№ 5412
гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110148869 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 29.12.2022 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ** ** ** и Н. М. Н.
за заплащане на по 1/2 част от следните суми: сумата от 1596,61 лв., главница за доставена
топлинна енергия през периода м.05.2019 г.-м.04.2021 г. в имот с адрес: гр. София, общ.
„**“, ж.к. „**-3“, ** , инсталация **, аб. № **, сумата от 36,49 лв., главница за дялово
разпределение за периода м.11.2019 г.-м.04.2021 г., ведно със законна лихва върху
главниците от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 282,60 лв. мораторна
лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 16.10.2020 г.-30.11.2022 г., сумата
от 8,15 лв., мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за периода
31.12.2019 г.-30.11.2022 г., и разноски по делото. В тази връзка било образувано гр.д. №
71048/2022 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, като била издадена исканата заповед за
изпълнение. Заповедта била връчена на ответниците, като в срок възразила само
ответницата Н. М. Н., поради което на ищеца било указано да предяви искове относно
вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба.
Ищецът сочи, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия
за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези
Общи условия за продажба на топлинна енергия влизали в сила в едномесечен срок от
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор.
Според клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна енергия били длъжни да
1
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Ответницата използвала доставената топлинна енергия през
исковия период. До момента обаче не погасила задълженията си. Ищецът сочи, че в
изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал и имотът
на ответника, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с
„Бруната Бълария“ ООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни
изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение, на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки. Ето
защо ищецът моли съда да постанови решение, с която да бъде признато за установено, че
ответницата му дължи 1/2 част от процесните суми – главници и лихви, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 29.12.2022 г. – датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Ответницата Н. М. Н. оспорват исковете с твърдения, че е погасила чрез плащане
задълженията си.
Съдът, като съобрази събраните доказателства във връзка с наведените доводи
по чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ, чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Ответницата представя доказателства за плащане, а ищецът с молба от 15.12.2023 г.
заявява, че са погасени всички искове, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер за исковото дело.
Представените от ответницата два бр. платежни документа сочат, че с плащането от
241,55 лв. от 28.11.2023 г. тя е погасила исковите претенции против себе си, а с плащането
от 07.12.2023 г. в размер на 58,12 лв. тя е погасила разноските в заповедното дело и
законната лихва за забава върху главниците до датата на плащането. Исковете следва да се
отхвърлят. Плащането е в хода на процеса и ответницата дължи разноски на ищеца за
исковото дело в размер на юрисконсулстко възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
Н. М. Н., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че на ответницата дължи на ищеца 1/2 част от следните суми: сумата от
1596,61 лв., главница за доставена топлинна енергия през периода м.05.2019 г.-м.04.2021 г. в
имот с адрес: гр. София, общ. „**“, ж.к. „**-3“, ** , инсталация **, аб. № **, сумата от 36,49
2
лв., главница за дялово разпределение за периода м.11.2019 г.-м.04.2021 г., ведно със
законна лихва върху главниците от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от
282,60 лв. мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за периода 16.10.2020 г.-
30.11.2022 г., сумата от 8,15 лв., мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение
за периода 31.12.2019 г.-30.11.2022 г., които вземанията са предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 11.01.2023 г. по ч.гр.д. №
71048/2022 г., СРС, 161-ви с-в, поради плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА Н. М. Н., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 100 лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3