№ 185
гр. Стара Загора, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20215500501603 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба от В. П. К., чрез
адв.Е.Е. от АК Стара Загора, против Решение № 260571/ 23.06.2021г.,
постановено по гр.д. № 298/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с
което се признава за установено по отношение на В. П. К., в качеството му на
баща и законен представител на П.В.К., че М.И.Н. не дължи сумата от 1320лв.
представляваща задължение за заплащане на ежемесечна издръжка от по
120лв. , за периода от м. 04.2019г. до м. 01.2020г. вкл. и за м. 09.2020г.
присъдена с решение №569/01.12.2017г. по гражданско дело № 3211/2017г.
като отхвърля иска над установения размер от 1320лв. до пълния претендирай
от 1440лв. и за м.02.2020г. като неоснователен. Присъдени са разноски на
страните, съразмерно на уважената и отхвърлена част от иска.
Въззивникът обжалва постановеното решение на първоинстанционния
съд в частта, с която е признато за установено, че М.И.Н. не дължи сумата от
1320 лв. - представляваща задължение за заплащане на ежемесечна издръжка
от по 120 лв. за периода от м.04.2019г. до м.01.2020г., вкл. и за м.09.2020г.,
присъдена с Решение № 569/01.12.2017г. по гр.д.№ 3211/2017г., както и в
частта за разноските. Счита решението в обжалваната му част за
необосновано, неправилно и незаконосъобразно и че следва да бъде
отменено. Излага подробни съображения. Намира, че събраните по делото
гласни доказателства не са оценени и анализирани в пълнота, и поотделно от
съдебния състав, а от друга страна същите не кореспондират с изводите на
1
съда. Твърди, че показанията на водените свидетели Й.И. и И.И. от страна на
въззиваемата били възприети от съда неправилно и едностранчиво. Сочи, че
за разлика от показанията на тези две свидетелки, показанията на свидетеля
Т.А. били последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
Въззивникът твърди, че в процесния случай през целия процесен период
м.04.2019г. до м.01.2020г. детето е живяло с родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителските права /бащата/, както и че по
време на живеенето на въззиваемата през периода м.04.2019г. до 07.11.2019г.
в дома на бащата, той изцяло е поел всички разходи по домакинството и
издръжката на детето П..
Моли съда да отмени постановеното първоинстанционно решение в
обжалваната му част и да постанови друго, с което да отхвърли предявения от
М.И.Н. отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, че
не дължи на В. П. К., в качеството му на баща и законен представител на
П.В.К. сумата от 1320 лв. -представляваща задължение за заплащане на
ежемесечна издръжка от по 120 лв. за периода от м.04.2019г. до м.01.2020г.,
вкл. и за м.09.2020г., присъдена с Решение № 569/01.12.2017г. по гр.д.№
3211/2017г. Претендира присъждане на направените разноски и
възнаграждение за един адвокат за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна М.И.Н., чрез адв.Я.С.-П., в който изразява становище, че подадената
въззивна жалба е неоснователна, като излага подробни съображения.
Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението
на първоинстанционния съд.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Ищцата М.И.Н. твърди, че от съвместното й съжителство с ответника
В.К. се родил синът им - П.. От м. септември 2017 г. заживяла отделно от
него, като детето взела при себе си в град С.З.. През м. ноември 2017 г.
ответникът завел иск срещу ищцата за родителски права. Било образувано гр.
дело № 3211/2017 г., с решението по което родителските права върху детето
били предоставени на бащата, а ищцата била осъдена да заплаща издръжка в
размер на 120 месечно, по банков път, до 20-то число на текущия месец.
Ищцата останала в гр. С.З. на квартира, а детето вземала в отреденото й, от
съда, време за лични контакти с него.През м.04. 2019 г. отново се събрали с
бащата. Съвместното живеене на ищцата и ответника продължило кратко.
Вечерта на 07.11.2019 г., ответникът я изгонил от къщата в с. К.. Този път се
обадила на тел. 112 и повикала полиция, тъй като я бил заключил отвън, а и
не искала да си тръгва без сина им. Ищцата се върнала в квартирата си в С.З.
2
и продължила да работи в града. Малко след това, бащата оставил детето при
нея за постоянно - от 15.11.2019 г, П. бил цялата седмица при майка си-
ищцата, а баща му го вземал понякога в събота и неделя. През последвалите
няколко месеца ищцата Н. се грижила основно тя за детето всеки ден,
осигурявала му всичко, от което то се е нуждаело. Работела, малкият ходел на
детска градина и била щастлива, че може да се справя сама. През м. февруари
2020 г. ответникът узнал, че ищцата завела иск срещу него за родителски
права над П., дошъл при нея и взел детето. Решение № 260002/14.08.2020 г.
по гр. дело № 222/2020 г. по описа на Районен съд- Стара Загора, било
постановено в средата на м. август 2020 г., но влезнало в сила на 21.09.2020 г.
С него родителските права върху П. били присъдени на неговата майка, а
бащата получил правото на режим на лични контакти и бил задължен да
плаща издръжка в размер на 200 лева месечно, считано от датата на влизане
на решението в сила. Ответникът довел и оставил П. при ищцата още в
началото на м. септември 2020 г. По- късно на ищцата били връчени
документи от кантората на ЧСИ Г.И., ведно с покана за доброволно
изпълнение, от където разбрала, че ответникът, на базата на издаден
изпълнителен лист по гр. дело № 3211/2017 г. на Районен съд- Казанлък,
образувал изп. дело № 20207650402916 по описа на ЧСИ за 2020 г. и
претендирал да му заплати издръжка за минал период, считано от 01.01.2019
г. до 08.10.2020 г. вкл. или главница в размер на 2 640 лева., вкл. за м.
септември и октомври 2020 г., въпреки че й оставил детето в началото на
септември 2020 г. и оттогава го вземал според посочения в решението режим.
Ищцата счита, че не дължи издръжка за детето П. за месеците, в които
живели заедно с ответника, след влизане в сила на решението, по силата на
което следвало да плаща издръжка от по 120 лева на месец - за м. април, м.
май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври 2019 г. Считала, че
не дължи издръжка и за м. ноември, м. декември 2019 г., както и за м. януари
2020 г. или общо за 12 месеца. или от цялото задължение по изпълнителното
дело 2 640 лева за издръжка, счита, че не дължа 1 440 лева, тъй като след
издаването на изп. лист, били настъпили правопогасяващи задължението й по
този изпълнителен титул, факти. Моли да се постанови решение, с което да се
приеме, че задължението й за плащане на издръжка за сина й П., възникнало
въз основа на влязло в сила решение по гр. дело № 3211/2017 г., послужило за
основание за издаване на изпълнителен лист срещу нея, е погасено за
месеците : април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември,
декември 2019 г., както и за месеците януари, февруари и септември 2020 г., а
за месец октомври 2020 г. не би могло да възникне за нея задължение за
плащане, тъй като считано от 21.09.2020 г. / по силата на съдебно решение на
PC- С.З. / родителските права упражнявала тя. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника В. П. К., който
счита, че предявеният иск е неоснователен, необоснован и недоказан. Изцяло
оспорва изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.
Изложените в исковата молба обстоятелства не отговаряли на действителното
3
фактическо положение.
След като през месец октомври 2017 г., преди постановяване и влизане
в сила на съдебното решение по гражданско дело № 3211 / 2017 г. по описа на
PC - Казанлък, ищцата напуснала дома им и се преместила да живее в гр.С.З.
на квартира, ответникът и детето П., продължили да живеят заедно в къщата
му в село К., община К.. С помощта на майка си, ответникът поел грижите по
отглеждането на детето, като ищцата го вземала в установения от съда режим.
Ищцата често забравяла да заплаща ежемесечната издръжка на детето, поради
което се налагало непрекъснато ответника да й напомня. До края на 2018 г.
ищцата заплащала дължимата ежемесечна издръжка на детето. След месец
декември 2018 г. преустановила плащането и до месец септември 2020 г. не
била заплатила нито една месечна издръжка на детето. В началото на 2019 г.
ищцата споделила с ответника, че има финансови затруднения. В
продължение на три месеца - месец януари, февруари и март 2019 г., ищцата
искала пари на заем от ответника с обещания, че ще му ги върне. Постепенно
ищцата започнала да го увещава, че се променила. През месец април 2019 г.
ищцата заживяла с ответника в къщата му в с. К.. Само няколко седмици след
идването й в дома, ищцата престанала да общува с ответника.
Дезинтересирала се от дома и грижите по него. Основните грижи по
поддръжката на хигиената в дома ми поела майката на ищеца. Ответникът
осъзнал, че ищцата искала да се съберат по причина от чисто материално
естество. Знаел, че в периода, в който живеела сама трудно си плащала наема
и консумативите, нередовно заплащала издръжката на детето, искала му пари
назаем, които не му връщала. След като през месец април 2019 г. ищцата
дошла в дома на ответника освободила квартирата си. Въпреки че вече не
заплащала наем и консумативи, продължила да не заплаща издръжка за
детето им, не осигурявала никакви средства за издръжката на домакинството
им. Не пазарувала, не готвела, не заплатила нито една сметка за ползваните
консумативи - ток, вода и др.. Тя редовно се оплаквала, че няма пари, че не й
плащали достатъчно. Изцяло ответника се грижил за издръжката на
домакинството им, въпреки, че бил останал без работа. От изплащаното му
обезщетение за безработен и от спестяванията му през годините, осигурявал
изцяло необходимите за издръжката на домакинството средства, както за
консумативи, храна, дрехи, така и за издръжката на П., наложило се да
заплати ремонта на автомобила на ищцата, през този период, да зарежда с
гориво автомобила й, защото работела като сервитьорка в гр.С.З., да й дава
пари на ръка. Всички сметки за домакинството заплащал по банков път, а
когато се наложело теглил и пари в брой от сметката си. Средствата, които
харчил за домакинството през този период били в размер на над 2 000 лева
месечно. За периода, за който ищцата твърди, че живели заедно с ответника в
дома му тя получавала за месеците юли. август, септември, октомври,
ноември и декември 2019 г. месечно брутно възнаграждение в размер на 354
лева. След приспадане на дължимите месечни осигуровки този брутен размер
4
съответно намалявал и чистия нетен доход на ищцата значително по-малък.
Получаваният от нея доход не й стигал да покрие собствените си лични
нужди от козметика, дрехи, гориво за автомобила, ремонт на автомобила и
др., което налагало ответникът да й дава допълнително средства. Освен за
издръжката на детето и на домакинството - за консумативи, храна и др.,
допълнително давал и средства на ищцата за нейната лична издръжка. Тъй
като скандалите им отново зачестили на 07.11.2019 г. ответникът помолил
ищцата да напусне дома му. Същата си тръгнала, а ответника и детето П.
продължили да живеят двамата заедно в къщата в село К.. Около месец след
това, М.Н. помолила ответника да вижда сина им по-често - да й даде
възможност да го вижда през делничните дни. Ответникът откликнал на
молбата й, искал П. да общува по-често с майка си и тъй като майка му
нямала възможност да го взема през почивните дни, както е по установения от
съда режим, й дал възможност да го вижда в някои делнични дни. Ответникът
твърди, че не бил оставял П. да живее при ищцата. Дал й възможност по
нейно желание за срещи с детето в различен от установения от съда режим, за
да може тя да вижда детето, тъй като работата й като сервитьорка не
позволявала да го вижда в петък, събота и неделя. Този режим на лични
отношения с майката в някои от делничните дни на седмицата, бил
преустановен в началото на месец февруари 2020 г. В периода месец
февруари 2020 г. - месец август 2020 г. ищцата виждала и се срещала с детето
епизодично и за кратко. За периода месец януари 2019г. - месец септември
2020 г. майката не била заплатила нито една месечна издръжка за детето. С
Решение № 260002 от 14.08.2020 г., PC - Стара Загора изменил мерките
относно упражняване на родителските права по отношение на детето П.В.К.,
постановени с Решение № 569 / 01.12.2017 по гр.дело № 3211/2017 г. по описа
на PC - Казанлък, като предоставил упражняването на родителските права по
отношение на детето П.В.К. на майката М.И.Н. и определил местоживеенето
на детето да бъде при майката. Съдът определил режим на лични отношения
между ответника и детето и го осъдил да заплаща месечна издръжка в размер
на 200 лева. Решението влезнало в сила на 21.09.2020 г. Няколко дни по-рано
ответникът доброволно предал детето на ищцата, на която било предоставено
упражняването на родителските права. От този момент до сега редовно
заплащал дължимата ежемесечна издръжка на сина си и спазвал определения
от съда режим на лични контакти. Ответникът твърди, че за периода от
01.01.2019 г. до 18.09.2020 г., ищцата не изпълнявала задължението си по чл.
143, ал. 2 СК по съдебното решение. Моли съдът да отхвърли предявения от
М.И.Н. против В. П. К. иск с правно основание чл.439 01 ГПК. като
неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
За да постанови решението си в този смисъл районният съд е приел за
безспорно, че ищцата и ответникът са родители на детето П.В.К.. С Решение
№ 569/01.12.2017г. на PC Казанлък упражняването на родителските права
върху детето е предоставено на ответника В. П. К. и е определен режим на
5
лични контакти на ищцата-майка на детето. Ищцата е осъдена да заплаща
ежемесечна издръжка на детето П.В.К., чрез бащата В. П. К. в размер на
120лв. С Решение № 260002/14.08.2020г. на PC Ст. Загора е постановено
изменение в мерките относно упражняване на родителските права върху
детето П. и същите са присъдени в полза на майката- ищца по настоящото
производство.
С молба от 24.09.2020г. ответникът е образувал изпълнително дело №
20207650402916 против ищцата Н., за задължението й за неплатена издръжка
за минало време за периода от 01.01.2019г. до 18.09.2020г.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Й.И. съдът е
установил, че ищцата и детето дошли в блока през м. 11.2019г. Детето не
живеело при майка си от началото на м.02.2020г., и от 01.09.2020г. отново се
установило да живее с майката. Свидетелката твърди, че от първия ден на
пребиваването на ищцата в жилищния блок, по молба на последната, тъй като
работела и нямала възможност да взема детето си от детска градина, го
вземала свидетелката.
От показанията на свидетелката И.И., съдът е установил, че от
м.11.2019г. ищцата е наела апартамент собственост на свидетелката. Ищцата
работела в питейно заведение и допълнително като застрахователен агент,
отделно учела в Тракийски университет, редовно си плащала наема, не
споделяла да има финансови затруднения. След раздялата между ищцата и
ответника, на същия ден последната наела апартамента, а на следващия ден
дошла с детето си, което останало с нея до месец февруари, след това през
период м.02-м.09 детето било при баща си. Свидетелката твърди, че се вижда
с ищцата често, всяка седмица и в делнични и в празнични дни. Установява,
че след раздялата на родителите му през ноември 2019г. детето е с майка си
до м.02. 2020г.
От показанията на свидетеля А., съдът е установил, че ищцата и
ответникът са се разделили през м.10.2017г. Месеците април, или май 2019г.
според свидетеля ищцата се е върнала в с. К. при ответника и октомври или
ноември 2019г. тя го е напуснала. Установява, че докато са били заедно, за
домакинството се е грижил ответникът и майка му, виждал е ответникът да
дава пари на ищцата за пазарене и бензин, за поправка на колата й, твърди, че
даже и след като ищцата си е тръгнала от дома на ответника, детето е било с
последния.
От събраните гласни доказателства Старозагорският районен съд е
установил следната фактическа обстановка: След раздялата на родителите,
родителските права върху детето по силата на постановено в тази насока
съдебно решение е упражнявал бащата- ответник в настоящото
производство. Страните не спорят, че от м. април 2019г., ищцата е заживяла
отново при ответника и детето им в с. К., а съжителството им е продължило
до 07.11.2019г.
От показанията на свидетелката Й.И. и св. И.И., които съдът е
6
кредитирал, е приел, че от първия ден на пребиваването в жилищния блок в
гр. С.З. на ищцата, същата е била със сина си, а свидетелката е вземала и
връщала детето от детската градина, която детето е посещавало. Показанията
на свидетеля А., които са в противна насока - че детето след раздялата през
м.11.2019г. на родителите си е останало при баща си, съдът е приел за
недостоверни.
По тази причина е приел, че след раздялата на ищцата и ответника през
м.11.2019г., детето П. е живяло при майка си за периода до м.01.2020г., а от
началото на м. 02.2020г. отново - при баща си.
Районният съд е изложил съображения, че съобразно установеното в СК
родителите са длъжни да се грижат за своите деца. Грижата за децата
включва материалното обезпечение с жилище, прехрана, облекло и т.н., които
се доставят от родителите обикновено в натура, освен когато неполагащият
непосредствено грижа за детето родител бива осъден да заплаща парична
издръжка. През периода на съжителството на ищцата и ответника м.04.2019г.
– м.11.2019г. последната действително не е освободена от задължението си да
заплаща издръжка, но през този период тя е живяла, освен с ответника и с
детето си. Следва да се има предвид, че грижата за детето включва не само
материална страна, а и грижи по отглеждането му, поради тази причина
заплащането на издръжка от ищцата в периода м.04-м.11.2019г. би довело до
неоснователно обогатяване на ответника, защото живеейки при детето си, тя
освен, че е полагала грижи за същото, а съобразно доходите си и материално
се е включвала в отглеждането на детето П.. Поради тези причини съдът е
счел, че за горепосочения период издръжка не се дължи от страна на ищцата.
Предвид на установеното след анализиране на доказателствата по делото, че в
периода м.11.2019г. -м.01.2020г. детето е било при майка си, съдът е приел, че
за този период също не дължи издръжка.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на
първоинстанционния съд, към които препраща на основание чл. 272 ГПК.
Установената от районния съд фактическа обстановка е съобразена със
събраните по делото доказателства, които са обсъдени поотделно и в
съвкупност. Безспорно се установи, че ищцата и ответникът са родители на
детето П.В.К.. С Решение № 569/01.12.2017г. на PC Казанлък упражняването
на родителските права върху детето е предоставено на ответника В. П. К. и е
определен режим на лични контакти на ищцата-майка на детето. Ищцата е
осъдена да заплаща ежемесечна издръжка на детето П., чрез бащата В. П. К. в
размер на 120лв. С последващо Решение № 260002/14.08.2020г. на PC Ст.
Загора са изменени мерките относно упражняване на родителските права
върху детето П. и същите са предоставени на майката М. Н..
С молба от 24.09.2020г. ответникът е образувал изпълнително дело №
2916/2020г. против ищцата Н., за задължението й за неплатена издръжка за
минало време за периода от 01.01.2019г. до 18.09.2020г.
7
От показанията на разпитаната по делото свидетелка Й.И., въззивната
инстанция установява, че ищцата и детето са се установили да живеят в
жилищен блока в гр.С.З. през м. 11.2019г. От началото на м.02.2020г., детето
не е живяло при майка си, а от 01.09.2020г. отново се е върнало при майката в
гр.С.З.. Свидетелката И. има преки впечатления за обстоятелствата, които
установява, тъй както тя по молба на майката е взимала детето от детска
градина.
В същия смисъл са и показанията на свидетелката И.И., която
установява, че от м.11.2019г. ищцата е наела апартамент, собственост на
свидетелката. На следващия ден е взел и детето си, което е живяло с нея до
месец февруари. През периода м.02-м.09. детето е живяло при баща си.
Доколкото показанията на двете свидетелки почиват на преки
впечатления и са непротиворечиви по между си, съдът намира ,че следва да ги
кредитира.
От показанията на свидетеля А., се установява, че ищцата и ответникът
са се разделили през м.10.2017г. Месеците април, или май 2019г. ищцата се е
върнала в с. К. при ответника и детето, а ноември 2019г. тя го е напуснала.
Установява, че докато са били заедно, за домакинството се е грижил
ответникът и майка му. Ответникът е давал пари на ищцата за пазарене и
бензин, за поправка на колата й. Свидетелят твърди, че след като ищцата си е
тръгнала повторно от дома на ответника, детето е останало с баща си.
Показанията на този свидетел съдът намира за недостоверни, тъй като са в
противоречие с показанията на останалите две свидетелки, а и самите му
показания са вътрешно противоречиви и неточни, като голяма част от тях
почиват на разкази и сведения от ответника.
След раздялата на родителите, родителски права върху детето по силата
на постановено съдебно решение е упражнявал бащата - ответник в
настоящото производство. От м. април 2019г., ищцата е заживяла отново при
ответника и детето им в с. К., като съжителството им е продължило до
07.11.2019г. След повторната раздяла на ищцата и ответникът, през
м.11.2019г., детето П. е пребивавало при майка си, до края на м.01.2020г., а от
началото на м. 02.2020г. отново е отишло при баща си.
Родителите са длъжни да се грижат за своите деца. Грижата за децата
включва материалното обезпечение с жилище, прехрана, облекло и т.н., които
се доставят от родителите обикновено в натура, освен когато неполагащия
непосредствено грижа за детето родител е осъден да заплаща парична
издръжка. През периода на съжителството на ищцата и ответника от
м.04.2019г. – м.11.2019г., ищцата не е освободена от задължението си да
заплаща издръжка, но през този период тя е живяла заедно с ответника и с
детето им. Доколкото грижата за детето включва не само материална страна,
но и непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието му и тъй като
през времето, през което страните са живели съвместно, майката е полагала
точно такива непосредствени грижи за детето, въззивният съд намира, че
8
заплащането на издръжка от нея за периода м.04-м.11.2019г. не се дължи. За
периода м.11.2019г. -м.01.2020г., както се установи детето е живяло заедно с
майка си, в жилището в гр.С.З., поради което за този период ищцата също не
дължи издръжка.
С оглед на изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба на В.К. е неоснователна. Решението на районния съд като
правилно, следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 360
лв.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260571/ 23.06.2021г., постановено по
гр.д. № 298/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН **********, с. К. ***, да заплати на М.И.Н.,
ЕГН ********** с адрес гр. С.З., *** сумата 360 / триста и шестдесет/ лв.,
представляващи направените пред настоящата инстанция разноски за адв.
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9