№ 1975
гр. Варна , 04.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501352 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила частна жалба от „Ер енд Чи“ ЕООД -
София чрез адвокат А.С. против определение № 262202 от 23.02.2021 г., постановено по
гр.д.№ 13178 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, двадесети състав, с което е
прекратено като недопустимо производството по гр.д. № 13179/2020 г. на Варненски
районен съд, ХХ състав, на основание член 130 от ГПК.
В частната жалба се излага, че при прекратяването на трудово правоотношение прави
неизпълнимо ракламационното производство по член 210 от КТ като способ за събиране на
вземането на работодателя. Моли се атакуваното определение да бъде отменено и делото да
бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице – страна по делото, в срока по член
275, алинея 1 ГПК и е процесуално допустима, с оглед на което следва да бъде разгледана
по същество.
Настоящият състав на въззивния съд, след като се запозна с материалите по
първоинстанционното дело, намира следното:
В исковата молба се излагат твърдения, че дружеството и ответницата В. В. К. са били
валидно обвързани по трудово правоотношение, което е възникнало на основание трудов
договор от 08.06.2018 г. за длъжността „ръководител в строителството“, което е прекратено
1
на 21.01.2019 г. Сочи се, че основното задължение на ответника е било да отговаря и
ръководи наетите от ищеца работници, които били командировани на корабостроителната
платформа на „Вард Тулча“, където инсталирали водопроводна и друга тръбна мрежа на
кораби. Излага, че възнаграждението на ищеца по договора с „Вард Тулча“ е определяно от
записаните и фактурирани човекочасове. Сочи, че поради неизпълнение на трудовите си
задължения ответницата не е записвала часове на служителите, не е изпращала справки за
това на ищеца и не е фактурирала правилно извършената работа. В резултат от това
ищцовото дружество е заплатило трудови възнаграждения, без да е реализирало приход.
Посочва се, че ищецът е узнал за вредата в началото на 2020 г., тоест след прекратяване на
трудовото правоотношение с ответницата и не е ангажирал отговорността на същата по реда
на член 210, алинея 1 от КТ.
Предмет на съдебното производство е ангажирането на ограничена имуществена
отговорност на ответника, в която връзка са и изричните твърдения на ищеца, която
отговорност се реализира по правилата на член 210 от КТ. Процедурата изисква провеждане
на изрично рекламационно производство, което е условие за допустимост за съдебно
разглеждане на предявеният иск. Процедурата започва с издаване на заповед по член 210,
алинея 1 от КТ от работодателя, с която се определя основанието и размера на
отговорността. В общата хипотеза в случай, че заповедта не бъде оспорена от работника или
служителя в определението от закона срокове, то въз основа на нея се осъществяват
удръжки от дължимото на работника или служителя трудово възнаграждение. В
разпоредбата на член 210, алинея 5 от КТ се урежда хипотеза, при която поради
прекратяване на трудовото правоотношение заповедта по член 210, алинея 1 от КТ не може
да осъществи своето компенсаторно действие, при което изрично се посочва, че въз основа
на тази заповед работодателят може да поиска да се снабди със заповед за изпълнение на
парично задължение по член 410 от ГПК. Едва в заповедното производство вече бившият
работник или служител може да депозира своето възражение по реда на член 414 от ГПК,
при което да бъдат дадени указания на кредитора – бивш работодател - за предявяване на
установителен на иск по реда на член 422 от ГПК.
Работодателят има възможност вместо да сезира съда с депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК, да предяви
направо осъдителен иск срещу бившия работник или служител с предмет вземане,
произтичащо от причинени му вреди, като по този начин ангажира ограничената
имуществена отговорност на работника или служителя. Тази възможност на работодателя да
сезира съда с осъдителен иск вместо да депозира заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение обаче следва да се тълкува с оглед задължението му,
което предвижда разпоредбата на член 210, алинея 5 от КТ, която изрично препраща към
задължението на работодателя по член 210, алинея 1 от КТ да издаде заповед, с която да
определи основанието и размера на отговорността. Тоест, независимо от това дали
работодателят при прекратено трудовоправно провоотношение ще се възползва от
възможността да депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
2
задължение или направо ще предяви осъдителни иск, то той преди да сезира съда следва да
изпълни задълженията си по член 210, алинея 1 от КТ. Следователно съдебното
производство е допустимо само, ако е изпълнена процедурата по член 210, алинея 1 –
алинея 4 от КТ. Наличието на тази специална процедура дерогира прякото предявяване на
иск, поради което предявеният иск е недопустим. В този смисъл са решение № 619 от
19.06.2002 г., постановено по гр.д.№ 913/2001 г. на ВКС – III ГО - и определение № 1235 от
2.11.2012 г., постановено по гр.д.№ 390/2012 г. на ВКС - III ГО.
С оглед изложеното обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно,
поради което и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на
Окръжен съд - Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № определение № 262202 от 23.02.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 13178 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, двадесети състав, с
което е прекратено като недопустимо производството по гр.д. № 13179/2020 г. на Варненски
районен съд, ХХ състав, на основание член 130 от ГПК.
Определението може да бъде обжалвано по реда на член 274, алинея 3 във връзка
с член 280 и следващи от ГПК с касационна частна жалба чрез Окръжен съд – Варна
пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3