Решение по дело №468/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №17/20.02.2014год., постановена по н.о.х.дело № 1174/2013год.,Кърджалийският районен съд е признал подсъдимия И. М. Д. от Г.К., с ЕГН * за виновен в това че на 23.07.2013г. в Г.К. в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Алфа ромео” с ДК № * без свидетелство за управление на МПС, поради което и на основание чл.343в, ал.2 във вр.с ал.1 от НК, му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.

Недоволeн от така постановената присъда е останал подсъдимият И. Д.,който чрез защитника си А.И.Б. атакува същата,като необоснована по смисъла на чл. 313 от НПК,неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон,а наложеното с нея наказание-несправедливо.Моли съда на основание чл. 334, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 и чл. 337, ал. 1, т. 1от НПК да я отмени изцяло, като признае подзащитният му за невиновен и го оправдае по повдигнатото обвинение.Прави и алтернативно искане ако се приеме, че е извършено умишлено престъплението, да се измени присъдата, и като се приеме, че са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, да се замени наложеното наказание „лишаване от свобода” с наказание „пробация”, в определени от съда размер и мерки.В съдебно заседание подсъдимия,редовно призован не се явява,като защитникът му поддържа жалбата.

Прокурорът от О. П.–К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна.Намира института на условното освобождаване за неприложим,както и счита, че няма достатъчно основание, за да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК, което да допусне замяната на наложеното му ефективно наказание „лишаване от свобода” с наказание „пробация”. Също така моли съда да вземе предвид, че довода за прилагане на пробация спрямо този подсъдим не може да бъде споделен, тъй като той вече е бил осъждан и на пробация, отново за същото такова престъпление, което очевидно не е изиграло своята роля на възпиращо бъдещо противоправно поведение. С оглед горното счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната и обжалвана присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

На 23.07.2013г. в Г.К. се провеждала полицейска операция, поради което били проверявани всички автомобили, които се движели. По този повод,след обяд свидетелите М.Д. и П.П.- служители в сектор „ПП” при ОДМВР- К., се намирали в Г.К. кв.Възрожденци на бул.Христо Ботев. Там спрели за проверка движещ се лек автомобил марка „Алфа ромео” с рег.№ * управляван от подсъдимия И. Д.. При поверката той не представил свидетелство за управление на МПС, при което полицаите Делинова и Петров извършили справка в сектор „Пътна полиция” при ОДМВР- К., от която установили, че деецът бил с отнето свидетелство за управление на МПС. За това на място свидетелката Д. му съставил акт за установяване на административно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, който бил подписан от него без възражения.Видно от приложената по делото Справка за нарушител на сектор КАТ при ОДП- К. от 26.08.2013г., Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 8017/ 2007г. от 15.03.2007. на началник на сектор ПП- КАТ при ОДМВР- К. в сила от 31.05.2007г., деецът не притежавал свидетелство за управление на МПС поради отнемането му по административен ред. Освен това с наказателно постановление № 357/13 от 19.02.2013г. издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР- К. и влязло в сила на 17.05.2013г., като необжалвано, деецът е бил санкциониран за управление на МПС без да притежава свидетелство за това.

Тази фактическа обстановка е безспорно установена,като не се оспорва от подсъдимия и се подкрепя,както от показанията на свидетелите на М.Д. и П.П., така и от писмените доказателства- справка за нарушител, наказателно постановление № 357/ 13г. издадено от Началник сектор ПП към ОДМВР- К. и Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 8017/ 2007г. от 15.03.2007. на началник на сектор ПП- КАТ при ОДМВР- К., както и от останалите събрани по делото доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред, които съдът е кредитирал изцяло.Освен това видно от Справка за нарушител от 26.08.2013г. издадена от сектор „КАТ”- ОДП- К. деецът Д. бил многократно наказван за нарушения по Закона за движението по пътищата.

Първоинстанционният обосновано съд не е дал вяра на показанията на свидетелите Д. Д. и И. М. поради факта, че те пресъздават информация споделена им от дееца, както и поради заинтересоваността им по делото като брат и съответно близък приятел на подсъдимия, за които е логично да поддържат защитната му версия. Освен това по делото липсват,какви‗о и да са доказателства, които да установяват, че на инкриминираната дата, когато е бил спрян за проверка при управление на МПС, подсъдимият е отивал именно към болницата по повод заболяване на детето му.Самият той е подписал акта без възражения и в графата за обяснения и възражения на акта е написал,кратко и ясно”НЕ”,т.е. нямало е никакво болно дете ,и то се появява по-късно ,като защитна версия.Липсва и писмено или гласно доказателство от проведения „наложителния”преглед на детето.Прочее този недоказан факт /заболяване на дете/не изключва възможността,на подсъдимия по друг начин да се придвижи до дома си,както и до спешния център, най –малкото защото до мястото където се е намирал /автокъща Туни/ има стоянка на таксита.

При така установената безспорна,фактическа обстановка съдът е намерил, че подсъдимият И. Д. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343в, ал.2, във вр.с ал.1 от НК. Изпълнителното деяние е извършено чрез управление на МПС без свидетелство за управление на такова, в срок една година от наказването му по административен ред, тъй като инкриминираното деяние е извършено на 23.07.2013г., а срокът на наказването му по административен ред започвал да тече от 17.05.2013г. Деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Съдът не е приел довода на защита на подсъдимия, че деянието не е съставомерно от субективна страна, тъй като той сам е взел решение да управлява моторното превозно средство въпреки, че е знаел, че няма такова право, а освен това е бил наказван за същото деяние по административен ред и то няколко месеца преди това. Освен това деецът вече е бил осъждан три пъти по чл.343в, ал.2 от НК като последният път ефективно на наказание „лишаване от свобода”, поради което е бил напълно наясно, че извършва престъпление по наказателния кодекс и с управлението му е целял именно това.Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд изложени по-горе.

При определяне вида и размера на наказанието, първоинстанционният съд е съобразил,че вземайки предвид степента на обществена опасност на деянието- типична предвид вида и начина на засягане на обществените отношения,и отчитайки наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- семейна ангажираност, съжаление за стореното и самопризнание; както и отегчаващите такива- обременено съдебно минало, лоши характеристични данни и завишената опасност на дееца предвид на изключителната упоритост при извършване на нарушения на Закона за движението по пътищата, за което е наказван многократно по административен ред, следва да бъде наложено наказание над минималния размер на предвиденото в закона наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок 5 месеца при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61 т.2 вр.чл.60 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Преценил е , че не са налице условията на чл.66 ал.1 от НК предвид осъжданията на подсъдимия на наказание „лишаване от свобода” за престъпления от общ характер, а и най- вече за постигане на целите на наказанието е наложително той да изтърпи определеното му наказание ефективно.Предвид изложеното по- горе не би могло на дееца да се наложи наказание „пробация”, тъй като същото вече му е било налагано и не е изиграло своята възпираща и превъзпитаваща роля, а и предвид на това, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи вината обстоятелства, то е неприложима нормата на чл.55 от НК.

Настоящата инстанция намира, че така наложеното на подсъдимия наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.Доводите на защитника му са неоснователни.Безспорно умисъла е пряк и се доказва,както от доказателствата по делото,така и от съдебното досие на подсъдимия.В Протокола от разпит на обвиняем от 01.10.2013г.,самият Д. заявява,изрично”…признавам се за виновен…всичко е ясно..но ми се налага да управлявам автомобил…”.По отношение на ефективното изтърпяване на наказанието е важно да се отбележи ,че генералната превенция в наказателното право, преследва две основни цели, като първата е общовъзпитателна цел – да въздейства върху интелекта на останалите граждани да не вършат престъпления, а втората е предупредително-възпираща психологическа цел – да въздейства върху волята на останалите граждани - сплашвайки ги с наказанието на осъдения.Не може да се определят по леки наказания за тежки престъпления на лица,които упорито и безцеремонно нарушават закона и не показват елементарно поправяне от предишните наказания.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №17/20.02.2014год., постановена по н.о.х.дело № 1174/2013год . на Кърджалийският районен съд .

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.