ОПРЕДЕЛЕНИЕ
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, 11 с-в, в закрито заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 4231 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпило е
искане за отвод на съдия докладчик, изложено от ищеца в молба от 4.07.2018г.
освен обидни думи и квалификации, липсва довод по същество, който да сочи, че
съдията–докладчик не е безпристрастен. Това искане съдията-докладчик намира за
неоснователно. Не са налице основанията по чл.22 от ГПК.
В същата
молба, наречена жалба, ищецът е поискал правна помощ. По това искане съдът вече
се е произнесъл с влязло в сила определение № 9680/27.04.2018г., с което е
отказано да се предостави такава.
С разпореждане от 8.06.2018г. съдът е оставил исковата
молба без движение и е указал на ищеца да уточни твърдения и претенцията си. В
указания срок ищецът е депозирал молба, в която не е отстранил нередовността на
исковата молба. Не е уточнен нито един от зададените от съда конкретни за
установяване обстоятелства. Освен неприлични и обидни думи и общи фрази, в
молбата не се съдържа никаква информация защо ищеца счита, че
съставът на Апелативния съд е следвало да разгледа жалбата му в открито съдебно
заседание, да уточни какви точно вреди са настъпили за него от това, че делото
е гледано в закрито заседание, защо счита, че е бил подложен на жесток
психически тормоз от съда и от кое точно действие/бездействие на съда, да
уточни как е определил периода на увреждането 28.02 - 26.03.2018г., какво се е
случило конкретно през този период. При липса на уточнение на претенцията,
нередовността на исковата молба не е отстранена. Съдът е указал
неблагоприятните процесуални последици от неизправяне на тези нередовности на исковата молба в дадения срок. На основание
чл.129 ал.2 от ГПК, исковата молба следва да се върне.
Отделно от това, за пълнота следва да се
добави, че предявеният иск е недопустим поради липса на защитим правен интерес.
Твърдението, изложено в исковата молба, че състав на АС е имал противоправно поведение, тъй като е разгледал частна жалба
на ищеца в закрито заседание, не сочи на накърнено материално право, което
следва да бъде защитено в рамките на съдебен процес със сила на пресъдено нещо. И това е въпрос по допустимост, а не по
същество на иска. Частните жалби срещу определения на съда, които преграждат
по-нататъшното развитие на делото, се разглеждат по правило в закрито заседание
/вж. чл.278 ал.1 от ГПК/, което като законодателно решение не е нарушение нито
на правото на ЕС /цитирания в молбата чл.47 от Хартата на ЕС /, нито на чл.6 от
ЕКПЧ. ЕСПЧ е имал възможността не веднъж да посочи, че задължението да се
проведе устно изслушване не е абсолютно. Непровеждането на устно изслушване е
допустимо, когато повдигнатите въпроси са изключително технически или засягат
въпроси на правото, които са без особена сложност. В такива случаи ЕСПЧ счита,
че делото може да бъде решено напълно адекватно въз основа на посочени документи.
Когато производството включва обжалване само по въпроси на правото, устно
изслушване не се изисква /Axen
v Germany /1983//.
Според Съда в такива случаи „необходимостта националните власти да вземат
предвид изискванията за ефективност и икономия е разбираема“ / така и Schuler
–Zgraggen v Switzerland /1993/.
Но в такива случи според Съда, посочено в същото решение, жалбоподателят трябва
да има възможност да поиска устно изслушване - на първа инстанция или ако е
приложимо, при обжалването – на основание , че делото има специални
характеристики, въпреки че това искане може да бъде отхвърлено след надлежно
разглеждане / така Martinie
v France /2006/, Koottummel v Austria /2009/, Andersson v Swiden /2010//. Такава възможност в ГПК е
предвидена, но ищецът не е направил изрично искане в жалбата си пред ответника.
Не е обжалвал и акта на САС пред ВКС, когато е имал възможност да посочи
нарушените си права. Сега в отделно производство търси защита, което е
недопустимо и на практика представлява заобикаляне на закона. Оплакванията и
възраженията следва да се направят по реда на инстанционния
контрол, а не с друг иск в отделно производство.
Воден от гореизложеното, съдът на
основание чл.129 ал.2 и чл. 130 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
ищеца за отвод на съдията-докладчик по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за
предоставяне на правна помощ на ищеца по делото.
ВРЪЩА исковата молба с вх. № 44414/28.03.2018
г., въз основа на която е образувано гр. д. № 4231/2018 г. по описа на СГС, ГО,
11 с-в.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 4231/2018
г. по описа на СГС.
Определението
за прекратяване на производството може да бъде обжалвано с въззивна
частна жалба пред САС в 1-седмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: