РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Пловдив, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000862 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
С постановено по т. дело № 740/2019 г. по описа на П. окръжен съд
решение ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на Л. П.
А., ЕГН **********, **** суми представляващи обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди търпени от А. вследствие на
усложнение в здравословното му състояние изразило се в тежък осифициращ
миозит на двата муск. илиопсоас, констатирано на 30.03.2017 г. наложило
оперативна интервенция на 18.04.2017 г. в УМБАЛ „С.М.“, което усложнение
пък е във връзка с първоначалното увреждане при пътно-транспортно
произшествие осъществило се на 26.05.2014 г. в **** причинени виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „С.С.“, рег. № ** **** **, по
отношение на който е била сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ със ЗД „Б.И.“ АД, както следва:
- 40 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди,
изразяваща се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху
1
присъденото обезщетение от 18.04.2017 г. до окончателното плащане,
- 420 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи направени в полза на УМБАЛ „С.М.“ за престой в
самостоятелна стая по фактура и фискален бон, издадени на 25.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от 25.04.2017 г. до
окончателното плащане, ,
- 450 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи направени в полза на УМБАЛ „С.М.“ за избор на
екип по фактура и фискален бон, издадени на 18.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 18.04.2017 г. до окончателното
плащане,
- 28 000 лв. обезщетение за полаганите за ищеца грижи от трети лица за
периода от 18.04.2017 г. до 20.08.2019 г., формирано на база възнаграждение
от 1 000 лв. на месец за всеки от месеците включени в периода, ведно със
законната лихва върху всяко месечно обезщетение от първо число на месеца,
следващ този, за който се отнася, до окончателното плащане,
- по 1 000 лв. на месец обезщетение за бъдещи /след подаването на
исковата молба на 20.08.2019 г../ разходи за болногледачи и придружители за
периода от 21.08.2019 г. до 01.12.2020 г., когато изтича срока на
инвалидизирането на А. по ЕР на ТЕЛК № **** / 17.12.2018 г., ведно със
законната лихва от 01.12.2020 г. до окончателното плащане,
- 3519,78 лева разноски по делото пропорционално на отхвърлената част
от исковете.
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** също така е осъдено да заплати по
сметката на Окръжен съд П. сумата от 3368,13 лв. ДТ за уважената част от
исковете и сумата 189,77 лв. разноски, изплатени от бюджета на съда,
пропорционално на уважената част от исковете, а на адвокат Люб. Г. Г. от
Адвокатска колегия Перник, личен номер **********, гр. С., ж.к. Люлин 10,
бл. 109 П, ет. 7, ап. 21 сумата от 2 128,14 лв. адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал.2 от ЗА.
С това решение предявените от Л. П. А., ЕГН **********, **** против
ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** искове за осъждане на дружеството да
заплати на ищеца обезщетения за неимуществени и имуществени вреди
търпени от А. вследствие на усложнение в здравословното му състояние
2
изразило се в тежък осифициращ миозит на двата муск. илиопсоас,
констатирано на 30.03.2017 г., наложило оперативна интервенция на
18.04.2017 г. в УМБАЛ „С.М.“, което усложнение пък е във връзка с
първоначалното увреждане при пътно-транспортно произшествие
осъществило се на 26.05.2014 г. в **** причинени виновно и противоправно
от водача на лек автомобил „С.С.“, рег. № ** **** **, по отношение на който
е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД
„Б.И.“ АД са били отхвърлени, както следва:
- искът за неимуществени вреди за разликата между претендираните
200 000 лв. и присъдените 40 000 лв. ,
- искът за имуществени вреди изразяващи се в разходи, направени в
полза на УМБАЛ „С.М.“ за престой в самостоятелна стая по фактура и
фискален бон, издадени на 25.04.2017 г. за разликата между претендираните
840 лв. и присъдените 420 лв.,
- искът за имуществени вреди изразяващи се в разходи, направени в
полза на УМБАЛ „С.М.“ за избор на екип по фактура и фискален бон,
издадени на 18.04.2017 г., за разликата между претендираните 900 лв. и
присъдените 450 лв.,
- искът за заплащане на обезщетение за полаганите за ищеца грижи
от трети лица за периода от 18.04.2017 г. до 20.08.2019 г. за разликата между
претендираните 56 000 лв. и присъдените 28 000 лв., като е ОСТАВЕНО БЕЗ
УВАЖЕНИЕ и искането за присъждането на законна лихва върху
присъденото обезщетение от 28 000 лв., считано от 18.04.2017 г. до всяко
първо число на месеца следващ месеца, за който обезщетението се отнася,
- искът за заплащане на обезщетение за бъдещи /след подаването на
исковата молба на 20.08.2019 г../ разходи за болногледачи и придружители за
периода от 21.08.2019 г. до 01.12.2020 г., за разликата между претендираните
по 2000 лв. на месец и присъдените по 1000 лв., като е ОСТАВЕНО БЕЗ
УВАЖЕНИЕ и искането за присъждане на законна лихва от 21.08.2020 г. до
01.12.2020 г.
Въззивни жалби против това решение първоначално са били подадени
от двете страни по спора. Тази на ЗД „Б.И.“ АД е върната като нередовна с
разпореждане от 28.09.2021 г., в сила от 22. 10.2021 г.
Жалбата на ищеца като редовна е била администрирана и изпратена за
3
разглеждане от ПАС.
С нея той обжалва постановеното решение по делото в частите
отхвърлящи исковите му претенции до пълния им предявен размер.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението поискана е отмяната му и постановяване
на друго уважаващо исковете.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните
пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:
На 22.08.2019 г. в П. окръжен съд е постъпила изходяща от Л. П. А.,
ЕГН **********, гр. П. искова молба против ЗД „Б.И.“ АД, гр. С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 26.05.2014 г. в с. Т.,
обл. П., Ц.Н. при управление на лек автомобил „С.С.“, рег. № ** **** **
предприела маневра завой наляво, навлизайки в ул. „К.“ по посока на гр. П. и
така нарушила правилата за движение по пътищата като отнела предимството
на ищеца, който управлявал мотоциклет „К.“ по ул. „К.” в посока гр. П..
Вследствие на това и въпреки задействането на спирачната система на мотора
настъпил удар между мотоциклета и лекия автомобил. Мотоциклетът се
приплъзнал хоризонтално, след което ищецът се ударил в лек автомобил
„О.А.“, който се движел по посока от гр. П. към гр. К.. Ударът бил в областта
на шията.
Ищецът бил откаран по спешност в болница, в която му била
извършена неотложна животоспасяваща операция. Проявилите се
първоначално телесни увреждания били:
- многофрагментарно счупване на тялото на пети шиен прешлен,
съпроводено с компресия /притискане/ и контузия на гръбначния мозък,
довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота
- шийна травма, изразяваща се в многофрагментарно счупване на
тялото на пети шиен прешлен, съпроводено с компресия /притискане/ и
контузия на гръбначния мозък, наложило спешна оперативна интервенция и
параплегия /временна парализа/ на долните крайници, довело до трайно
заТ.няване на движението на долните крайници;
- възпалителен процес на белия дроб, съпроводен с остра дихателна
4
недостатъчност, довело до разстройство на здравето, временно опасно за
живота.
В резултат на извършената спешна оперативна интервенция животът на
ищеца бил спасен.
С влязло в сила решение по НАХД № 3594 / 2015 г. по описа на ПРС
Ц.Н. била призната за виновна в това, че е нарушила правила за движение по
ЗДП и е причинила средни телесни повреди на ищеца, което съставлявало
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б от НК.
Посочено е също, че за лек автомобил, рег. № ** **** ** имало валидна
застраховка Гражданска отговорност сключена с ответното дружество ЗД
„Б.И.” АД.
В тази връзка се сочи, че за първоначално претърпените след
произшествието вреди между ищеца и ответното дружество било сключено
споразумение през 2016 г., с което бил определен размера на дължимото му
се обезщетение, което му било изплатено на 22.02.2017 год.
Твърди се обаче, че в резултат на тежките увреждания от
многофрагментарното счупване на пети шиен прешлен, съпроводено с
контузия на гръбначния мозък и състоянието на пълна парализа и
невъзможност да се извършват каквито и да е самостоятелни движения
здравословното състояние на ищеца се влошило.
На 30.03.2017 г. било установено, че той развил тежък осифициращ
миозот на двата муск. илиопсоас по-изразено вляво. Установени били и
срастване на лява тазобедрена кост предвид пълната парализа на долните
крайници и горна парапареза, асиметричен тазов пръстен, разредена костна
структура, наличие на перитрохантерит вдясно, уплътнени мекотъканни
структури в дясно около бедрената шийка и малкия трохантеа, а в ляво на
значително по-голяма площ. Това състояние спорещ ищеца съставлява
усложнение /екцес/ следствие първоначалната травма.
На 18.04.2017 г. била направена операция на лява тазобедрена става.
Срастванията в деформираната тазобедрена става при същата обаче не били
напълно отстранени. То с оглед обездвижването и парализата на двата долни
крайника не можело да се овладее изцяло, което пък значително заТ.нявало
ежедневието на ищеца.
На тази база се прави извод, че следва да бъдат обезщетени
5
неимуществените вреди претърпени вследствие на този ексцес
Сочи се също, че той не можел да се грижи сам за себе си и се налагало
да ползва 24 часа чужда помощ в ежедневните си дейности. За него се
грижели майка му, баба му и сестра му, които пазарували, готвели, хранели
го, грижели е за личната му хигиена и битово обслужване, сменяли облеклото
му, слагали го в инвалидна количка, закупували лекарства. Без чуждата
помощ оцеляването му било невъзможно.
Изразено е мнение, че тези грижи следвало да бъдат овъзмездени. Сочи
се, че за периода 18.04.2017 г. - 20.08.2019 г. /28 месеца/ се дължи
обезщетение от по 2 000 лв. на месец за болногледачи и придружители или
общо 56 000 лв.
Сочи се също, че с експертно решение на ТЕЛК от 17.12.2017 г. ищецът
имал определена 100 % неработоспособност с потребност от чужда помощ
със срок до 01.12.2020 г. На тази база се твърди, че му се дължат по 2000 лв.
месечно и за бъдеще време 21.08.2019 г. до 01.12.2020 г.
Изразено е и становище, че следва да му бъдат заплатени и направените
разходи във връзка с операцията - 840 лв. с ДДС за престой в самостоятелна
стая и 900 лв. за избор на екип.
На база изложеното и разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ е
отправена от ищеца претенция за осъждане на ответното застрахователно
дружество да му заплати следните суми:
- 100 000 лв. обезщетение за неимуществените вреди, ведно със
законната лихва считано от 18.04.2017 г. до окончателното плащане ,
- 840 лв. с ДДС представляващи обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи направени за престой в самостоятелна, ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 25.04.2017 г. до окончателното
плащане,
- 900 лв. представляващи обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи, направени за избор на екип, ведно със законната
лихва от 18.04.2017 год. до окончателното плащане;
- 56 000 лева обезщетение за полаганите за ищеца грижи от трети лица
за периода от 18.04.2017 г. до 20.08.2019 г., формирано на база 2 000 лв. на
месец, ведно със законната лихва върху всяко месечно вземане, считано от
6
18.04.2017 г. до окончателното плащане,
- 2 000 лева на месец бъдещи /след подаването на исковата молба/
разходи за болногледачи и придружители за периода от 21.08.2019 г. до
01.12.2020 г., ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане от
21.08.2020 г. до окончателното плащане.
В отговора си ответникът не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, факта на ПТП-то, отговорността на застрахованото лице.
Сочи, че за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди пред него
била образувана преписка по щета, по която са били взети предвид всички
документи за проведено лечение до 01.03.2017 г. По същата имало решение
на Експертен съвет от 10.02.2017 год. за определяне на застрахователно
обезщетение за претърпените от А. имуществени и неимуществени вреди в
общ размер на 154 198,82 лв. и било сключено споразумение страните на
01.03.2017 г. Според нето определената на ищеца сума покривала всички
претърпени и бъдещи имуществени и неимуществени вреди.
Това според ответника било достатъчно , за да се приеме претенцията
на ищца за неоснователна.
Наред с това той излага доводи, че описаните в исковата молба тежък
осифициращ миозит на двата мускула и илиопсоас по-изразен вляво нямат
характер на ексцес по причина, че те са констатирани много преди датата на
сключването на споразумението, за което свидетелствали епикриза от „Е.” от
13.02.2015 г. и резултатите от проведено на 13.02.2015 г. изследване на
тазобедрените стави с магнитно-резонансна томография.
При условията на евентуалност с оглед възможността съдът да достигне
до извод за ексцес във връзка с твърдените неимуществени вреди са
оспорени интезитета им и техния обем. Оспорен е и размера на
претендираното за тях обезщетение като несправедлив.
По отношение на претендираните вреди във връзка с разходи за
болничен престой и избор на екип е заявено, че те не са били необходими и
присъщи, а са направени по преценка на ищеца.
По отношение претенцията за обезщетяване във връзка с получаваната
от ищеца чужда помощ с оглед приетото в т. 7 от ППВС № 4/1968 г. е
посочено, че за тях следва да има доказателства за нуждата от извършването
им и за действителното им извършване.
7
Наред с това е направено възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалия.
Твърди се, че моторът не бил минал годишен технически преглед,
скоростта му на движение преди задействане на спирачната му система била
73 км./ч. при максимално разрешена скорост за мястото и участъка на ПТП от
50 км./ч. На тази база се прави извод за нарушени от ищеца правила за
движение по пътищата определени в текстовете на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1,
чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, чл. 139, ал. 1, чл. 147, ал. 1 от ЗДП. Прави се извод,
че ако ищецът бе спазил същите не би се стигнало до участието му в
произшествието.
Доводи за съпричиняване се извеждат и от това, че А. след проведеното
оперативно и болнично лечение не спазил дадените му лекарски препоръки за
активно проследяване на здравословното му състояние и извършване на
контролни прегледи, не е полагал достатъчно грижа за собственото си здраве,
което е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените болки и
страдания.
ДИМ от страна на ищеца не е подаван, като той е подал три молби
отстраняващи констатирани от съда нередовности на първоначалната такава.
С една от тях е уточнил механизма на ПТП, като в тази връзка е заявил, че не
е имал възможност да предотврати настъпване на произшествието, т.е.
формално е оспорил възражението за съпричиняване.
Съдът след събирани не поисканите от страните и относими към спора
доказателства е постановил и решението предмет на обжалване, като преди
това в хода на първоинстанционното производство е било допуснато
увеличение на претенцията за неимуществени вреди на 200 000 лв.
В решението е прието, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника поради установено в хода на делото усложняване
на първоначалното увреждане на ищеца, за което той не бил обезщетявана.
По отношение претенцията за неимуществени вреди е прието, че
дължимото обезщетение следва да е 80 000 лв.
По отношение на претенциите за обезщетяване на имуществени вреди
/разходи във връзка с оперативното лечение и обезщетяване на полаганите за
ищеца грижи за гледане/ е прието, че същите факт в твърдените размери и
8
обезщетението е дължимо.
Разгледано е и направеното от ответника възражение за съпричиняване.
Прието е, че такова има във връзка с нарушаване правилата за движение по
пътищата от страна на ищеца и същото е определено на 50 %.
По тази причина е направен извод, че определеното по- горе
обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали с 50 %, като със
същия процент следва да се намалят и сумите, които се претендират за
обезщетяване на имуществените вреди.
Така ответника е бил осъден да заплати 40 000 лв. за обезщетяване на
неимуществените вреди, а искът до пълния предявен размер е бил отхвърлен
като неоснователен. Наполовина са уважени и претендираните обезщетения
за имуществени вреди, като до пълният им размер исковете са били
отхвърлени.
Жалба против решението са подали и двете страни, но тази на
застрахователя е била върната и разпореждането за връщане не е обжалвано и
е влязло в сила.
Така ПАС е сезиран единствено с жалбата на ищеца против
постановеното по делото решение в частите, с които исковите претенции за
обезщетяване на претърпените от нуга имуществени и неимуществени вреди
са били отхвърлени.
В жалбата изложените доводи за неправилност са свързани неправилно
определен размер на обезщетението за неимуществени вреди с оглед
принципа на чл. 52 от ЗЗД , респ. за неправилно приложение на чл. 51, ал.2 от
ЗЗД. По отношение на последното с оглед изложените обстоятелства се
твърди не липса на съпричиняване, а неправилно определен размер на
същото. Изразява се становище, че то е не по- голямо от 10 %.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността му с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган
или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на
съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение,
което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена
9
форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от
съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица
неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато
спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е
постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на
спора по същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори. Не става реч и за
произнасяне по един не предявен иск при условие, че разгледаните от
първоинстанционния съд искови претенции са с правно основание чл. 226 от
КЗ/отм./ и предмет на преценка са били факти и обстоятелства от значение за
искове от този тип. Решението не е постановено и от съд, който с оглед
разпоредбите на ГПК не е следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл.
271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди или измени
изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка
той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на
съдебното решение.
Те, както се спомена се базират единствено на доводи, че определеният
от първоинстанционния съд размер на обезщетените за неимуществени вреди
е занижен и не е съобразен с установените по делото изживявания на ищеца,
както и с такива за незаконосъобразно приложение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
досежно направения от ПОС извод за наличие на съпричиняване.
От друга страна, както се спомена малко по- нагоре решението в
осъдителните му части е влезнало в сила.
Това води до извод, че като цяло въпросите с дължимостта на
обезщетения за имуществени вреди и дали такива са претърпени или не не
подлежи на преразглеждане, т.е. в случая размерът на дължимото във връзка
10
със същите обезщетение е обусловен от това е или не е налице съпричиняване
и какъв е процента на същото.
По отношение на неимуществените вреди пък на преценка освен
споменатото съпричиняване ще подлежи и какъв е справедливия размер на
дължимото за същите обезщетение на база установените по делото болки и
страдания.
В хода на тези разсъждения следва да се посочи, че според чл. 51, ал.2
от ЗЗД наличието на съпричиняване е основание да се намали дължимото
обезщетение. Изводите за това следва да се направят на база съпоставка
действията на деликвента и пострадалия към момента на произшествието и
преценка с оглед на същата дали то би настъпило независимо от поведението
на пострадалия. При нея следва да се има предвид, че за допринасянето е без
значение психическото състояние на пострадалия. Това е така по причина, че
законодателят не обуславя приложимостта на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от същото,
а само от това дали действията са допринесли за настъпване на инцидента,
т.е. възможността да ръководи и разбира постъпките си е без значение за
извода е или не е налице съпричиняване. Без значение за извода за
настъпване на съпричиняването с оглед изложеното по- горе са и действията
на трети лица допринесли за настъпване на увреждането с изключение на
случаите, при които самото пострадало лице е знаело, че те са настъпили или,
че ще бъдат извършени, но не е предприело нищо за предотвратяването им. В
тези хипотези обаче изводите за съпричиняване и необходимост от
намаляване на обезщетението пак се правят на база поведението на
пострадалото лице- знанието за тези действия и непротивопоставяне на
същите.
При даване отговор на въпроса дали в случая може да се говори за
съпричиняване или не, първо следва да се прецени съдържанието на
сключеното между страните Споразумение от 01.03.2017 г.
При тази преценка следва да се има предвид, че според чл.8 от ЗЗД
договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди
или унищожи една правна връзка между тях.
Според чл. 20а, ал.1 от ЗЗД той има силата на закон за тези, които са го
сключили.
С процесното споразумение с оглед отправена от пострадалия ищец
11
претенция до застрахователя по чл. 105 от КЗ/отм./ са уредени въпроси
свързани със застрахователното събитие покрито от задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, имуществените и
неимуществените вреди, за които се дължи обезщетение и размера му. В чл. 2
от същото е посочено, че застрахователното обезщетение е съобразено с
обществения критерии за справедливост заложен в чл. 52 от ЗЗД и е
определено, чрез проведени преговори и извършени взаимни отстъпки, които
страните приемат безусловно.
Това води до извод, че споразумението само по себе си съставлява
договор за спогодба по чл. 365 от ЗЗД.
В тази връзка и с оглед споменатото по- горе съдържание на чл. 51, ал.2
от ЗЗД би било логично да се направи извод, че в същото би следвало да се
засегне въпроса с наличието или липсата на съпричиняване. В него обаче
конкретни клаузи отнасящи се до този въпрос липсват. Това за ПАС не е
основание да се приеме, че липсата на такива договорки и позоваването само
на текста на чл. 52 от ЗЗД във връзка с определяне размера на обезщетението
следва да се тълкува като постигнато съгласие за липса на СЪПРИЧНЯВАНЕ.
Това е така по причина, че от страна на законодателя в чл. 51, ал.2 от ЗЗД се
използва израза „МОЖЕ ДА СЕ НАМАЛИ“, т.е. не е налице пречка въпреки
наличието на такова деликвенвта, респ. отговарящия от негово име
застраховател да изплати пълния размер на дължимото обезщетение.
Тези разсъждения пък са причина да се направи извод, че така
постигнатото споразумение с оглед споменатата разпоредба на чл. 20а от ЗЗД
не изключва възможността в настоящето производство за нововъзникналите
вреди, застрахователят да се позовава на приложимостта на чл. 51, ал.2 от
ЗЗД и да прави възражение за намаляване на дължимото обезщетение поради
съпричиняване.
Това от своя страна налага да се изследва механизма на настъпване на
ПТП - то и да се отговори на въпроса има ли такова и какъв е неговя размер
/процент/
С приетата по делото АТЕ е определен следния механизъм на
настъпване на произшествието:
Ищецът се е движел с мотоциклета си по дясната лента на платното за
движение на ул. „К.Ш.“ в село Т. в посока от север на юг. Водачката на лекия
12
автомобил „С.“ го е управлявала по улица, която е ляво перпендикулярна на
ул. „К.Ш.“ в посока от изток на запад и преди кръстовището е спряла. По
същото време лек автомобил „О.А.“ се е движел по „К.Ш.“ в посока от юг на
север. Когато мотоциклетът е бил на 68 м. от мястото на удара водачката на
автомобила е потеглила и е навлязла в кръстовището, като е извършила
маневра завой наляво. Водачът на мотоциклета е реагирал след навлизането
на лек автомобил „С.С.“ в кръстовището, като е задействал спирачната
система, загубил е устойчивост и мотоциклетът е паднал на лявата си страна и
е продължил да се плъзга към лекия автомобил „С.“, а ищецът е паднал на
платното и е продължил да се плъзга към лявата лента, където се е движел
автомобил „О.А.“. Така в задната част на лекия автомобил „С.“ се е ударил
мотоциклета, а в предната лява част на лекия автомобил „О.“ се е ударило
тялото на ищеца.
Във връзка с така описания механизъм вещото лице сочи, че лекия
автомобил „С.“ се е движел със скорост в момента на удара от 25 км/ч.
Скоростта на мотоциклета непосредствено преди задействане на спирачната
му система и падането му е определена на 73 км/ч. На тази база и след анализ
на цялата пътна обстановка експертът прави извод, че от момента на
реакцията си моториста не е имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара и да избегне произшествието. В заключението обаче са
направени и още две констатации. Първата е свързана с това, че ако
мотористът бе реагирал мигновено при навлизане на лекия автомобил „С.“ в
платното, по което се е движел би имал техническа възможност да спре преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено
спиране. Посочено е също, че избягване на произшествието би било
възможно и при наличие на още две предпоставки:
1. Ако мотористът се бе движел със скорост по- малка от 55 км/ч и
2. Ако водачката на лекия автомобил „С.“ с оглед забелязания от нея
мотор движещ се по пътя с предимство бе отложила навлизането си на
платното за движение пред мотоциклета .
С оглед на така изложеното следва да се има предвид и факта, че ПТП-
то е станало в населено място /с. Т./ , където съгласно чл. 21, ал.1 от ЗДП
максимално допустимата скорост за движение е 50 км.ч.
Последното води до логичен извод, че ако ищецът спазваше
13
споменатото правило за движение по пътищата въобще не би се достигнало
до сблъсък по причина, че той би се движел със скорост по-ниска от
посочената от експерта като такава , при която сблъсък не би настъпил.
Такъв реално не би настъпил ако мотористът се бе съобразил и с
правилото за движение по пътищата определено в чл. 20, ал.2 от ЗДП и бе
предприел нужните действия както при избор на скорост, така и досежно
момента на реакция с оглед описаното по- горе навлизане на лекия автомобил
„С.“.
Произшествие не би настъпило и ако водачката на лекия автомобил
„С.“ бе се съобразила с правилата визирани в разпоредите на чл. 25, ал.1 и
чл. 50, ал.1 от ЗДП, бе преценила превишената скорост, с която се движи
моториста и бе го изчакала да премине покрай нея.
Така изложеното от своя страна налага да се извърши съпоставка на
така извършените от двете страни нарушения и да се определи тяхната
тежест.
ПАС счита, че същите са еквивалентни по тежест, т.е. липсата на едните
и другите би довела до избягване на ПТП- то. По тази причина съдът сита, че
двамата участници са допринесли по равно за същото.
Това от своя страна сочи, че дължимите обезщетения за имуществени
вреди равняващи се на направените от ищеца разходи в болницата във връзка
с лечението на ексцеса, а и във връзка с разноските за болногледач следва да
се намалят с 50 %. /това е сторил и ПОС/, което сочи, че решението му следва
да се потвърди в тази част.
Наполовина следва да се намали и обезщетението за неимуществени
вреди. Като в случая съдът просто следва да даде отговор за това какъв трябва
да е размера му.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г.
сочи, че размерът му зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен
орган, което следва да е изградено на база събрания по делото доказателствен
материал установяващ характера на увреждането начина, по който то се е
отразило на духовното и психично състояние на увреденото лице и разбира се
икономическата обстановка в страната.
В случая от събраните по делото данни се установява, че с оглед
14
настъпилия ексцес /той както се спомена по- горе не подлежи на
преразглеждане/ и извършената във връзка с него медицинска интервенция
ищецът е претърпял нови болки и страдания. Те са свързани с това, че
получените усложнения са възпрепятствали възможността с тазобедрените
стави на пострадалия да бъдат извършвани дори пасивни движения и той да
бъде поставян в седнало положение и да изпъва краката си. Намалили са се
възможностите да бъде премествано тялото му в лежащо положение. Наред с
това самата операция е е довела до получаване на оперативни рани, нужда от
възстановяване на същите и т.н.. Те от своя страна са били и пречка в един
период от време да се променя начина на лежане на ищеца, което пък е
увеличила възможността и е довело до появата на нови декубитални рани от
залежаването само на една страна.
Всички тези увреждания за ПАС са по несъществени сравнение с тези,
които са обезщетени със споразумението и са свързани с пълната парализа на
долните крайници и частичната такава на горните, т.е. не те са основната
причина за обездвижването, вероятността от появата на декубитуси и т.н.
Поради това за ПАС справедливия размер на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди е 80 000 лв., който пък подлежи на намаляване
наполовина с оглед приетото по- горе съпричиняване. Така на ищеца се
дължи от ответника сумата от 40 000 лв.
Такъв е и изводът на ПОС, т.е. и в тази му част решението следва да
бъде потвърдено.
Горното от своя страна налага да се присъдят и направените от
въззиваемата страна разноски.
По повод на същите тя е представила няколко молби и няколко
договора за правна помощ, с които е договорено възнаграждение поотделно за
всеки от обективно сединените искове, за които спорът е пренесен пред ПАС.
Претендира се и възнаграждение във връзка със защита по подадена от самия
застраховател жалба /молби вх. № 5880 и 5881 от 07.12.2021 г./ Такава обаче,
както бе споменато по- горе не е предмет на разглеждане от ПАС и при
определяне на дължимите разноски не следва да се вземат предвид
направените плащания във връзка със същата..
От друга страна във връзка със спора предмет на разглеждане пред ПАС
досежно отхвърлената част от претенциите на ищеца за имуществени и
15
неимуществени вреди следва да се посочи, че съобразно Наредба № 4 за
минималните адв. възнаграждения такива се определят общо за делото, т.е. на
база общо претендираната сума за присъждане, а не поотделно за всеки един
обективно съединените искове по същото. Това сочи, че размерът на
дължимото възнаграждение следва да се определи на основание чл. 7, ал.1, т.
5 от Наредбата. То без ДДС е равно на 5387, 40, а с ДДС е 6464, 88 лв., като
последната сума следва да се присъди в полза на застрахователя.
Тук за яснота е нужно да се спомене, че избрания от въззиваемата
страна способ за договаряне на възнагражденията заобикаля правилата на чл.
7 от Наредбата и създава условия за прекомерност дори при договаряне на
минимални възнаграждения.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановено по т. дело № 740/2019 г. по описа на П.
окръжен съд решение, с което предявените от Л. П. А., ЕГН **********, ****
против ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** искове за осъждане на
дружеството да заплати на ищеца обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди търпени от А. вследствие на усложнение в
здравословното му състояние изразило се в тежък осифициращ миозит на
двата муск. илиопсоас, констатирано на 30.03.2017 г. наложило оперативна
интервенция на 18.04.2017 г. в УМБАЛ „С.М.“, което усложнение пък е във
връзка с първоначалното увреждане при пътно-транспортно произшествие
осъществило се на 26.05.2014 г. в **** причинени виновно и противоправно
от водача на лек автомобил „С.С.“, рег. № ** **** **, по отношение на който
е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗД
„Б.И.“ АД са отхвърлени, както следва:
1.искът за неимуществени вреди за разликата между претендираните
200 000 лв. и присъдените 40 000 лв. ,
2.искът за имуществени вреди изразяващи се в разходи, направени в
полза на УМБАЛ „С.М.“ за престой в самостоятелна стая по фактура и
фискален бон, издадени на 25.04.2017 г. за разликата между претендираните
840 лв. и присъдените 420 лв.,
16
3.искът за имуществени вреди изразяващи се в разходи, направени в
полза на УМБАЛ „С.М.“ за избор на екип по фактура и фискален бон,
издадени на 18.04.2017 г., за разликата между претендираните 900 лв. и
присъдените 450 лв.,
4.искът за заплащане на обезщетение за полаганите за ищеца грижи от
трети лица за периода от 18.04.2017 г. до 20.08.2019 г. за разликата между
претендираните 56 000 лв. и присъдените 28 000 лв., като е ОСТАВЕНО БЕЗ
УВАЖЕНИЕ и искането за присъждането на законна лихва върху
присъденото обезщетение от 28 000 лв., считано от 18.04.2017 г. до всяко
първо число на месеца следващ месеца, за който обезщетението се отнася,
5.искът за заплащане на обезщетение за бъдещи /след подаването на
исковата молба на 20.08.2019 г../ разходи за болногледачи и придружители за
периода от 21.08.2019 г. до 01.12.2020 г., за разликата между претендираните
по 2000 лв. на месец и присъдените по 1000 лв., като е ОСТАВЕНО БЕЗ
УВАЖЕНИЕ и искането за присъждане на законна лихва от 21.08.2020 г. до
01.12.2020 г.
ОСЪЖДА Л. П. А., ЕГН **********, **** да заплати на ЗД „Б.И.“ АД,
ЕИК *********, **** сумата от 6 464, 88 лв. адв. възнаграждение с ДДС за
производството пред ПАС.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17