Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на седми март две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: Д. АЛЕКСИЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 10757 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 63576
от 12.03.2019 г. по гр.д. № 29399/2016 г. по описа на СРС, 66 с-в е осъден „К.“ ЕООД, с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***4, да заплати на „А.Ч.“ ЕООД, с ЕИК ******и
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258 ЗЗД сумата в размер на 10000.00 лева, представляваща възнаграждение по договор за
проектантски услуги по изработване на „Хидромелиоративна-конструктивна част“ от
инвестиционен проект в работната фаза за обект „Корекция на река Марица от
моста на ул. „Цариградско шосе“ до заустването на р. Очушница - етап 1“, ведно
със законната лихва от 23.12.2015 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1 444,50 лева - мораторна лихва върху главницата за периода
от 22.07.2014 г. до 22.12.2015 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 1 734,41 лева -
разноски по делото, като е отхвърлен иска за главница за разликата над уважения
размер от 10000.00 лева до пълния предявен размер от 22 948,75 лев, както и
иска за мораторна лихва за разликата над уважения размер от 1 444,50 лева до
пълния предявен размер от 5 097,16 лева и за периода от 17.10.2013 г. -
21.07.2014 г.
В срок е подадена въззивна жалба срещу решението в частта
на отхвърляне на исковете от ищеца „А.Ч.“ ЕООД с излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост на фактическите
констатации във връзка с установените по делото факти чрез събраните
доказателства, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на
процесуалните правила.
Поддържа,
че правилно съдът е възприел за доказани по основание предявените искове за
заплащане на възнаграждение по сключения между страните неформален договор за
извършване на проектни дейности. Неправилно обаче съдът е определил за
недоказан по размер искът за заплащане на дължимото възнаграждение за
изготвения, предаден и приет проект. В нарушение на процесуалните правила съдът
е определил цена на извършената консултантска услуга по реда на чл.162 ГПК без
да съобрази извършената и приета работа и констатациите на приетата по делото
СТЕ, съответно без да изложи мотиви поради какви причини не приема същата
досежно посоченото от нея и дължимо възнаграждение. При формиране на своите
изводи съдът неправилно не е отчел значението на изработената от ищеца част от
проекта „Хидромелиоративна“ фаза: работен проект.
Водещата част на последната е доказана несъмнено от показанията на свидетеля М.
В., която е изготвила остойностяване на проекта и от приетите писмени доказателства.
Чрез последните е установено, че почти цялата работа по останалите части на
проекта е била извършена още през 2007 г. Това е посочено в сключения между
Община Костенец и Контрол П ЕООД договор за възлагане и изготвяне на проекта и
в техническото задание за проекта. Неправилно съдът е определил възнаграждение
в намален размер аргументирайки съображенията си с печалбата на ответното
дружество. Според жалбоподателя, това че ответникът е избрал да наеме външни
експерти и съответно да намали печалбата си не влияе на дължимото
възнаграждение на ищеца, който е изготвил проекта в посочената част- значителна
с оглед възлагането, което е извършено 2010-2011 г. В областта на определяне на
дължимото възнаграждение в областта на проектантските услуги е налице Методика на
Министерство на финансите от 1985 г., с която съдът не се е съобразил. Като
последица от неправилно определяне размера на дължимото възнаграждение е и
формирания извод от съда, че предявения иск за акцесорното вземане за лихва за
забава е основателен в една част. Неправилно по отношение на обезщетението за
забава съдът е определил начална дата на задължението – 22.07.2014 г. Вземането
за възнаграждение е било изискуемо и дължимо от ответника на ищеца на
17.10.2013 г., когато изпълнителя ответник е разполагал със средствата
заплатени му от община Костенец.
Моли
за отмяна на постановеното решение в обжалваната част като неправилно и уважаване
на предявените искове в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „К.“ ЕООД е подала в срок писмен отговор на въззивната
жалба, в който е посочила, че въззивната жалба е неоснователна. Моли за
потвърждаване на постановеното решение в обжалваната част, като правилно. Претендира
разноски.
В срок
ответникът „К.“
ЕООД е подал насрещна въззивна жалба срещу решението в частта на уважаване на
исковете предявени от „А.Ч.“ ЕООД с излагане на доводи за неправилност, поради необоснованост на
фактическите констатации във връзка с установените по делото факти чрез
събраните доказателства, неправилно приложение на материалния закон и нарушение
на процесуалните правила.
Поддържа, че
в производството не е установено възлагане на проект в посочената част от „К.“ ЕООД на „А.Ч.“ ЕООД.
Оспорва, че проектантската услуга е извършена от М.Ч.в лично качество или като
управител на „А.Ч.“ ЕООД по възлагане от „К.“ ЕООД. При постановяване на
решението си съдът е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като е приел,
че ЕООД и физическото лице-собственик на капитала му за един и същ правен
субект. Не е налице основание съдът да приема, че евентуално изпълнената от
физическото лице работа представлява изпълнение от дружеството.
Поддържа, че чрез събраните в производството доказателства не е установено,
че тази част от проекта е изпълнена от физическото лице и от дружеството –
ищец. При превратно тълкуване на събраните доказателства съдът е приел, че е
налице изпълнение от физическото лице. Така представените писмени доказателства
– договор за възлагане разработването
на проекта е сключен между община Костенец и ответното дружество, протоколът за
приемане на извършената работа също е между
община Костенец и ответното дружество, заглавните страници на проекта и
констативния акт за приемане на годността на строежа от 26.08.2013 г. сочат за
страни възложител община Костенец и изпълнител - „К.“ ЕООД. Не се установява
изпълнение на проекта и/или част от него от страна на М.Ч., а още по малко от „А.Ч.“
ЕООД. Проектът е бил изготвен от „К.“ ЕООД, чрез ангажирани от него физически
лица- проектанти. Върху проекта не са поставени
проектантски печати на М.Ч.и на „А.Ч.“ ЕООД, което потвърждава посоченото. М.Ч.е
посочена в една от заглавните страници единствено като член на екипа от
проектанти – физически лица, които са съдействали за изготвяне на проекта, а не
и като основен единствен проектант.
В производството не е доказано сключване на договор за възлагане
изготвянето на проект на ищеца и извода на съда за установяването му е
неправилен и погрешен, необоснован чрез събраните доказателства. Несъмнено
писмен договор не е бил сключен, а от събраните в процеса гласни доказателства
не е установена облигационна връзка с посочено съдържание, срок, падеж, цена и
пр. В случая не е доказано съществуване на договор за възлагане изготвянето на
проекта на ищеца чрез писмен договор – форма за валидност и за доказване и при
изложени твърдения, че цената на възнаграждението е 22948.75 лв. недопустимо съдът
е основал изводите си на показанията на свидетел, недопустими по силата на
чл.164, ал.1 т.3 ГПК, тъй като се касае по твърдения за договор на стойност над
5000.00 лв. С това, съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила. Освен
това, чрез показанията на свидетеля В. не се установява сключване на договор за
възлагане и изработване на проекта и/или част от него между „К.“ ЕООД и „А.Ч.“
ЕООД. Последната установява, че е чула от М.Ч., че й е възложена работа в лично
качество по проекта от К.П.– физическо лице. Доколкото въведения спор по който
е образувано производството не се отнася до отношения между посочените
физически лица, то, събирането на доказателства в тази насока е неоснователно.
При преценка на показанията на свидетеля В. съдът е допуснал и процесуално
нарушение на чл.172 ГПК като не ги е преценил с оглед събраните доказателства с
оглед евентуалната й заинтересованост от изхода на спора. Неправилно съдът е
приел, че плащането по представената фактура от 13.12.2010 г., която
удостоверява плащане от ответника на ищеца на възнаграждение за извършване на
инженерно-геоложко проучване, а не авансово плащане по договор за възлагане
проектиране на обекта.
Проектът е изготвен от ответника и предаден на община Костенец през 2010 г,
поради което игнориране на показанията на свидетеля И.Т., който към този момент
е бил кмет на общината е извършено от съда в нарушение на процесуалните
правила.
В нарушение на съдопроизводствените правила при
постановяване на решението съдът е обърнал доказателствената тежест в процеса
досежно установяване сключването на договор за изработка с ищеца. Вместо
съобразно правилно разпределената да приеме за недоказан факта на сключване на
договор с ищцовото дружество, съдът е приел че ответникът не е доказал
отрицателен факт, че М.Ч.не е проектирала чрез фирмата си- ищец.
Съдът е пренебрегнал установеното в процеса чрез събраните доказателства,
че основен проектант по договора е проф. К.П.- ръководител на проекта, който е
поставил и своя печат върху проекта. Това се потвърждава и от събраните писмени
доказателства и от показанията на свидетелите В. и Т..
Неправилен и необоснован е извода на съда, че извършената работа по проекта
от ищеца е приета от ответника. За обосноваване на този извод в производството
не е събрано нито едно доказателство.
Неправилно съдът е определил възнаграждението по договор, сключването на
който не е установено в производството при пълно и главно доказване, т.е. без
съмнение.
Неправилни са и изводите на съда, че правопогасяващото възражение на
ответника е неоснователно. В случая не е извършено признание на такова
задължение със съставения на 17.02.2015 г. констативен протокол. Напротив в
последния изрично е отбелязано, че проектантски услуги са извършени от инж.К.П.и
инж. М.Ч.в лично качество, като дължимото възнаграждение и на двамата е в общ
размер на 5244.00 лв., като част от него в размер на 2622 лв. е заявена
готовност да бъде изплатена на инж. М.Ч.в лично качество. Поради това и
изявленията по констативния протокол не са годни да прекъснат давността по см.
на чл.116, б”а” ЗЗД.
С оглед така изложеното ответникът моли да бъде отменено постановеното
решение в частта на уважаване на исковете, като последните бъдат отхвърлени
като неоснователни. Претендира разноски.
Ищецът „А.Ч.“ ЕООД е подал
отговор на насрещната въззивна жалба, в който изразява становище за нейната
неоснователност при подробно изложени доводи.
Съдът, като обсъди
доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбите /въззивна и
насрещна въззивна/ са подадени в срок и са допустими. Разгледани по същество,
съдът намира същите за неоснователни.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав
намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Производството
по делото е образувано по искова молба на „А.Ч.“ ЕООД против „Контрол П“ ЕООД
с искане за присъждане на сумата в размер на 22 948,75 лева - възнаграждение по договор за проектантски услуги
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.с чл. 266, ал.
1 ЗЗД вр. чл.258 ЗЗД, ведно със законната лихва от
23.12.2015 г. до окончателното плащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД на сумата
в размер на 5 097,16 лева -
мораторна лихва върху главницата за периода от 17.10.2013 г. до 22.12.2015 г.
За
обосноваване на претенциите ищецът твърди сключването на неформален договор за
консултантски услуги, по силата на който приел да консултира ответника като
възложител по изготвяне на „хидромелиоративна-конструктивна част от
инвестиционен проект за обект „Корекция на река Марица от моста на ул.
„Цариградско шосе“ до заустването на р. Очушница - етап 1“. Твърди, че изпълнил
поетите задължения, като ответникът приел работата, но не платил дължимото
възнаграждение, което възлизало на претендирания с исковата молба размер.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва сключването на договора и
дължимостта на претендиралото възнаграждение. Твърди сключването на договор с
ищеца за инженерно- геоложко проучване, по който платил дължимото
възнаграждение. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване
по давност на претенциите на ищеца. По така изложените доводи моли за
отхвърляне на исковете.
С постановеното решение
СРС е приел за установено сключването на неформален договор за изработка, по силата на който ответникът е
възложил на ищеца разработване на проект в работна фаза за обект
„Корекция на р. Марица в регулацията на гр. Костенец от моста на ул.
„Цариградско шосе“ до заустването на р. Очушница“ - I фаза- част „Хидромелиоративна“.
Приел е за установено извършване и предаване на работата, съответно, че на
ищеца- изпълнител се дължи възнаграждение на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр.с чл. 266, ал. 1 ЗЗД в размер на 10 000 лева, определено
от съда по реда на чл.162 ГПК. За разликата над посочената сума до
претендираната 22 948,75 лева, съдът е отхвърлил иска по чл.266 ЗЗД като
неоснователен. Приел е, че върху дължимото от ответника възнаграждение по
договора за изработка последния дължи на ищеца на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и
сумата 1 444,50 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от
22.07.2014 г. до 22.12.2015 г., като за разликата над посочената сума до
претендираната 5 097.16 лева и за периода от 17.10.2013 г. - 21.07.2014 г.,
съдът е отхвърлил като неоснователен иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Настоящият
състав намира, че постановеното решение е правилно. Съображения:
Договорът за
проектиране е разновидност на
договора за изработка /чл.258-269 ЗЗД/, за него няма детайлна правна уредба въпреки голямото
му практическо приложение и различните правни аспекти, които урежда, но същият притежава индивидуални специфики.
В правната доктрина и
в съдебната практика няма спор, че
договорът за изработка е неформален и консенсуален договор, който се счита
за сключен в момента на постигане
на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи
- работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението,
което възложителят ще заплати на
изпълнителя за извършената и приета работа. Срокът не е задължителен елемент от съдържанието
на договора за изработка и не рефлектира върху
съгласието за сключването му, тъй като дори
да не е уговорен,
може да бъде
определен по правилото на чл.84, ал.2 ЗЗД - с покана. Писмената форма не е условие
за действителност, а само форма за
доказване на договора за изработка.
Поради това съгласието за сключване
на договор за СМР не предпоставя насрещни писмени волеизявления на възложителя и изпълнителя относно подлежащите на извършване СМР и възнаграждението на възложителя.
Основните характеристики
на договора за проектиране са залегнали и могат да бъдат изведени
от няколко законови и подзаконови нормативни акта, сред които Закона
за устройство на територията /ЗУТ/, Закона за камарите
на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/, Закона за авторското право
и сродните му права /ЗАПСП/, Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието
на инвестиционните проекти и др. Камара на
архитектите в България
(КАБ) също е въвела правила за регулиране
на поведението на членовете й, при практическото приложение на договора
за проектиране, подробно описани в Устава и Професионалният кодекс (ПК) на съсловната организация, скрепени със санкцията
на дисциплинарно наказание при нарушаването
им.
Страни по
договора за проектиране са възложител и проектант. Възложителят е физическо или юридическо лице- собственик на имота, или
лицето, на което е учредено право на строеж
в чужд имот, или лицето, което
има право да строи в чужд
имот по силата
на закон. Проектантът е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически
лица, притежаващи необходимата проектантска правоспособност, вписани в съответния регистър на КАБ или Камарата
на инженерите в инвестиционното проектиране. С договора
за пректиране възложителят възлага, а проектантът приема да извърши инвестиционно
проектиране в съответствие
с предвижданията на действащото законодателство и подробният устройствен план (ПУП), с визата за проектиране и с изискванията на заданието за проектиране. Предпоставка за
един стабилен и успешен за страните
договор за проектиране е подписването му да е предхождано
от предварителни (прединвестиционни) и обемно-устройствени
проучвания за определяне разположението на обекта, доказване
на нормативната допустимост, целесъобразността на инвестиционната идея, както и съставяне
на задание за изработване на инвестиционен проект. Заданието за проектиране може да бъде
приложение към договора, или да
е инкорпорирано в текста му, съответно да
се препрати към резултатите от предварителните проучвания съгласно чл. 13, ал. 5 от
Наредба № 4 от 2001г. Като минимум със
заданието за проектиране, респективно с договора трябва да бъдат определени
изискванията към обекта, фазите на проектиране и необходимите проектни части. В обхвата и съдържанието му могат да се
посочат основни технически, икономически, технологични, функционални и планово-композиционни изисквания към обекта и да
бъдат зададени необходимите основни функционални и композиционни параметри към проектанта. Писмената форма
на договора за проектиране е форма за валидност според законовите разпоредби
на чл. 160, ал. 2 от ЗУТ и чл. 29, ал. 1 от
ЗКАИИП. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 15 от ПК на
КАБ, гласяща че проектантът е длъжен да документира своите професионални ангажименти при предоставяне на услуги в областта на архитектурата чрез писмен договор.
Нещо повече, с тази разпоредба са въведени и изисквания
за съдържанието на договора, в което следва задължително
да се включи:
(i) описание на вида и обема
на работата, (ii) възнаграждението на възложените работи и метода на неговото
изчисляване, (iii) разпределянето
и границите на отговорностите, както и (iv) условията за прекратяване
на договора. Доколкото с договора за проектиране често се урежда
и изключително право за използване на
произведение на архитектурата, то по силата на
чл. 36, ал. 2 във вр. с ал.
4 от ЗАПСП следва, че това трябва
да е договорено писмено. Не на
последно място с договора за проектиране
се определя и възнаграждението на проектантите за проектантските услуги, които предоставят. По силата на
чл. 29, ал. 1 от ЗКАИИП, то се
определя въз основа на свободно
договаряне и не може да бъде
по- ниско от себестойността на извършената проектантска услуга. Изключение е налице за проекти за
молитвени домове и за лица в неравностойно
положение. Т. е. в тези случаи възнаграждението може да бъде
по ниско от стойностите, посочени в Методиката за определяне на
размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги, приета съгласно чл. 6, т. 7 от ЗКАИИП. Налице са
определени разпоредби, вменяващи непосредствени задължения на проектанта
преди и след подписване на договора
за проектиране.
В Решение №
97/03.07.2013 г. постановено по т. д. № 533/2012 година на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, което се възприема от настоящия състав, е
дадено разрешение на правния въпрос, съставлява ли авансовото плащане на
възнаграждение, извършено въз основа на отправена от изпълнителя оферта за
изпълнение на строителни работи, конклудентно
действие на възложителя, потвърждаващо съгласието му за сключване на договор за
изработка при условията на офертата. Прието е при обсъдената в производството
фактическа обстановка, че авансовото плащане на възнаграждение по отправена от
изпълнителя оферта за изпълнение на строителни работи може да се разглежда като
конклудентно действие на възложителя, потвърждаващо
съгласието му за сключване на договор за изработка при условията на офертата,
само ако офертата съдържа достатъчна конкретизация на предложените за
изпълнение видове и количества СМР и на дължимото за извършването им възнаграждение.
Настоящият състав
възприема изразеното становище в Решение № 5 от 15.03.10 г. по т.дело № 390/09
г. на І г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, което счита за приложимо в
случая. Според него при договора за изработка възложителят дължи възнаграждение
за приетата работа - чл. 266, ал. 1 ЗЗД, като липсата на възражения при
фактическото приемане се приравнява на одобрение - признание, че изработеното
съответства на договора - чл. 264, ал. 3 ЗЗД.
При съобразяване
изложеното, настоящият състав намира че в проведеното производство е установено
при пълно и главно доказване, т.е. без съмнение сключването на договор за
изработка, по силата на който ответникът „Контрол П“ ЕООД
е възложил на ищеца „А.Ч.“ ЕООД консултиране
и разработване на проект в работна фаза за обект
„Корекция на р. Марица в регулацията на гр. Костенец от моста на ул.
„Цариградско шосе“ до заустването на р. Очушница“ - I фаза- част „Хидромелиоративна“.
Страните
не спорят и е установено, че твърденията на ищеца се основават на сключен
неформален договор за изработка, като изрично се сочи, че не е спазена
предвидената от цитираните по –горе разпоредби писмена форма, която е
необходима за доказване на договора, съответно- за неговата валидност, според
част от разпоредбите.
Поддържаните от
въззивника -ищец доводи, че сключването на неформалния договор е установено,
чрез събраните в производството пред първата инстанция писмени доказателства и
показанията на свидетелите В. и Т., съдът намира за основателни.
Чрез представените пред
СРС документи: договор за възлагане разработването на проект от 19.10.2010 г. сключен между община Костенец и ответното дружество, протокол
за приемане на извършената работа между община Костенец и ответното дружество
от 21.10.2010 г., заглавните страници на проекта от 22.10.2010 г. и
констативния акт за приемане на годността на строежа от 26.08.2013 г. се
установяват страните по договора за изработка, възложител - община Костенец и
изпълнител - „К.“ ЕООД.
Както е посочено в
сключения договор от 19.10.2010 г. изпълнителя „Контрол П“ ЕООД е поел
задължение да извърши „Разработване на проект в работна фаза за обект „Корекция
на р. Марица в регулацията на гр. Костенец от моста на ул. „Цариградско шосе“
до заустването на р. Очушница“
- I фаза /от км 1+358.35 до км 1+450.00/, като съгласно чл. 1 към изготвения
проект е следвало да представи 1. Част Хидромелиоративна-конструктивна, 2. Част
План за безопасност и здраве и 3. Част Количествени и стойностни сметки на
обекта.
Уговореното между
страните възнаграждение е в размер на 48 500 лева без ДДС, а срокът за
изпълнение - 2 месеца.
Чрез представената пред първата инстанция фактура № **********/13.12.2010
г. се установява възлагане, респ. изпълнение на дейности по изготвяне на
инвестиционен проект за сочения обект от страна на „А.Ч.“ ЕООД срещу заплатена сума в размер на 1000.00 лв., по което страните не
спорят. С оглед това и доводите на жалбоподателя – ответник, че дейности по
консултиране и изготвяне на инвестиционния проект са били извършени от
физическото лице М.Ч., а не от „А.Ч.“ ЕООД,
съдът намира за неоснователни. Съответно доводите на ответника, че плащането по
сочената фактура касае друга дейност- възлагане на инженерно – геоложко
проучване, а не описаната- изготвяне на инвестиционен проект за обект „Корекция
на р. Марица в регулацията на гр. Костенец от моста на ул. „Цариградско шосе“
до заустването на р. Очушница“
- I фаза, съдът намира за недоказани и съответно –
неоснователни. Изпълнената дейност е доказана и чрез показанията на свидетеля В.,
които съдът преценява с оглед събраните в производството доказателства по реда
на чл.172 ГПК.
В производството е установено чрез
събраните пред първата инстанция доказателства – документи и показанията на свидетелите
В. и Т., че управителя на ищцовото дружество - инж. М.Ч.в лично
качество и по възлагане от главния проектант инж.К.П.– ръководител на проект в работна фаза за обект „Корекция на
р. Марица в регулацията на гр. Костенец от моста на ул. „Цариградско шосе“ до заустването на р. Очушница“ - I
фаза е извършила дейности по консултиране и предоставяне на проектантски услуги
по изработване на „Хидромелиоративна-конструктивна част“ от инвестиционен
проект в работната фаза за обект „Корекция на река Марица от моста на ул.
„Цариградско шосе“ до заустването на р. Очушница - етап 1“.
В
производството е установено и страните не спорят, че проектът е изработен в
цялост и предаден на възложителя община Костенец от
изпълнителя „К.“ ЕООД /констативния акт за приемане на годността на строежа от
26.08.2013 г. и протокол за приемане на извършената работа между община
Костенец и ответното дружество от 21.10.2010 г./.
Страните
спорят по стойността на дължимото възнаграждение на ищеца за изпълнените от
него услуги за проектиране.
Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза приета пред
първата инстанция, стойността на проетантските
услуги, извършени от „Ателие Ч.“ чрез инж. М.Ч.в частта Хидромелиоративна, е в
размер на 21 434,92 лева.
Чрез приетата пред настоящата инстанция тройна СТЕ, стойността на
проектантските услуги за изработване на посочената част от инвестиционния
проект възлиза на сумата 26667.20 лв. при съобразяване размера на договореното
възнаграждение по договора с община Костенец и сумата 24207.61 лв. при
съобразяване минималните посочени стойности по Методиката за определяне на
размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги. И в двата
случая експертите са посочили, че тези стойности са дадени при отчитане, че
останалите части от инвестиционния проект са били изработени предварително в
периода 2007-2008 г., според приложените по делото документи.
Настоящият състав кредитира приетата пред настоящата инстанция СТЕ по реда
на чл.202 ГПК като пълна, обоснована и компетентно изготвена.
Съдът намира, че в производството не е установено при пълно и главно
доказване, т.е. без съмнение обема на извършените проектантски услуги от ищеца
по сочения инвестиционен проект. Доколкото не е установено по сочения
категоричен начин, че частта от инвестиционния проект - „Хидромелиоративна-конструктивна
част“ е била изработена единствено и само от ищеца без участие на ръководителя
на проекта - инж.К.П., то, съдът намира че при липса
на съставен писмен договор между „К.“ ЕООД и „А.Ч.“ ЕООД извън посочения
по-горе оформен с фактурата от 13.12.2010 г., на ищеца следва да бъде заплатена
сумата 10000.00 лв. като възнаграждение за проектантската дейност. Сочения размер
е определен от настоящата инстанция при съобразяване договорения размер на
възнаграждението по сключения договор между община Костенец и ответника,
минималния размер на проектантските услуги по Методиката и констатациите на
експертите по приетата пред настоящата инстанция СТЕ.
До идентичен и правилен извод е достигнала и първата инстанция при
постановяване на своето решение съобразявайки, че ищецът е извършил несъмнено
проектантски услуги, но не самостоятелно, а съвместно с други проектанти
ангажирани пряко от изпълнителя „К.“ ЕООД. В производството е установено чрез
събраните доказателства, че проектът е бил изготвен от „К.“ ЕООД, чрез
ангажирани от него физически лица- проектанти, както и че ръководител на
проекта е инж.К.П., по което страните не спорят.
За обосноваване на този извод, съдът съобрази, че съотношението в
извършената работа между ищеца и инж.К.П.по цитираното становище /л.30 от
делото на СГС/ не е прието и одобрено от ответника и представлява частен документ,
в който ищецът е отразил изгодни за себе си факти. Доколкото липсва писмен договор между ищеца и
ответника, респ. между ищеца и ръководителя на проекта инж.К.П.за обема на
възложените дейности и съответно за размера на договореното възнаграждение,
съдът намира че правилно и законосъобразно искът е бил уважен за сумата
10000.00 лв.-дължимо възнаграждение за извършените проектантски услуги от
ищеца. До този размер предявеният иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер - отхвърлен.
Неоснователно се явява наведеното от ответника възражение за погасяване по
давност на претенцията на ищеца. Съдът намира, че с оглед изявленията на
представителя на ответното дружество, отразени в Констативния протокол от
17.02.2015 г., същият е признал дължимостта на
възнаграждението за изготвяне на процесната част от проекта, с което с оглед
разпоредбата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността следва да се счита прекъсната. От
този момент е започнала да тече нова давност, поради което и към датата на
предявяване на разглеждания иск - 22.12.2015 г. вземането не се явява погасено
по давност.
Поради съвпадане
изводите на двете инстанции подадените жалби от насрещните страни следва да
бъдат оставени без уважение и постановеното решение следва да бъде потвърдено
като правилно.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
63576 от 12.03.2019 г. по гр.д. № 29399/2016 г. по описа на СРС, 66 с-в.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.