Решение по дело №1098/2018 на Районен съд - Шумен

                                                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                          451/15.10.2018г.

 

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА    

 

 

            Шуменският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                    Председател: Диана Георгиева

при участието на секретаря В.Илиева, като разгледа докладваното от районния съдия ВАНД № 1098/2018г. по описа на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

            Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В жалбата си до съда, Е.С.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Б.Б. твърди, че  с Наказателно постановление № 18-0869-000514 от 02.04.2018г., издадено от Началник група към Сектор „ПП“ при ОД  МВР гр. Шумен му били наложени административни наказания „глоба“ и лишаване от право да управлява МПС. В жалбата са изложени бланкетни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява лично, явява се упълномощения представител, който изцяло поддържа жалбата и излага подробни доводи. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното НП.

            ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за частично основателна, поради следните съображения:

            По делото е безспорно установено, че на 01.03.2018г., свидетелите Г.П.А. – служител в РУ при ОД МВР Шумен, Ф.М.Р. и И.С.И. ***, изпълнявайки служебните си задължения работили като екип и се намирали по ул. Мадарски конник в с. Мадара, обл. Шумен. Около 21,10 часа, свидетелят Г.А. забелязал автомобил, на който решил да извърши проверка. Подал сигнал със стоп палка на движещият се по ул. Мадарски конник, автомобил. Когато автомобилът приближил, свид. А. видял, че водача му е без обезопасителен колан. Първоначално водача на автомобила подал мигач и намалил скоростта, но в последния момент потеглил отново, като бил принуден да спре на жп-прелеза, където имало спусната бариера. Свидетелят Г.А. веднага последвал пеша автомобила, а свидетелите Р. и И. се качили в служебния автомобил и го последвали, като спрели зад автомобила, който спрял на жп-прелеза. Автомобилът бил „Мерцедес МБ 100Д“ с рег. № Н27 66АС, а от документа за самоличност свид. А. установил, че негов водач бил жалбоподателя Е.С.С.. При проверка на документите на автомобила и на водача, свидетелят А. установил, че водача видимо бил употребил алкохол –  завалвал думите, бил със зачервени очи, имал дъх на алкохол и не можел да стои добре прав, след като излязъл от автомобила. Свидетелят А. се обадил на дежурния в ОДЧ за съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“, които да извършат проверка с техническо средство за употреба на алкохол от  водача на автомобила – жалбоподателя С.. По-късно на место пристигнали свидетелите А.Н.А. и П.С.П. – служители на сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен. Свидетелят Г.А. обяснил на свидетелите, че е подал ясен сигнал със стоп-палка за спиране на автомобил „Мерцедес МБ 100Д“, но водачът му не спрял и продължил, но бил принуден да спре на жп-прелеза, поради спусната бариера, както и, че водача му е в нетрезво състояние. Свидетелите А. и П. поискали от жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, но той отказал. За констатираните от свидетеля Г.А., две нарушения – на чл.103 и на чл.137а от ЗДв.П, както и за отказа да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, свидетелят А.А. съставил АУАН серия Д№ 617761 срещу жалбоподателя, а свид. П. му издал Талон за изследване № 0014232. Жалбоподателят отказал да подпише както акта за установяване на административни нарушения, така и издадения му Талон за изследване.   Отказите бил удостоверени с подписите на свидетел. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение. Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение, Началник група към Сектор ПП при ОД МВР гр. Шумен на 02.04.2018г. издал Наказателно постановление № 18-0869-000514, с което на жалбоподателя Е.С.С. били наложени следните административни наказания: 1.“глоба” в размер на 150 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 5 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДв.П; 2. „глоба“ в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДв.П и 3. „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДв.П, за това, че на 01.03.2018г. около 21,10 часа в с. Мадара, на ул. Мадарски конник, до кръстовището с ул. Рила  управлява лек автомобил “Мерцедес МБ 100Д” с рег. № Н27 66АС, собственост на „Гени 79“ ЕООД, Бустат ********* като 1. при подаден своевременно ясен сигнал със стоп-палка, тип МВР водачът не спира на посоченото място, като продължава движението си по ул. Мадарски конник и спира на жп-прелез, тъй като в момента има спусната бариера за преминаващ влак; 2. Водачът отказва да бъде изпробван с техн. средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARBA 0092 в 22,20 часа, издаден Талон за медицинско изследване № 0014232 и 3. Водачът не е поставил обезопасителен колан, с какъвто МПС е оборудвано, с което виновно е нарушил 1. чл.103 от ЗДв.П; 2. чл.174, ал.3 от ЗДв.П и 3. чл.137а от ЗДв.П.

           Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните актосъставител и свидетели.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема от процесуално - правна страна, че АУАН и атакуваното НП са издадени от компетентни органи.  

            По отношение на визираното в пункт 1 от процесното НП съдът установи следното: В настоящият случай е безспорно установено, не се оспорва и от жалбоподателя, че именно той е управлявал лек автомобил “Мерцедес МБ 100Д” с рег. № Н27 66АС на 01.03.2018г. по ул. Мадарски конник в с. Мадара, обл. Шумен. Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която е посочена в АУАН и в НП като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че при движението му по ул. Мадарски конник на жалбоподателя е бил подаден ясен и своевременен сигнал за спиране със стоп-палка, тип МВР. С. като водач на МПС първоначално намалил и дори подал мигач, но веднага след това продължил движението си по ул. Мадарски конник. В подкрепа на изложеното са показанията на свидетелите Г.А., Ф.Р. и И.И., които са преки очевидци на поведението на жалбоподателя по време на извършване на нарушението. И тримата свидетели в съдебно заседание заявяват, че на 01.03.2018г. около 21,10 часа е бил подаден ясен и разбираем сигнал със стоп-палка, като служителя А. е бил на улицата, на осветено от уличното осветление, пътен участък. Показанията на тримата свидетели са логически последователни, обективни и най-вече безпристрастни, поради което за съда не съществува причина да не ги кредитира.

Поради изложените по-горе съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в наказателното постановление, като не е изпълнил нареждането на органите за контрол и регулиране на движението при подаден сигнал за спиране да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителите на службата за контрол място и да изпълнява техните указания.

Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, съгласно която се наказва с “лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 1 до 6 месеца и с “глоба” от 50 до 200  лева водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Безспорни са установените по делото факти за предприети от контролните органи действия по извършването на проверка на жалбоподателя. Действията се изразяват в спиране на водача на МПС и изискване на съответните документи с цел проверка на същите. Именно тези действия обективират дадените от контролните органи полицейски нареждания спрямо водача на МПС - да спре автомобила и да представи документите си за проверка. Доколкото водачът има задължението да остане на мястото на проверката до момента на приключването й, то даването на изрично полицейско нареждане в тази насока не е необходимо.

Правилно АНО е приел, че Е.С. е извършил нарушение на чл.103 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, при подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка по образец от униформен служител, не е спрял. От гласните доказателства се установи, че мястото, където е бил подаден сигнала, е било осветено, не е имало пречка водачът да възприеме подадения сигнал, като жалбоподателят не е спрял автомобила и предвид гласните доказателства, че все пак жалбоподателят е бил употребил алкохол преди проверката, поведението му е житейски обяснимо.

Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Съответно в нормата на  чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е предвидено, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. От събраните в хода на производството доказателства безспорно се установява, че на посочената дата и място, жалбоподателя С. не се е подчинил на подадения от служители на МВР сигнал да преустанови движението си, а напротив направил е опит да избяга. След като жалбоподателя, като водач на МПС не е изпълнил вмененото му с цитираната норма задължение, същият от обективна и субективна страна е осъществил състава на административното нарушение, за което е ангажирана отговорността му. Ето защо, правилно на лицето са наложени при кумулативност административните наказания предвидени в санкционната норма на  чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.

 По отношение размера и срока на наложените две административни наказания следва да се отбележи, че в НП липсват каквито и да било мотиви за налагане на двете наказания към максималните предвидени размери. Съдът намира, че за постигане законоустановените цели на административните наказания, АНО е бил длъжен да определи и индивидуализира наказанието, както с оглед личността на нарушителя, така и с всички обстоятелства при извършване на нарушението. В конкретния случай съдът намира, че така наложените наказания не са съответни както на личността на нарушителя, така и на конкретното нарушение, тъй като видно от справката за наложени наказания, жалбоподателят е бил санкциониран само два пъти с влезли в сила НП, за нарушения на чл.145, ал.2, т.“б“ и на чл.137а от ЗДв.П и в този смисъл наказания малко над минимално предвидения от закона размер - а именно „глоба“ от 80 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца биха постигнали целите както на специалната, така и на генералната превенция.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че наказателното постановление в частта му по пункт 1 следва да бъде изменено, като бъдат намалени размерите на двете наказания.

   По отношение на визираното в пункт 2 от процесното НП съдът установи следното: Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДв.П предвижда санкция за водач, който откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. В практиката си ШАС приема, че посочената норма освен  санкционна е и материалноправна, защото в себе си съдържа и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. По изложените по-горе съображения съдът приема, че Е.С. действително е управлявал МПС, като при извършване на съответна проверка е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол - последното обстоятелство по начало не се оспорва от негова страна. Жалбоподателят също така не се е явил за даване на кръвна проба, независимо, че му е бил издаден съответен талон за медицинско изследване, като дори отказал да го подпише. С поведението си жалбоподателя С. несъмнено е извършил нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран по реда на посочената разпоредба. Наказанията са определени правилно, във фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.

По отношение на визираното в пункт 3 от процесното НП, административно нарушение, съда констатира следното: В АУАН, въз основа на който е било издадено НП, актосъставителя е посочил, че водачът – жалбоподателя не е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, което е нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДв.П. Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил визираното в акта и в НП нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, водачите в МПС, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на 01.03.2018г., жалбоподателят е управлявал МПС без да е поставил обезопасителен колан, с който е било оборудвано самото МПС. Показанията свидетеля Г.П.А. и на свидетеля И.С.И. не са оборени по никакъв начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира, тъй като същите са логически последователни и обективни. Същите подкрепят изцяло събраните по делото писмени доказателства, не са противоречиви и доказват по безспорен начин извършване на нарушението от жалбоподателя.  Съдът намира, че посоченото в НП, нарушение е  извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. АНО правилно е издирил и приложил административно наказателната разпоредба и е наложил предвидения в чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДв.П абсолютен размер от 50 лева.

Предвид гореизложеното съдът намира, че по пункт 2 и пункт 3 от НП е безспорно установено и доказано, както извършеното нарушение, така и неговия субект, поради което атакуваното наказателно постановление  е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.     

            Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,

 

 

                                                            Р Е Ш И :

 

            ИЗМЕНЯВА   Наказателно постановление № 18-0869-000514 от 02.04.2018г., издадено от Началник група към Сектор „ПП“ при ОД  МВР гр. Шумен, с което на Е.С.С., с ЕГН ********** *** на основание чл.175, ал.1, т.3 от ЗДв.П  са наложени административни наказания като намалява размера на наложената “глоба” от 150/сто и петдесет/ лева на 80 /осемдесет/ лева и срока на “лишаване от право да управлява МПС” от 5 /пет/ месеца  на 2 /два/ месеца.

 

            ПОТВЪРЖДАВА   Наказателно постановление № 18-0869-000514 издадено на 02.04.2018г. от Началник група към Сектор ПП при ОД МВР, с което на Е.С.С., с ЕГН ********** *** са наложени административни наказания: 2.“глоба” в размер на 2 000 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за 24 месеца на основание чл.174, ал.3 от ЗДв.П и 3. „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДв. П за нарушение на чл.137а от ЗДв.П като правилно и законосъобразно.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс.

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: