Р Е Ш
Е Н И Е
№.....
гр.С., 14.11.2016год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет и
четвърти октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К.Г., като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело № 5591 по описа за 2015
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Т.В.Т. срещу ЗАД „О.З.“
АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ /отм./
във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в
размер на 31 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени
вреди по повод възникнало на 06,02,2014 г. ПТП, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното
изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 06,02,2014год., около
19,30часа, в зоната на с.Елин Пелин, на кръстовището, образувано между ул.
„Керамик“ и ул. „Стара планина“, при управление на лек автомобил с марка „Рено“,
модел „19“, с ДК № *****, И.Ц.И. е нарушил правилата за движение по пътищата,
вследствие на което е реализирал ПТП, при което на пешеходеца- ищец са причинени
описаните в исковата молба неимуществени вреди. Налице е влязло в сила решение
по НАХД № 3/2015 г. по описа на РС –гр. Елин Пелин, с което е призната вината
на деликвента. Твърди се деликтната отговорност на виновния водач да е застрахована при ответното дружество, поради което за пострадалия е възникнало право да претендира обезщетение
пряко от застрахователя на делинквента.
Съобразно изложеното е
заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът - ЗАД „О.З.“ АД,
в указания
законоустановен срок за отговор по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище,
с което оспорва исковата претенция по основание и по размер. Оспорва
твърдения механизъм на реализиране на процесното ПТП, наличието на причиннa
връзка между него и претърпените вреди, както и наличието на вина на водача И.. Поддържа, че не са спазени
изискванията за съставяване на документи при ПТП с пострадали лица, тъй като по
делото не е представен констативен протокол в необходимия образец съгласно
Наредба І3-41/2009. Оспорва
вида и характера на твърдените
увреждания и продължителността на оздравителния период. При условията на
евентуалност релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца, който е
навлязъл внезапно на пътното платно и се е движил неправомерно по него, на
необозначено за целта място. Излага доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Предвид неоснователността на главната искова
претенция сочи да е неоснователна и акцесорната претенция по чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съобразно изложеното е заявено становище за
неоснователност на предявените искове. Претендира разноски.
Ищецът в указания законоустановен срок, депозира
допълнителна искова молба, с която поддържа изложеното в исковата молба и
оспорва възраженията в писмения отговор на ответника.
В указания законоустановен срок по реда на чл.373, ал.1 от ГПК ответникът е
представил допълнителен отговор на исковата молба, с който се поддържа
становището за неоснователност на предявените искове и при условията на
евентуалност – възражението за съпричиняване. Сочи ПТП да не е настъпило на
пешеходна пътека.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно между страните настъпването
на процесното
ПТП на 06,02,2014год.,
около 19,30часа, в зоната
на с. Г.Е.П., на кръстовището, образувано между ул. „Керамик“ и
ул. „Стара планина“, между лек автомобил с марка „Рено“, модел „19“, с ДК №
*****, управляван от И.Ц.И. и Т.В.Т., в качеството на пешеходец.
Не е спорно и от приложените по делото
доказателства- влязло в сила на 05,03,2015год. Решение от 17.02.2015год. по н.а.х.д.
№ 3 по описа на Районен съд- град Елин Пелин за 2015год. , е видно, че обвиняемият
И.Ц.И. е признат за виновен в това, че на 06,02,2014год. около 19:30 часа, в с.
Г.Е.П., обл. Софийска, на ул. „Керамик“, при управление на л.а. марка „Рено“,
модел „19“, с ДК № *****, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.5,
ал.2, чл.20, ал.1, и чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на Т.В.Т., изразяваща се в счупване на вътрешния глезен
на левия крак, което е обусловило затруднение в движението на долен ляв крайник
за период от над 30 /тридесет/ дни, като деянието е извършено на пешеходна
пътека – престъпление по чл. 343, ал.3, б. „а“, пр.2, вр. с ал.1, б.“б“,пр.2,
вр. с чл.342, ал.1 от НК. С посоченото влязло в сила съдебно решение, на осн. чл.
78 А, ал.1 от НК, деликвентът е освободен от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Въпреки заявеното общо оспорване за установено по делото съдът намира наличието
на валидно възникнало застрахователно правоотношение по сключен договор за
застраховка Гражданска отговорност, покриващ деликтната отговорност на виновния
водач, с ответното дружество за релевирания период. Извод в тази насока се
обосновава на осн.чл.190, ал.2 от ГПК, вр. с чл.161 от ГПК , представената по
делото справка от базата данни на информационния център на Гаранционния фонд и
удостовереното от длъжностното лице при изготвяне на протокол за ПТП, в
която част протоколът има обвързваща доказателствена сила.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява, че при ПТП ищецът е получил следното травматично увреждане:
- счупване на медиалния малеол на левия крак /вътрешния глезен/, имащо
характер на средна телесна повреда, трайно затрудняваща движението на левия
долен крайник за срок по–голям от 30 дни. След ПТП ищецът е бил хоспотализиран
и е провел болнично лечение в МБАЛ „Св.Анна“ С., по КП 218, за 3 дни, от
07.02.2014г.- 09.02.2014 г., при което му е извършена закрита мануална
репозиция на фрактурата под местна анестезия и е поставен гипсов ботуш за срок
от 45 дни. Болнично лечение е проведено и в болница за долекуване и
рехабилитация „Вита“ Велинград, по КП 244, за 8 дни в периода от 16.04.2014год.
до 23.04.2014год. Болките и страданията на ищеца са били с много висока
интензивност от момента на травмата до момента на
хоспитализацията /около 5 часа/, като
след започване на
лечението би
трябвало да са били умерени, до слаби в края на зарастването.
Медицинските критерии за зарастването на конкретното счупване и
възстановяването на походката без помощни средства е до 3/три/ месеца. Възстановителния период е приключил, като движенията в лявата глезенна
става са с минимален функционален дефицит от 5*, което не е от значение за
походката, ежедневната и трудова дейност. Налице е костен праг от 2 мм, издаден
към ставната повърхност на глезенната става, който не бил бил наличен при
извършена открита кръвна репозиция на фрактурата с фиксация с костен имплант,
вместо извършената на ищеца закрита мануална репозиция и гипсова имобилизация.
Констатираните след ПТП начални артрозни промени на лява глезенна става и шип
на лява петна кост не са в причинна връзка с ПТП.
От изслушаното по делото заключение на
съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда,
което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт, се установява
механизма на ПТП, а именно: към момента на ПТП пешеходецът
се е движил от ул. „Стара планина”, пресичайки пешеходна пътека на ул.„Керамик”
от дясно на ляво спрямо завиващия надясно л.а., управляван от деликвента. Ударът е настъпил с предната
дясна странична част на автомобила – преден капак и преден десен калник.
Скоростта на движение на автомобила е била приблизително 17-18 км/ч. От замерванията на приетата точка на пресичане на
двете улици – „Стара планина" и „Керамик", от страната на движението
на лекия автомобил в посоката му на завиване на дясно, може да се приеме, че
ударът е настъпил по дължина- на ул.„Керамик", в района на кръстовището с
ул.„Стара планина", в посока към Г.Е.П. на около 2,50-3,00 м., и по ширина
на пътното платно- на ул. „Керамик" от 2,00 м до 2,50 м. в ляво спрямо
десния бюрдюр. На
мястото на произшествието е имало пешеходна пътека тип „Зебра“- маркировка „М
8.1.“.
Наличието на вертикална и хоризонтална пътна маркировка
на мястото на ПТП към 07.02.2014 г. се установява и от приложената скица към
удостоверение с рег. инд.№ М02-9344/1/24,06,2016год., издадени от Община Елин
Пелин.
От събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпит на св. В. Т.В.- син на ищеца, ценени по реда на чл.
172 от ГПК, които съдът намира за еднопосочни, обективни и съответстващи на
писмените доказателства се установява, че свидетелят е възприел ищеца 5-6
минути след инцидента. Пострадалият бил, уплашен, пребледнял, не можел да
стъпва на единия си крак. Лежал в болница три дни и около 40 дни носел гипс,
през което време се придвижвал с помощни средства- патерици. Около три месеца ищецът
не можел да работи и получавал по- ниска заплата. Към настоящия момента все още
усещал болки в крака и изпитвал страх, когато пресича.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на св.И.Ц.И.- водач на процесния л.а. „Рено 19“, които се
установява, че деликвентът е видял пострадалия едва след като го е ударил. Твърди,
че на мястото на ПТП нямало маркировка, зоната била индустриална, поради което
не очаквал да види пешеходец. В частта относно липсата на пътна маркировка,
показанията на свидетеля не следва да бъдат кредитирани, доколкото противоречат
на събраните по делото данни.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с
пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45
от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние, виновно извършено от дееца. От приложеното по делото Решение от 17.02.2015год. по н.а.х.д. № 3 по описа на Районен съд- град Елин Пелин за 2015год., влязло в сила на 05,03,2015год., настоящия състав намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникнало задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице / т.15 от Т.р. № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, решението по чл.78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда и по смисъла на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК/.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.226 от КЗ/отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл.223, ал.1 от КЗ/отм./.
Установи са реализирането на неимуществени вреди в
пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо съдът намира, че е
налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото
задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва
да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по
реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ
т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011
г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011
г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди
включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само
отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период
от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в
здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради
паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в
страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап
от развитие на самото общество в конкретната държава. При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждане на
пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че
претърпените неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер 25000,00лв. При определяне на същите съдът съобрази характера на причинените физически увреждания- счупване на медиалния малеол на левия крак /вътрешния глезен/, причинило
трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период над 30 дни, продължителността на проведеното болнично
лечение /общо 11 дни/, както и общия възстановителен период от около 3 /три/
месеца. От съществено
значение за определяне на размера на дължимото
обезщетение са и фактът на извършена
закрита мануална репозиция на фрактурата под местна анестезия и поставянето
гипсов ботуш за срок от 45 дни, възрастта на пострадалия - 57 г. към датата на
ПТП, както и последиците в психологичен план /страх при пресичане след ПТП /. Съдът съобрази и обстоятелството, че вследствие на процесното увреждане се
очаква процесът на наличната преди ПТП начална артроза на лявата глезенна става
на пострадалия да се развива по-бързо, отколкото би се развивал при липса на
фрактурата, както и наличието на незначителен функционален дефицит от 5* при
измерените движения в ставата. Същевременно съдът съобрази и обстоятелството,
че липсват данни за остатъчна инвалидност и белези при ищеца, както и че възстановителния
период е приключил. Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната
и лимитите на ГО за релевирания период съгласно чл.266, ал.1, т.1,
б."а" от КЗ/отм./, съдът намира, че горният размер на обезщетението
отговаря на принципа на справедливост съобразно чл.52 от ЗЗД.
Съобразно горното
исковата претенция за неимуществени вреди е основателна и следва да бъде
уважена в посочения размер и отхвърлена за разликата до предявения от 31000 лв.
Съдът намира за неоснователно релевираното
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия
поради нарушение на чл.113, ал.1, т.1 и чл.114, т.1 от ЗДВП. Твърдението
за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата поради пресичане на
пътното платно на необозначено място, съдът
намира за неустановено
съгласно заключението на вещото лице по приетата по делото САТЕ. Вещото лице е
констатирало, че към
момента на ПТП, ищецът се е движил на пешеходна пътека. Неустановени по делото
са и твърденията, че ищецът е навлязъл внезапно на пътното платно, без да се
огледа- съобразно чл. 154 от ГПК ответникът не е провел пълно доказване на
сочените факти.
Предвид изложеното
поведението на ищеца не е допринесло за съпричиняване на вредите.
Като законна
последица от уважаване на иска върху присъдената главница се дължи законна
лихва за забава от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв.чл.86,
ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и
законната лихва. Същата е дължима от датата на деликта -06,02,2014год. до
окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн.чл.84, ал.3 от датата на деликта, както и по арг. от чл.226,
ал.2, изр.1 от КЗ /отм./. Ето защо претенцията за забава от датата- 06,02,2014год.
год. е основателна.
По разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Съгласно чл.78, ал.6 от ГПК, в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и разноски
по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер на иска
следва да се присъдят общо в размер на 1160,00лв., от които 1000лв. – държавна такса и 160лв.-в.л. от общ
размер 200,00лв.-СМЕ.
На осн.чл.78, ал.1 от ГПК не се дължат разноски на
ищеца, тъй като не са извършени.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 370,50лв. от общо 1950,00лв., от които 1460,00лв. -юрисконсултско
възнаграждение, 450лв.- депозит за в.л. и 40лв.- депозит за разпит на свидетел.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв. Я.В.С. се дължи
адв.хонорар, определен по чл.7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска, в размер на 1168,00лв.
от общо 1460,00лв. Върху същия се начислява ДДС, тъй са налице данни за
регистрация по ЗДДС, в размер на 233,60лв. или възнаграждение се дължи в общ
размер от 1401,60лв.
Релевираното възражение от ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК съдът намира за неоснователно, тъй като юрисконсултското възнаграждение за
процесуален представител на ответника е определено по реда на НМРАВ, съобразно
цената на исковата претенция и изхода от спора.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище гр.С. и
адрес на управление:***, да заплати на Т.В.Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Г.Е.П.
и адрес за призоваване: гр. С., ж.к. „****“-*, бл.**, вх. „*“, ет.*, ап.**, на осн.чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 25000,00лв. (двадесет и пет хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение за причинени по повод възникнало на 06,02,2014год.
ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 06,02,2014год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 25000лв. до пълния предявен размер от 31 000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес ***, да заплати по бюджетна сметка на
Софийски градски съд на осн.чл.78, ал.6
от ГПК сумата от 1160,00лв. /хиляда сто и шестдесет лева /–
разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.В.Т., с ЕГН **********, с адрес: с. Г.Е.П. и
адрес за призоваване: гр. С., ж.к. „****“-*, бл.**, вх. „А“, ет.**, ап.*, да
заплати на ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище *** и адрес на
управление:***, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 370,50лв./триста
и седемдесет и 0,50ст. /-разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-З.“ АД, с ЕИК *****, със седалище *** и
адрес на управление:***, да заплати на адв. Я.В.С.- САК, на осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв., сумата
от 1401,60лв./ хиляда четиристотин и един лева и
0,60ст./– адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: