№ 78
гр. София , 15.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20201001002579 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба от 15.10.2020 г. на ответницата М. Т. М., чрез назначения й
особен представител, срещу решението от 14.08.2020 г. по т. д. № 1035/2018 г. на Софийския градски съд, VІ-19
състав, в частта, с която:
е признато за установено на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, че жалбоподателката, заедно с „Диагонал Платиниум“
ЕООД, дължи солидарно на ищеца „Юробанк България“ АД следните суми по договор за предоставяне на
кредитна линия с ипотека № 4635/R/2007/4.12.2007 г., анекс № 1А-4635/R/2007/15.06.2009 г., анекс №
1/16.03.2010 г., анекс № 2-230/AMR/11/1.04.2011 г.: 1) сумата 191 918,14 лв., представляваща част от
главница в общ размер на 226 313,12 лв., заедно със законната лихва от 25.04.2017 г. /датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане, 2) сумата 31 706,09 лв., представляваща
възнаградителна лихва за периода 18.09.2015 г. – 21.02.2017 г., 3) сумата 9 830,30 лв., представляваща
наказателни лихви за периода 18.09.2015 г. – 24.04.2017 г.; 4) сумата 732,33 лв., представляваща част от
част от такси за обслужване на кредита в общ размер на 2 438,59 лв.;
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски по исковото производство в размер на 11 168,17 лв.
и разноски по заповедното производство в размер на 4 739,11 лв.
С определение от 7.12.2020 г. въззивният съд е констатирал, че назначаването от СГС на особен представител
по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответницата и жалбоподател М. М. е било неправилно, доколкото спрямо тази страна в
първата инстанция са били налице основанията за прилагане на последиците на чл. 41, ал. 2 ГПК в светлината на
постановките по т. 11г от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС – ОСГТК. Поради това въззивният съд е освободил от
функциите й на особен представител назначената адв. Т. Е.. Със същото определение въззивната жалба е оставена
без движение, като е указано на ответницата да отстрани недостатъците: 1) да приподпише лично въззивната
жалба или същата да бъде приподписана от упълномощен от нея процесуален представител по чл. 32 от ГПК с
представено пълномощно; 2) в писмена молба да заяви дали потвърждава извършените до момента по делото
процесуални действия от адв. Т. Е.) и 3) да представи документ за внесена държавна такса по сметка на САС в
размер на 4 689,11 лв.
Междувременно в процеса на връчване на ответницата на тези указания се установи, че същата е починала
1
още на 5.05.2020 г., вследствие на което въззивният съд след установяване на самоличността и адреса на
единствения й наследник по закон е изпратил указанията на него с разпореждането си от 25.01.2021 г.
С молба с вх. № 1671/4.02.2021 г. адв. Т. Е. е поискала съдът да задължи ищеца „Юробанк България“ АД да
внесе дължимото адвокатско възнаграждение за осъществената до момента дейност от освободения особен
представител за положения труд по изготвяне на въззивната жалба без процесуално представителство в размер на
3/4 от възнаграждението по чл. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Въззивният съд намира молбата за неоснователна.
Неправилното назначаване на особен представител в първоинстанционното производство не води до
учредяване на валидно правоотношение на процесуално представителство с подзащитната страна. Дори и да се
приеме, че такова е учредено и, че въззивното определение от 7.12.2020 г. има действие занапред спрямо
отпадането на функцията на особения представител, то по делото е установен и друг правопрекратяващ тези
функции юридически факт, настъпил далеч преди това, а именно – смъртта на защитаваната ответница на
5.05.2020 г. Смъртта на представлявания води до прекратяване на представителното правоотношение /арг. от чл.
41, ал. 1 ЗЗД/, както и до прекратяване на процесуалното правоотношение между него и съда. От този момент
същият престава и да е страна по висящото производство, а след като няма това качество, то и функциите на
назначения му особен представител също се считат за преустановени, без значение дали фактът на смъртта е бил
известен или не. Не може да има особен представител на починала страна. При това положение към датата на
подаване на въззивната жалба от 15.10.2020 г. адв. Евгениева не е имала качеството „особен представител“ на
ответницата М. М., поради което и не й се следва възнаграждение по чл. 47, ал. 6 ГПК за изготвяне на жалбата.
Ето защо молбата е неоснователна.
С оглед на изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 1671/4.02.2021 г. на адв. Т. Е. Ц. за определянето на
възнаграждение за изготвяне на въззивната жалба и за задължаване на ищеца „Юробанк България“ АД да внесе
такова.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на адв. Т. Е. – за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2