Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА МИЛЕН ЕВТИМОВ
при секретаря Мариана
Ружина, като разгледа докладваното от съдия М.Евтимов гр.дело № 2596 по описа
за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.Д.Д. срещу решението от 03.06.2019 г. по
гр.д. № 80954/2018 г. на СРС, III ГО, 92 състав, в частите относно началната
дата и размера на присъдената на детето Й.И.Д.месечна издръжка. Въззивникът е
обжалвал първоинстанционното решение и относно режима му на лични отношения с
детето Й., но в откритото съдебно заседание на 25.03.2021 г. е оттеглил жалбата
си в тази част. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части относно
издръжката е неправилно, като подробно са изложени съображенията за това. Въззивникът
моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с
което искът за месечна издръжка на детето Й. да бъде отхвърлен за разликата над
140 лева до 300 лева, а началната дата на издръжката да бъде датата на влизане
в сила на решението на районния съд. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н.В.В. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й
без уважение.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.
С решението от 03.06.2019 г. по гр.д. № 80954/2018 г. СРС, III ГО, 92
състав, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на
детето Й.И.Д.на майката Н.В. И. (с актуално фамилно име В.), при която детето
да живее, определил е режим на лични отношения на бащата И.Д.Д. с детето Й. и е
осъдил бащата да заплаща на детето си Й. месечна издръжка в размер на 300 лева,
считано от 15.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава, а на СРС – да
заплати държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 432 лева.
Наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното
решение в обжалваните части относно издръжката са неоснователни.
При определяне размера на дължимата месечна издръжка съдът се съобразява с
нуждите на детето и възможностите на задължения родител. Това са две
кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази. В първата
инстанция е приета справка от НАП-ТД София, видно от която за периода от месец ноември
2018 г. до месец март 2019 г. бащата е получавал месечен брутен трудов доход (т.е. доход по смисъла на т. 5 от ППВС 5/70 г. –
така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) в размер на около 3100-3200 лева, а средномесечният му брутен трудов доход
за 2020 г. възлиза на 3161.12 лева, съгласно служебна бележка за доходи от
трудови правоотношения, приета от въззивния съд. Същевременно, въззиваемата
страна Н.В.В. е майка и на децата А.-М.(род. на *** г.) и В. (род. на *** г.),
като за периода от месец февруари 2020 г. до месец февруари 2021 г. тя е
получила парични обезщетения и помощи от НОИ в общ размер на 8491.60 лева или
средномесечно – по 653.20 лева. При това положение е оправдано и
законосъобразно въззивникът да поеме значително по-голямата част от общата
месечна издръжка на детето Й., именно 300 лева, а въззиваемата страна – около
40-50 лева, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето, още повече че бащата е млад (близо 35-годишен) и здрав човек, без
алиментни задължения към други деца, и е IT специалист. Първоинстанционният съд
правилно е определил размера на издръжката – според нуждите на детето, което
има право на издръжка (предполагащи средства за съществуване – храна, облекло,
отопление и др.под.), и възможностите на бащата, който я дължи (чл. 142, ал. 1
от СК).
В настоящия случай във въззивната жалба няма наведени доводи за
неправилност на решението в обжалваната му част относно началната дата на
присъдената месечна издръжка. Жалбата е бланкетна – в нея не са посочени
допуснати нарушения от първостепенния съд. При постановяване на
първоинстанционното решение в обжалваната част не са нарушени императивни
материалноправни норми.
Съобразно изложеното, въззивният съд потвърждава първоинстанционното
решение в обжалваните му части.
С оглед изхода на настоящото дело, въззивникът няма право на разноски.
Въззиваемата страна не претендира разноски, поради което съдът не се произнася
по този въпрос с решението си.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 03.06.2019 г. по гр.д. № 80954/2018 г. по описа на Софийския
районен съд, III ГО, 92 състав, в обжалваните части.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.Д.Д. за
присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.