РЕШЕНИЕ
№ 7920
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. Т. С. - В.
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. - В. Гражданско дело №
20221110141625 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за осъждане на
ЗАД „О. З.“ да заплати на ЗД „Б. И.“ АД сумата от 279,59лв., представляваща останало
непогасено от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, изплатено от
застрахователя по застраховка „Автокаско”, обезщетение за вредите по лек автомобил
„Т. Я.“, с рег. № от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 17.01.2018г., в
гр.София и сумата от 15лв. ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от
01.08.2022г. до изплащане на вземането и сумата от 101,35лв. мораторна лихва за
периода от 03.01.2019г. до 01.08.2022г.
Ищецът ЗД „Б. И.“ АД твърди, че в срока на застрахователно покритие по
договор за имуществена застраховка „Каско“ – на 17.01.2018г. е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на
застрахования при него л.а. „Т. Я.“, с рег. №. Поддържа, че ответникът ЗАД „О. З.“ е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
другия участвал в ПТП автомобил “М. К.“ с рег.№. Сочи, че събитието е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил, като по този начин е причинил материални вреди на стойност
648,79лв. Поддържа, че с регресна покана, ответното дружество е поканено да заплати
претендираната сума, но в предоставения срок е заплатена само част от
претендираното – 369,20лв. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „О. З.“ е подал отговор, с който
1
заявява, че оспорва исковата претенция. Считат, че с изплащане на сумата от 369,20лв.,
са покрили изцяло стойността на нанесените вреди. Заявяват, че искът е предявен в
завишен размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на ответника, е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер
на действителните вреди.
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните обстоятелствата, че на 17.01.2018г. е настъпило ПТП между л.а. „Т.
Я.“, с рег. № и л.а. “М. К.“ с рег.№ по начина, описан в ДКП, приложен към исковата
молба, че собственика на л.а. „Т. Я.“, с рег. № е сключил валиден договор за
имуществена застраховка „Каско“ със ЗД „Б. И.“ АД във връзка с която в полза на
собственика на л.а. „Т. Я.“, с рег. № е изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 648,79лв., че ЗАД „О. З.“ е изплатило на ЗД „Б. И.“ АД сума в размер на
369,20лв. по регресна претенция.
Според заключението на допуснатата по делото съдебна автотехническа
експертиза, което съдът като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните
кредитира, механизмът на пътно-транспортното произшествие, описан в ДКП,
съответства на описаните от застрахователя повреди по л.а. „Т. Я.“, с рег. № които се
намират в зоната на удара. Вещото лице е определило стойност на ремонт на
автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП на нанесените вреди в размер
на 790,99лв.
С оглед на приетите за безспорни обстоятелства, спорен между страните е
единствено размера на сумата необходима за възстановяване на увредите, нанесени на
л.а. „Т. Я.“, с рег. №
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието
действителна застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение 167 / 11.05.2016 г. по т. д. 1869 / 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, с която по
поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от
27.12.2013 г. по т. д. № 1586 / 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г.
2
по т. д. № 667 / 2008 г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. №
1069 / 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627 / 2008 г.
на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена застраховка се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му
стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от разпоредбите
на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4,
уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е уговорено
друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се
купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение 141 / 08.10.2015 г. по т. д. 2140 / 2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, по въпроса
за начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди,
включително и при пълно погиване на застрахованото имущество, е възприето, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.
Обезщетенето по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Нормата на чл. 400 КЗ изрично урежда, че когато между страните по
застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/ , т.е по
пазарната му стойност.
Поради изложеното съдът намира за пазарна стойност на увредите, дадената от
вещото лице средна такава от 790,99лв., която е дори по-голяма от размера на
изплатеното обезщетение. Поради изложеното следва да се приеме, че изплатеното
обезщетение от 648,79лв. е действителния размер на сумата, необходима за
възстановяване на имуществото в състоянието преди увредата.
Доколкото ответникът е възстановил сума в размер на 369,20лв., то предявения
иск следва да се уважи за пълния си размер.
В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 15лв. ликвидационни разноски.
По иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва:
Съгласно специалната разпоредба на чл. 412 ал. 3 от КЗ застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента следва да определи и изплати
3
дължимото обезщетение в срок от 30 дни от получаване на поканата с преписката,
когато същата съдържа всички необходими документи, доказващи отговорността му.
Видно от приложените към исковата молба два броя писма – на стр.5 и стр.6 от делото,
към нито едно от тях не са представени доказателства, че са достигнали до ЗАД „О. З.“.
Няма данни как са изпратени до ответника, получени ли са, липсва поставен входящ
номер или представена обратна разписка. Действително ЗАД „О. З.“ е извършило
плащане по част от претенциите, описани в първото писмо, но не е ясно по кои и кога е
получило искането за плащане. Поради изложеното недоказано се явява
обстоятелството по поставяне на ответника в забава, поради което предявения иск
следва да се отхвърли.
По разноските:
В полза на ищеца на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 297,61лв., включваща заплатена
държавна такса, депозит за работа на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,
при начален размер от 100лв., съгласно претенцията на ищеца.
От страна на ответника се претендира юрисконсултско възнаграждение, което на
осн. чл.78, ал.8 ГПК следва да се присъди съразмерно на отхвърлената част от исковете
в размер на 25,60лв., която сума следва да се приспадне от разноските, дължими на
ищеца и последните да се присъдят по компенсация в размер на 272,01лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „О. З.“ АД, с ЕИК и седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул."С. С." №7, ет.5 да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК и седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.”Д. Б.” № по иск с правно основание чл. 411, изр. второ КЗ вр.
чл. 45 ЗЗД сумата 279,59лв., представляваща останало непогасено от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност”, изплатено от застрахователя по застраховка
„Автокаско”, обезщетение за вредите по лек автомобил „Т. Я.“, с рег. № от
застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 17.01.2018г., в гр.София и сумата от
15лв. ликвидационни разноски, ведно със законна лихва върху сумите от 01.08.2022г.
до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ иск за осъждане на ответника да заплати
сумата от 101,35лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.01.2019г. до
01.08.2022г.
ОСЪЖДА ЗАД „О. З.“ АД, с ЕИК и седалище и адрес на управление: гр.С.,
ул."С. С." №, ет. да заплати на ЗД „Б. И.“ АД, с ЕИК и седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.”Д. Б.” № на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК разноски по
делото в размер на 272,01лв.
4
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски Градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5