Определение по дело №271/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 516
Дата: 1 август 2019 г.
Съдия: Зара Ехия Иванова
Дело: 20193600500271
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 516

гр. Шумен, 01.08.2019г.

Шуменски окръжен  съд, в закрито заседание на първи август, през две хиляди и деветнадесета година  в състав:  

                                                                            Председател: М.Маринов  

                                                                                    Членове: 1.З.Иванова

                                                                                                    2.С.Стефанова

като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова  в.ч.гр.д. №271 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното

Производство по чл.423 от ГПК.

Постъпило е възражение от В.К.К., ЕГН ********** адрес *** , срещу издадена Заповед за незабавно изпълнение №640/11.12.2016г.  по ч.гр.д.№1215/2016г.  по описа на НпРС, с твърдения за липса на редовно връчване на заповедта и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Посочва, че по образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело №20198760400096 по описа на ЧСИ Д.З., рег.№876, с район на действие ШОС, било извършено връчване на лицето К.В.Г.- неин син . Твърди, че със сина и са във влошени отношения, поради което той не живее с нея на адреса и в гр.Нови пазар, ул.“... №4 и не и е предавал връчените му документи . Заявява, че получила документите на 10.04.2019г.

 В предоставения му срок , кредиторът е представил отговор , в който изразява становище, че възражението е неоснователно . Заявява, че е извършено надлежно връчване на документите .

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното :

По допустимостта на производството: За да е допустимо производството по чл. 423 от ГПК е необходимо възражението да е предявено в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение. Определеният в чл. 423, ал. 1 от ГПК срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, тъй като с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този срок възражение е недопустимо. Настоящата преценка на съда за спазване на срока следва да се извърши с оглед твърденията на длъжника , който в заявява, че е узнал за заповедта на 10.04.2019г., възражението подадено пред съда на същата дата , следователно няма пречка за разглеждането му по същество.

За пълнота е необходимо да бъде посочено, че непосредствено след издаване на Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, длъжника В.К. е подала възражение по чл.414 от ГПК. Същото обаче с акт на заповедния съд – Определение от 20.04.2016г. по ч.гр.д.№399/2016г. на НпРС е било върнато, т.к. е прието, че е подадено преждевременно – все още заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист не са били връчени. Определението на заповедния съд не обжалвано, влязло е в сила, което означава, че в заповедното производство липсва надлежно подадено възражение по чл.414 от ГПК. Горните обстоятелства са относими, с оглед факта, че при наличие на редовно подадено възражение по чл.414 от ГПК, настоящото възражение по чл.423 от ГПК би било лишено от правен интерес.

Възражението по настоящото дело, макар и обективирано върху бланкова форма на възражение по чл.414 от ГПК , съдържа твърдения, които по същество въвеждат възражение по чл.423 , ал.1, т.1 от ГПК , ето следва да бъде разгледано по този ред.

Видно от представената по делото Покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20198760400096 по описа на ЧСИ Д.З., рег.№876, с район на действие ШОС, удостоверено е връчване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист на лицето К.В.Г. за който не налице спор, че е син на длъжника В.К.. Извършено е надлежно отбелязване, че лицето е пълнолетен член от домашните на получателя и е положен подпис на лицето. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените ред и форма, съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. Удостовереното от връчителя има характер на официален свидетелстващ документ, който като такъв се ползва с материална доказателствена сила и при оспорването му в тежест на жалбоподателя е да установи неистиността на удостоверените факти. В случая жалбоподателката твърди, че синът и не живее с нея, т.е. не е член от „домашните“ по смисъла на чл.46,ал.2 от ГПК. За установяване на твърденията и, което е в нейна тежест не са представени, респ. събрани  доказателства – напр. доказателства за адресна регистрация, разпит на свидетел и др. Поради горното съдът намира, че възражението се явява неоснователно, поради което не подлежи на приемане.

С оглед на горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

НЕ ПРИЕМА възражение вх. №2868/10.04.2019г. , подадено от В.К.К., ЕГН ********** адрес ***  срещу Заповед за незабавно изпълнение №640/11.12.2016г.  по ч.гр.д.№1215/2016г.  по описа на НпРС .

 

Определението не подлежи на обжалване .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

          2.