Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на девети април
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №11238 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника „В.М.В. - Д.“ ЕООД срещу решение от 09.07.2020 г. по гр.д. №6635/2020
г. на Софийския районен съд, 78 състав, в частта, в която на основание чл.415
ал.1 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД е признато за установено, че
жалбоподателят дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 1967,64 лв. – стойността на потребена
от ответника топлинна енергия за периода ноември 2016 г. – април 2019 г. по аб.
№338791, 300,00 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата от 1967,64
лв. за периода 31.12.2016 г. – 06.12.2019 г., сумата от 41,81 лв. – стойността
на услугата „дялово разпределение“ за периода ноември 2016 г. – април 2019 г.,
7,57 лв. – обезщетение за забавено плащане върху главницата от 41,81 лв. за
периода 31.12.2016 г. – 06.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за
заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно. Сочи, че по делото не е установено обогатяване, тъй като
имотът не е топлоснабден и не се ползва топла вода. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД в срока за
отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Решението
на СРС в частта, в която предявените установителни искове за главница за
топлинна енергия и лихва за забава върху нея са отхвърлени за разликата над посочените
по-горе размери, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Във
въззивното производство на основание чл.266 ал.2 т.2 ГПК са приети молба от
ответното дружество до „Софийска вода“ АД, вх. №М-634/12.02.2021 г. и отговор
от „Софийска вода“ АД, ведно с приложена справка за таксувани разходи за
студена вода по издадени през периода 10.11.2016 г. – 12.06.2019 г. фактури.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и
на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът
основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между
страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на
неоснователно обогатяване от страна на ответника, чрез спестяване на разходите
за заплащане на топлинна енергия за процесния период и съответната мораторна
лихва. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на
обедняването на едно от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи
да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже както
своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от
които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот през процесния период.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява фактът, че сградата – етажна собственост, в която се намира процесния
недвижим имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото
дружество през процесния период.
Съгласно
разпоредбата на пар.1 т.3а от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай няма спор
между страните, че такъв договор не е сключван, с оглед на което между тях не е
съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за
стопански или небитови нужди.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно в имота на ответника е от значение единствено
към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този
размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. За установяване факта
на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
сума, в първоинстанционното производство е прието заключението на СТЕ. От същото се установява, че сумите за топлинна енергия в
процесния имот са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката, като за процесния период стойността на доставената за
процесния имот топлинна енергия е в общ размер на сумата от 1967,64 лв., като в
процесния имот, според изравнителните сметки на ФДР, няма монтирани отоплителни
тела, а ТЕ се начислява само за сградна инсталация и БГВ, която се отчита от 1
бр. водомер за топла вода, като за процесния период количеството е начислено на
база 1 лице /минимално потребление/.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че са
налице елементите на неоснователното обогатяване - ответникът се е обогатил
чрез спестяване на разходите, които е следвало да направи за заплащане на
цената на доставената от ищеца топлинна енергия, като обогатяването на
ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факти.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд, решението в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода
на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3
и ал.8 ГПК следва да бъдат присъдени разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №145452/09.07.2020 г., постановено по гр.д. №6635/2020 г. по
описа на СРС, ГО, 78 състав, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА „В.М.В - Д.“ ЕООД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление:***,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление:***,
на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.