Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер
V-18 Година 2020,10.04 град Бургас
В
И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, II-ро Гражданско
отделение, V-ти въззивен състав
На дванадесет и седми януари година две хиляди и двадесета
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно
гражданско дело № 1808 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК
и е образувано по повод въззивна жалба вх.№7277/10.09.2019г. подадена от адв.
Надежда Арнаудова, пълномощник на
„ЯНУЛОВ и Ко“ ЕООД с ЕИК147053929, със
седалище и адрес на управление гр.Свети Влас, ул.“Река Дунав“ №3,
представлявано от управителя Любомир Янев Янкулов, ответник в
първоинстанционното производство,
срещу Решение №157/07.08.2019г.,
постановено от НРС по гр.д.№46/2019 по описа на същия съд.
Постъпила е втора въззивна жалба вх.№7313/11.09.2019г.
подадена от адв. М. Гергиева, пълномощник на „Янулов и Ко“ ЕООД ЕИК147053929,
със седалище и адрес на управление гр.Свети Влас, ул.“Река Дунав“ №3,
представлявано от управителя Любомир Янев Янкулов, ответник в
първоинстанционното производство,
срещу Решение №157/07.08.2019г., постановено
от НРС по гр.д.№46/2019 по описа на същия съд.
С посоченото решение
ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца-„ИНВЕ СТРОЙ КП“ ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Възраждане, община Столична,
ул.“Княз Борис І“ №167, ет.4, ап.9, представлявано от Кирил Стоичков Петков,
със съдебен адресгр. Бургас, пл. «Баба Ганка» №4, ет. 2,
сумата от 19 630.42
лв. без ДДС, представляващи стойността на необходимите за
отстраняване на лошо и некачествено извършени от ответното дружество, съгласно
сключен на 12.02.2008 год. между двете дружества Договор за строителство на
Сграда „Д“ с идентификатор 11538.502.389.2 в гр.Свети Влас, общ.Несебър,
обл.Бургас в ПИ с идентификатор 11538.502.389, строително-монтажни работи, проявили се в предвидените в Наредба №9
2/31.07.2003 год. минимални гаранционни срокове, а именно:
1/ СМР
на стойност 15867.84 лв. за ремонт на некачествено изпълнена подова плоча, включително
хидроизолация и насип в пространството между ивични фундаменти под нея,
намираща се в сутерена на Сграда „Д“ на кота - 3,50 м., в помещения на
Търговски обект „Механа“ със обща площ от 276 кв.м., които представляват сбор
от : 331,20 лв. - за почистване от
строителни отпадъци, измитане и измиване на повърхност от 276 кв.м. от подовата
плоча;1 264,64 лв. - за грундиране с грунд за бетон на площ от 256 кв.м. от
подовата плоча;9 728,00;лв. - за нанасяне на 256 кв.м. хидроизолация върху
подовата плоча;4 544,00 лв. - за нанасяне на армирана бетонова (В20) замазка с
метални мрежи с Ф5 мм. върху 256 кв.м. от така обработената подова плоча и
2/ СМР на стойност 2284.80 лева за ремонт на пукнатини и дупки, на оголена и
ръждясала арматура и отстраняване на водопропускаемостта на некачествено
изпълнена таванска стоманобетонна плоча над всеки един от апартаментите с
номера А34; А35 и А36 с обща площ от около 250 кв.м., на кота +11,20 м. в
сграда „Д“, които представляват сбор от: 391,00 лв.- за очукване на бетон около
оголената арматура на а площ от 50 кв.м.,186,50 лв. - за обмазване на частично
оголената арматура за площ от 50 кв.м.,363,00 лв. - за
грундиране с контактен грунд на 150 кв.м. от бетоновата повърхност на
таванската плоча,1056.50 лв. - за нанасяне на пердашена циментова замазка дебела
2 см. На 150 кв.м. от таванската плоча, като върху сумите по т.1 и т.1 е прибавена сума в размер
на 10% печалба, ведно със законната лихва върху всяка една от
тези суми от датата на завеждането на настоящия иск до окончателното им
изплащане. Със
същото решение исковете са отхвърлени за сумата в общ размер на 19 630.42 лева
без ДДС до претендирания в общ размер на 20 907,80 лв, като недоказан.
Присъдени са разноски по съразмерност.
Дружеството-жалбоподател, чрез пълномощника си адв. Георгиева
изразяват недоволство от решението в частта, с която исковете са уважени и моли
за отмяната му като вместо това бъде постановено ново, с което предявените
искове да бъде отхвърлени изцяло. Претендира разноски. В жалбата се посочва, че
обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила и е допуснато
смесване на общата гаранционна отговорност на изпълнителя при извършване на СМР по чл.265, ал.1 и ал.2 ЗЗД и гаранционната отговорност на строителя, което е довело до неправилния
извод, че момента от който започват да текат сроковете за отговорността за
недостатъци по чл.265 ЗЗД е моментът на издава, респ., че не е изтекла
погасителната давност в полза на ответното дружеството. Изразява становище, че
претенцията е за стойността на необходимите СМР за отстраняване на некачествено
извършени СМР по чл.265 ЗЗД, каквато е и дадената от съда правна квалификация.
Поддържа становище, че своевременно е направено възражение за изтекла 5-годишна
погасителна давност считано от приемане на СМР без възражение съгласно
Констативен протокол от 22.12.2008г. Посочва се също така, че изводите на съда
са противоречиви и не кореспондират със събраните по делото доказтелства. Във
въззивната жалба е направен подробен анализ на приетите по делото доказателства
като се подчертава, че бездействието на ищеца е причина за настъпилите изменения в конструктивния елемент подова
плоча, който в продължение на 10 години не е предприел никакви мерки. Жалбоподателят
също така счита, че не носи гаранционна отговорност, защото не е въвел обекта в
експлоатация, тъй като е бил изпълнител само на грубия строеж на сградата.
С жалбата е направено искане за допускане на
допълнителна съдебно-техническа експертиза поради допуснати процесуални
нарушение-чл.266, ал.3 ГПК.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорват изцяло и
двете жалби, като се излагат подробни доводи по всички наведени възражения. По
доказателствените искания се излага становище, че същите са преклудирани. Моли
се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
С
Определение от 03.12.2019 г. не са допуснати поисканите с въззивната жалба
доказателства.
В с.з. чрез процесуалния си представител адв. Георгиева дружеството-жалбоподател
поддържа въззивната жалба. Претендира разноски.
С нарочна молба от 24.01.2020г. управителят на дружеството
въззивник заявява, че не поддържа
подадената от адв.Надежда Арнаудова въззивна жалба.
В с.з. чрез процесуалния си представител адв. Кличанов въззиваемото
дружество поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира разноски.
В указания от съд срок са представени писмени бележки от
процесуалните представители на страните.
Предвид неподдържането на въззивна жалба вх.№ вх.№7277/10.09.2019г.,
подадена от адв. Надежда Арнаудова, производството по нея следва да бъде
прекратено.
Бургаският окръжен съд намира въззивна жалба вх.№7313/11.09.2019г.
за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК БОС намери атакуваното
решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и съществото на
спора БОС намира следното:
Предявените искове са са
правно основание чл.265, ал.1, предл. второ от ЗЗД във връзка с чл.20, ал.1 от
Наредба №2/31.07.2003 г. на МРРБ и чл.86 от ЗЗД.
Ишцовото дружество твърди, че с ответното такова на 12.02.2008г. са
сключили договор за изработка, по силата на който ответното дружество в
качество на изпълнител се е задължило да изпълни груб строеж на сграда „Д”,
гр.Св.Влас, в имот с идентификатор 11538.502.389.2. Сочи, че в процеса на
експлоатация на сградата се проявили некачествено извършени СМР, изпълнени от
ответното дружество, както следва:задържане на вода по пода на помещения на
„Механата”, намиращи се в сутерена на сградата заради недобра хидроизолоация на
подовата плоча, денивилация на пода в резултат на пропадане, таваните на
апартамените на кота +11,20 м. с номера А34, А35 и А36 са с нарушено бетоново
покритие и в по-голямата част на таваните арматурата частично е оголена и
ръждясала.
Уточнява, че за отстраняване на появилите се дефекти е необходимо да
бъдат извършени редица дейности, които описва подробно и остойностява-за отстраняване
на денивилацията в сутерена са необходими 18 623,00 лв. и за отстраняване на
конструктивните недостатъци по таваните на посочените апратаменти-2 284,00
лв.
В срока за отговор ответното дружество
оспорва изцяло исковата молба. На първо място изразява становище за
недопустимост поради погасяване на иска по давност. На следващо място посочва, че
липсва активна легитимация, тъй като ищцовото
дружество фигурира в представеното разрешение за ползване наред с други
субекти. По същество оспорва твръденията, че е изпратена покана до дружеството.
Подчертава, че дружеството е изпълнило само грубия строеж, а довършителните
работи са били възложени на други изпълнители, както и че притежава собствени
апартаменти на посочената кота +11,20, но при нито едни от тях не са налице
описаните в исковата молба недостатъци. Излага подробни доводи.
В подкрепа на твърденията си ищците са
ангажирали писмени и гласни доказателства, включително СТЕ.
По делото е представен договор от 12.02.2008г., съгласно
който по поръчка на ищцовото дружество ответникът се е задължил да изпълни
грубия строеж на сграда „Д” с идентификатор 11538.502.389.2
в гр.Св.Влас, Община Несебър, обл. Бургас. Сградата е въведена в експлоатация с
Разрешеине за ползване от 14.01.2014г. издадено от ДНСК София, представено по
делото. Представени са също така план- график за извършване на СМР за процесния
обект с 6 етапа, подписан от страните по делото, изпратена на 27.12.2018г. по
Телепоща покана до ответника, както и изоготвена по негово искане експертиза,
н.а. за прехвърляне право на собственост върху недвижим имоти вместо
изпълнение парично задължение по
договори за строителство №32,том V, рег. №4221,
дело №804/2014г по описа на Нотариус Стоян Ангелов рег.№208, констативен
протокл от 16.12.2009г., Разрешение за строеж №146/06.07.2005г., Заповед №13 от
31.01.2008г. на Главния архитект на Община Несебър, Акт обр.14 от 22.12.2008г. за приемане на конструкция,
Констативен акт обр.3 от 04.05.2009г.
По делото е прието неоспорено от
страните заключение на комбинирана съдебно-техническа и съдебно –икономическа
експертиза.
Безспорно между страните и видно от доказателствата
е, че на 12.02.2008г. същите са сключили договор за изпълнение на СМР за строеж
на вилно селище със сезонни апартаменти и жилищна сграда „Съни бей” в УПИ II- 6028,6029 в кв.11 по плана
на гр.Св.Влас. Уговорено е, че СМР ще започнат на 15.02.2008г. по график и ще
завършат на 31.05.2008г. В чл.18, ал.3 от договора е разписана клауза, съгласно
която минималните гаранционни срокове са определени в Нардеба №2/2003 за
въвеждане в експлоатация и започват да текат от деня на предаване на целия
обект с Протокол обр.16. Видно от констативен акт обр.3 от 04.05.2009г.
длъжностното лице от общинската администрация е констатирало, че СМР по
фундаментите на строежа са завършени. Строителството е започнало въз основа на
издадено Разрешение за строеж №136 от 06.07.2005г. на Кирил Стоичков Петков.
Видно от представеното заверено копие на същото, върху него има две забележки.
Първата е на основание чл.154, ал.2,т.5 и т.7 ЗУТ от 29.09.2006г. за
преустройство по време на строителство на хотелския комплекс. Втората забележка
е от дата 06.04.2011г. на основание чл.154, ал.7 ЗУТ за допълване на издаденото
разрешение за строеж №136/06.07.2005г. за преустройство по време на
строителство-надстрояване на жилищна сграда. Със Заповед №13 от 31.01.2008г. ,
издадена от Гл.архитект на Община Несебър посоченото разрешение за строеж е
допълнено чрез вписване като възложител, собственик и „ИНВЕ СТРОЙ КП” ЕООД. Не
е спорно, че грубият сроеж е завършен и приет с акт обр.14 за приемане на
конструкцията на 22.12.2008г. за изпълнение на на СМР на строеж на секция „Д”.
Не е спорно също така, че довършителните работи са извършвани от лица, различни
от ответника по делото.
Разрешение за ползване № СТ-05-40 е
издадено за строеж „жилищна сграда-1 етап секция Д /апартаменти-30 бр.,
ателиета-10 бр., магазини за промишлени стоки-6 бр., кафе-аперитив и интернет-
кафе/, площадкови ВиК мрежи и външна канализационна връзка с канална помпена
станция на 15.01.2014г. от зам.началник
на ДНСК на ищцовото дружество заедно с
неучастващи в настощото производство лица.
По делото е допуснат и разпитан един свидетел, воден от ответното
дружество. Пред съда разказва, че е закупил апартамент от ответника в завършен
вид. Леля на съпругата му имала апратамент на ет. 4 и там имало течове. Лично
той, заедно със съпруга й, ги отстранили. Прави предположение, че течовете са
от покрива, тъй като е установил, че има изолация, която не е залепена. Лично
той лепил фолиото със силикон и сега течове вече нямало. Знаел, че и в други
апартаменти има течове, наводняването на съседните апратаменти било от
терасите. Посочва, че вертикалната тръба не е била хваната по цялата вертикала от тавана до мазето. Заедно с г-н П. /управител на
ищцовото дружество/ слезли в мазето, за да отстранят повредата. Там видял, че
водата се излива направо в мазето, а тръбата не била заустена.
От приетото заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло, се
установява, че има пукнатини по таваните на апартаменти с №34,35 и 36, като на
места се вижда армировката, както и карбонизация на плочата на кота +11,20 м,
видян е дистанционен ограничител на армировката в неправилно положение. На кота
+3,50 т.нар. „механа” ВЛ е констатирало преовлажнени стени и под, като в
северната част водата по стените е отложен отдолу нагоре. Подът на сервизните
помещения са затрупани със строителни отпадъци, както и засъхнали фекални
отлагания от канални води. Установена е голяма денивилация на пода, който е на
плоча.
Вещото лице е дало заключение относно размера на необходимите разходи за
отстраняване на тези недостатъци.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното:
На първо място следва да се отбележи, че
първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск така, както го е
индивидуализирал ищеца чрез посочване на провопораждащите факти. На заявеното с
исковата молба право е дадена защита с обжалваното решение. Въз основа на заявените
факти, съдът е дал правилната правна кавлификиция и се е произнесъл по иска за
осъждане на ответника в качеството му на
изпълнител на СМР да заплати сумите,
необходима за поправка на недостатъци и скрити дефекти. С други думи, съдът се
е произнесъл на основание претендираната гаранционна отговорност, произтичаща
от договор.Тук е мястото да се уточни следното. Действително сключеният между
страните договор касае само грубия строеж, който е завършен и работата е
приета. Съставени са съответните изискуеми от закона протоколи за приемане и
това се е случило на 22.12.2008г. От друга страна, обаче, в чл.18, ал.3 от
договора, страните са приели, че минималните гаранционни срокове определени
в Нардеба №2/2003 за въвеждане в експлоатация и започват да текат от деня на
предаване на целия обект с Протокол обр.16. Следователно страните са уговорил
сроковете, които са посочени в Наредба №3/2003г. Именно защото проявлението на
скритите недостатъци или евентуалното некачествено изпълнение би се проявило в
един по-продължителен период- в случая са определили 10-годишния срок, считано
от издаване на разрешението за ползване. Съдът счита, че няма пречка това да
бъде сторено предвид разпоредбата на
чл.9 ЗЗД, която дава свобода на
договаряне между страните по договора, доколкото
то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Още повече, че съгласно чл. 160, ал. 4, изр.
2 ЗУТ определените с договора между възложителя и изпълнителя за съответния
строителен обект гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти не могат да бъдат по-малки от минималните
срокове, определени с наредбата по ал. 3. Този извод на съда е въз основа на
установеното по делото, че ответникът е извършил само първия етап от
строителството, а консктрукцията на сградата е най-съществената част от строежа.
Съобразно задължителните разяснения дадени
в ТР №88/28.02.1984г. ОСГК ВКС, гаранционното задължение възниква по силата на
договорни съглашения. Настоящият случай е именно такъв. В този смисъл
изложените във въззивната жалба доводи за смесване на гаранционната отговорност
и общата отговорност са несъстоятелни.
В ТР
№ 88/84 г. на ОСГК на ВС е прието, че гаранционната
отговорност не се покрива със законната отговорност за недостатъци, тъй като те
възникват при различен фактически състав. Гаранционната отговорност включва
задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на
установени качества и свойства на вещта, през който период продавачът носи
материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени
изискванията за правилно съхраняване и
надежна употреба. В случая от заключението на ВЛ и разясненията дадени в с.з.
еднозначно се налага извод, че при извършването на СМР са допуснати грешки,
които са довели както до денивилацията на пода в помещението „механа”, така и
на тавана на процесните апартаменти. ВЛ е посочило, че денивелацията може да
бъде видяна с просто око и че е по
фундамента. Същата е в резултат на слягане на земна маса при недобро уплътнено
подлагане, както и липсата на хидроизолация. ВЛ е категорично в заключението си, че
денивелацията не е целяна, защото липсват съответните замазки. От
констатацията, че влагата е във всички помещения на сутерена, а не само където
се намира вече заустената тръба, се налага извод, че причината за влагата не е
тази тръба. А освен това, ВиК инсталацията не е част от грубия строеж. Следователно
единствената причина за наводненията е липсата на хидроизолация или нейното
компрометиране в резултат на трамбоване на земни маси към външната тротоарна
настилка, което е извършвано при изграждането на грубия строеж.
Безспорно е, че оголената стена и арматурата
на плочата на таваните на процесните апартаменти са поради недостатъци при
полагане на конструкцията на плочата, неспзване на технологичните изисквания
при преминаване на следващ етап. От корозията на арматурата излиза химически
елемент, който се вижда като пяна по тавана. Според ВЛ карбонизация и ръжда
биха се получили дори и без да има попаднала вода вълрху тази плоча, тъй като наличната
влага във въздуха има същия ефект върху
оголени железа. Дори и да бъде направена замазка на тавана, това не би решило
проблема, а временно ще го прикрие. Всичко изложено сочи на извод, че следва да
бъде ангажирана отговорността на изпълнителя /ответник в производството/ на
грубия строеж като бъде уважена претенцията за присъждане сумите необходими за
извършване на СМР за отсраняване на некачественото изпълнение при грубия строеж
така, както са посочени от вещите лица по пера и общ размер на 19 630,42
лв. без ДДС, като са начислени и 10%
печалба. Предявените искове са основателни и доказани до посочения размер и
следва да бъдат уважени., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба.
Предвид изложеното първоинстанционното
решение в обжалваните части следва да бъде потвърдено.
Предвид изрично заявеното от въззивника,
че не поддържа въззивна жалба вх.№7277/10.09.2019г.
подадена от адв. Надежда Арнаудова,производството в тази част следва да бъде
прекратено.
Страните са поискали своевременно присъждане на
разноски, като право на такива има въззиваемата страна в пълен размер, които следва
да бъдат възложени в тежест на въззивника, а именно 1300 лв. заплатен
адвокатски хонорар за въззивната
инстанция.
Поради изложените съображения и на
основание чл.271,ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по в гр.д.№1808/2019г по описа на БОС в частта по
в.ж.№7277/10.09.2019г. подадена от
адв. Надежда Арнаудова, пълномощник на
„ЯНУЛОВ и Ко“ ЕООД с ЕИК147053929, със седалище и адрес на управление гр.Свети
Влас, ул.“Река Дунав“ №3, представлявано от управителя Любомир Янев Янкулов,
срещу Решение №157/07.08.2019г., постановено
от НРС по гр.д.№46/2019 по описа на същия съд.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №157/07.08.2019 год., постановено от РС- Несебър по гр.д.№46/2019 г. по описа на същия съд В
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА „ЯНУЛОВ
и Ко“ с ЕООД ЕИК147053929, със седалище и адрес на управление гр.Свети Влас,
ул.“Река Дунав“ №3, представлявано от управителя Любомир Янев Янкулов, да
заплати на „ИНВЕ
СТРОЙ КП“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Възраждане, община Столична, ул.“Княз Борис І“ №167, ет.4, ап.9,
представлявано от Кирил Стоичков Петков, със съдебен адрес: гр. Бургас, пл.
«Баба Ганка» №4, ет. 2, сумата от 1300
лв. /хиляда и триста лв./,
представляващи разноски за въззивната инстанция.
Настоящото решение подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: