РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 28.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, в публично
заседание на 8 юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
|
|
|
При секретаря
НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието на
прокурора МИРОСЛАВ МАРИНОВ като разгледа докладваното от
съдия ДИМИТРОВА КАН дело № 202 по
описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С.М.,
гражданин на Република Турция, депозирана чрез адвокат-пълномощник С.М. ***,
против Решение № 234 от 24.02.2020 г., постановено по АНД № 2515/2019 г. по
описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление
(НП) № 38-0001658 от 04.12.2019 г. на Началника на Областен отдел ”Автомобилна
администрация” - Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
което за нарушение на чл.12, § 3,второ тире от Приложение „Контролен уред” на AETR, ДВ, бр. 28 от 1995 г., във връзка с чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвПр и на
основание чл. 93в, ал. 14 от ЗАвПр е наложено адм.наказание „глоба“ в размер на 500 ( петстотин)
лева и е изменено същото НП в частта по
т.2 като наложеното на основание чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП адм.наказание „глоба в
размер на 200лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца“ е
намалено на „ глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец“
В касационната жалба се излагат доводи за
неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния
закон. Като касационни основания се сочат допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила във връзка със събирането и оценката на доказателствата.
Твърди се, че неправилно въззивната инстанция е приела, че на нарушенията са
осъществени и доказани. Твърди се, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение – чл.44 ал.1 ЗАНН,
чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН с оглед на непосочване точно на мястото на
нарушенията.
Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени НП.
Касационният ответник - Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Русе, представлявана от директора В.Ш., предвид
настъпилите на 01.02.2020 г. изменения в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ и Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, не изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна,
в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да потвърди оспореното пред него НП РС - Русе е
приел, че в производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални
нарушения. По същество съдът приел, че извършването на нарушенията е правилно
установено и доказано. Преценил е, че неправилно е определено наказанието по чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП, поради което го е намалил към
законовия минимум.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата
обстановка, нарушенията по ЗАвПр и ЗДвП и авторството на деянията са правилно
установени в хода на протеклото административнонаказателно производство пред
наказващия орган и в производството пред първата съдебна инстанция. Всички
релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянията факти и
обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност, са
установени и удостоверени. При
установяване на нарушенията няма допуснати съществени процесуални
нарушения. Районният съд е събрал посочените от страните доказателства,
които е обсъдил в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях
правилно е установил фактическата обстановка. Въззивният съд е анализирал
установените факти и приложимите правни норми и е приел, че нарушенията са
правилно установени и безспорно доказани, като предвиденото за нарушение по чл.
93 в ал.14 ЗАвтП е определено от закона в абсолютен размер. Изменил е НП в
частта за нарушението по чл.175 ал.1 т.4 ЗДвП като го е намалил до законовия
минимум.Обсъдил е двете възражения на жалбоподателя – за съставянето и
издаването на НП в един и същи ден,твърдяно нарушение по чл.44 ал.1 ЗАНН ,за
наличието на преводач, за извършения превод и наличните в тази насока
декларации.
Касационната
инстанция споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и
приложението на закона. Обосновано въззивната инстанция е приела, че касаторът,
като водач на товарен автомобил, е извършвал международен превоз на товари от Р
Турция за Русия през територията на Република България с превозно средство,
регистрирано в първата страна, която макар да не е страна – членка на ЕС, е
такава по Европейската спогодба (AETR).
Текстът на чл. 2, § 3, б. "а" от Регламент (ЕО) №
561/2006 изрично
предвижда, че за международни транспортни операции, извършвани отчасти извън Общността,
Швейцария и страните, които са договарящи се страни по Споразумението за Европейското икономическо
пространство,
вместо посочения регламент се прилага AETR за превозните средства,
регистрирани в Общността или в страни, които са договарящи се страни по AETR,
за цялото пътуване. Следователно в случая приложение намира именно посочената
Европейска спогодба, към изискванията на която препраща и посочената в
наказателното постановление разпоредба на чл. 78, ал.1, т. 2 от ЗАвПр.
Неоснователен
е доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, наведен и пред
касационната инстанция, за неправилна квалификация на нарушението и съответно
прилагането на относимата санкционна норма в НП. От съдържанието на АУАН и НП,
а и от показанията на разпитания актосътавител, безпротиворечиво се установява,
че в хода на проверката, при престой в колона за изчакващи автомобили с цел да
преминат през ГКПП Дунав мост , превключващият механизъм е бил поставен в
положение „почивка“ , а е трябвало да бъде поставен в положение „Друга работа“ .
Това задължение водачът има съгласно посочената разпоредба на чл.
12, §. 3 от Приложение "Контролен уред" на AETR. За нарушението й се
прилага именно санкционната разпоредба на чл. 93в ал. 14 от ЗАвПр.
Касационният съд намира за правилен и обоснован извода
на РРС, че са били осъществени признаците на нарушение по чл.175, ал.1 т.4 ЗДвП
и постановеното решение е отчело преобладаващия брой смекчаващи отговорността
обстоятелства. Касаторът не е изпълнил изрично и ясно даденото му разпореждане
на контролния орган да премести управлявания автомобил и по този начин е
затруднил движението и създал предпоставки за ПТП ,предвид това че останалите
водачи са били длъжни да го заобикалят.
Неоснователни са доводите на касатора за допуснати
нарушения при съставянето на АУАН и НП. И двата акта съдържат необходимите
реквизити, включително и посочване на мястото на нарушението и обстоятелствата
,при които са извършени. Преведени са в присъствието на назначен преводач. Спазена
е процедурата на чл.44 ал.4 вр.чл.52 ал.1 изр.2 ЗАНН- нарушителя като турски
гражданин няма постоянен адрес в страната- транзитно преминаващ турски
гражданин, подписал е акта без възражения и не са накърнени правото му на
защита и правото му да разбере в какво е обвинен.
Решението на
въззивната инстанция за изменение на НП като валидно, допустимо и правилно
следва да бъде оставено в сила, тъй като при направената служебна проверка,
разписана с нормата на чл.218, ал.2 АПК, ред визиран с чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН,
не се установява наличието на пороци в него, съставляващи касационни основания
за отмяната му.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 234 от 24.02.2020
г., постановено по АНД № 2515/2019 г. по описа на Районен съд – Русе
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.