Решение по дело №18944/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3984
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 10 март 2020 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20185330118944
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Номер       3984                     Година  2019                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд                             VІІІ граждански състав

На 23.10                                                                                        Година 2019

В публично заседание на 24.09.2019 г. в следния състав:

                                                Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 18944  по описа за   2018         година,      

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно осн. чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД - гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че последният му дължи сумата 201, 17 лева – главница, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставена за периода 16.04.2016 г. - 15.07.2016 г. по партида на ответницата за обект на потребление с ИТН: *****, находящ се *****; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 11.06.2016 г. - 12.06.2018 г. в размер на 6, 47 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 15.06.2018 г. до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ***** г., издадена по ч. гр. дело № 9942/2018 г. по описа на ПРС - ІІІ бр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение – включително и тези в заповедното производство.

Ответницата Й.Г.Д. ***, чрез особения си представител адв. З.З., оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в писмен отговор на исковата молба съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **** г., издадена по ч. гр. дело № 9942/2018 г. по описа на ПРС - ІІІ бр. състав, е било разпоредено ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата 201, 17 лева – главница, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставена за периода 16.04.2016 г. - 15.07.2016 г. по партида на ответницата за обект на потребление с ИТН: ****, находящ се в ****; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 11.06.2016 г. - 12.06.2018 г. в размер на 6, 47 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 15.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото, от които 25 лева –държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. Тъй като Заповедта е била връчена на ответницата при условията на чл.47 от ГПК, на ищеца са били изпратени указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415 от ГПК.  

От събраните по делото писмени доказателства и заключенията от 12.08.2019 г. на вещото лице по СТЕ В.С. и от **** на вещото лице по ССЕ К.И., се установява, че действително ищецът е доставял на ответницата електрическа енергия и мрежови услуги в обект на потребление, находящ се в ****** (общинска собственост, но ползван от ответницата, която е настанена в имота със Заповед № **** г. на Началник служба „Жилищно настаняване“ при РНС Район „****, като с подписани от нея декларации Й.Д. е декларирала, че се присъединява към мрежата на ищеца, приема Общите условия и ще ползва в обекта ел. енергия за битови нужди) – поради което съдът намира за неоснователни наведените от особения представител на ответницата доводи, че ответницата, след като не е собственик на жилището и не е клиент на ищцовото дружество, не дължала на ищеца суми за ползване на електрическа енергия и мрежови услуги. От посоченото заключение на СТЕ се установява, че действително  в имота е била доставяна през процесния период електрическа енергия и че отчетените показания на електромера в обекта съвпадат с фактурираните количества електроенергия, както и, че самият електромер е изправен, а от заключението на ССЕ се установява, че стойността на потребените от ищцата електрическа енергия и мрежови услуги през процесния период е в размер общо на  201, 17 лева с ДДС, а обезщетението за забава върху тази сума за геропосочения период – в размер общо на 40, 47 лева – като до приключване на устните състезания по делото ответницата не е ангажирала каквито и да е доказателства, от които да се установява, че е заплатила на ищеца дължимите суми.  

При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираният от ищеца размер на главницата съвпада с установения от ССЕ действително дължим размер, а претендираният размер на мораторната лихва е по-нисък от действително дължимия, съдът намира, че искът се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

С оглед на изхода от спора ответницата следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по настоящето и по частното гр. дело в размер общо на 720 лева – платени държавни такси, депозити за СТЕ, ССЕ и за възнаграждение на особения представител на ответника, а на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП – 100 лева полагащо се юрисконсултско възнаграждение (по 50 лева за заповедното и за настоящето производство).

На особения представител на ответницата – адв. З.З., следва да се издаде РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му в размер на 300 лева.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Й.Г.Д., ЕГН **********, представляван от особения представител адвокат З.Д.З.,*** - **** ЧЕ ТЯ ДЪЛЖИ НА “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление*****, сумата 201, 17 лева – главница, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставена за периода 16.04.2016 г. - 15.07.2016 г. по партида на ответницата за обект на потребление с ИТН: ****, находящ се в гр. ******; обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 11.06.2016 г. - 12.06.2018 г. в размер на 6, 47 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 15.06.2018 г. до окончателното й изплащане, които суми е било разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **** г., издадена по ч. гр. дело № 9942/2018 г. по описа на ПРС - ІІІ бр. състав.

ОСЪЖДА Й.Г.Д., с посочените ЕГН, особен представител и служебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с посочените ЕИК и седалище и адрес на управление, направените разноски за производството по настоящето дело И ПО ч. гр. дело № 9942/2018 г. по описа на  ПРС - ІІІ бр. състав, В РАЗМЕР НА 720 лева, КАКТО И юрисконсултско възнаграждение за заповедното и за настоящето производство В РАЗМЕР ОБЩО НА 100 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на особения представител на ответницата - адвокат З.Д.З. РКО за внесения от ищеца депозит за възнаграждението му В РАЗМЕР НА 300 лева.

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ІІІ бр. състав ч. гр. дело № 9942/2018 г. ЗАЕДНО СЪС ЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето съдебно решение.

             

 

 

 

 

 

 

 

 

   РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ П. ПАВЛОВ

 

Вярно с оригинала.

Р.М.