Решение по дело №2179/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  260258                                                        11.02.2021 г.                                            гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                                  XXXVIII – ми граждански състав

на двадесет и шести януари                                         две хиляди двадесет и първа година  в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                         Районен съдия: Невена Ковачева

 

Секретар: Станка Добрева

Като разгледа докладваното от съдията Ковачева

гражданско дело № 2179 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № *– Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес на управление гр. Париж, бул. Осман № 1, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, с която се моли съда да осъди ответника П.Х.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на ищеца сумите 12010,05 лева – главница по договор за потребителски заем № PLUS-*от 07.01.2015 г., 5658,45 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.01.2022 г., 3091,56 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.09.2017 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2020 год. до окончателното изплащане на вземането.

Твърди се, че между страните е сключен договор за кредит на 07.01.2015 г. Сумата от 15000 лева е предоставена в заем на кредитополучателя, както и е уговорено закупуване на застраховка от 4725 лева. Г. е следвало да върне сумата на 84 месечни вноски по 377,20 лева. Длъжникът е преустановил плащане на сумата на 20.08.2017 г. На 20.09.2017 г. вземането е обявено за предсрочно изискуемо на основание чл. 5 от договора поради неплащане на две поредни вноски. Ответникът следва да се счита уведомен за предсрочната изискуемост с получаване на препис от настоящата искова молба. Останала за плащане е търсената сума.

Ответната страна чрез особен представител е посочила, че исковете са неоснователни. Изложено е, че няма доказателства ответницата да е получила твърдяната сума. Освен това тя не е получавала изявление на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем.

Изложени са доводи за недействителност на договора поради неспазване изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Недействителна е клаузата за заплащане на „такса ангажимент“ на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Моли се съда да отхвърли исковете.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Представен е договор за потребителски кредит PLUS-*от 07.01.2015 г., сключен между Г. и БНП Париба Пърсънъл Файненс. Дружеството е предоставило в заем сума в размер на 15000 лева, като от сумата е приспадната такса ангажимент в размер на 375 лева. Страните са договорили годишен лихвен процент 18,64 %, а годишният процент на разходите – 21,13 %. Съгласно договора сумата подлежи на връщане на 84 месечни погасителни вноски от по 377,20 лева. Падежът на първата вноска е на 20.02.2015 г., а на последната такава – 20.01.2022 г. Предвидено е сключване на договор за застраховка със застрахователна премия 4725 лева. Приложено е извлечение от сметка, видно от което Г. е заплатила вноските за главница, лихва и застраховка за периода 20.02.2015 г. – 20.07.2017 г. Застрахователна премия е начислена за периода 18.08.2017 г. – 19.01.2018 г., като от оставащите вноски е приспадната дължимата сума за застраховка в размер на 56,25 лева месечно, като така погасителната вноска става 320,95 лева.

Изготвена по делото е съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която е посочило, че с платежно нареждане от 07.01.2015 г. от кредитора е преведена по банков път сумата 14625 лева по сметка с титуляр Г., представляваща разлика между разрешената сума по кредита 15000 лева и 375 лева такса ангажимент. Задълженията по договора възлизат на 11672,55 лева главница, 337,50 лева вноски по застрахователна премия за периода 18.08.2017 г. – 19.01.2018 г., 5658,45 договорна лихва за периода 20.08.2017 г. – 20.01.2022 г., 3091,56 лева законна лихва за забава за периода 20.09.2017 г. – 12.05.2020 г.

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.                   

За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на сключен договор за кредит, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същото. Следвало е да установи начина на формиране на компонентите на задължението, както и уведомлението до длъжника за обявената предсрочна изискуемост. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил напълно вноските си договора.

Съдът намира, че между страните е налице валидно облигационно отношение – видно от приложените по делото писмени доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза на 07.01.2015 г. страните са сключили договор за заем, по силата на който Г. е получила на същата дата по банков път сумата 14625 лева. Главницата по договора за заем е уговорен в размер на 15000 лева, но е удържана сумата 375 лева като такса ангажимент. Ето защо за Г. е възникнало задължението да върне предоставения й заем, ведно с уговорената в договора възнаградителна лихва, в сроковете, уговорени между страните.

Ищецът се позовава на обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане на 20.08.2017 г. – дата на втора просрочена вноска. В чл. 5 от договора е предвидено, че при просрочване на две или повече вноски вземането на кредитора става предсрочно изискуемо. Съгласно задължителната практика на ВКС волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора, за да породи действието си, следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита, т.е. кредиторът следва да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Приложението на разрешенията на т. 18 и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови институции (решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. отд.). По делото няма данни да са изпратени от кредитора уведомления до длъжника преди подаване на исковата молба за обявена предсрочна изискуемост на кредита. Такова е връчено редовно едва с получаване на настоящата искова молба, в която е обективирано уведомлението, от която дата следва да се счита, че е настъпила предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.

След като по делото липсват доказателства кредиторът да е обявил на длъжника предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит преди депозиране на исковата молба на 11.05.2020 г., същото е сторено с получаване на същата от страна на назначения на ответника особен представител. В решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о. е посочено, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. също е прието, че исковата молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и в този случай с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на длъжника. Следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС (решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о. и др.) се застъпва становище, че банката може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се налага цялостен извод, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на ищеца, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник.  

В случая се установява от събраните по делото доказателства – договор за кредит, погасителен план, експертиза, че кредитополучателят е просрочил плащането на вноските по кредита, считано от 18.08.2017 г., т.е. настъпили са предпоставките, визирани в чл. 5 от договора, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Следователно от датата на връчване на исковата молба на особения представител – 29.09.2020 г., е настъпила предсрочната изискуемост на кредита.

Поради това и предвид заключението на вещото лице А. и  искът за главница се явява основателен. Дължимият размер на непогасените вноски за главница за периода 18.08.2017 г. – 20.01.2022 г. възлиза на сумата 11672,55 лева съгласно заключението на вещото лице. Следва да се обсъди и възражението на процесуалния представител на ответника за недължимост на посочената в договора за заем „такса ангажимент“ в размер на 375 лева, която е приспадната от чистата стойност на заема. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В чл. 10а. ал. 4 ЗПК е предвидена възможност за уговаряне на клаузи за такси, свързани с допълнителни услуги по договора. В чл. 2 от договора е посочено, че основанието за дължимост на тази такса е страните да сключат договора при фиксиран лихвен процент. Според настоящия състав претендираната в настоящото производство такса попада в приложното поле на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като е свързана с гарантиране на потребителя изпълнението на договора да е при непроменлив лихвен процент за целия срок на действието му. Ето защо и клаузата не е нищожна и се дължи плащане на цената по нея.

Ищецът претендира плащане и на дължими вноски за застраховка в размер на общо 337,50 лева за периода 18.08.2017 г. – 19.01.2018 г. – 6 вноски по 56,25 лева. Съдът намира, че доколкото по делото не са представени писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена от ищцовото дружество на застрахователя, не може да се направи и извод за валидност на полицата.

Независимо от това съдът намира, че клаузата за заплащане на застраховка „Защита на плащанията“ е  неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възнаграждението по застраховката следва да се включи в ГПР, а в случая това не е сторено. Това от своя страна съставлява заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която максимално допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет. С оглед изложеното съдът приема, че съглашението по допълнителното правоотношение към процесния договор за заем е нищожно и като такова не поражда права и задължения за страните за посочените по него допълнителни услуги. Поради това не се дължи претендираната сума в размер на 337,50 лева, която сума ищецът е включил в размера на главницата. Ето защо искът за главница следва да се уважи до размера от 11672,55 лева, а за разликата до претендирания размер от 12010,05 лева следва да се отхвърли.

По отношение на иска за заплащане на договорна лихва в размер на 5658,45 лева за периода от 20.08.2017 г. до 20.01.2022 г., съдът намира същия за частично основателен. Договорна лихва е дължима, считано от датата на първото просрочие до датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, а именно   29.09.2020 г. (както бе обсъдено по-горе). Видно от приложения погасителен план размерът на вноските за възнаградителна лихва с падеж в посочения период възлиза на сумата 5039,14 лева, до който размер исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а за разликата до пълния претендиран размер от 5658,45 лева – отхвърлен.

По отношение на претенцията за дължимост на мораторна лихва в размер на 3091,56 лева, начислена върху главницата за периода от 20.09.2017 г. до 13.03.2020 г., същата е доказана по основание, тъй като вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза е посочило, че първото просрочие е допуснато за вноска с падеж 18.08.2017 г. Следващите вноски не са платени. Размерът на мораторната лихва за забава върху главницата от 11672,55 лева съгласно направените от съда изчисления в онлайн калкулатор възлиза на сумата 2937,59 лева, като до този размер претенцията следва да бъде уважена, а за разликата до пълния претендиран размер от 3091,56 лева следва да бъде отхвърлен.

Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат съдебно-деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на общо 1959,91 лева, включително и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Поради изложените аргументи Бургаският районен съд

      

Р Е Ш И:

       

ОСЪЖДА П.Х.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № *– Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес на управление гр. Париж, бул. Осман № 1, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, сумите 11672,55 лева (единадесет хиляди шестстотин седемдесет и два лева и петдесет и пет стотинки) главница по договор за потребителски заем № PLUS-*от 07.01.2015 г. за периода 18.08.2017 г. – 20.01.2022 г., 5039,14 лева (пет хиляди тридесет и девет лева и четиринадесет стотинки) възнаградителна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 29.09.2020 г., 2937,59 лева (две хиляди деветстотин тридесет и седем лева и петдесет и девет стотинки) мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.09.2017 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.05.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над присъдения размер до пълния претендиран размер от 12010,05 лева, за възнаградителна лихва над присъдения размер до пълния претендиран размер от 5658,45 лева и за периода 30.09.2020 г. - 20.01.2022 г., за мораторна лихва над присъдения размер до пълния претендиран размер от 3091,56 лева.

ОСЪЖДА П.Х.Г., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, рег. № *– Търговски фирмен регистър на Париж, Франция, със седалище и адрес на управление гр. Париж, бул. Осман № 1, Франция, упражняващо дейност в България чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България“, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, съдебно-деловодни разноски в размер на 1959,91 лева (хиляда деветстотин петдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки).

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                   

                                 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н. Ковачева

Вярно с оригинала!

С. Добрева