№ 3392
гр. София, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100506293 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20009810 от 02.02.2022 г. по гр.д.№ 60351/2019 г. по описа на
СРС, 64 с-в е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че Р. Н. М., ЕГН
**********, дължи на „Я.“ ООД, ЕИК ****, сумата от 3520,49 лева - дължимо
възнаграждение по сключен между страните договор за посредничество от 02.04.2018г.
по повод продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул. „****, апартамент -
ляв с площ от 63 кв.м., ведно с избено помещение, който договор е обективиран в
нотариален акт за продажба на имот № 134, том III, peг. № 10982, дело № 433 от 2018г.,
ведно със законната лихва от 08.03.2019г. (дата на подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 13772 по описа за 2019г. на СРС, 64
- ти състав.
Срещу решението, в частта на уважаване на иска, е подадена въззивна жалба от
ответника Р. Н. М. с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Поддържа, че съдът неправилно е уважил иска за заплащане на
възнаграждение по сключения между страните договор за посредничество, без да
съобрази че клаузите на т.6.1, т.6.3 и т.6.4 от договора са неравноправни и нищожни.
Поддържа, че съдът не е обсъдил доводите за нищожност, не е изложил мотиви в тази
1
насока и е постановил решение по същество на спора в нарушение на
съдопроизводствените правила. Освен това поддържа, че решението противоречи на
материалния закон – чл.143-чл.147 ЗЗП. Поради липса на произнасяне в очертаната от
въззивника насока за нищожност на клаузите, на които ищеца основава вземането си
заявява оплакване за необоснованост на решението. Същевременно излага доводи за
постановяване на решението в противоречие със събраните по делото доказателства.
Чрез събраните в процеса гласни доказателства не било установено агенцията – ищец
да е изпълнила задълженията си по договора, съответно, че с нейно съдействие е бил
извършен оглед от купувача на имота по време на действие на договора.
Поради това моли съда да отмени атакуваното решение в посочената част и
вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявеният срещу нея иск.
Претендира разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемата страна „Я.“ ООД е депозирала отговор на жалбата в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на същата. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. На
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че макар
продажбата на имота да е извършена след изтичане срока на договора за
посредничество сключен между страните, доколкото същата е сключена със
съдействие на ищцовата агенция, която е намерила купувач на имота, то, от страна на
ответника е дължимо уговореното в т.4 възнаграждение в размер на 3520,49 лева с
ДДС. За обосноваване на тези изводи съдът е намерил за неоснователни възраженията
на ответника за нищожност на клаузите на т.6.1, т.6.3 и т.6.4 от договора като
2
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП.
Решението е правилно.
Страните не спорят и се установява от представения пред първата инстанция
договор за посредничество, че на 02.04.2018г. между ищеца „Я.“ ООД, наричано в
договора „агенцията“, и ответницата Р. Н. М., наричана в договора „възложител“, е
сключен договор за посредничество за продажба на недвижим имот. Въз основа на този
договор „агенцията“ е поела задължение срещу възнаграждение да проучи пазара, да
рекламира, да извършва огледи, да търси съконтрахент (купувач), да подготвя и да
участва във воденето на преговори и да подготви сключване на договор за продажба на
недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул. „****, ап. ляв и таван от 17 кв.м. и изба
(т.1) за срок от 6 месеца при договорен размер на възнаграждение 3 % без включен Д
ДС от цената, на която е извършена продажбата, но не по - малко от 1000 евро.
С разпоредбата на т.6.1 от договора е предвидено, че агенцията има право на
възнаграждение съгласно т.4 във всички случаи на продажба на имота.
С разпоредбата на т.6.3 от договора е предвидено, че агенцията има право на
уговореното възнаграждение, при условие че намери клиент и сделката бъде
осъществена независимо кога.
С разпоредбата на т.6.4 от договора е предвидено, че агенцията има право на
уговореното възнаграждение при всички случаи, в които намери и представи пред
възложителя (свърже с възложителя) купувач и впоследствие бъде сключен нотариален
акт за продажба между възложителя и представения от агенцията купувач, негови
свързани лица независимо дали агенцията е изпълнила другите си задължения и
независимо кога е сключен нотариалният акт.
С разпоредбата на т.6.5 от договора е предвидено, че агенцията получава
изключителни права за продажба на обекта, т.е. само тя има право да рекламира,
организира и реализира огледи, разговори, както и договори между възложителя и
собствениците е потенциалните купувачи на имота, предмет на договора.
С разпоредбата на т.6.6 от договора е предвидено, че агенцията има право на
уговореното възнаграждение при всички случаи, когато възложителят и/или
собственикът продадат имота за срока на договора, независимо дали агенцията е
представила купувача или не.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства –договор от 07.09.2018г.,
сключен между „Я.“ ООД и „А.н.и.“ АД за организиране оглед на имота за клиента
М.Г.Г., показанията на свидетеля Я.С. и приетата пред първата инстанция съдебно-
почеркова експертиза, която настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се
установява, че в срока на действие на договора за посредничество между страните по
делото, на 07.09.2018г. е бил извършен оглед на имота от лицето М.Г.Г..
3
Страните не спорят и се установява, че договорът за посредничество е бил
прекратен на 02.10.2018г. поради изтекъл срок, като ключовете от имота са били
върнати на ответницата на 08.10.2018г. за което бил съставен приемо - предавателен
протокол представен пред СРС.
Установява се, че на 15.10.2018г. ищцата е продала гореописания имот на
М.Г.Г., като договорът за продажба е обективиран в нотариален акт № 137, том III, peг.
№ 10982, дело № 433 от 2018г.
Доводите на въззивника за нищожност на клаузите на т.6.1, т.6.3 и т.6.4 от
договора като неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, съдът намира за
неоснователни. Както правилно е отбелязал СРС в своето решение, сочените клаузи
обезпечават вземането на агенцията за възнаграждение при настъпване на сочените
предпоставки: сключен договор за продажба в срока на действие на договора или
сключване на договора за продажба и след прекратяване действието на договора, но
само при наличие на установено съдействие от страна на агенцията, изразяващо се в
намирането на купувач и в представянето пред възложителя на купувач.
В случая е налице втората хипотеза доколкото е установено, че продажбата е
извършена след прекратяване на договора за посредничество, но агенцията е доказала,
че е съдействала за намиране на купувача на имота- М.Г.Г.. Доводите на въззивника за
необоснованост на постановеното решение, съдът намира за неоснователни. Идентичен
извод се налага и за доводите за постановяване на решението в противовес със
събраните доказателства. Обстоятелствата свързани с предлагане на имота и намиране
на купувач от страна на агенцията-ищец се установяват от показанията на свидетелите
П.А. и Я.С., които съдът кредитира като пълни, последователни, непротиворечиви и
логично обосновани с оглед останалите събрани в производството доказателства.
Съответно, съдът не дава вяра на показанията на свидетелите П.М. и М.Г., доколкото
същите противоречат на събраните в производството писмени доказателства.
Установените уговорки по цитираните и оспорени клаузи дават право на ищеца
на възнаграждение в хипотези, в които сделките са сключени с негово съдействие -
като в т.6.1 то се предполага, защото е през време на действие на договора предвид
предоставените изключителни права, а по т.6.3 и т.6.4 - съдействието трябва да се
установи, защото сделката е след прекратяване действието на договора. При това
възнаграждението е договорено винаги срещу осъществена от ищеца престация,
представляваща основното му задължение по договора - да намери купувач на имота,
вследствие на което да се извърши и продажба на имота. От това следва, че не е налице
неравновесие между правата и задълженията на агенцията и потребителя съгласно
постигнатите договорки относно дължимото на агенцията възнаграждение.
Неоснователно е възражението, че клаузите на т.6.1, т.6.3 и т.6.4 от договора са
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП.
4
Чрез така установените обстоятелства, съдът намира че искът за заплащане на
дължимото възнаграждение по договора в размер на 3520,49 лева с ДДС /3 % без ДДС
от продажната цена, която е обективирана в нотариалния акт в размер на 50000 евро/ се
явява основателен и доказан за пълния предявен размер.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 477 лв.-разноски за възнаграждение за адвокат за въззивната
инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20009810 от 02.02.2022 г. по гр.д.№ 60351/2019 г.
по описа на СРС, 64 с-в.
ОСЪЖДА Р. Н. М., ЕГН **********, адрес : гр. София, ул. **** да заплати на
„Я.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление : гр. Бургас, ул.
„Александровска“ № **** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 477 лева - разноски
за настоящото производство.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5