№ 103
гр. Пловдив, 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500217 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №260554/09.03.2022 г. от „У.Б.“ АД
против Решение № 260001/28.01.2022 г., постановено по гр. д. № 189/2020 г.
по описа на ОС – Пазарджик, в частта му, с която се осъжда „У.Б.“ АД да
заплати на ищеца С.Т. 1 Б. на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от
4564,78 лв., представляваща платена без основание за периода от 09.03.2015г.
до 04.04.2017 г. сума по договор за ипотечен кредит № ... от 26.03.2007 г.,
формирана в резултат на курсовата разлика швейцарски франк/лев, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
04.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 35195,49 лв.,
представляваща платена без основание сума по договор за ипотечен кредит
№... от 26.03.2007г. при предсрочното погасяване на задължението на
05.04.2016г. /осчетоводено на 05 и 07.04.2016г./, формирана в резултат на
курсовата разлика швейцарски франк/лев, ведно със законната лихва върху
сумата, от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020 г., до
окончателното й изплащане.
1
Жалбоподателят излага съображения за недопустимост, както и за
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в
обжалваната част, като моли съда да го обезсили в тези части и да прекрати
делото, а евентуално, да го отмени в тази част и да отхвърли предявените
искове.
На първо място, поддържа, че решението е недопустимо, тъй като е
постановено по нередовна искова молба относно начина, по който са
формирани 2-те суми, предмет на исковете.
На второ място, поддържа, че не са доказани фактическите
твърдения, на които са основание предявените искове, в това число относно
обедняването на ищеца и релативно със същото обогатяване на ответника.
Счита, че банката не е получила нещо в повече от дължимото по договора и
поради това не се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца.
На следващо място, счита, че първоинстанционният съд неправилно
е подменил предмета на спора, като е превалутирал кредитното задължение
от CHF в BGN, в противоречие със закона, съдебната практика и предмета на
процесния договор за кредит. Счита, че дори клаузата от договора, според
която ищецът приема да понася риска от валутните разлики, да е
неравноправна, това не го освобождава от задължението да погасява кредита
си.
По-нататък, жалбоподателят оспорва доводите в обжалваното
решение, че банката е следвало да разполага с информация за евентуалните
промени в стойността на шв. франк. Счита, че решението на Швейцарската
централна банка да се откаже от обвързаността на шв. франк с еврото на
15.01.2015г., довело до последващо поевтиняване на еврото и финансови
сътресения в цяла Европа, е била внезапно и непредвидимо дори за
ответника, като банкова институция.
Оспорва и доводите за недоказаност на обема на финансово-
икономически познания на ищеца, вкл. с оглед историята на теглени през
годините кредити, сочещи на натрупан опит в тази сфера.
Счита също, че неправилно не е взет предвид факта, че ищецът е
имал възможност да поиска превалутиране на кредита, но сам се отказал от
тази възможност. Намира за необоснован извода на първоинстанционния съд,
че валутния риск е следвало да се понесе само от кредитиращата банка.
2
Посочва, че в светлината на твърденията за поет само от ищеца валутен риск
по процесния договор за кредит, в тежест на ищеца е било да докаже, че
изобщо е закупувал валута, което обаче не било сторено по делото, още
повече, предвид установеното по делото погасяване на кредита изцяло в шв.
франкове, както и липсата на информация и доказателства ищецът да е
купувал шв. франкове, с които да погасява кредита. Счита за необосновано
извършеното от първоинстанционния съд превалутиране от CHF в BGN по
курса на „У.Б.“, вместо например по курса на БНБ.
Въззивната жалбата е допустима, подадена от легитимирано лице и
в срок. С нея не са направени доказателствени искания.
По жалба е постъпил писмен отговор в законния срок, с който се
оспорват изцяло наведените в същата доводи и възражения, за което са
изложени подробни съображения. Иска се въззивната инстанция да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните части, като правилно и
законосъобразно.
От ищеца С.Б. е подадена частна жалба вх. №3538/04.05.2022г.
против Определение №260015 от 24.03.2022г., постановено по гр.д. №
189/2020 г. по описа на ОС – Пазарджик, с което е оставена без уважение
молба вх. №260262/07.02.2022 г., подадена от ищеца, чрез пълномощника му
адв. Д. Ф., съдържаща искане за изменение на Решение № 260001/28.01.2022
г. по гр.д. № 189/2020 г. на Окръжен съд-Пазарджик, в частта за разноските,
като неоснователна.
Изложени са съображения, че съдът следвало да зачете
задължителните тълкувателни разрешения, съдържащи се в Решение по
съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на ЕС, в което е посочено, че чл.
6, параграф 1 и чл.7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на
ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба,
която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху
потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са
му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна
клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна
правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя
да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен
контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
3
Изложени са доводи, че националната правна уредба на чл.78 ГПК не правела
подобно разграничение, поради което допускала присъждане в полза на
търговеца на сторените от него разноски, съразмерно отхвърлената част от
исковете на потребителя, което било в противоречие с правото на ЕС,
въведено съгласно цитираното решение на СЕС на основание чл. 633 ГПК.
По подадената частна жалба е депозиран отговор от „У.Б.“АД, с
който се и оспорва същата и се иска съдът да я остави без уважение, като са
изложени конкретни съображения в тази връзка.
След преценка на материалите по делото и като съобрази
направените от страните твърдения и възражения, както и развитите в
жалбата срещу първоинстанционното решение доводи в аспекта на
чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира за установено
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
квалификация по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за осъждане „У.Б.“АД да заплати на
ищеца С.Б. платени от последния на ответника, без основание, суми по
договор за ипотечен кредит №... от 26.03.2007 г., както следва:
-сумата от 4564,78 лв., платена без основание по горепосочения договор
за периода от 09.03.2015г. до 04.04.2017 г., формирана в резултат на
курсовата разлика швейцарски франк/лев, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и
-сумата от 35195,49 лв., платена без основание по горепосочения
договор при предсрочното погасяване на задължението на 05.04.2016г.
/осчетоводено на 05 и 07.04.2016г./, формирана в резултат на курсовата
разлика швейцарски франк/лев, ведно със законната лихва върху сумата, от
датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020 г., до окончателното й
изплащане.
Тъй като първоинстанционното решение не е обжалвано от ищеца в
отхвърлителните му части, досежно отхвърлянето на исковете за разликата
над уважения размер от 4564,78, до пълния предявен размер от 4678,11лв,
както и за разликата над уважения размер от 35195,49 лв, до пълния предявен
4
размер от 37332,23лв, същото е влязло в сила в същите, поради което и тази
част от спора не е предмет на производството пред настоящата инстанция.
Касае се за допустими осъдителни искове, които са основани на
твърдения, че в резултат на неравноправна клауза от договора – чл.10, ал.9,
ищецът, като потребител на предоставяната от ответната страна банкова
услуга (предоставен ипотечен кредит), изцяло понесъл риска от промяната
във валутния курс на чуждата валута, в която бил сключен договора, а
банката се е обогатила от това неоснователно от курсовите разлики на
швейцарски франк спрямо българския лев, получени от нея без правно
основание. В тази връзка, се твърди, че банката е разполагала с предварителна
информация относно очакваното повишение в курса на швейцарския франк, с
която ищецът не разполагал и не са му били предварително разяснени
възможните рискове за него в тази насока и как това ще се отрази на размера
на задължението му.
След указания на съда по реда на чл.129, ал.2 ГПК, ищецът е
уточнил допълнително исковата молба (с молби от 14.06.2021г. – л.366 и от
02.07.2021г. – на л.409, т.1 от първоинстанционното дело). Посочил е, че
кредитът е уговорен и реално усвоен в СНF, както и че е погасяван в същата
валута, като обогатяването на кредитора съставлява разликата между
стойността на всяка отделна погасителна вноска, изчислена по курса на
БНБ (СНF-BGN) към датата на съответното плащане и същата
погасителна вноска, изчислена по курса на БНБ (СНF-BGN) към датата на
усвояване на кредита – 1,19033 лв. В молбата се уточнява също, че
превалутиране, разбирано в икономическия смисъл на това понятие като
смяна на валутата по кредита, не е било извършвано. Посочва се и че с оглед
отдалечеността във времето на извършването на всяка покупка на СНF с цел
погасяване задълженията по процесния договор, ищецът няма спомен от къде
е закупувал чуждата валута и на каква стойност. Счита се, че тези
обстоятелства не са решаващи за правилното разрешаване на спора, тъй като
по предявените претенции по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ищецът следва да докаже
само даването – преминаването от неговия патримониум в патримониума на
ответника на имуществено благо, а ответникът следва да докаже наличие на
основание за получаването му. Намира също, че обстоятелството какви
средства е разходил ищеца за придобиването на имущественото благо, т.е. с
5
какво се е обеднил, е релевантно само при субсидиарния иск по чл.59 ЗЗД,
при който обогатилото се за чужда сметка лице дължи връщане до размера на
обедняването.
Въз основа на така изложената фактология, съдът намира, че
исковата молба е редовна, като не споделя направените във въззивната
жалбла оплаквания в обратен смисъл, вкл. и за недопустимост на
обжалваното решение.
По делото не е спорно, а и се установява от представените
доказателства, че между страните е сключен договор за ипотечен кредит №...
от 26.03.2007г., по силата на който, Банка „Х. “ АД, чийто правоприемник е
ответника „У.Б.“ АД е предоставила на ищеца ипотечен кредит в размер на
77500 швейцарски франка (СНF), от които 44790,68 СНF за лично и семейно
ползване и 32709,32 СНF за погасяване на потребителски банков кредит,
отпуснат на кредитополучателя от Б.Д. ЕАД по договор от 29.12.2006г.
Не е спорно и че кредитът е изцяло усвоен от кредитополучателя във
валутата, в която е отпуснат - СНF.
Видно от съдържанието на договора, между страните е уговорено
погасяването на кредита да стане на 264 погасителни вноски (главница и
лихви), дължими на 30 календарно число от всеки месец от срока на действие
на договора, първата вноска от които е с падеж 30.04.2007г., а последната –
30.03.2029г. Уговорено е, че първите 12 вноски са равни в размер на по 397,44
СНF и включват главница и лихва при фиксиран лихвен процент, а
останалите 252 броя вноски се формират от сбора на главницата плюс
лихва,определена на база плаващ лихвен процент,съгласно чл.9 ал.2 от
договора. Посочено е, че към момента на подписване на договора, размерът
на тези погасителни вноски е 534,24 СНF.
Установява се от представените от ответника молба вх.
№737/22.04.2008г. и Анекс №1/14.05.2008г. към договор за банков кредит
№.../26.03.2007г., че кредитополучателя С.Б. е поискал от банката да бъде
променена обслужващата сметка по процесния кредит от с-ка №..... в BGN по
сметка №.... в CHF, въз основа на която молба между страните е подписан
въпросния анекс, с който е променена сметката, по която се погасява кредита
съобразно искането на кредитополучателя – от BGN в CHF.
Съгласно допълнителното заключение на приетата по делото
6
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), взело предвид представените по
делото от ищеца 113 бр. вносни бележки, всички извършени от ищеца вноски
по процесния договора за кредит, в периода 14.05.2008г.-07.04.2016г. вкл., са
направени в СНF, които ищецът е предоставял на касата в банката за
операцията по захранване на обслужващата процесния кредит разплащателна
сметка. Съдът кредитира доп. заключение на ССЕ като компетентно и
обосновано. С допълнителното заключение, на практика са коригирани
спорните изводи на експерта в основното заключение, че след подписване на
Анекс №1 към договора на 14.05.2008г., когато обслужваща кредита сметка
става разплащателната сметка на ищеца, открита и водена в СНF, за всяка
направено от него вноска, той е внасял на каса необходимите средства в BGN
по разплащателната си сметка в СНF и за заверяване на сметката е
извършвана банкова операция по продажба от страна на банката на ищеца на
СНF срещу BGN по съответния за деня обменен курс „продава“. Ето защо,
съдът не кредитира дадените в основното заключение отговори на въпроси
1,2,3 и 6, в това число че: през процесния период 09.03.2015г. – 05.04.2016г.,
за погасяването на главница от общо 3186,72 СНF, ищецът е заплатил общо
5812,20 лв, както и че за погасяване на остатъчния към 07.04.2016г. дълг от
58312,04 СНF, ищецът е заплатил 104756,40 лв, а общо за периода от
09.03.2015г. – 05.04.2016г., е заплатил 110568,60 лв за погасяване на
задължение от 61498,76 лв. Съдът не кредитира и изводите по основното
заключение, че за периода 09.03.2015г. – 07.04.2016г., от ищеца са погасени
договорни лихви за редовна главница общо от 4187,26 СНF, за които ищецът
е заплатил 7742,56 лв.
В тази връзка, при приемането на основното заключение в съдебно
заседание, вещото лице е пояснило, че не е извършвало проверка в ответната
банка и не е ползвало данни от нея относно начина на погасяване на кредита
от ищеца, поради което и не може да каже категорично дали вноските по
кредита са правени в СНF или в BGN. След извършване на допълнителни
проверки на представени от ищеца и ответната банка документи, вещото лице
категорично е посочило, че през периода 14.05.2008г. – 07.04.2016г. вкл.,
всички вноски от ищеца са направени в швейцарски франкове, които ищецът
е предоставял на каса в банката за захранване на обслужващата процесния
кредит разплащателна сметка.
В тази връзка, съдът не кредитира отговорът на въпрос №3 по
7
основното заключение, че постъпилите на 05.04.2016г. по сметката на ищеца
общо 58866,32 CHF са с левова равностойност 107024,86 лв, мотивиран от
вещото лице с това, че в описаните на транзакцията било записано, че
използвания курс е 1,8181 лв за 1 CHF. Причина за това, според съда, е че по
делото няма доказателства, а и дори твърдения от страна на ищеца в ИМ, че
постъпилата по банковата му сметка сума е закупена от него срещу BGN,
съотв. че имало предхождаща операция по покупка от негова страна на
58866,32 CHF срещу 107024,86 лв по посочения курс 1,8181 лв. Този извод в
заключението противоречи и на твърденията на самия ищец в ИМ, че сумата,
с която окончателно е погасил кредита към „У.Б.“АД е платена чрез
рефинасиране с кредит от друга банка „С.“АД, сключен на 10.03.2016г.
Въпреки че въпросният договор за кредит не е представен от ищеца, очевидно
е, че след като постъпилата по договора сума е в CHF, значи кредитът за
рефинансиране е бил сключен и усвоен в тази валута, което изключва
хипотезата за закупуване на посочената сума в CHF от страна на ищеца
срещу срещу 107024,86 лв по посочения курс 1,8181 лв, за което, както се
посочи, няма и твърдения.
Във връзка с така установените факти, следва да се обърне
внимание, че съгласно чл.10 ал.6 от процесния договор от 26.03.2007г.,
валутен риск по смисъла на договора е промяната на фиксинга на БНБ за СНF
към българския лев (ВGN) или евро (EUR) за срока на действие на договора.
Също така, според ал.7 на чл.10, лихвен риск по смисъла на договора е
възможността в резултат на превалутирането да бъде приложен по-висок
лихвен процент, което има за последица повишаване на месечните
погасителни вноски по кредита при издължаването му в BGN. Съгласно ал.8
на чл.10, като превалутиране по смисъла на договора се определя промяната
на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което
следва да се приложи действащия лихвен процент на Банката, съгласно
лихвения бюлетин за физически лица на новата валута на изчисляване на
лихвата по задължението.
Видно от текста на чл.10, ал.9 от договора, която клауза ищецът
твърди, че е неравноправна и поради това нищожна и въз основа на която от
него бил поет целия валутен риск, кредитополучателят и солидарния длъжник
декларират, че са запознати с обстоятелството, че промяната на фиксинга на
БНБ за швейцарския франк към българския лев или евро, както и
8
превалутирането по смисъла на договора, може да има за последица
повишаване на месечните вноски при издължаването му в български лева , в
резултат на приложен по-висок лихвен процент, съгласно действащите лихви
по Лихвения бюлетин на Банката за физически лица, както и че в тази връзка
декларират, че приемат напълно да носят за своя сметка валутния и лихвен
риск, свързан с промяната на фиксинга или превалутирането, както и че се
съгласяват да поемат всички евентуални вреди и пропуснати ползи,
произтичащи от промяната на валутните курсове и лихвите след
превалутирането.
Анализът на клаузата на чл.10, ал.9 от договора сочи, че промяната
на фиксинга на БНБ за швейцарския франк към българския лев или евро, т.е.
валутния риск, който според същата кредитополучателят и солидарния
длъжник са поели изцяло да носят за своя сметка, може да има за последица
повишаване на месечните вноски при издължаването му в български лева. И
това е съвсем логично, тъй като, ако се повиши цената на СНF спрямо ВGN,
при извършване на погасителните вноски в националната валута (ВGN),
кредитополучателят ще поеме за своя сметка увеличената стойност на
чуждата валута (CHF), в която е усвоен и в която се погасява кредита, която
ще следва да закупи по съответния курс „продава“ на банката към датата на
всяка погасителна вноска. При положение обаче, че по делото се установи, че
кредитът е погасяван от ищеца в CHF и нито се твърди, нито се доказва от
него, че валутата (CHF), в която са извършени платените от него през
периода 09.03.2015 – 07.04.2016г. погасителни вноски, вкл. и с която е
извършено окончателно погасяване на кредита, е закупена срещу платени от
ищеца BGN и по обменен курс, по-висок от този към датата на сключване на
договора, то според настоящата инстанция нито ищецът е понесъл визирания
в договора валутен риск от промяната на фиксинга на БНБ за швейцарския
франк към българския лев по време на действието на договора, нито пък
банката е получила без основание платените й през този период от ищеца
погасителни вноски.
В аспекта на гореизложеното, доколкото съдът не е сезиран със
самостоятелен иск за прогласяване на нищожност на клаузата на чл.10, ал.9
от процесния договор за кредит, а наличието на такава е наведено като част от
фактите, на които са основани исковете срещу ответника за връщане на
9
получено без основание, съдът намира, че доколкото в случая не се
установява ищецът да е понесъл визирания по-горе валутен риск от
промяната на фиксинга на БНБ за швейцарския франк към българския лев по
време на действието на договора, тъй като е погасявал кредита само в CHF,
изследването на въпроса дали клаузата на чл.10, ал.9 от договора е
неравноправна, респ. нищожна по посочените в ИМ съображения, вкл. и
служебно от съда, не е необходимо и би било самоцелно, тъй като този
въпрос е без значение за правилното разрешаване на спора.
Не могат да бъда споделени доводите на ищеца, че с оглед
поскъпването на CHF към BGN в периода след сключване на договора за
кредит, което впрочем е безспорно установен факт, видно от данните по
основното заключение на ССЕ (курс СHF-BGN около 1,20 лв за 1 CHF към
датата на сключване на договора и около 1,82 лв за 1 CHF към датата на
предсрочно погасяване), банката е получила без основание разликата между
стойността на паричния ресурс, в който е отпуснат и усвоен кредита, спрямо
българската национална валута към датата на сключване на договора за
кредит и стойността му към датата на извършване на всяка от погасителните
вноски в периода 09.03.2015г. – 07.04.2016г. На първо място, както бе
коментирано по-горе, процесният договор за кредит е уговорен и отпуснат,
съответно усвоен в CHF, погасяван е в CHF, като кредитополучателя е платил
по него главница и лихви в размер, изцяло съобразно параметрите на
договора, т.е. не се установява да е платил повече, отколкото е било
уговорено. Прави впечатление, че в договора не е фиксиран обменен курс
CHF-BGN на банката или на БНБ към датата на сключване на договора, нито
е уговорено погасяването да се извършва съобразно такъв. Също така, по
искане на кредитополучателя от 22.04.2008г. и на основание сключен Анекс
№1/14.05.2008г. към договор за банков кредит №.../26.03.2007г., е променена
обслужващата сметка по процесния кредит от с-ка №..... в BGN по сметка
№.... в CHF, поради което, през по-голямата част от срока на договора, както
и през процесния период 09.03.2015г. – 07.04.2016г., кредитополучателя е
погасявал именно по своя воля задълженията си директно по сметка в CHF и
то в същата валута. За разлика от множеството случаи на отпуснати на
потребители, в периода след 2007г., кредити в CHF, при които тази валута не
е била предоставяна реално на кредитополучателя, а само е била използвана
като виртуална парична единица на кредита, с цел получаване на съответни
10
по-изгодни лихвени условия, както и за изчисление, но реално
кредитополучателите са получавали кредита в BGN и съответно са били
длъжни да го погасяват при посочен в договора курс на националната валута
към валутата на кредита, настоящия случай не е такъв. И поради това, в
случая ищецът не е платил нещо в повече на ответника, отколкото е
уговорено с договора, независимо че курса на CHF-BGN по фиксинга на БНБ,
както и на ответната банка, се е увеличил, в сравнение със стойността му към
датата на сключване на договора. Аргументите, че банката е получила по-
скъп ресурс или стока биха били относими и релевантни само ако, според
конкретните уговорки в договора, връщането на кредита е обвързано със
задължението на кредитополучателя да го погасява при условия, обвързани с
обменния курс CHF-BGN на банката или на БНБ към датата на съответната
месечна вноска или при предсрочното погасяване. В случая обаче, такива
уговорки не са налице в процесния договор.
Отделно от горното, при иска за връщане на получено без
основание, след като се твърди, че ответникът е получил нещо без основание,
респ. че нещо му е дадено от ищеца при липса на основание за това, то от
ищеца следва да се докаже реалното получаване на това нещо от ответника. В
случая, предмет на исковете е връщане на получени без основание суми,
както следва: сумата от 4564,78 лв., платена без основание по процесния
договор за периода от 09.03.2015г. до 04.04.2017 г., формирана в резултат на
курсовата разлика швейцарски франк/лев, както и сумата от 35195,49 лв.,
платена без основание по договора при предсрочното погасяване на
задължението на 05.04.2016г. /осчетоводено на 05 и 07.04.2016г./. Както се
посочи по-горе обаче, по делото не се установява ищецът да е погасявал
задълженията си по договора чрез вноски в BGN, с които да са закупувани от
ответната банка CHF в размер на съответната погасителна вноска. Ето защо,
следва да се приеме за недоказано твърдението на ищеца, че ответникът
изобщо е получил посочените в ИМ суми в BGN, а още по-малко, това да е
станало без основание, за което по-горе бяха изложени съображения. Такава
хипотеза би била налице, ако ищеца е плащал вноските по кредита в лева и
при обмен от страна на банката по по-висок обменен курс CHF-BGN от този
към датата на сключване на договора, ищецът би платил повече в BGN, за да
закупи необходимата му за извършване на погасителната вноска чужда валута
(CHF), което обаче не се установява по делото.
11
В заключение, съдът намира за недоказани и неоснователни
исковете на СТ. Т. Б. по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД за осъждане на „У.Б.“ АД да му
заплати сумата от 4564,78 лв., представляваща платена без основание за
периода от 09.03.2015г. до 04.04.2017 г. сума по договор за ипотечен кредит
№ ... от 26.03.2007 г., формирана в резултат на курсовата разлика швейцарски
франк/лев, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 04.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 35195,49 лв., представляваща платена без основание сума по договор за
ипотечен кредит №... от 26.03.2007г. при предсрочното погасяване на
задължението на 05.04.2016г. /осчетоводено на 05 и 07.04.2016г./, формирана
в резултат на курсовата разлика швейцарски франк/лев, ведно със законната
лихва върху сумата, от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020 г.,
до окончателното й изплащане, поради което същите следва да се отхвърлят в
тази част.
Тъй като първоинстанционния съд е стигнал до противоположен
извод, решението му следва да се отмени в обжалваната част и исковете на
СТ. Т. Б. за осъждане на „У.Б.“ АД да му заплати сумата от 4564,78 лв.,
представляваща платена без основание за периода от 09.03.2015г. до
04.04.2017 г. сума по договор за ипотечен кредит № ... от 26.03.2007 г.,
формирана в резултат на курсовата разлика швейцарски франк/лев, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
04.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 35195,49 лв.,
представляваща платена без основание сума по договор за ипотечен кредит
№... от 26.03.2007г. при предсрочното погасяване на задължението на
05.04.2016г. /осчетоводено на 05 и 07.04.2016г./, формирана в резултат на
курсовата разлика швейцарски франк/лев, ведно със законната лихва върху
сумата, от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020 г., до
окончателното й изплащане, да се отхвърлят.
По въпроса за разноските и по свързаната с него частна жалба
вх. №3538/04.05.2022г. от ищеца против Определение №260015 от
24.03.2022г., постановено по гр.д. № 189/2020 г. по описа на ОС – Пазарджик,
с което е оставена без уважение молба вх. №260262/07.02.2022 г., подадена от
ищеца, чрез пълномощника му адв. Д. Ф., съдържаща искане за изменение на
12
Решение № 260001/28.01.2022 г. по гр.д. № 189/2020 г. на Окръжен съд-
Пазарджик, в частта за разноските, съдът приема следното:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на спора, ответникът
има право на сторените разноските и пред двете инстанции, като с оглед
пълното отхвърляне на исковете, ответникът му дължи 2400 лв с ДДС
разноски за адв. хонорар и 450 лв за експертиза, т.е общо 2850 лв, сторени по
делото пред 1-та инстанция, както и 2400 лв с ДДС адвокатски хонорар и
795,20 лв държавна такса пред настоящата инстанция. Тъй като в
първоинстанционното решение на ответника са присъдени по съразмерност
общо 152,65лв, с въззивното решение ищецът ще бъде осъден да му заплати
още 2697,35 лв разноски пред първата инстанция за адвокатски хонорар и
експертиза, както и разноските пред настоящата инстанция 2400 лв с ДДС
адвокатски хонорар и 795,20 лв държавна такса
Освен това, с оглед отхвърлянето на исковете, решението следва да
се отмени в частта му за разноските, с която се осъжда „У.Б.“ АД ,ЕИК .... да
заплати на ищеца СТ. Т. Б. ,ЕГН-********** деловодни разноски
съобразно уважената част от исковете в размер на 4987,74лв.
По направеното от въззиваемия Б. възражение за прекомерност на
платения от въззивника „У.Б.“АД адвокатски хонорар пред настоящата
инстанция, съдът намира, че не са налице основания за намаляване същия,
тъй като делото са характеризира с фактическа и правна сложност, от една
страна, а от друга, върху платеният от ответника хонорар е начислен и ДДС,
като така е с около 300 лв над минимума по наредбата, което не сочи на
прекомерност. На трето място, клиентът не може да бъде задължен да търси
възможно най-евтината адвокатска защита, особено по спорове с голям
материален интерес и висока правна сложност, какъвто е настоящия, поради
което и с оглед принципа за свободно договаряне на възнаграждения за
адвокатските услуги, в случая не е наложителна съдебна намеса чрез
намаляван на разноските в тази част до минимума по наредбата, който
принципно има и съвсем друга цел.
По частната жалба:
Съдът не споделя доводите на ищеца, че по настоящия спор е
приложимо разрешението в решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19
на СЕС, във връзка с Директива 93/13 относно неравноправните клаузи.
13
Разгледаната в посоченото решение хипотеза е във връзка с допуснат по
преюдициално запитване въпрос под №12 относно съвместимостта на
законния режим за разпределяне на съдебните разноски съгласно член 394
LEC (Ley de Enjuiciamiento Civil) с Директива 93/13, касаещо конкретно
хипотеза, при която според посочения текст от испански закон за граждански
процедури, може да се стигне до това продавачът или доставчикът да не бъде
осъден да заплати всички съдебни разноски, когато бъде уважен изцяло
предявеният от потребител иск за установяване на нищожност на
неравноправна договорна клауза, а само частично е уважен искът за връщане
на платени по силата на тази клауза суми.
Очевидно е, че разрешението по испанския ГПК е аналогично на
това по чл.78 ГПК, при което отговорността за разноските се разпределя
между страните с оглед изхода на спора, т.е. в зависимост от степента на
уважаване, респ. на отхвърляне на иска. В разглежданата от СЕС хипотеза,
Съдът приема следното в т.98 и т.99 от решението:
98. В случая Директива 93/13 предоставя на потребителя правото
да се сезира съда, за да установи неравноправния характер на договорна
клауза и да откаже да я приложи. Обвързването на разпределението на
съдебните разноски в това производство само с недължимо платените
суми, чието връщане е разпоредено, може обаче да възпре потребителя да
упражни посоченото право, предвид разноските, до които води
предявяването на иск по съдебен ред
99. С оглед на всички изложени по-горе съображения на
дванадесетия въпрос, поставен по дело C-224/19, следва да се отговори, че
член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и
принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се
възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо
платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването
на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като
се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която
може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива
93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи.
14
Съдът намира, че безспорно, възприетото в решението е
задължително за националните съдилище в рамките на ЕС, в това число,
както за първата, така и за настоящата инстанция. В случая обаче, е налице
различна хипотеза, при която съдът не е сезиран с иск за нищожност на
клауза от договора за кредит поради неравноправност, а само с иск за
връщане на суми, платени по договора за кредит. Следователно, в случая,
потребителят не е сезирал съда с иск за установяване на неравноправния
характер на договорна клауза и да откаже да я приложи, съответно няма и
положително съдебно решение по такъв иск. Ето защо, а и доколкото, в
случая, неоснователността на предявените искове не е обусловена от въпроса
за неравноправността на клаузата на чл.10, ал.9 от процесния договор, който
поради това не е разгледан от настоящата инстанция по същество, тъй като е
без значение на правилното разрешаване на спора, въпросът за отговорността
за разноските на ищеца следва да се разреши по общия ред на чл.78, ал.1 ГПК.
Ето защо, частна жалба срещу Определение №260015 от
24.03.2022г., постановено по гр.д. № 189/2020 г. по описа на ОС – Пазарджик,
ще се остави без уважение. В тази част, решението е с характер на
определение по чл.248 ГПК и подлежи на обжалване по същия ред, по който
подлежи и решението.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260001/28.01.2022 г., постановено по гр. д. №
189/2020 г. по описа на ОС – Пазарджик, в обжалваната част, с която се
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД ,ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр.С.,пл.С.Н.
№7 да заплати на ищеца СТ. Т. Б., ЕГН:********** от гр.П., обл.П.,
ул.“Ф.Щ.“№10, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 4564,78 лв.,
представляваща платена без основание за периода от 09.03.2015г. до
04.04.2017 г. сума по договор за ипотечен кредит №... от 26.03.2007г.,
формирана в резултат на курсовата разлика швейцарски франк / лев , ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
04.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата
от 35195,49 лв., представляваща платена без основание сума по договор за
ипотечен кредит №... от 26.03.2007г. при предсрочното погасяване на
15
задължението на 05.04.2016г. /осчетоводено на 05 и 07.04.2016г./, формирана
в резултат на курсовата разлика швейцарски франк / лев , ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020 г. до
окончателното й изплащане, както и в частта му за разноските, с която се
осъжда „У.Б.“ АД ,ЕИК .... да заплати на ищеца СТ. Т. Б. ,ЕГН-**********
деловодни разноски съобразно уважената част от исковете в размер на
4987,74лв, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от СТ. Т. Б., ЕГН:********** от гр.П.,
обл.П., ул.“Ф.Щ.“№10 искове за осъждане на „У.Б.“ АД, ЕИК ....,седалище и
адрес на управление гр.С.,пл.С.Н. №7 да му заплати сумата от 4564,78 лв.,
представляваща платена без основание за периода от 09.03.2015г. до
04.04.2017 г. сума по договор за ипотечен кредит №... от 26.03.2007г.,
формирана в резултат на курсовата разлика швейцарски франк / лев, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
04.03.2020г. до окончателното й изплащане, както и да му заплати сумата от
35195,49 лв., представляваща платена без основание сума по договор за
ипотечен кредит №... от 26.03.2007г. при предсрочното погасяване на
задължението на 05.04.2016г. /осчетоводено на 05 и 07.04.2016г./, формирана
в резултат на курсовата разлика швейцарски франк / лев , ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба –
04.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА СТ. Т. Б., ЕГН:********** от гр.П., обл.П.,
ул.“Ф.Щ.“№10 да заплати на „У.Б.“АД, ЕИК ...., седалище и адрес на
управление гр.С.,пл.С.Н. №7 разноските пред първата инстанция от още
2697,35 лв за адвокатски хонорар и експертиза, както и разноските пред
настоящата инстанция 2400 лв с ДДС адвокатски хонорар и 795,20 лв
държавна такса.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба срещу Определение
№260015 от 24.03.2022г., постановено по гр.д. № 189/2020 г. по описа на ОС –
Пазарджик, с което е оставена без уважение молба на СТ. Т. Б. по чл.248 ГПК
за отмяна на Решение № 260001/28.01.2022 г., постановено по гр. д. №
189/2020 г. по описа на ОС – Пазарджик, в частта му за разноските, с която се
осъжда СТ. Т. Б., ЕГН:********** да заплати разноски в полза на ответника
16
„У.Б.“ АД, ЕИК ...., направени в първоинстанционното производство,
съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 152,65лв.
Решението подлежи на обжалване през Върховния касационен съд,
при наличие на предпоставките по чл.280 ГПК, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17