РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000369 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. С. М. с ЕГН ********** от гр. П., ул.
„П.В.“ №24, ет.2, ап.53 – чрез адв. Я.Д., със съдебен адрес: гр.С., ул.“А.“ №36,
ет.12 против решение №260042/15.03.2021г., постановено по търг.д. №
75/2020г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е отхвърлен като
неоснователен предявеният от М. С. М. с ЕГН ********** от гр. П., ул.
„П.В.“ №24, ет.2, ап.53 против „З.к. Л. и.“ АД с ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: град С., бул. „Ч.в.“ № 51 Д иск с правно основание чл. 226 ал.
1 от КЗ /отм./, за сумата 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от нея от смъртта на С. Г. В., настъпила вследствие на ПТП на
20.12.2015г., причинено виновно от Р. С. Я., чиято отговорност е предмет на
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключен с ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 20.12.2015г. до окончателното и изплащане и с което е осъдена
М. С. М. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „П.В.“ №24, ет.2, ап.53 да заплати на
1
„З.к. Л. и.“ АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: град С., бул.
„Ч.в.“ № 51 Д деловодни разноски за първоинстанционното производство в
размер на 800 лева.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на решението и
за нарушение на материалния закон. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да уважи предявения иск против застрахователя в пълния му
претендиран размер. Счита, че съдът не е отчел близките отношения между
починалата С. В. и нейната внучка – ищцата, не е отчел обстоятелството, че
именно В. е помагала в нейното отглеждане, възпитание и развитие, както и
обстоятелството, че след преместване на ищцата в друг град двете с бала и са
си гостували. Като необоснованост се твърди и обстоятелството, че съдът не е
взел предвид и дълбоката скръб и тъга, която е изпитала ищцата вследствие
на смъртта на нейната баба. Счита, че ТР №1/21.06.2018г. на ОСНГТК на
ВКС намира приложение и към настоящия казус, доколкото изяснява
действителния смисъл на правната норма от момента на влизането и в сила, а
не само занапред. Намира, че следва да се приеме, че правната норма, която
се тълкува, е имала и преди постановеното тълкувателно решение
съдържанието, което то само изяснява. В този смисъл счита, че ищцата
притежава активна материално – правна легитимация по предявения иск за
осъждане на застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на нейната баба С. В. вследствие на ПТП.
Въззиваемата страна „З.к. Л. и.“ АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: град С., бул. „Ч.в.“ № 51 Д, чрез упълномощения представител
юрисконсулт К.А. с писмен отговор от 10.05.2021г. изразява становище, че
жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на разноски за въззивното
производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 226 ал. 1 от
Кодекса за застраховането /отм./ във връзка с чл. 45 от ЗЗД във връзка с чл.
86 ал. 1 ЗЗД.
Ищцата М. С. М. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „П.В.“ №24, ет.2, ап.53
2
твърди, че на 20.12.2015г. в с. Г. Б. е настъпило пътно – транспортно
произшествие, при което е починала нейната баба – С. Г. В.. Твърди, че
автомобилната катастрофа е причинена от Р. С. Я. при управление на
автомобил „Ф.“ Мултиван с peг. № .... Твърди, че причина за ПТП е
технически несъобразената скорост на движение на МПС. Твърди, че смъртта
на баба и е пряка и непосредствена последица от пътно транспортното
произшествие. Твърди, че с влязла в сила Присъда №71/20.12.2017г. по НОХД
№717 от 2017г. по описа на ОС - Пазарджик, виновният водач Р. С. Я. бил
признат за виновен затова, че като е нарушил правилата за движение по
пътищата по непредпазливост е причинил смърт на С. Г. В..
Твърди, че се е намирала в много близки и топли отношения с баба си.
За нея смъртта и била изключително трагично събитие, породило скръб,
отчаяние, тревожност, напрегнатост и безпомощност. Твърди, че връзката
между нея и баба и се характеризирала с взаимна обич, уважение, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Посочва, че баба и я е отгледала.
Починалата била човекът, който сплотявал и обединявал семейството.
Твърди, че вследствие на причинената смърт на нейната баба е понесла /и
понася/ неимуществени вреди – страдания, скръб, тъга, негативни психически
изживявания. Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
причинителя на вредите е била предмет на застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника „З.к. Л. и.“ АД.
Претендира заплащане на обезщетение за неимуществените вреди пряко
от застрахователя. Моли съда да осъди ответника „З.к. Л. и.“ АД да и заплати
сумата 30 000 лева - представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, които неимуществени вреди са
причинени в резултат на смъртта на С. Г. В., настъпила вследствие на пътно-
транспортно произшествие, причинено виновно от Р. С. Я. при управление на
автомобил „Ф.“ Мултиван с peг. № ..., застрахован в „З.к. Л. и.“ АД по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите с
полица № ....., със срок на покритие от 17.01.2015г. до 17.01.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2015 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът „З.к. Л. и.“ АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
3
управление: град С., бул. „Ч.в.“ № 51 Д оспорва предявения иск. На първо
място твърди, че ищцата не е от кръга правоимащи лица, които имат право да
получат застрахователно обезщетение, като сочи, че по отношение на нея не е
налице цитираното в ТР № 1/2018г. на ОСГТК на ВКС изключение. Не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност”. Счита, че размера на претендираните
вреди е прекомерен с оглед на твърдяните болки и страдания. Твърди и
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, тъй като
се е движила по пътното платно и в тази връзка счита, че съдът – ако намери
исковете за основателни – следва да отчете наличието на съпричиняване като
редуцира размера на обезщетението. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение претенцията за лихва за забава за периода
предхождащ 29.05.2017г. /три години преди датата на исковата молба/.
Първоинстанционният съд е намерил, че макар и основани на взаимна
обич и привързаност, отношенията на ищцата с нейната починала баба не са
такива, че са се приемат за заместващи отношенията им с най-близките от
тесния семеен кръг – съпруг, деца, родители, поради което е намерил, че
болките и страданията от смъртта на С. В., претърпени от нейната внучка, не
подлежат на обезщетяване от застрахователя.
От представената справка от Гаранционен фонд /стр.11 от делото на
ОС/ се установява, че за „Ф.“ Мултиван с peг. № ... е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № ...., със срок на покритие
от 17.01.2015г. до 17.01.2016г., издадена от „З.к. Л. и.“ АД. Налице е
застрахователно правоотношение между ответника и причинителя на
увреждането. Р. С. Я. като водач на МПС се явява застрахован при ответника
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Именно в периода на действие на застраховката е
настъпило и увреждането при ПТП, представляващо застрахователно
събитие.
Съгласно чл.223 от КЗ /отм./ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
4
неимуществени вреди. Следва да се приеме наличие на валидно
застрахователно правоотношение, обуславящо ангажиране отговорността на
застрахователя за причинените от застрахования вреди на третото лице -
ищец.
Съгласно чл.226 ал.1 от Кодекса за застраховането /отм./ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя.
Видно от представената Присъда №71/20.12.2017г. по НОХД №717 от
2017г. по описа на ОС - Пазарджик, Р. С. Я. бил признат за виновен затова, че
като е нарушил правилата за движение по пътищата по непредпазливост е
причинил смърт на С. Г. В..
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
От представената влязла сила присъда се установява, че процесното
ПТП е причинено в резултат на противоправното поведение на водача на
автомобил марка „Ф.“ Мултиван с peг. № ... – Р. С. Я.. С действията си той е
нарушил конкретни изисквания и норми, предвидени в ЗДвП.
Видно от представеното удостоверение за наследници и за родствени
връзки /стр.39 от делото на ОС – Пазарджик/ ищцата е внучка на починалата
в резултат на ПТП С. В.. М.М. е дете на нейната дъщеря Л. М..
Съдебната практика обаче, обективирана в Постановления №4/1961г.,
№5/1969г. и №2/1984г. на Пленума на Върховния съд, изключва роднините по
права линия от втора степен от кръга на лицата, легитимирани да получат
обезщетение по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди в случай на смърт на
техен близък, настъпила в резултат на деликт. В ППВС № 4/61 г., което е
задължително за съдилищата съгласно действащия ЗСВ, е прието, че за
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетявани само най-близките на
пострадалия в случай на неговата смърт. Те са изрично посочени -
низходящи, съпруг и възходящи. Направено е и уточнение, че това става
след като се установи, че действително са претърпели такава вреда. Посочено
5
е и че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на
починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични
отношения - родители, изоставили децата си, съпрузи живеещи в дълга
фактическа раздяла.
С ППВС № 5/1969 г. посочения по - горе кръг лица е допълнен и е
посочено, че имат право на обезщетение за неимуществени вреди и
отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият
от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е
съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено
увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява
престъпление и не противоречи на правилата на морала. Пленумът на ВС е
приел, че този принципът на чл.52 от ЗЗД предполага, че на обезщетяване
подлежат лицата, които най-пряко са засегнати от загубата на морална опора
и подкрепа, т.е. най-близките на пострадалия -неговите низходящи, съпруг и
възходящи.
Тази практика обаче не отговаря на променените обществени условия.
Съгласно Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012г. за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и по-специално чл.2 пар. 1а, б.i от Директивата „жертва на
престъпление” е: 1. физическо лице, претърпяло вреди, включително
физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда,
които са пряка последица от престъпление; и 2. членове на семейството на
лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели
вреда в резултат на смъртта на лицето. Разпоредбата на чл.1.б от Директивата
дава легално определение на понятието „членове на семейството“ – това са
съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и
стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия,
братята и сестрите, и издържаните от жертвата лица. Директивата съща така
обаче позволява държавите-членки да ограничат броя на членовете на
семейството, които могат да се ползват от правата по нея /т.19/. Цитираните
разпоредби са част от принципите на Европейското деликтно право. Затова и
схващанията в българската правна доктрина и съдебна практика бяха
осъвременени като по въпроса за кръга лица имащи право на обезщетение
през 2018 г. ОСНГТК на ВКС прие и ТР № 1. С него е решено, че материално
6
легитимирано да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на негов близък, освен лице от кръга, посочен в ППВС № 4/61 г. и
ППВС № 5/69 г. по изключение може и да е всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени. Изрично е посочено, че обезщетението се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Следователно като се имат предвид и
мотивите на самото ТР за да бъде обезщетено едно лице за неимуществени
вреди от смъртта на друго лице следва да е налице силно изградена връзка
между починалия и увредения, т.е. да е налице връзка създала степен на
близост, която по принцип е присъща на роднините от най-близкия
наследствен кръг-родители, деца, съпруг.
При претенция за обезщетение, предявена от лице, извън този най-
близък кръг, то следва да докаже наличието на изградена трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия, която по принцип е характерна с лицата от
най-близкия кръг роднини. Също така следва да докаже, че вследствие на тези
отношения той е претърпял и продължителни болки и страдания от загубата
на лицето, за което твърди да му е особено близък.
По конкретния казус претенцията за обезщетение е отправена от
внучката на починалото лице. Обичайно е между бабата и внуците да се
изградят и да съществуват отношения на обич, привързаност и топлота.
Нормално е така създадената връзка да продължи да съществува и след като
внуците пораснат, станат пълнолетни, започнат свой самостоятелен живот и
изградят свои семейства. Тези обичайни отношения обаче според приетото в
споменатото ТР не са достатъчни, за да се формира извода, че преживелите
роднини по права линия от втора степен имат право на обезщетение за
неимуществени вреди. Необходимо е да се установи, че тази привързаност е
по-силна от обичайната и може да се приравни по сила с тази между прекия
кръг лица, подлежащи на обезщетяване.
По отношение на близките отношения на ищцата с починалата и баба по
делото са събрани гласни доказателства.
От показанията на разпитаната свидетелка Л. Б. М. – майка на ищцата и
7
дъщеря на починалата - може да се направи извод, за това, че са били налице
близки отношения и дълбока привързаност между ищцата и нейната баба С.
В., но не може да се твърди, че тя е изключителна, по-силна от обичайната
между баба и внуци.
Установява се, че починалата е живяла отделно от семейството на
ищцата. Била е болна, след прекаран инсулт, трудно се е придвижвала.
Когато внуците и са били малки, тя е помагала в грижите за тях, водела ги е и
ги е прибирала от детска градина и училище, докато техните родители били
на работа през деня. Ищцата М. живяла със своите родители в дома на дядо си
и баба си до 14 годишна възраст, след това с родителите си се е преместила в
гр. К.. Там семейството и е живяло до 2017г. В К. се е родил и нейния син
през 2003г. Понастоящем живее в гр. П.. През този период ищцата не е
прекъснала своите отношения с баба си, гостували са си. Баба и е помагала
при отглеждането на сина на ищцата, когато е бил малък. Смъртта на С. била
шок за всичките и близки. На ищцата и е било много мъчно, казвала, че и
липсва баба и, която много уважавала.
От тези гласни доказателства може да се направи извод за
съществуващите близки отношения между ищцата и нейната баба, основани
на обич и взаимна привързаност. Следва обаче да се отбележи, че дори
разпитаната свидетелка – майка на ищцата и дъщеря на починалата - говори
единствено за обичайни взаимоотношения и връзки. Обитаването на една
къща за определен период от живота на бабата и внучката не предполага
създаване на близост по - силна от обичайната за такива роднини, още повече
че този тип съжителство е обичаен за обичаите в България, особено по селата.
Това не може да служи като основание за изводи, че е налице близост над
обичайната. Обстоятелството, че бабата е помагала на родителите /своята
дъщеря и зет / при отглеждането на децата им – настоящата ищца и като ги е
водила на детска градина или училище и съответно – прибирала от там, също
не води до извод за близост, надхвърляща обичайната. Реакцията на ищцата
след смъртта на нейната баба също е нормална и естествена при загуба на
роднина с такава степен на близост и не е основание да се направи
заключение за връзка между тях по силна от обичайната. Тя действително е
претърпяла болки и страдания, свързани със загубата на своята баба. Те обаче
не подлежат на обезщетяване, тъй като не се установи тази привързаност да е
8
по-силна от обичайната. Тя не може да се приравни по сила с тази между
прекия кръг лица, които могат да претендират обезщетение.
Гореизложеното прави исковата претенция напълно неоснователна.
Това изключва нуждата от обсъждане на въпроса за размера на
дължимото обезщетение и дали е налице съпричиняване.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното решение, с което с
което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. С. М. с ЕГН
********** от гр. П., ул. „П.В.“ №24, ет.2, ап.53 против „З.к. Л. и.“ АД с ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Ч.в.“ № 51 Д иск с
правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./, за сумата 30 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея от смъртта на С. Г.
В., настъпила вследствие на ПТП на 20.12.2015г., причинено виновно от Р. С.
Я., чиято отговорност е предмет на договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключен с ответното дружество, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.12.2015г. до окончателното и
изплащане и с което е осъдена М. С. М. с ЕГН ********** от гр. П., ул.
„П.В.“ №24, ет.2, ап.53 да заплати на „З.к. Л. и.“ АД с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: град С., бул. „Ч.в.“ № 51 Д деловодни разноски за
първоинстанционното производство в размер на 800 лева. Същото се явява
правилно и законосъобразно.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника „З.к. Л. и.“ АД с ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: град С., бул. „Ч.в.“ № 51 Д следва да се
присъдят разноски за въззивното производство. Те възлизат на 450 лева.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският
Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260042/15.03.2021г., постановено по
търг.д. № 75/2020г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е
отхвърлен като неоснователен предявеният от М. С. М. с ЕГН ********** от
9
гр. П., ул. „П.В.“ №24, ет.2, ап.53 против „З.к. Л. и.“ АД с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: град С., бул. „Ч.в.“ № 51 Д иск с правно
основание чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./, за сумата 30 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от нея от смъртта на С. Г. В., настъпила
вследствие на ПТП на 20.12.2015г., причинено виновно от Р. С. Я., чиято
отговорност е предмет на договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключен с ответното дружество, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 20.12.2015г. до окончателното и изплащане и
с което е осъдена М. С. М. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „П.В.“ №24, ет.2,
ап.53 да заплати на „З.к. Л. и.“ АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: град С., бул. „Ч.в.“ № 51 Д деловодни разноски за
първоинстанционното производство в размер на 800 лева.
ОСЪЖДА М. С. М. с ЕГН ********** от гр. П., ул. „П.В.“ №24, ет.2,
ап.53 да заплати на „З.к. Л. и.“ АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: град С., бул. „Ч.в.“ № 51 Д сумата 450 лева – разноски за
въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10