Решение по дело №629/2019 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 305
Дата: 13 декември 2019 г. (в сила от 23 април 2020 г.)
Съдия: Мария Дучева
Дело: 20192110100629
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                              13.12.2019 Година               Град Aйтос

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Айтоски     Районен      съд                                           Граждански състав

На             04.12./четвърти ДЕКЕМВРИ/                           2019    Година

В публично заседание в следния състав:

Председател :Мария Дучева

 

Секретар:   Яна Петкова

Прокурор ……………………………………

като разгледа докладваното от………. съдия………ДУЧЕВА

ГРАЖДАНСКО     дело       номер     639    по    описа    за    2019   година,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Предмет на настоящото исково производство е Иск, предявен от „***" EOOД със седалище и адрес на управление : ***, ЕИК ***, представлявано от К.Ш.Р. чрез адв.С. Х.Г.-Т. AK гр.Б., адрес за получаване на призовки и съобщения :***, против А.Ю.Ш., ЕГН: ********** с адрес: ***.

В исковата молба се сочи, че дългът на А.Ю.Ш. произхожда от неизпълнено парично задължение пo договор за заем на парична сума. C договор за заем на парична сума сключен на 27.05.2008 r. заявителят е предал в заем на длъжника сума в размер на 6000 лв. при месечна лихва (възнаграждение) от 2% с краен срок на издължаване 36 месеца. Длъжникът се задължил да издължава заема съгласно погасителен план на месечни вноски, включващи части от главница и договорна лихва всеки месец, като при забава на която и да е погасителна вноска, целия дълг става автоматично предсрочно изискуем. Страните на договора са уговорили неустойка за неизпълнение в размер на 1500 лв. Срокът на договора е удължаван многократно.С последния анекс подписан от страните на 19.06.2013 г. е постигнато съгласие за връщане на    заема с договореното възнаграждение -8105 лв. в срок дo 19.06.2016 r. пo погасителен план,който включва погашения на месечни вноски съдържащи части от главница и договорна лихва — 2% възлизаща общо на 3342.07 лв. След изтичането на крайната дата на договора са направени допълнителни плащания,но дo настоящия момент задължението не е погасено напълно. Длъжникът преустановил плащания към заявителя от 2018 г. Заемополучателят дължи връщане на остатък от ГЛАВНИЦА в размер на 2388.07 лв. в това число: остатък заемна сума - 2057.27 лева , остатък от възнаграждение (договорна лихва) - 167.79 лева, както и НЕУСТОЙКА за неизпълнение в размер на 1500 лева , или общо сума в размер на 3888.07 лв. ведно със законна лихва върху главница-2388.07 лв. считано от датата на подаване на заявлението в съда чрез пощенски оператор на 18.03.2019 r. дo окончателното им изплащане, както и разноски в производство за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

Договорът за заем е обезпечен с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 54 TOM VI per.№ 4939 нот.д.№ 839/2008 r. на Нотариус per.№ 324 на НК.

Ha основание чл. 410 от ГПK „***" EOOД е поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника А.Ю.Ш. за съществуващо задължение в размер на 3888.07 лв., представляващо остатък заемна сума в размер на 2388 лв. , остатък от възнаграждение (договорна лихва) в размер на 167.79 лв. и неустойка в размер на 1500 лв. , произтичащи от договор за паричен заем сключен на 27.05.2008 г. , законна лихва върху главница 2388.07 лв. включваща остатък от заемна сума и остатък от договорна лихва, считано от 18.03.2019 г. до окончателното им изплащане, както и направените в заповедното производство разноски в тава число държавна такса 77.76 лв. и адв.възнаграждение 366.08 лв. Въз основа на подаденото заявление е образувано ч.гр.д.№ 302/ 2019 г. no описа на PC град Айтос. По същото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 156 от 20.03.2019 r. , с която е разпоредено на длъжникът А.Ю.Ш. да заплати на „***" EOOД горепосочената сума. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПK

Предвид изложеното ищцовото дружество счита, че за него е налице правен интерес съдът да постанови решение , с което да се приеме за установено, на основание чл.422 от ГПК, че ответникът А.Ю.Ш., дължи на „***" EOOД, сумите в размер на 3888.07 лв., представляващо остатьк заемна сума в размер на 2388 лв. , остатьк от възнаграждение (договорна лихва) в размер на 167.79 лв. и неустойка в размер на 1500 лв. , произтичащи от договор за паричен заем сключен нa 27.05.2008 г. , законна лихва върху главница 2388.07 лв. включваща остатък от заемна сума и остатък от договорна лихва, считано от 18.03.2019 г. до окончателното им изплащане, както и направените в заповедното производство разноски в това число държавна такса 77.76 лв. и адв.възнаграждение 366.08 лв., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение no ч.гр.д. № 302/ 2019 г. no описа на PC град Айтос.              

 

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника А.Ю.Ш., чрез адв.И.. В отговора на ИМ ответникът  моли иска да бъде отхвърлен на първо място поради изтекла в негова полза погасителна давност, на следващо място в условията на евентуалност се сочи, че погасителният план не е подписан от него.

    

Съдът, след преценка на събраните по делото, както и доводите на страните  и изразените от тях процесуални становища, по реда на чл.235,ал.2 ГПК приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Предявени по делото, в условията на обективно кумулативно съединяване са положителни установителни искове,  с правна квалификация - Предявен е иск с правно основание по чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД  - за установяване на съществуването на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК. Исковете са процесуално допустими.

Предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК, вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за установяване на парично вземане е допустим, като е налице правен интерес от предявяване на иска, което се доказа и от приложеното ч.гр.д.№302/2019г. по описа на РС-Айтос, по което има издадена срещу ответника Ш. Заповед №156/20.03.2019 за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Положителният установителен иск по чл.422 от ГПК е предявен на 02.07.2019г., т.е. в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по договора от страна на ищеца. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове и размери.

Няма спор между страните и съдът приема за установено , че  нa 27.05.2008г. е сключен договор за заем между ищцовото дружество и ответника, за сумата от 6000 лева.  Заемът е обезпечен с договорна ипотека , обективирана в НА№ 54 TOM VI per.№ 4939 нот.д.№ 839/2008 r. на Нотариус per.№ 324 на НК.  На 19.06.2013г бил подписан анекс към договор за паричен заем. Като страни по анекса са посочени „***" EOOД и А.Ю.Ш., но анексът е подписан от сина на ответника –М.А.Й.. Между страните няма спор , че анексът е подписан от сина на ответника.

Спори се обаче дали ответника е упълномощил сина си –свид. Й. да подпише от негово име анекса или не. Ищцовото дружество твърди, че св.Й. е бил устно упълномощен да подпише анекса, от което следва че ответника е обвързан от анекса. Свид.Й. и Ш. категорично отричат ответникът да е знаел за подписване на анекса, въпреки това през периода 2013-2017г са продължили да внасят погасителните вноски като за целта са използвали суми , изпратени от ответника Ш. от чужбина.

Следователно с конклудентни действия ответника е признал съществуването на дълга , както и че е надлежно уведомена за промяна на договорните условия (срок и вноска).

По делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която общия размер на дължимата сума за главница и лихви по договора и анекса възлиза на 8104,66лева, а от ответника по сметка на дружеството до 13.06.2017г  са внесени 9309,00лева (от които 5716,93лева главница и 3342,07лева лихви). Видно от заключението на ВЛ от ответника са правени вноски по кредита, които вноски не са отразени в счетоводството на ищцовото дружество. От заключението на ВЛ е отговорите в о.с.з. става ясно също така,че в счетоводството на ищцовото дружество внесените суми не са били разнасяни по пера : главница, лихви, разноски. От заключението става ясно, че ответника не само, че е изплатил изцяло дълга си , а и са надвнесени 1204,34лева.

По така изложените съображения съдът намира искът по чл.42 ГПК, вр.чл.24 ЗЗД за неоснователен, поради факта че дължимите суми са изплатени и на това основание следва да бъде отхвърлен.

Отхвърлянето на основния иск, закономерно води и до отхвърляне на иска за лихви.

  По изложените съображения и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати направените от ответника разноски в настоящото производство в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение.                       

В съответствие със задължителните указания на ВКС, дадени в т.13 ТР №4/13г на ОСГТК при отхвърляне на иска по чл.422 ГПК , заповедта за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване.             

 

 Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

             ОТХВЪРЛЯ иска на „***" EOOД със седалище и адрес на управление : ***, ЕИК ***, представлявано от К.Ш.Р. чрез адв.С. Х.Г.-Т., против ответника А.Ю.Ш., ЕГН: ********** с адрес: ***, с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да се установи, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 3888.07 лв., представляващо остатък заемна сума (главница) в размер на 2388 лв. , остатък от възнаграждение (договорна лихва) в размер на 167.79 лв. и неустойка в размер на 1500 лв. , произтичащи от договор за паричен заем сключен нa 27.05.2008 г. , законна лихва върху главница 2388.07 лв. включваща остатък от заемна сума и остатък от договорна лихва, считано от 18.03.2019 г. до окончателното им изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.41 ГПК № 156/ 20.03.2019 no ч.гр.д. № 302/ 2019 г.  пo описа на PC град Айтос.             

 

  ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца „***" EOOД със седалище и адрес на управление : ***, ЕИК ***, представлявано от К.Ш.Р. да заплати на ответника А.Ю.Ш., ЕГН: ********** с адрес: *** разноски в размер на 500лв. /петстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.

 

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: