РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Бургас, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Г. Върбанова
Кристиян Ант. П.
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501886 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на Й.В.С. от гр. ***-ищец
по гр.д. № 5485/2020 г. по описа на Бургаския районен съд против решение
№ 924/24.08.2021 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен
иска на въззивника против А.И. П. и Т. АЛ. П. ,двамата от гр.*** за
обявяване за окончателен на предварителния договор ,сключен на 18.02.2016
г. в гр.Созопол ,по силата на който двамата ответници са се задължили да
продадат на ищеца правото на собственост върху магазин и склад със
застроена площ от 48 кв.м. в УПИ-1176 в кв. 69 по плана на гр.Созопол
,срещу задължение на купувача-ищец да заплати продажната цена ,като
ищецът е осъдена да заплати на ответниците съдебно-деловодни разноски в
размер на 235 лв
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита
същото за незаконосъобразно и неправилно .
Сочи се на първо място ,че неправилен е изводът на
1
първоинстанционния съд ,че процесният предварителен договор не съдържа
уговорки относно съществените условия за покупко-продажбата –страните
,индивидуализацията на имотите и цена ..В отговора на исковата молба се
съдържа и потвърждение ,че страните са обвързани от валиден договор за
покупко-продажба ,като възражение има само относно цената ,а не за
страните,за имотите ,местонахождението и индивидуализацията .Подчертава
се ,че разликата в договорената площ на имота ,предмет на предварителния
договор и изпълнената ,когато е незначителна и произтича от начина на
извършеното строителство ,както и непълнотата на описанието на същата ,не
се отразява на валидността на сделката ,нито на обвързаността на страните
,ако идентифицирането е осъществено по начин,доказващ точната воля на
последните за определен обект ,както в разглеждания случай.Затова съдът е
следвало да изрази именно онова пълно описание на същия обект ,което е
констатирано от събраните доказателства и факта ,че че има пълно описание
на продаваните обекти по нотариален акт /цитиран в чл.1.2 от предварителния
договор /,както и административен адрес ,вна който се намират и на който
адрес няма други изградени магазин и склад,извън продаваните .Освен това
,задължение на първоинстанционния съд е посредством изслушаните
свидетели и проведена експертиза да установи действителната цена по
сделката ,или да приеме ,че тя е изплатена изцяло ,тъй като неплащането на
цената не е основание за отхвърляне на иска .В тази връзка е цитирана и
съдебна практика .Посочва се и че съдът има право да обяви за окончателен
предварителния договор и само за част от уговорената по него престация
,която е собственост на обещателя към момента на вписването на исковата
молба .
Не са спорни между страните направените месечни плащания –всяко
в размер на 360 лв. ,както и че към момента на завеждането на иска
ипотечният кредит е изцяло изплатен ,за законната ипотека върху процесните
имоти ,служещи за обезпечение на банката ,е заличена на 16.07.2020 г.,т.е.
всички условия за валидност на предварителния договор са налице.
Моли се за отмяна на решението и уважаване изцяло на исковата
претенция по чл.19 ал. 3 ЗЗД .Не се сочат нови доказателства и нови
обстоятелства по делото
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
2
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
В писмения си отговор по чл. 263 от ГПК въззиваемите-
ответници ,чрез процесуалния си представител , оспорват въззивната жалба
и считат ,че при постановяването на атакуваното решение не са допуснати
визираните в нея нарушения.
Счита се ,че правилно съдът е приел ,че имотите ,предмет на
предварителния договор не са достатъ„чно индивидуализирани-не са
описани границите на недвижимите имоти ,не е посочен идентификатор,нито
предназначението и площта им да съответстват на представената по делото
кадастрална скица .Не е достатъчно индивидуализирана и цената ,а тя е
съществен елемент от съдържанието на договора за продажба.Затова и
липсата на съгласие между страните по този елемент води до неговата
недействителност .неясно изразената воля на страните е равносилна на
несъгласие и тя не може да се определи чрез тълкуване на договора по
правилото на чл. 20 ЗЗД.А по делото е останала недоказана каквато и да било
действителна договорена цена –предвид несъответствието в ръкописно
изписания цифров израз в двата екземпляра на договора .
Ако купувачът по предварителен договор ,съдържащ уговорка ,че
окончателният ще се сключи след заплащане на цялата цена ,не е изплатил
напълно договорената цена ,но е предявил иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД ,съдът не
може да обяви предварителения договор за окончателен по реда и при
условията на чл. 362 ал. 1 ГПК.Също е цитирана съдебна практика в този
смисъл .
Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски .
След преценка на събраните по делото доказателства и като
обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 19 ал. 3 ЗЗД.
По делото и двете страни са представили писмен предварителен
договор от 18.02.2016 г. ,сключен в гр .Созопол , по силата на което двамата
ответници са поели задължението да продадат на ищцата „недвижим имот
3
,находящ се в гр. Созопол ,ул. „Мусала „ № 35 ,представляващ МАГАЗИН И
СКЛАД ,със застроена площ общо от 48 кв.м. в УПИ !-1176 в кв. 69 по плана
на гр .Созопол ,за който имот продавачът се легитимира като собственик с
нот. акт за покупко-продабжа № ***,н.д. № ***/**.0*.20** г.,вписан в СВ с
вх. № 6***/1*.0*.20** г.,акт № *** т.** ,д.№ ****,които имоти са предмет на
ипотека,за продажна цена ,вписана ръкописно в двата екземпляра на
предварителния договор и различна в двата варианта –в екземпляра
,представен от ищеца , е вписана продажна цена от 16 336,03 лв. ,а в
представения от ответниците екземпляр е в размер на 26 000 лв.В раз.!! чл. 2
от предварителния договор страните са се договорили продажната цена да се
изплаща от купувача на третото лице –„Уникредит Булбанк“АС чрез
продавача А. П. на вноски съгласно сроковете и останалите условия на
договора от 11.05.2005 г. за ипотечен кредит –с месечна вноска от 360 лв.
,платима до 4-то число в брой на продавача ,който издава разписка за
плащането .Според чл. 3 от договора страните се задължават да сключат
окончателен договор за покупко-продажбата на имота във формата на
нотариален акт след окончателното погасяване на сумата по ипотечния
договор .
Съдържанието на предварителния договор ,представен от ищеца ,в
частта на вписаната в него продажна цена на имотите е оспорено от
ответната страна ,която твърди ,че договорената продажна цена между
страните е 26 000 лв./както е вписано в представения от нея предварителен
договор /,поради което е била назначена по делото графологична експертиза
,вещото лице по която е дало заключението ,че ръкописният цифров текст в
документа ,представен от ищцата , е изпълнен от ищцата .
Ищцата е твърдяла ,че е изправна страна по предварителния
договор –изплатила е изцяло продажната цена от 16 336,03 лв. ,сумата по
ипотечния кредит е изцяло погасена и законната ипотека върху имотите е
заличена .Затова е налице основанието по чл.3 ал. 1 от предварителния
договор да се сключи окончателен договор ,но ответниците не са изпълнили
задължението си за прехвърляне правото на собственост по нотариален ред
.Затова ищцата им е изпратила нотариална покана /приложена към исковата
молба /-за явяването им в определен ден и час в кантората на нотариус за
прехвърляне собствеността върху имотите ,но въпреки че са получили
поканата ,ответниците не са се явили в уречения час и ден ,за което е съставен
4
констативен протокол от нотариуса .
За да отхвърли предявения конститутивен иск с правно основание
чл. 19 ал. 3 от ЗЗД ,районният съд е приел ,че сключеният предварителен
договор за покупко-продажба от 18.02.2016 г. не съдържа уговорки относно
съществените условия на покупко-продажбата :от една страна макар към
датата на сключване на договора и двамата ответници да са били собственици
на процесните имоти ,то към момента на предявяване на иска Т.П. вече не е
съсобственик ,тъй като на 10.10.2018 г. с брачен договор е прехвърлил
собствената си идеална част от имотите на съпругата си А.П.-също ответник
.Затова и липсва пълно тъждество в страните по делото и по предварителния
договор .Освен това –не е доказано и наличието на годен предмет за
обявяване на предварителния договор за окончателен ,тъй като имотите
,предмет на предварителния договор не са достатъчно индивидуализирани
,без посочване на граници и на идентификатор .Не е достатъчно
индивидуализирана и посочената в договора цена ,която е съществен елемент
от договора за продажба,доколкото по делото не е било установено каква е
била действително уговорената цена на имотите –предвид несъответствието
в ръкописно изписания цифров израз на продажната цена в двата екземпляра
на договора .Затова и както главния иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД ,така и иска за
присъждане на обезщетение за неизпълнение на задължението за
прехвърляне на собствеността върху имотите ,са били отхвърлени .
Макар да не споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд
,настоящият съдебен състав счита крайния извод за неоснователност на
исковата претенция за правилен,като се посочи следното :
Както правилно е посочи районният съд,с този иск,
изправната (добросъвестната страна) по договора, изпълнила поетото
задължение или обявила готовност за изпълнението му, може да поиска
обявяването му за окончателен, след като в определения в договора срок, не е
получила изпълнение на насрещното задължение. За да е основателен искът
за обявяване на предварителния договор за окончателен, ищецът следва да
докаже, че между страните е налице валидно правоотношение, което обвързва
страните, т.е. договора да е валиден и да не е развален, както и да съдържа
всички съществени елементи на бъдещия окончателен договор
/индивидуализиран предмет, цена, срок за снабдяване на купувачите от
5
продавачите с нотариален акт, срок за заплащане на цената/. На следващо
място, ищецът следва да докаже добросъвестността си, в смисъл че е
изпълнил точно задълженията си по договора, или че е готов да ги изпълни,
че е настъпил падежа на изпълнение, както и че е собственик на имота към
момента на вписването на исковата молба и постановяването на решението
(Р-1183-2000 г., II г. о.; Р-455-04 г, II г. о.; Р-693-02 г., II г. о.; Р-586-02, II г. о.;
Р-802-98, II г. о.; Р-932-95, II г. о.; Р-332-93, II г. о.). Това е така, защото
според разпоредбата на чл. 363 ГПК, когато се касае за прехвърляне на право
на собственост върху недвижим имот, съдът проверява дали са налице
предпоставките за прехвърляне на собствеността, в т. ч. и дали отчуждителят
е собственик на имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата.
Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба като твърдения факти и
обстоятелства, на които се основава исковата претенция, правилно е
дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от
ищеца накърнено право, правна квалификация на исковата претенция.
В настоящия случай страните не оспорват ,че са сключили
предварителен договор за продажба на описаните недвижими имоти ,като
договорът е сключен в писмена форма и е подписан и от двете страни .В тази
връзка следва да се има предвид и императивната процесуалноправна норма
на чл. 363 от ГПК, съгласно която съдът следва служебно (и без да са
направени възражения и доводи от страна на ответника) да провери дали са
налице предпоставките за прехвърляне по нотариален ред на собствеността
върху недвижимия имот, който е предмет на процесния предварителен
договор, чието обявяване за окончателен е поискал ищецът. Тази служебна
проверка несъмнено включва, освен изрично посоченото в чл. 363 от ГПК –
дали отчуждителят по предварителния договор е собственик на имота, а също
– и дали не са налице нормативно уредени забрани за извършването на
вещно-прехвърлителната сделка чрез обявяването на предварителния договор
за окончателен/както правилно е посочено от първоинстанционния съд /.
По делото са били представени два броя предварителни договори
6
по чл. 19 от ЗЗД/ с различно съдържание / ,като представеният от ищцата
договор е бил оспорен в частта му относно ръкописно изписания цифров
текст „ 16 336,03 лв. „-за продажната цена .
Предварителният договор ,представен от ответната страна ,не е
бил оспорен .
Както стана дума по-горе , по делото е назначена почеркова
експертиза ,вещото лице по която е дало заключение ,че ръкописно изписания
цифров текст –„16 336,03 лв. „ в предварителния договор за покепко-
продажба на недвижим имот от 18.02.2016 г. между страните е изпълнен от
ищцата Й.М.
С оглед разпоредбата на чл. 154 ал. 1 ГПК в тежест на ищцата е
било да установи фактическото си твърдение за валидно сключен
предварителен договор ,съдържащ уговорки относно съществените условия
на окончателния договор и наличие на предпоставките за прехвърляне на
собствеността по нотариален ред –а именно предмет и цена ,дали
отчуждителят е собственик и неизпълнение от страна на ответника .В
случая ищцата действително не е успяла при условията на пълно и главно
доказване да установи твърденията си ,че е езправна страна по
предварителния договор и че са налице всички предпостакви за сключването
на окончателен такъв и по-специално спорен и недоказан е останал въпросът
за заплащането на цената на имотите ,предмет на договора .На първо място
не е било установено по делото по кой от представените 2 бр. предварителни
договори с посочена различна продажна цена е заплатена сумата
.Представени са били от ищцата многобройни касови ордери ,които обаче в
своята съвкупност не представляват нито цената в предварителния договор
,представен от ищцата и оспорен в частта му относно ръкописно изписания
цифров текст – 16 336,03 лв. ,нито цената в предварителния договор
,представен от ответната страна ,който е останал неоспорен .Представените
40 бр. касови ордери са общо за сумата от 17 580 лв. / а не за 16 336,03 лв.
/.Разликата между изписаните суми в двата договора е съществена – от 8420
лв.
И в двата договора се подчертава ,че продажната цена и
сключването на окончателния договор е свързано с изпълнението по договор
за ипотечен кредит от 11.05.2005 г. и анекс към него от 09.09.2015 г. и
7
16.04.2015 г. Съгласно този договор стойността на кредита е в размер
,несъответстващ на представените по делото договори .С други думи –
доколкото и двата предварителни договора са обвързани от договора за
кредит и анекта към него ,то липсват доказателства за изпълнение от страна
на ищцата на задълженията по тези договори във връзка с заплащане на
погасителните вноски .
Съдебната практика е уеднаквена принципно- при значително по-
широка формулировка на въпросите относно съществените елементи на
окончателния договор , с постановени по реда на чл. 290 ГПК решение №
117 от 28.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 215/2012 г., IV г. о., решение № 505 от
3.01.2013 г. по гр. д. № 1476/2011 г., IV г. о. и др. Прието е, че съгласно чл. 20
ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща
воля на страните - върху какво те са се споразумели и какъв правен резултат
трябва да бъде постигнат; отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, произтичащ от целия
договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността - какви
са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането
на целта на договора. В решение № 79 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 538/2012 г.
е прието, че когато в сключения между страните предварителен договор е
уговорено, че правото да се иска прехвърляне на имота ще се породи след
като ищеца заплати цената му и това условие не е изпълнено, същият не може
да иска прехвърлянето да се извърши. В тази хипотеза разпоредбата на чл.
362 ГПК е неприложима.
По поставения въпрос съдебната практика е уеднаквена
принципно- при значително по-широка формулировка на материалноправния
въпрос с постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 117 от 28.08.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 215/2012 г., IV г. о., решение № 505 от 3.01.2013 г. по гр.
д. № 1476/2011 г., IV г. о. и др. Прието е, че съгласно чл. 20 ЗЗД при
тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните - върху какво те са се споразумели и какъв правен резултат трябва да
бъде постигнат; отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с
други и всяка да се схваща в смисъла, произтичащ от целия договор, с оглед
целта му, обичаите в практиката и добросъвестността - какви са и как се
съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането на целта на
договора. В решение № 79 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 538/2012 г. е прието, че
8
когато в сключения между страните предварителен договор е уговорено, че
правото да се иска прехвърляне на имота ще се породи след като ищеца
заплати цената му и това условие не е изпълнено, същият не може да иска
прехвърлянето да се извърши. В тази хипотеза разпоредбата на чл. 362 ГПК е
неприложима.
В настоящия случай страните по предварителния договор са
постигнали съгласие продажната цена на недвижимия имот да се заплати от
купувача изцяло –по начина ,посочен в чл. 2 ал. 2 и 3 от договора , като при
сключване на окончателния договор ищецът трябва да е заплатил цялата
уговорена цена. В чл.7 от договора е уговорено при забава на плащането на
уговорената продажна цена ,в т.ч. и при забава на плащанията по договора за
кредит ,се дължи обезщетение от купувача върху дължимата сума ,а при
неизпълнение от страна на продавача да прехвърли собствеността същият
дължи обезщетение ва купувача в размер ,посочен в ал. 2 на чл. 7 от договора.
Изхождайки от действително изявената воля на страните в чл. 3 от
предварителния договор следва, че са уговорили срок, в който купувача
следва да заплати продажната цена. Съгласно чл. 20а ЗЗД, уговорките между
страните по договора имат силата на закон за тях. Страните са свободни да
определят своите облигационни отношения, стига те да не противоречат на
закона. В случая посочената клауза е действителна. Неизпълнението на
задължението за заплащане на уговорената цена в посочения ред и срок дава
право на продавача да не сключва окончателен договор. При това тълкуване
на волята на страните в чл. 2 и чл. 3 от договора, след като е уговорено, че
правото да се иска прехвърляне на имота ще се породи след като ищеца
заплати цената му и това условие не е изпълнено, купувачът не може да иска
прехвърлянето да се извърши. В тази хипотеза разпоредбата на чл.362 ГПК е
неприложима. Същата е приложима, когато е уговорена едновременност на
престациите- тази на купувача за заплащане на цената и тази на продавача за
прехвърляне на правото на собственост.
В тези случаи правото на купувача да иска сключване на
окончателния договор, а съответно и потестативното му право да иска
обявяването на предварителния договор за окончателен по реда на чл. 19, ал.
3 от ЗЗД, ще възникне едва след изпълнението на предвидените в договора
задължения. Затова при предявен от купувача по предварителния договор иск
9
по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД и направено от продавача възражение за неизпълнен
договор искът може да бъде уважен само ако се установи, че възражението е
неоснователно. В другия случай, когато възражението е основателно
предявеният иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД подлежи на отхвърляне, тъй като
предявеното с него потестативно право не е възникнало надлежно. Когато са
налице предвидените в закона и предварителния договор предпоставки за
сключването на окончателния договор, но е предвидена едновременност на
насрещните престации, както е по чл. 200, ал. 2 от ЗЗД, продавачът разполага
с възможността по чл. 362 от ГПК, да иска постановяването на решение,
което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни
насрещното си задължение.
В случая ищцата не е доказала по категоричен начин изпълнение
на задължението си за изплащане на цялата продажна цена на имотите
.Единственото допълнително доказателство /освен касовите ордери / в тази
връзка – показанията на свид. Х. правилно са счетени от
първоинстанционния съд за неубедителни и недостатъчни да установят по
безспорен начин обстоятелства около предмета на делото /още повече ,че
тези показания са неубедително косвено доказателство/.Оспореният
предварителен договор ,представен от ищцата , е частен документ и носи
нейният подпис ,при което у нея е тежестта на доказване на оспореното
съдържание на документа в частта относно продажната цена на имотите .
Настоящият съдебен състав не споделя останалите мотиви на
първоинстанционния съд –относно липсата на ясна идентификация на
продажните имоти и относно пълното тъждество на страните по
предварителния и окончателния договор .Идентифицирането на имотите в
предварителния договор е достатъчно ясно ,за да няма спор относно
точния предмет на разпореждане и изразямащо точната воля на страните за
разпореждане с точно тези имоти .Що се касае до пълното тъждество на
страните по делото и по предварителния договор ,налице е противоречива
съдебна практика ,при която едни съдилища приемат, че за да бъде уважен
иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, следва да е налице пълно тъждество в страните по
делото и по предварителния договор и пълна идентичност в описанието на
насрещните престации – на обещания имот и на цената, тъй като съдът не
може да внася промени в съдържанието на предварителния договор както по
своя инициатива, така и по искане на една от страните. Предварителният
10
договор не може да бъде обявен за окончателен само за част от уговорената
престация и само по отношение на някои от страните. Други съдилища
приемат, че искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД може да бъде обявен за окончателен
във всяка част, в която предварителният договор обвързва валидно страните.
Настоящият съд намира/а и счита ,че такава е преобладаващата
практика/, че правилно е второто разрешение.
Приемателят е титуляр на потестативното право да иска обявяването
на договора за окончателен и само от него зависи дали да упражни правото си,
или да не го упражни, а ако реши да го упражни – за каква част от обещания имот.
Съдът може да се произнесе само по тази част от иска, с която е сезиран, но
частичният иск би бил основателен, ако приемателят е изпълнил изцяло
задълженията си по договора. Ако обещателят има интерес договорът да бъде
обявен за окончателен изцяло, той може да предяви насрещен иск за останалата
част и така да наложи прехвърлянето на целия обещан имот.
Когато съсобственици обещават да продадат общ имот, всеки обещава
да продаде своята част. Те са обикновени другари и ако за прехвърлянето на някоя
от частите има пречка, това не може да се отрази на прехвърлянето на частите на
останалите съсобственици. Правото на изкупуване по чл. 33, ал. 1 ЗС има
значение в отношенията между съсобственика, който не отчуждава своята идеална
част и купувача на отчуждената идеална част. Това право на изкупуване не може
да бъде предмет на разглеждане в производството между обещателя и приемателя,
тъй като обещателят не може да се брани с чужди права и никакви субективни
права не могат да бъдат предмет на разглеждане без участието на титуляра им.
Ако преди предявяването на иска съсобствеността е прекратена и всеки от
обещателите е получил в собственост реален дял, всеки от предявените искове
трябва да бъде уважен срещу всеки от собствениците за съответния поставен му в
дял отделен имот.
Когато обещателите са се задължили да прехвърлят повече, отколкото притежават
(а при бъдеща вещ – повече от колкото ще получат), те дължат по исковете на
приемателя да прехвърлят всичко, което имат (или което са получили), като за
липсващата част се дължи намаляване на цената или обезщетение. Само
приемателят може да развали договора, ако прецени, че няма интерес от частично
изпълнение.
Когато обещателите са се задължили да прехвърлят няколко имота
(съществуващи или бъдещи), всеки от тях дължи по исковете на приемателя да
11
прехвърли всичко, което той притежава (или е получил) срещу съответна част от
общо определената цена, която съдът е длъжен да определи, при липса на друга
възможност – при условията на чл. 162 ГПК. Ако някой от обещателите не
притежава (или не е получил) нито един или никаква част от обещаните имоти,
предявеният срещу него иск е неоснователен.
С оглед на всичко изложено настоящият съд счита ,ре атакуваното
решение следва да бъде потвърдено .При този резултат на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК в
полза на ответниците – въззиваеми следва да бъдат присъдени и направените
разноски по делото пред настоящата инстанция ,които предвид представените
доказателства и списък на разноските по чл. 80 ГПК са в размер на 1000 лв.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 924/24.08.2021 г. постановено по
гр.д. № 5485/2020 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА Й.В.С. ,ЕГН **********,с адрес –гр.*** ,ул.“*** „
**,съдебед адрес –гр.Бургас ,ул.“Княз Борис I“ № 2,ет. 1 оф.6-чрез адв. Лина
Георгиева , да заплати на А. И. П. ,ЕГН ********** и Т. А. П. ,ЕГН
**********,двамата с адрес – гр. *** ,ул. *** „ ,бл. * ,вх. *,ет.* ,съдебен адрес
– Бургас ,ул.“Васил Априлов“ № 16 ,ет.3,оф.1 –чред адв. Ана Панайотова,
сумата 1000/хиляда /лева- разноски по делото пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12