодател отговарят
солидарно стария работодател и новия работодател.
От представените фишове за заплата през процесния период е видно, че
„Винпром Русе“ АД е начислявало на И.К.И. 60 лева месечно ваучери за храна.
Това обстоятелство представлява признание на задължението от „Винпром Русе“ АД,
а „Винпром Русе Трейд“ ЕООД носи солидарна отговорност за задълженията на
първото дружество към работниците по силата на посоченото по горе тристранно
споразумение.
По делото е представен споразумителен протокол от
Неоснователни са доводите, че ваучерите за храна не могат да се изплащат в
пари. Съществуват множество задължения за работодателите за предоставяне на
работниците на определени облаги в натура или под формата на ваучери, като в
тази хипотеза се ползват определени данъчни облекчения спрямо случая при който
същите облаги се предоставят в пари. Когато обаче работодателят не изпълни
задължението си точно, той няма да бъде освободен от отговорност, като същата
ще се трансформира в паричната равностойност на съответната облага.
Предвид изложеното претенцията на ищцата за сумата 720 лева, представляваща
левовата равностойност на ваучери за храна за периода април 2012- година до
март 2013 е основателен и следва да се уважи. Сумата се дължи със законната
лихва на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Разноските по делото са вече заплатени,
поради което по тях съдът не дължи произнасяне. По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Винпром
Русе Трейд“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Русе, бул. „Трети март“ № 44,
да заплати на И.К.И., ЕГН ********** с адрес *** сумата 720 лева,
представляваща левовата равностойност на ваучери за храна дължими в периода
април 2012- година до март 2013 със законна лихва за периода от 27.09.2019г. до
окончателното изплащане, както и 350,55 лева лихви за забава върху присъдената
сума и върху сумата от 1139 лева, платена в хода на настоящото производство и
представляваща част от обезщетение по чл. 222 ал.3 и чл.224 от КТ.
ОСЪЖДА „Винпром Русе
Трейд“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. Русе, бул. „Трети март“ № 44 да заплати по сметка на
Русенски районен съд държавна такса в размер на 150 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Русенски окръжен съд.
Районен
съдия:
/ П/