РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. К. , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:М. К. Дановска
Членове:Васка Д. Халачева
Габриел Р. Русев
Секретар:Красимира Х. Боюклиева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Въззивно гражданско дело №
20205100500221 по описа за 2020 година
С решение № 78/ 24.07.2020г. постановено по гр.д.№ 87/ 2019г. по описа
на Районен съд- А. е отхвърлен предявеният от Г. А. Ш. против Ю. Ф. М. и Ш.
С. М. отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК
за признаване за установено, че ответниците не са собственици на част от
общински път и обръщало на община А., попадащи в поземлен имот с
идентификатор № 15607.20.499 с приблизителна площ на общинската част от
584 кв.м., ситуирани в контур очертан от граници започваща от най-северната
гранична точка на поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499 с поземлен
имот с идентификатор № 15607.20.500 и продължаваща на югоизток по
североизточната и източната граница на поземленият имот с идентификатор №
15607.20.499 с поземлен имот с идентификатор №15607.20.500 с дължина на
отсечката от 14,70 метра, от която точка продължава навътре в поземлен имот
с идентификатор № 15607.20.499 и се стига до източната граница на калканния
зид на сграда с идентификатор № 15607.20.499.1 и сграда с идентификатор №
15607.20.499.2 с дължина на отсечката от 7,6 метра, и се продължава на север
по източната стена на сграда с идентификатор № 15607.20.499.2 с дължина на
отсечката от 3 метра до ъгъла на северната стена на същата сграда, и от този
1
ъгъл се продължава по цялото протежение на северозападната стена с дължина
на отсечката от 13 метра, и от края на тази отсечка успоредно на 3 метра
разстояние от югозападните стени на сграда с идентификатор №
15607.20.499.1 и сграда с идентификатор № 15607.20.499.2 се стига до
югоизточната граница на поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499 и с
поземлен имот с идентификатор № 16507.20.325, с дължина на отсечката от 19
метра, и от тази точка изцяло по южната и югозападната граница на поземлен
имот с идентификатор № 15607.20.499 с поземлен имот с идентификатор №
16507.20.325, по западната граница на поземлен имот с идентификатор №
15607.20.499 с поземлен имот с идентификатор № 15607.20.310 и по цялата
северозападна граница на поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499 с
поземлен имот с идентификатор № 15607.20.500, както и да се отмени в тази
част нотариален акт № *, том *, Нотариално дело № 314/20* г. на съдия по
вписванията при Районен съд- А. на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. С
решението Г. А. Ш. е осъден да заплати на Ю. Ф. М. и Ш. С. М. направените
от тях деловодни разноски в размер на 1000.00 лева за процесуално
представителство и 253.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо
лице.
Въззивното производство е образувано по подадена от Г. А. Ш., чрез адв.
В. Р. от АК- П., въззивна жалба против решение № 78/ 24.07.2020г.
постановено по гр.д.№ 87/ 2019г. по описа на Районен съд- А.. Решението се
обжалва изцяло като неправилно и необосновано, поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Релевират се съображения за допустимост на иска. Излагат се
доводи, че спорното право било правото на собственост върху реална част от
поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499, върху която реална част
ищецът не претендира да е собственик, като твърди, че и ответниците не били,
за да има право да преминава и да паркира, и да поддържа това фактическо
състояние. Това право на преминаване с автомобил, паркиране, обръщане на
посоката на движение били препятствани от ответниците, чрез заграждането
на тази част от пътя и обръщалото попадащи в границите на поземлен имот с
идентификатор № 15607.20.499, със снабдяване с нотариален акт № *, том *,
дело № 314/ 20*г. на съдия по вписванията при Районен съд- А.. Съдът
неправилно не бил кредитирал показанията на свидетелите на ищеца, както и
2
другите събрани по делото доказателства. Неправилен бил изводът на съда, че
спорната част от имота никога не е била общинска собственост. Излагат се
подробни съображения, че съдът неправилно бил приел, че ответниците са
доказали правото си на собственост. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени обжалваното такова и вместо него да постанови друго, с което да
уважи предявения иск. Прави доказателствено искане за назначаване на
допълнителна експертиза, което е допуснато с определение № 918/
17.09.2020г. по настоящото производство. Претендира за заплащане на
направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Постъпил е отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 ал.1 от ГПК,
с който въззиваемите Ю. Ф. М. и Ш. С. М., чрез адв.Д. Г. от АК- К. излагат
съображения за нейната неоснователност. Излагат съображения за
недопустимост на иска. Твърдят, че ответниците били ангажирали безспорни
доказателства, установяващи правото им на собственост върху спорната
реална част от поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499 по КККР на с.
Г.. Сочат, че процесният имот никога не е бил общинска собственост, което
се потвърждавало от Община А.. Молят съда да постанови решение, с което
да потвърди изцяло обжалваното такова. Претендират за заплащане на
направените в настоящото производство разноски.
В открито съдебно заседание въззивникът Г. А. Ш. се явява лично и с
адв. В. Р. от АК- П., който поддържа подадената въззивна жалба. Излага
подробни съображения за нейната основателност. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното такова и вместо него да постанови
друго, с което да уважи предявения иск. Претендира заплащане на разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемите Ю. Ф. М. и Ш. С. М. не се
явяват. Представляват се от адв. Д. Г. от АК- К., която оспорва подадената
въззивна жалба. Излага подробни съображения за нейната неоснователност.
Поддържа подадения отговор на въззивна жалба. Претендира заплащане на
разноски.
Съдът като взе предвид становището на страните и като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
3
Въззивната жалба подадена от Г. А. Ш. е в срок и от лице имащо правен
интерес от обжалването и е допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
При извършената служебно проверка на обжалваното решение
въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по подадена от Г. А.
Ш. против Ю. Ф. М. и Ш. С. М. искова молба с правно основание чл.124 ал.1
ГПК, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на част
от общински път и обръщало на Община А., попадащи в поземлен имот с
идентификатор № 15607.20.499 с приблизителна площ на общинската част от
584 кв.м., ситуирани в контур очертан от граници започващи от най-
северната гранична точка на поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499
с поземлен имот с идентификатор № 15607.20.500 и продължаваща на
югоизток по североизточната и източната граница на поземления имот с
идентификатор № 15607.20.499 с поземлен имот с идентификатор №
15607.20.500 с дължина, отсечката от 14,70 м., от която точка продължава
навътре в поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499 и се стига до
източната граница на калканния зид на сграда с идентификатор №
15607.20.499.1 и сграда с идентификатор № 15607.20.499.2 с дължина на
отсечката от 7,6 м., и се продължава на север по източната стена на сграда с
идентификатор № 15607.20.499.2 с дължина на отсечката от 3 метра до ъгъла
на северната стена на същата сграда, и от този ъгъл се продължава по цялото
протежение на северозападната стена с дължина на отсечката от 13 метра, и
от края на тази отсечка успоредно на 3 метра разстояние от югозападните
стени на сграда с идентификатор № 15607.20.499.1 и сграда с идентификатор
№ 15607.20.499.2 се стига до югоизточната граница на поземлен имот с
идентификатор № 15607.20.499 и с поземлен имот с идентификатор №
16507.20.325, с дължина на отсечката от 19 метра, и от тази точка изцяло по
южната и югозападната граница на поземлен имот с идентификатор №
15607.20.499 с поземлен имот с идентификатор № 16507.20.325, по западната
граница на поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499 с поземлен имот с
идентификатор № 15607.20.310 и по цялата северозападна граница на
поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499 с поземлен имот с
идентификатор № 15607.20.500. Също така и, да се отмени в тази част
4
нотариален акт № 25, том 3, Нотариално дело № 314/2008 г. на съдията по
вписванията при Районен съд- А. на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.
Ищецът в исковата си молба твърди, че притежавал недвижим имот в с.
Г., Община А., където живеели родителите му постоянно от раждането им и
той редовно ги посещавал с автомобила си. Сочи, че в с. Г. нямало
регулационен или кадастрален план, а само околовръстен полигон. Баща му
притежавал по наследство и покупко-продажба нива от 1,172 дка в местността
„Ю. и." представляваща имот № 000314 по КВС на с. Г., Община А., област К.,
ЕКАТТЕ 156*. Твърди, че за достъп до имота на неговия баща и до съседните
имоти, както и до всички къщи в цялата махала „Ю." на с. Г., винаги се
минавало по местен път на Община А., като на този общински път, точно пред
имота на ответниците имало обръщало, където е можело да се обърне посоката
на движение на автомобилите на живущите в махала "Ю.", на което обръщало
ищеца и семейството му, и всички собственици на къщи и автомобили в
махала "Ю." паркирали колите си. Твърди, че ответникът започнал да
забранява както на ищеца, така и на останалите живущи и собственици на
имоти в с. Г. да паркират на обръщалото, като заявявал, че това обръщало било
негово и твърдял, че за собствеността върху тази част от пътя имал нотариален
акт. При създалата се ситуация ищецът съобщил на кмета на Община А. за
действията на ответника. Кметът на Община А. потвърдил на ищеца, че
въпросната част от пътя и обръщалото, които били асфалтирани, според
одобрената КК и КР на с. Г. били част от имота на ответника, и това било така,
защото той имал нотариален акт за собственост, който бил издаден преди
влизането в сила на КК и КР на селото. Посочва, че ответникът се е снабдил с
нотариален акт за собственост върху процесния имот по извършена
обстоятелствена проверка на 22.12.2008 г. с издаването на нотариален акт №
25, том 3, нотариално дело № 314/2008 г. на съдията по вписванията при
Районен съд- А., с който ответникът Ю. Ф. М. е бил признат за собственик по
давностно владение върху следния недвижим имот находящ се в
урбанизираната територия на с. Г., Община А., област К. с ЕКАТТЕ: 15607,
представляващ: собствено неурегулирано дворно място с площ от 1 017 кв.м.,
ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 83 кв.м. и масивна едноетажна сграда- гараж със застроена
площ от 32 кв.м., при граници на имота: изток- недвижими имоти на
5
наследниците на А. А.ов А., юг - недвижими имоти на наследниците на А.
А.ов А., запад - недвижим имот на Н. Р. А. и път, север - недвижим имот на Я.
Ш. Ш.. Твърди, че към момента на снабдяването на ответника с нотариалния
акт, той бил посочил грешни граници на правото си на собственост и
геодезичното заснемане на същите е довело до грешното им отразяване в КК
на населеното място, и оттам до завземането на част от общинския път и
обръщало. Посочва, че частта от общинския път и обръщало на Община А.
попадащи в поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499 е била с
приблизителна площ на общинската част от 584 кв.м. ситуирани в контур
очертан от граници започващи от най-северната гранична точка на поземлен
имот с идентификатор № 15607.20.499 с поземлен имот с идентификатор №
15607.20.500 и продължаващи на югоизток по североизточната и източната
граница на поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499 с поземлен имот с
идентификатор № 15607.20.500, с дължина отсечката от 14,70 м., от която
точка продължавала навътре в имота от страна на ответниците.
В срока на отговор по реда на чл.131 ГПК е постъпил такъв от Ю. Ф. М.
и Ш. С. М., чрез адв.Д. Г. от АК- К., в който се оспорва предявеният иск като
недопустим. Излага се съображения и за неоснователност на иска. Прави се
възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна давност по смисъла
на чл.79 ал.2 от ЗС. Прави се възражение за придобиване на имота въз основа
и на двустранно подписана спогодба от 15.01.2016г. по гр.д.№ 200/ 2015г. по
описа на Районен съд- А.. Сочи се, че общинският път и обръщалото на
Община А. не попадали в поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499, а
видно от отразеното в КК на с.Г.. Община А. общинският път бил нанесен с
идентификатор № 15607.20.312 и същият не преминавал през поземления
имот на ответниците. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *, том *, нотариално дело № 38/ 20* г. по описа на съдията
по вписванията при Районен съд- А. и скица № 38/11.04.2011 г. се установява,
че А. Я. Ш. е собственик на нива от 1,145 дка, девета категория в местността
„Ю. и.“, имот № 000314 по КВС на с. Г., община А., ЕКАТТЕ: 15607.
От представеното решение № 120/ 05.05.1994г. на поземлена комисия-
6
гр.А. за възстановяване на собственост на земи в същестуващи или
възстановени стари реални граници в землището на с.Г. се установява, че
посочената в нотариален акт № *, том*, нотариално дело № 38/ 20*г. на
съдията по вписванията при Районен съд- А., собственост, е била
възстановена на Я. Ш. Ш. в съществуващи реални граници.
От приложената по делото спогодба от 15.01.2016г. сключена по гр.д.№
200/2015г. по описа на Районен съд- А., между Ю. Ф. М. и А. Р. Ю., ведно със
скици на сгради и поземлен имот се установява, че ответникът Ю. Ф. М. е
уредил имуществените си отношение с предходния собственик А. Р. Ю. на
неурегулираното дворно място с площ от 1017 кв.м., ведно с построените в
него едноетажна масивна жилища сграда със застроена площ от 83.00 кв.м. и
масивна едноетажна сграда- гараж със застроена площ от 32.00 кв.м. и масивна
стопанска постройка- обор.
От представения по делото нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по давностно владение № *, том *, дело № 3* от 22.12.20*г. на
съдията по вписванията при Районен съд- А. се установява, че ответникът Ю.
Ф. М. придобива в режим на СИО неурегулирано дворно място с площ от 1
017 кв.м., ведно с построените в имота едноетажна масивна жилищна сграда
със застроена площ от 83 кв.м. и масивна едноетажна сграда- гараж със
застроена площ от 32 кв.м., при граници на имота: изток-недвижими имоти на
наследниците на А. А.ов А., юг - недвижими имоти на наследниците на А.
А.ов А., на запад - недвижим имот на Н. Р. А. и път, север - недвижим имот на
Я. Ш. Ш. находящ се в урбанизираната територия на с. Г., община А.,
ЕКАТТЕ: 15607.
От приложената по делото справка по КК на с.Г., общ.А. от 16.05.2019г.
и приложената към нея скица се установяват имотните граници на поземлен
имот с идентификатор № 15607.20.499 съгласно одобрената КК на населеното
място съгласно Заповед РД- 18-288/ 01.02.2018г. на ИД на АГКК.
От приложените по делото писмени доказателства от страна на ищеца се
установява, че последният е сигнализирал различни институции с предмет,
идентичен с предмета на настоящото производство.
От приложеното по делото писмо(лист 63) с изх.№ от 23.11.2018г. по
7
повод депозирана жалба с вх.№ АК-04-1494-4/ 16.10.2018г. до Областна
администрация- К. се установява, че поземлен имот с идентификатор №
15607.20.499 обл.К., общ.А., с.Г. е частна собственост, земеделска, 9
категория, нива с площ от 1017 кв.м. и никога не е бил общинска собственост.
От представеното по делото удостоверение изх.№ 105/14.07.2011г. на
Община А. на основание параграф 16 ал.1 от ПР на ЗУТ се установява, че
едноетажна масивна жилища сграда със застроена площ от 83.00 кв.м. и
масивна едноетажна сграда- гараж със застроена площ от 32.00 кв.м. в
собствено неурегулирано дворно място с площ от 1017 кв.м., находящо се в
с.Г., общ.А. представлява търпим строеж и не подлежи на премахване и
забрана за ползване.
От приложения протокол за трасиране, означаване и координиране на
част от поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499 по кадастралната
карта на с.Г., общ.А. се установява, че на 08.07.2019г. в присъствието на Ю. Ф.
М. е извършено трасиране на горепосочения имот.
От обясненията на ищцовата страна в съдебно заседание при условията
на чл.176 от ГПК се установява, че ищецът не претендира да е собственик на
поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499, а само негов ползвател и, че
обръщалото на общинския път и част от този път попадат изцяло в имота на
ответниците по делото.
В изпълнения на правомощията си, настоящият въззивен съдебен състав
намира, че следва в детайли да обсъди събраните гласни доказателства, тъй
като в събрания по делото доказателствен материал, в частност свидетелските
показания, се наблюдава противоречие относно площта на процесния
поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499. / В този смисъл Решение №
176/ 28.05.2011г. на ВКС по гр.д.№ 759/2010г., г.о., ГК/
От показанията на свид. А. Е.- дъщеря на А. Ю.- бивш собственик на
процесната реална част от имота се установява, че имотът на баща й- А. Ю.,
представлява дворно място, в който има построена къща, в която до 1992г.
живяла нейната сестра. Покрай имота преминавал път, който е бил открит,
като пред къщата на пътя е имало широко място, на което обръщали всички
автомобили идващи в махала „Ю.”. Установява се, че имота на ответниците е
8
същият с имота собственост на бащата на свид. Е., посочвайки го след
предявяване на скица на поземления имот. В тази си част, показанията на свид.
Е. са логични, последователни и се подкрепят от други събрани по делото
доказателства, в частност приетата съдебно-техническа експертиза. Ето защо,
съдът дава вяра на показаният на свид. Е. в тази им част и им предава
доказателствена тежест.
Съдът не дава вяра на показанията на свид. А. Е. в частта им, в която
посочва, че имотът на баща й представлявал дворно място от около 600 кв.м.
Това е така, тъй като показанията й в тази част се опровергават и разколебават
изцяло от приложения по делото нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по давностно владение № *, том *, дело № 314 от 22.12.20*г.
на съдията по вписванията при Районен съд- А. и спогодба от 15.01.2016г.
сключена по гр.д.№ 200/2015г. по описа на Районен съд- А., между Ю. Ф. М. и
А. Р. Ю., ведно със скици на сгради и поземлен имот. Ето защо, съдът не дава
вяра на показанията на свид. Е. в тази част и ги приема за недостоверни.
От показанията на свид. Н. И. -роднина по сватовство с ищеца се
установява, че ищецът притежавал имот в с.Г., общ.А., който се намирал в
съседство с имота на ответниците, като между двата имота имало обръщало и,
че с ищеца по делото се познават от 1990 г., когато се оженил за неговата
сестра, и че това място му е познато още от времето, когато собственик на
процесния имот е бил А. Р. Ю.. Установява се, че свид. И. не е сигурен дали
тази част от асфалтирания път преминаващ покрай имота на ответниците и
процесното обръщало обособено на този път, са били във времето общинска
или частна собственост. В тази си част показанията на свид. И. са логични,
непротиворечиви и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства, поради което съдът им дава вяра и им предава доказателствена
тежест.
В частта им, в която свид. И. посочва, че имотът в момента бил с по-
голяма площ, настоящият въззивен съдебен състав намира показанията на
свид. И. за недостоверни. Това е така, тъй като това обстоятелство се
опровергава от другите събрани по делото доказателства- нотариален акт за
собственост върху недвижим имот по давностно владение № *, том *, дело №
314 от 22.*.20*г. на съдията по вписванията при Районен съд- А. и спогодба от
9
15.01.2016г. сключена по гр.д.№ 200/2015г. по описа на Районен съд- А.,
между Ю. Ф. М. и А. Р. Ю., ведно със скици на сгради и поземлен имот.
Впрочем, свид. И. е заинтересован от изхода на делото, тъй като се намира в
родствена връзка с ищеца и показанията му в част си част за преценени при
условията на чл.172 от ГПК.
От показанията на свид. С. Б. С. и свид. Ф. М. М. се установява, че от
закупуването от страна на ответниците по делото на процесния имот- 2001г.,
те постоянно живеят в него и, че не са извършвани промени в имотните му
граници. Сменили са само покрива на къщата. Установява се, че имотът на
ответниците с този имот, собственост на бащата на ищеца, ги разделят два
пътя- асфалтиран и черен, които се събират в една точка и, че по черния
общински път не може да се преминава, тъй като бил преграден с мрежа.
Установява се, че обръщалото и част от асфалтирания път попадат в имота на
ответника, който го бил заградил по негови имотни граници, за да не паркират
автомобили в него. Съдът дава вяра на показанията на свид. С. и свид. М., тъй
като намира същите за достоверни, взаимно подкрепящи се, логични и
последователни. Това е така, тъй като показанията са депозирани от
незаинтересовани от изхода лица и кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства в частност изготвената и приета съдебно-техническа
експертиза.
От приетата по делото в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза се установява, че не може да се проследи кадастрално
регулационния план на с. Г., Община А., защото такъв няма изработен и че по
плана за земеразделяне- КВС за поземлен имот с идентификатор №
15607.20.499 и поземлен имот с идентификатор № 15607.20.500, които номера
са номера по КК на с. Г., община А. и са идентични с номера 0.499 и № 0.500
от плана за земеразделяне или КВС. Пълната история на имот № 0.311 в
землището на с. Г., Община А., представлява нива с площ 1, 601 дка, в
местност „Е. х.“, предназначен за нуждите на селското стопанство,
стопанисван от Община А.. Партидата на имота е закрита на 28.07.2011 г., като
собственик до посочената дата е отбелязан община А., съгласно решение №
12102, с Г., Община А.. При разделянето на имот № 0.311 са се получили
поземлен имот с идентификатор № 0.499 с площ 1,017 дка, собственост на Ю.
Ф. М., съгласно нотариален акт за собственост № 25/2008 г. и поземлен имот с
10
идентификатор № 0.500, с площ 0.584 дка, собственост и стопанисван от
Община А., съгласно преписка с рег.№ 12102 от ОСЗ- А.. След одобряване на
КК на с. Г. със Заповед № РД-18-288/02.01.2018г., тези имотни номера стават:
№ 0.499, става поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499, със същата
площ и същия собственик, а № 0.500, става поземлен имот с идентификатор №
15607.20.500, със същата площ и същият собственик. Установено е, че от така
формулирания от ответника общински път и обръщало в тази им час, в имота
на ответника- поземлен имот № 15607.20.499, попадат 132.61 кв.м., посочено в
розов цвят на изготвената комбинирана скица. На изготвената комбинирана
скица с червен цвят са посочени границите на поземлен имот № 15607.20.499.
Поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499 по КК и КР представлява
частен имот собственост на ответника по делото, а поземлен имот с
идентификатор № 15607.20.500 по КК и КР е собственост на Община А.. При
асфалтиране на така наречения „Общински път“ в с. Г., съгласно одобрена и
влязла в сила КК на населеното място, част от него попада или преминава през
поземлен имот с идентификатор № 15607.20.310- собственост на Н. Р. А.,
поземлен имот с идентификатор № 15607.20.500 собственост на община А.,
поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499, собственост на Ю. Ф. М. и
поземлен имот с идентификатор № 1560.20.324, собственост на Р. Я. Ш.
Установява се, че не всички граници на поземлен имот с идентификатор №
15607.20.499 са материализирани.
От представената комбинирана скица ведно със заключението на вещото
лице и от изслушването му в открито съдебно заседание се установява, че
общинският път същестувава и е обозначен със син цвят „асфалтов път” до
имотната граница на поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499, след
което завива наляво и преминава през поземлен имот с идентификатор №
15607.20.500 собственост на община А., очертан със зелено (път макадам),
който преминава покрай южната граница на поземлен имот с идентификатор
№ 15607.20.314. Установява се, че участъкът посочен в зелено, представлява
стар макадамов път като, ако този участък от общинския път бъде асфалтиран,
то преминаването през м. „Ю.“ на с. Г. ще бъде много по- удачно, заради
наклона на асфалтирания през 2011г. участък от пътя, който преминава през
поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499 и поземлен имот с
идентификатор № 15607.20.324, и който съобразно приетата със Заповед №
11
РД-18-288/02.01.2018 г. на ИД на АГКК КК на с. Г., Община А. не съставлява
общински път.
От назначената и приета по настоящото производство допълнителна
съдебно-техническа експертиза и изслушването на вещото лице се установява,
че е налице пълна идентичност на описания в нотариален акт за собственост
върху недвижим имот по давностно владение № *, том *, дело № 314 от 20*г.
на съдията по вписванията при Районен съд- А. с поземлен имот с
идентификатор № 15607.20.499 по КККР. Площта и границите на имота,
предмет на геодезическото заснемане, послужило за снабдяване с нотариален
акт № *, том *, дело № 314 от 20*г. на съдията по вписванията при Районен
съд- А. преди разделянето на имот № 0.311, съвпадат с имота, отразен в
кадастралната карта на с.Г., общ.А.. На място съществува път с идентификатор
№ 15607.20.312, който може да осъществява връзка с махала „Й.”. Пред
Община А. и Областно пътно управление- К. не са били представяни и
одобрявани транспортна схема или строителни книжа за прокарването на
асфалтиран път. Същият не е бил отразяван като такъв в предходно
действащите планове за територията, не е отразен като път и в сега
действащата кадастрална карта за тази територия. Асфалтираният път
свързващ махала „Й.” и с.Г. не е част от улична или общинска пътна мрежа,
няма отделен идентификатор и не е нанесен като път в КККР на с.Г.. И към
настоящият момент за него няма издадени строителни книжа и строително
разрешение. Пътят с иденфитикатор № 15607.20.312 е този, който свързва
махала „Й.” и с.Г. и е отразен в топографските карти на този район. Същият
път е бил отразен при изготвянето на плановете за земеразделяне, а в
последствие и в кадастралната карта на с.Г.. Чрез него е предвидено да се
осъществява връзката между двете махали. На място съществуват два пътя
свързващи махала „Й.” със с. Г.. Единият- асфалтираният път, за който няма
одобрени строителни книжа, разрешение за строеж, който преминава през
частни имоти и стига до махала „Й.”. И другият с идентификатор №
15607.20.312, който представлява част от стар макадамов път, който обслужва
махала „Й.” и, който е отразен в кадастралната карта на с.Г. и не преминава
през частни имоти, а е и по-удобен и лесен за преминаване защото
надлъжният наклон на пътя е по-малък от този на така наречения асфалтиран
път.
12
От приложеното гр.д.№ 200/ 2015г. по описа на Районен съд- А. се
установява, че на 28.12.2015г. А. Р. Ю. и съпругата му М. А. Ю. са предявили
против ответниците по настоящото дело- Ю. Ф. М. и Ш. С. М., иск с правно
основание чл.124 от ГПК за признаване за установено, че са собственици на
недвижимия имот предмет на настоящото производство. С влязло в сила
определение № 11/ 18.01.2016г. постановено по гр.д.№ 200/ 2015г. по описа на
Районен съд- А., производството по делото е прекратено, поради направен от
ищците на основание чл.233 от ГПК, отказ от иска.
Настоящият въззивен съдебен състав изгради своите фактически изводи
въз основа на събраните по делото доказателства- частично от показанията на
свид. Е. и свид. Изет, показанията на свид. С., свид. М., нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № *, том.*, нотариално дело № 38 от
20* г. по описа на съдията по вписванията при Районен съд- А. и скица №
*/11.04.20* г., решение за възстановяване на собственост на земи в
същестуващи или възстановени стари реални граници в землището на с.Г. №
120/ 05.05.1994г. на поземлена комисия- гр.А., нотариален акт за собственост
върху недвижим имот по давностно владение № *, том *, дело 314 от
22.12.20*г. на съдията по вписванията при Районен съд- А., справка по КК на
с.Г., общ.А. от 16.05.2019г. и приложената към нея скица, писмо(лист 63) с
изх.№ от 23.11.2018г. по повод депозирана жалба с вх.№ АК-04-1494-4/
16.10.2018г. до областна администрация- К., спогодба от 15.01.2016г.
сключена по гр.д.№ 200/2015г. по описа на Районен съд- А., между Ю. Ф. М.
и А. Р. Ю., ведно със скици на сгради и поземлен имот, удостоверение изх.№
105/14.07.2011г. на община А. на основание параграф 16 ал.1 от ПР на ЗУТ,
протокол за трасиране, означаване и координиране на част от поземлен имот с
идентификатор № 15607.20.499 по кадастралната карта на с.Г., общ.А.,
обясненията на ищцовата страна в съдебно заседание при условията на чл.176
от ГПК, приетата по делото в първоинстанционното производство съдебно-
техническа експертиза, назначената и приета в настоящото производство
допълнителна съдебно-техническа експертиза ведно с извлечение от АГКК,
гр.д.№ 200/ 2015г. по описа на Районен съд- А., заявление № 01-534385-
16.11.2020г., ведно с проект и обяснителна записка.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
13
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК. Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато
то е нарушено, или за да установи същестуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно ТР 8/ 2012г. на ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице,
когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. Претендираното право от ищеца е правото да
преминава, да паркира и да обръща с автомобил върху реална част от
поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499, което представлява
позоваване от страна на ищеца на фактическо състояние. Ето защо,
настоящият въззивен състав намира предявеният иск за процесуално
допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес по предявения отрицателен установителен иск ищецът
при условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на
правен интерес у него за предявяване на отрицателен установителен иск.
Ответникът при условията на пълно и насрещно доказване следва да установи
фактите въз основа на които черпи своите права, а именно, че е собственик на
поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499, ведно с построените в него
едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 83.00 кв.м. и
масивна едноетажна сграда- гараж със застроена площ от 32.00 кв.м. на
основанието на което твърди, а именно въз основа на изтекла в негова полза
придобивна давност и съгласно представената по делото спогодба.
Подадената от въззивника Г. А. Ш. въззивна жалба е неоснователна.
Въведеното от ответниците главно правно основание като правопораждащ
процесното право на собственост юридически факт е изтекла в тяхна полза
придобивна давност. При така установената фактическа обстановка по делото
се налага изводът, че ответниците Ю. Ф. М. и Ш. С. М. са придобили правото
на собственост върху процесния недвижим имот на оригинерно придобивно
основание - въз основа на десетгодишно недобросъвестно владение, като
давностният срок е започнал да тече от 2001г. с начален момент- извършената
неформална продажба от предходните собственици в полза на ответниците по
14
делото, и е изтекъл през 2011г.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя /чл. 68, ал. 1 от ЗС/. От
това легално определение на правния термин владение се извличат двата
основни признака на владението като юридически факт: обективен -
упражняване на фактическа власт върху вещ /corpus/ и субективен - държане
на вещта като своя /animus/, които следва да са осъществени едновременно.
Освен главните признаци на владението, следва да са осъществени и
допълнителните му признаци, които конкретизират и допълват първите:
владението да е постоянно и непрекъснато; да е несъмнително, спокойно, т.е.
придобито без насилие и да е явно, т.е. да не е установено по скрит начин,
тайно от предишния владелец. /Решение № 724 от 12.09.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1261/2009 г., I г. о., ГК; Решение № 376 от 12.03.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 260/2012 г., I г. о., ГК; Решение № 32 от 2.04.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1816/2018 г., II г. о., ГК/.
Установени са елементите от обективна страна на фактическия състав
на владението, като от приетите по делото доказателства, вкл. свидетелските
показания на свидетелите на ответниците- свид. С. Б. С. и свид. Ф. М. М. се
установява, че ответниците упражняват непрекъсната фактическа власт лично
върху процесната недвижима вещ от 2001г., изпълняваща съдържанието на
понятието владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. През правнорелевантния
период от време: 2001г. – 2011г. вкл., фактическата власт на ответниците е
била постоянна като във всеки един момент са имали обективна възможност
да реализират и упражняват владение. Владението е непрекъснато и по
никакъв начин не е смущавано от ищеца, от предходните собственици, от
праводателите им или от трети лица. Характеризира се и с другия
отличителен белег- явно, изразявящо се в явна и реална демонстрация пред
предходния собственик, преводателите му и пред трети лица, чрез довеждане
до знанието им на факта за упражняваната фактическа власт. Същестува и
последният обективен елемент от владението- спокойно, а именно владението
е осъществявано без насилие и заплаха от страна на ответниците, предадено е
доброволно и по желание на предходните собственици. /Решение № 465/
27.05.2010г. на ВКС по гр.д.№ 1199/ 2009г. г.о., ГК/.
15
Следва да бъде отбелязано, че позоваването на придобивна давност не е
елемент от фактическия състав по чл. 79 ЗС, а процесуално средство за
защита на материалноправните последици на давността, зачитани към
момента на изтичане на законовия срок- 2011г. Придобивната давност е
оригинерен придобивен способ и за настъпване на последиците му е
необходимо да се осъществи фактическият състав, посочен в нормата на чл.
79 ЗС, но е необходимо да се извърши и позоваване на последиците от
давността, като въз основа на позоваването вещното право се придобива от
момента на изтичане на законовия срок по чл. 79 ЗС, а не от момента на
позоваването. /Решение № 112 от 7.08.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3065/2018 г.,
I г. о., ГК/
Установен е кумулативно предвидения елемент от субективна страна,
упражняването на фактическата власт върху недвижимата вещ, като своя.
Законовата презумпция на чл. 69 ЗС относно субективния признак на
владението на ищеца /намерението за своене/ като правнозначим факт не е
оборена от ищеца по делото. Когато фактическата власт върху изцяло чужд
имот е придобита при липса на правно основание /т.нар. завладяване/ то
според презумпцията на чл. 69 ЗС се предполага, че упражняващият
фактическа власт държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. В
такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде
демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй
като от момента на установяване на фактическата власт тя има характер на
владение, а не на държане. Достатъчно е упражняваното владение в
предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато.
/Решение № 262 от 29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 342/2011 г., II г. о., ГК;
Решение № 45 от 16.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6533/2014 г., II г. о., ГК /.
Демонстратираните от ищеца собственически намерения чрез съставяне
на пълномощно от 29.07.2004г. и подаване на данъчна декларация по чл.14 от
ЗМДТ на 12.07.2005г. не са съпътствани с отблъскване владението на
ответниците чрез отнемане на фактическата власт върху вещта или в
трансформирането й в държане за претендиращия собственик, поради което
не отричат както главните, така и допълнителните признаци на владението на
ответниците.
16
Настоящият въззивен съдебен състав намира за необходимо да посочи,
че ответниците се ползват и от настъпила придобивна давност въз основа на
петгодишно добросъвестно владение в качеството си на добросъвестни
владелци съгласно чл.70 ал.1 от ЗС, като давностният срок е започнал да тече
на 22.12.2008г.- с признаването на ответника за собственик по смисъла на
чл.79 ал.2 от ЗС, с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
давностно владение № *, том *, дело № 314/ 20*г. на съдията по вписванията
при Районен съд- А., и е изтекъл на 23.12.2013г.
С действията по снабдяването с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по давностно владение № *, том *, дело № 314/ 20*г. на
съдията по вписванията при Районен съд- А., ответниците са обективирали
намерение за своене. /Решение № 185 от 27.03.2019 г. на ВКС по гр. д. №
638/2018 г., I г. о., ГК/. При установено владение върху имот на годно да
прехвърли собствеността правно основание е налице добросъвестно владение,
имащо за последица оригинерно придобиване на правото на собственост,
съгласно чл. 79, ал. 2 ЗС. Владението на ищеца е добросъвестно по смисъла
на чл. 70, ал. 1 ЗС, според който владелецът е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание, т.е. към 22.12.2008г. Презумпцията на чл.
70, ал. 2 ЗС за добросъвестността на владението не е оборена от ответниците,
които не са установили, че ответниците са имали знание, че други лица имат
собственически намерения спрямо имота, и при осъществяване на останалите
предпоставки на чл. 79, ал. 2 ЗС ефектът на придобивната давност настъпва с
изтичане на изискуемия петгодишен давностен срок - на 23.12. 2013г.,
съгласно т. 2 ТР от 17. 12. 2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС.
За да бъде едно владение добросъвестно, законът следва да допуска, а не
да изключва този придобивен способ по отношение на конкретния недвижим
имот. В този смисъл, от приетото по делото заключение на допълнителна
съдебно-техническа експертиза и писмо(лист 63) с изх.№ от 23.11.2018г. по
повод депозирана жалба с вх.№ АК-04-1494-4/ 16.10.2018г. до Oбластна
администрация- К. се установява, че процесният недвижим имот не е
общинска собственост и може да се придобие по давност по смисъла на чл.86
17
от ЗС./ Решение № 1402 от 24.11.2008 г. на ВКС по гр. д. № 6353/2007 г., V г.
о/
Неоснователно е възражението на въззиваемите, че са придобили
процесния недвижим имот въз основа на двустранно подписана спогодба от
15.01.2016г. по гр.д.№ 200/ 2015г. по описа на Районен съд- А.. Това е така,
тъй като съгласно чл.18 от ЗЗД „ договорите за прехвърляне на собственост
или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да
бъдат извършени с нотариален акт”. Предвидената формата за действителност
в цитираната разпоредба не е спазена, поради което сключената писмена
спогодба няма вещно- прехвърлителен ефект и не поражда целените от
страните транслативни последици.
Фактът на сключването на горепосочената спогодба е ирелевантно към
характеристиката на процесното упражняване на фактическата власт като
владение. Именно отричането на вещно- прехвърлителния ефект на
деривативното придобивно основание поради неспазена форма за
действителност не е пречка, процесуална или материална, за признаване
правото на собственост върху същата вещ на друго- оригинерно правно
основание, каквата е придобивната давност. Впрочем, към момента на
подаване исковата молба по гр.д.№ 200/ 2015г.по описа на Районен съд- А.,
сключването на спогодбата, постановяването на прекратителното
определение поради отказ от иск, както и към момента на подаването на
исковата молба по настоящото производство, ответниците вече са били
собственици на процесната недвижима вещ на посоченото оригинерно правно
основание.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи и, че
заявените от ищеца собственически намерения пред ответниците, чрез
предявяване на исковата претенция по гр.д.№ 200/ 2015г. по описа на Районен
съд- А., не са довели до прекъсване на придобивната давност по смисъла на
чл. 116 б. „Б” от ЗЗД. Това е така, тъй като отказът от иска направен по гр.д.№
200/2015г. по описа на Районен съд- А. представлява изявление на ищеца до
съда, с което окончателно се отказва от търсената с иска защита, тъй като
предявеният от него иск е неоснователен и по този начин десезира съда от
спора. Именно поради това ищецът не може да предяви наново същия иск
18
срещу същия ответник, т.е. определението за прекратяване на делото поради
отказ от иска се ползва със сила на присъдено нещо, която обаче се
разпростира единствено между страните по делото и техните
правоприемници, но не и по отношение на трети лица. /Решение № 1019/
13.05.1976г. по гр.д.№ 671/ 76г. на г.о. на ВС/. Приравнявайки напрвения
отказ от иск с отхвърляне на положителен установителен или
ревандикационен иск за собственост със сила на присъдено нещо се
установява по отношение на страните и правоприемниците им придобили
права в хода на процеса, че ищецът не е собственик на спорното право на
предявеното придобивно основание. С предявяване на иск се прекъсва
давността на ответника, който е във владение на имота. Влязлото в сила
решение, с което е отхвърлен положителния установителен иск за
собственост, респективно ревандикационен иск, независимо на какво
основание е бил предявен не установява, че ответникът е собственик на
имота, предмет на спора, но установява със сила на присъдено нещо, че
ищецът не е собственик на предявеното основание. Затова ако искът бъде
отхвърлен респ., е направен отказ от иск, с обратна сила се заличава
прекъсването на течението на давността, а това означава и спирането на
течението, защото решението по иск за собственост установява, респективно
отрича твърдяното вещно право с обратно действие /а не от влизане на
решението в сила/. При отхвърляне на иска, тъй като не е установено
притежание на твърдяното право, с обратна сила се заличават всички правни
последици от предявения иск - както прекъсване на давността, така и
спирането й. /Решение № 109 от 25.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7420/2014 г.,
I г. о., ГК; Решение № 170 от 11.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 961/2011 г., I г.
о., ГК; Решение № 401 от 12.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 895/2010 г., I г. о.,
ГК/.
За пълнота, следва да бъде посочено, че от показанията на разпитаните
по делото свидетелите и от приетите по делото съдебно техническа и
допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният
имот е с непроменени имотни граници и площ и е налице пълна идентичност
на описания в нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
давностно владение № *, том *, дело № 314 от 20*г. на съдията по
вписванията при Районен съд- А. с поземлен имот с идентификатор №
19
15607.20.499 по КККР, като площта и границите на имота, предмет на
геодезическото заснемане, послужило за снабдяване с нотариален акт № *,
том *, дело № 314 от 20*г. на съдията по вписванията при Районен съд- А.
преди разделянето на имот № 0.311, съвпадат с имота, отразен в
кадастралната карта на с.Г., общ.А.. Предвиден е път с иденфитикатор №
15607.20.312, отразен в топографските карти, в последствие и в кадастралната
карта свързващ махала „Й.” и с.Г., който е лесен и удобен за използване
поради по-малък наклон и минаващ извън частни недвижими имоти.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че предприетите действия по
изменение на кадастралната карта, не променят изводите на съда относно
принадлежността правото на собственост на процесния имот, какъвто е
предмета на настоящото производство.
Предвид изложеното дотук следва да се приеме, че като е достигнал до
изводи, еднакви с направените от настоящата въззивна съдебна инстанция,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди.
При този изход на делото Г. А. Ш. следва да заплати направените от Ю.
Ф. М. и Ш. С. М. разноски в размер на 500.00 лева представляващи заплатен
адвокатски хонорар за представителство пред въззивната инстанция.
Водим от изложеното, Окръжен съд – К.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 78/ 24.07.2020г. постановено по гр.д.№
87/ 2019г. по описа на Районен съд- А., с което е отхвърлен предявеният от Г.
А. Ш., ЕГН: **********, адрес: гр.А., кв. „З.”, ул. „Л.” № *, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.* против Ю. Ф. М., ЕГН: **********, адрес: с.Г., общ.А., обл.К. и Ш. С.
М., ЕГН: **********, адрес: с.Г., общ.А., обл.К., отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено, че
ответниците не са собственици на част от общински път и обръщало на
община А., попадащи в поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499 с
приблизителна площ на общинската част от 584 кв.м., ситуирани в контур
очертан от граници започваща от най-северната гранична точка на поземлен
20
имот с идентификатор № 15607.20.499 с поземлен имот с идентификатор №
15607.20.500 и продължаваща на югоизток по североизточната и източната
граница на поземленият имот с идентификатор № 15607.20.499 с поземлен
имот с идентификатор №15607.20.500 с дължина на отсечката от 14,70 метра,
от която точка продължава навътре в поземлен имот с идентификатор №
15607.20.499 и се стига до източната граница на калканния зид на сграда с
идентификатор № 15607.20.499.1 и сграда с идентификатор № 15607.20.499.2
с дължина на отсечката от 7,6 метра, и се продължава на север по източната
стена на сграда с идентификатор № 15607.20.499.2 с дължина на отсечката от
3 метра до ъгъла на северната стена на същата сграда, и от този ъгъл се
продължава по цялото протежение на северозападната стена с дължина на
отсечката от 13 метра, и от края на тази отсечка успоредно на 3 метра
разстояние от югозападните стени на сграда с идентификатор №
15607.20.499.1 и сграда с идентификатор № 15607.20.499.2 се стига до
югоизточната граница на поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499 и с
поземлен имот с идентификатор № 16507.20.325, с дължина на отсечката от
19 метра, и от тази точка изцяло по южната и югозападната граница на
поземлен имот с идентификатор № 15607.20.499 с поземлен имот с
идентификатор № 16507.20.325, по западната граница на поземлен имот с
идентификатор № 15607.20.499 с поземлен имот с идентификатор №
15607.20.310 и по цялата северозападна граница на поземлен имот с
идентификатор № 15607.20.499 с поземлен имот с идентификатор №
15607.20.500 и за отмяна в тази част на нотариален акт за собственост върху
недвижим имот по давностно владение № *, том *, дело № 314/ 20*г. на
съдията по вписванията при Районен съд- А. на основание чл.537 ал.2 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. А. Ш., ЕГН: **********, адрес: гр.А., кв. „З.”, ул. „Л.” №
*, бл. *, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на Ю. Ф. М., ЕГН: **********, адрес: с.Г.,
общ.А., обл.К. и Ш. С. М., ЕГН: **********, адрес: с.Г., общ.А., обл.К.
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500.00 лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар за представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
21
Членове:
1._______________________
2._______________________
22