МОТИВИ
към присъда, постановена по НОХД № 213
по описа на РС - ***, I-ви състав за 2015 г.
Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура (РП) - *** срещу П.С.Я.,
ЕГН **********, за това, че за периода от 18.01.2012 г. до 02.07.2013
г., след като е осъдена с влязло в сила решение на Провадийския районен съд №
342/14.11.2011г. по гр. дело № 177/2011г. по описа на РС ***, влязло в законна
сила на 18.01.2012 г. да издържа свой низходящ – детето си И.Ж.К., съзнателно
не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски – 19
месечни вноски по 70.00 лева, в размер на 1330.00 лева - престъпление по чл.
183, ал. 1 НК.
В съдебно заседание, представителят на РП - *** поддържа така повдигнатото
обвинение срещу подсъдимата и пледира за налагане на наказание в размер на 4
месеца „Лишаване от свобода“ предвид това, че производството се движи по реда
на глава ХХVІІ от НПК и което наказание да бъде отложени с минимален
изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК.
Защитникът на подсъдимата Я. е съгласен със становището на прокуратурата и
пледира за определяне на минимално наказание.
В последната си дума подсъдимата П.Я.
иска от съда да и наложи минимална присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено
следното
от фактическа страна:
Подсъдимата П.С.Я. e родена на *** ***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с начално
образование, неомъжена, безработна, неосъждана.
Към средата на 2008 г. подсъдимата П.С.Я.
живеела в едно домакинство със свидетеля Ж.К.К.. На 26.06.2008 г. подсъдимата
родила И.Ж.К., чиито баща бил Ж.К.. Отношенията между бащата и майката на
детето се развалили и с решение № 342/14.11.2011 г. на РС – *** по гражданско
дело № 177/2011 г., съдът предоставил упражняването на родителските права
спрямо детето И.Ж.К. на неговия баща Ж.К.К. и определил режим на лични
отношения на подсъдимата Я. с детето си И.К., всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10:00 ч. в събота до 18:00 ч. в неделя и по две седмици
през лятото, когато бащата не ползвал платен отпуск. С решението по – горе,
подсъдимата П.С.Я. била осъдена да заплаща в полза на детето И.Ж.К., чрез
неговия баща и законен представител Ж.К.К., месечна издръжка в размер на 70
(седемдесет) лева с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи,
считано от предявяването на иска – 16.02.2011 г. до настъпването на законна
причина за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва
за всяка закъсняла вноска, считано от съответния падеж до окончателното
плащане. Описаното решение в частта му относно присъдената издръжка подлежало
на предварително изпълнение. Същото влязло в законна сила на 18.01.2012 г. На
09.08.2012 г. РС – *** издал на бащата Ж.К. изпълнителен лист за месечна
издръжка в размер на 70 лева, съгласно влязлото в сила решение № 342/14.11.2011
г. на РС – ***. На 25.01.2013 г. въз
основа на изпълнителния лист по – горе било образувано изпълнително дело, като
към 17.04.2013 г. по делото нямало данни за внесени и изплатени суми. По
изпълнителното дело не били установени доходи или имущество, върху които да се насочи принудителното изпълнение,
поради което по искане на Ж.К. Община *** изплатила по реда на чл. 152, ал. 2,
вр. ал. 1 от Семейния кодекс (СК) присъдената издръжка в размер на 970 лв. за периода 01.05.2013 г. до
31.07.2014 г. До 02.07.2013 г. подсъдимата не е изплатила сума една месечна
вноска от издръжката, за заплащането на която е била осъдена, като същевременно
не работела, въпреки че била физически и психически здрава. До 21.10.2014 г. подсъдимата не ползвала
услугите на Дирекция „Бюро по труда“ (ДБТ) – ***, като след тази дата била
регистрирана в ДБТ - *** и към 21.03.2015 г. продължавала да поддържа
регистрацията си със статут на „безработно“ лице.
Същевременно,
в период от няколко години - от 01.07.2010 г. до 30.06.2011 г. и от 01.09.2011
г. до 15.02.2013 г., подсъдимата, макар
да не упражнявала през целия период родителски права спрямо дъщеря си И.К. е
била подпомагана с месечна помощ по чл. 7, ал . 1 Закона за семейни помощи за
деца (ЗСПД) в размер на 35 лева за едно дете, като подсъдимата не предоставяла
паричната сума или част от нея на своята дъщеря.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена въз основа на следните писмени
доказателства, гласни и писмени доказателствени средства: обяснения на
подсъдимата Я., дадени в съдебно заседание на 03.04.2015 г., свидетелски
показания на Ж.К.К., писмените доказателства – решение № 342/14.11.2011 г. на
РС – *** по гражданско дело № 177/2011 г. влязло в законна сила на 18.01.2012
г. (стр. 37-38 от ДП); Изпълнителен лист от 09.08.2012 г. на РС – *** (стр. 13
от ДП); писмо от Дирекция „Социално подпомагане“ – *** до РУП – *** с вх. №
768/19.02.2013 г. (стр. 19 от ДП); писмо от ДБТ – *** до РС – *** с вх. №
3779/08.08.2014 г. (стр. 35 от НОХД); писмо от Община *** до РС – *** с вх. №
4074/2014 г. (стр. 36 от НОХД); писмо от ДБТ – *** до РС – *** с вх. №
1188/24.03.2015 г. (стр. 69 от НОХД); справка за съдимост на подсъдимата, писмо
на държавен съдебен изпълнител при РС – *** до РУП – *** с изх. №
1260/17.04.2013 г. (стр. 40 от ДП);
За обосноваване изводите си относно
съставомерните признаци на деянието на подсъдимата съдът кредитира нейните
обяснения в частта относно неплащането на издръжката, получаваните месечни помощи за своето дете, както и
обстоятелството, че Я., не предоставяла тези пари на дъщеря си.
От правна страна:
Така установената фактическа
обстановка налага извода, че подсъдимата П.С.Я. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
От
обективна страна се доказа, че на 18.01.2012 г. е влязъл в сила съдебен акт –
Решение № 342 между страните по гражданско дело № 177/2011 г. по описа на РС - ***,
по силата на което подсъдимата П.Я. е била осъдена да плаща на малолетната си
дъщеря И.Ж.К. чрез нейния баща и законен представител Ж.К.К. месечна издръжка
на основание чл. 143, ал. 2 СК в размер на 70 лева, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна причина за прекратяване
или изменение на издръжката. Считано от датата на влизане в сила на това
решение подсъдимата има качеството на осъдена
да плаща издръжка. От тази дата и до 02.07.2013 г. (а и до датата на
постановяване на присъдата) подсъдимата Я. не е изпълнил нито едно от
периодичните си задължения за общо 19 вноски, възлизащи на сумата от 1330 лева.
Като не е плащала издръжка за малолетната си дъщеря в посочения период, без да
са били налице основания за прекратяването й, подсъдимата П.Я. е осъществила от
обективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
От
субективна страна деянието, изразяващо се в бездействие е осъществено от
подсъдимата Я. при форма на вината пряк умисъл. След влизане в сила на съдебния
акт по гр. дело № 177/2011 г. по описа на РС - *** е знаела, че е осъдена по
надлежния ред да плаща на малолетното си дете чрез неговия баща месечна
издръжка в размер на 70 лева. Като не е платил на свидетеля Ж.К. за времето от
18.01.2012 г. до 02.07.2013 г. нито една от дължимите суми, тя е съзнавала че
не изпълнява това свое задължение за период от деветнадесет месеца и по този
начин накърнява възможността на малолетното си дете да посреща необходимите за
живота си разходи. Не може да се приеме, че прекият умисъл за престъплението е
изключен заради невъзможността на подсъдимата да си намери постоянна работа. Тя
е млада жена в напълно работоспособна възраст и е очевидно, че единствено
нежеланието й е било пречка за нея в
такъв дълъг период от повече от година и половина да започне работа, която да й
носи такива доходи, които да й позволяват да плаща ежемесечно ниската сума от
70 лева за детето си. Още повече, подсъдимата е получавала месечна помощ, в
период след като е била осъдена да заплаща издръжка на своята дъщеря, но тази
помощ или част от нея не е постъпвала за изплащане на издръжка.
Тези
обстоятелства налагат извода, че с поведението си по неплащане на издръжка Я.
пряко е целяла да не изпълнява задължението за наличието на което знае, и
нейната дъщеря да не получава от подсъдимата парични средства.
По
изложените по - горе съображения съдът намери, че П.С.Я. е извършила
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК за периода от 18.01.2012 г. до 02.07.2013
г., възлизащо на 19 месечни вноски за издръжка на И.К. на обща стойност от 1330
лева.
По наказанието:
За
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК е предвидено налагането на наказание
„Лишаване от свобода“ до една година или „Пробация“.
В
конкретния случай съдът прецени, че подходящото за Я. по вид наказание е
„Лишаване от свобода“. Това е така, тъй като с това наказание ще й бъде
предоставена възможност да работи и да осигурява средства за издръжката на
детето си.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита поведението на подсъдимата, която
след като е била осъдена да издържа своята дъщеря и е получавала месечни помощи
по реда на ЗСПД, не е предавала сумите на своята дъщеря, чрез нейния баща и
законен представител. Също като отегчаващо обстоятелство съдът цени, че
подсъдимата не е търсила работа в инкриминирания период, както и това, че въпреки възникналото задължение за плащане на
издръжка, Я. е бездействала в период надвишаващ една година и половина. Като
смекчаващи обстоятелства съдът намира чистото съдебно минало на подсъдимата,
нейната млада възраст и времетраенето на
наказателното производство срещу нея. Тези обстоятелства обаче съдът не
намира нито за многобройни, нито за изключителни. Затова съдът счете, че следва
да наложи наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, като
определи това да бъде наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което наказание на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали с 1/3 , а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от четири месеца.
Предвид ниската обществена
опасност на деянието и на дееца, съдът отложи изтърпяването на наложеното
наказание за срок от три години.
Съдът намира, че така
определеното наказание ще дисциплинира подсъдимата, като ще я
подпомогне във въздържането от закононарушения за в бъдеще и освен това ще й
даде възможност да придобие, изгради и развие трудови навици и впоследствие да
си намери постоянна работа, която да й позволява освен своите, да посреща и
нуждите на детето си.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: