№ 22876
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20241110126454 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу
Софийски апелативен съд, с която претендира присъждане на обезщетение в размер на
24 000лв. от нарушаване правото на ЕС (чл. 2 и 3 от ДЕС, чл. 47 ХОПЕС и др.) чрез
незаконосъобразни действия, извършени по ВНОХД № 102/2018г. по описа на
Апелативен специализиран наказателен съд, чийто правоприемник е Апелативен съд -
София.
Съдът, като съобрази твърденията и доводите на ищеца, намира следното:
В Определение № 60354/04.11.2021г., постановено по ч. гр. д. № 1126/2020г.
по описа на ВКС, IV ГО, е разяснено, че „Искове за вреди, причинени на ищеца в
резултат на допуснати от съдилищата нарушения на националното
законодателство при администриране и разглеждане на посочените дела, са
недопустими. Пороците на съдебните актове се отстраняват по реда на
инстанционния контрол. Веднъж влезли в сила те не могат инцидентно да се
проверяват. Недопустими са и исковете срещу СРС за допуснати нарушения на
правото на ЕС. Районният съд не е последна инстанция по спора, поради което и не
отговаря за вредите, причинени от националния съд от очевидно нарушение на
приложимото право на ЕС ( в този см. и решение от 9 септември 2015 г., Ferreira da
Silva e Brito и др., C-160/14, EU:C:2015:565, т. 47; решение от 28 юли 2016 г., Tom
бљovб, С-168/15, EU:C:2016:602, т. 20). По отношение на исковете в посочената
част, като краен резултат, въззивното определение е правилно. Първостепенният
съд е следвало още с постъпване на исковата молба да прекрати в тази част
производството по делото, а не да го оставя без движение. Без значение е дали в
тази част исковата молба е и нередовна, защото и след отстраняване на
недостатъците, исковете са все недопустими“. Недопустимо е предявяването на иск
срещу съда, който не е действал като последна инстанция по спора, поради което той
не отговаря за вредите, причинени от националния съд от очевидно нарушение на
приложимото право на ЕС. Съдът следва веднага да върне такава искова молба, а не да
я оставя без движение - Определение № 4406/20.12.2022г. по ч. гр. д. № 4239/2022г.,
III ГО на ВКС, Определение № 3884/05.12.2023г. по ч. гр. д. № 4783/2023г., III ГО
на ВКС, Определение № 826/18.01.2024г. по в. ч. гр. д. № 4232/2023г. по описа на
СГС, Определение № 8172/05.07.2023г. по в. ч. гр. д. № 5418/2023г. по описа на
СГС и др. В този смисъл е и решението по делото Kobler, постановено в рамките на
процедура по преюдициално запитване, в което е посочено, че само от необжалваемо
съдебно решение на последна съдебна инстанция може да се търси обезвреда.
1
В настоящия случай ищецът претендира вреди от действия по ВНОХД №
102/2018г. по описа на АСпНС. В самата исковата молба обаче са изложени твърдения,
че делото е било предмет и на касационно разглеждане по КНОХД № 1018/2019г. по
описа на ВКС. От това следва, че ответникът в настоящото производство САС не се
явява последна инстанция по делото и предявеният иск за вреди спрямо него се явява
недопустим съобразно цитираната съдебна практика, която настоящият съдебен състав
споделя, и като такъв подлежи на връщане съгласно чл. 130 ГПК, а производството на
прекратяване.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца на посочения в
заглавната част на исковата молба съдебен адрес - /населено място/
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2