№ 99
гр. Сливница, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Ивана Б. П.а
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20231890200038 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. П. П., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 000094/28.10.2022 г.,
издадено от Г.А.Т. – директор на Национално тол управление при Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по 179,
ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят е закупил винетка за лек
автомобил и неправилно е било издадено процесното НП.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Д., който оспорва жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
На 08.05.2022 г. в 09:45 ч. с устройство № 40671, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС)
лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Саксо“, с рег. № ***, с технически
допустима максимална маса над 1310 кг., по път I-8, км. 41+234 в община
Божурище, (включен в обхвата на платената пътна мрежа), като за него няма
заплатена винетна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата
(ЗП). Затова е бил генериран доказателствен запис доклад от електронната
1
система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението 000094/08.05.2022
г. с проложени към него статични изображения.
На 08.05.2022 г., в 09:45 часа на път I-4, км. 110+200 посоченото пътно
превозно средство (ППС) в лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Саксо“, с
рег. № ***, управлявано от жалбоподателя С. П. П.. При извършена провека
от служители в сектор „Контрол и правоприлагане“ при АПИ било
установено, че за посоченото превозно средство е генериран доказателствен
запис доклад от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.
Актосъставителят В. Г. Д. – на длъжност инспектор в сектор „Контрол и
правоприлагане“ при АПИ преценил, че е извършено административно
нарушение и затова, в присъствието на своя колега Р. Н. Г., съставил акт за
установяване на административно нарушение № 000094 от 08.05.2022 г., в
който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил
разпоредбите на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и подлежи на санкция по чл. 179, ал. 3
от ЗДвП. На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН срещу подпис, като
в същия жалбоподателят възразил, че има закупена винетка. Жалбоподателят
е бил уведомен и за възможността да бъде освободен от
административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок бъде
заплатена компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер 70 лева.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили от
жалбоподателя.
Компенсаторна такса не е била заплатена в посочения срок. Затова въз
основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е
издадено и атакуваното наказателно постановление № 000094/28.10.2022г. В
наказателното постановление административнонаказващият орган е
възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН
нарушение, като е посочил нарушените разпоредби.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетелите В. Г., както и от
приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на
административно нарушение № 000094 от 08.05.2022 г., заповед № РД-11-
167/08.02.2021 г., заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г., заповед № РД-11-
760/19.08.2022 г., заповед № РД-11-486/20.04.2021 г., разписка за електронна
винетка и касов бон,
Съдът извърши преценка на показанията на служителите на контролния
орган и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви,
като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги
кредитира. Свидетелите са очевидци на нарушението и пред съда излагат
възприетите от него и релевантни за нарушението факти относно датата,
мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката нарушение.
Показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства по
делото, в частност – със съставения АУАН, където са описани всички
релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и представените
от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът
основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.
2
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото. Същите са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали
според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (наказаният нарушител), в
срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ
на съдебен контрол) административно-наказателен акт, и затова се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна поради
следните съображения:
По процедурата:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Съдът извърши служебна проверка на съставения АУАН и на
издаденото НП с оглед на компетентността на лицата, които са ги съставили,
респ. издали. В разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН е посочено кои лица
могат да съставят АУАН. Това са длъжностните лица, посочени изрично в
съответните нормативни актове или определени от ръководителите на
ведомствата, организациите, областните управители и кметовете на
общините, на които е възложено приложението или контрола по
приложението на съответните нормативни актове. В конкретния случай,
видно от заповед № РД-11-486/20.04.2021 г., на актосъставителя изрично е
възложено правомощието да извършва контролни проверки на пътни
превозни средства и да съставя АУАН. Ето защо се установява неговата
компетентност за издаване на процесния АУАН.
В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат
правомощията да налагат административни наказания. Това са
ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и
кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните
нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните
3
лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и
прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл.
47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи
органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в
съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В
настоящия случай правомощието да налага административни наказания по
ЗДвП съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗП и да издава наказателни постановления
има председателят на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“, като законът му предоставя възможността да оправомощава
длъжностни лица с тези правомощия. Видно от представените по делото
заповед № РД-11-167/08.02.2021г., се установява, че издателят на НП е имал
съответната компетентност.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя,
свидетеля и нарушителя. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на НП.
Съдебният състав намира, че са спазени изискванията на ЗАНН относно
реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно императивните
разпоредби на чл.42 и чл.57, ал 1 от ЗАНН. В АУАН са посочени датата на
съставяне на акта, индивидуализиращите белези на актосъставителя,
свидетеля и нарушителя, датата, мястото и времето на извършване на
нарушението, фактическите обстоятелства и описание на нарушението, както
и нарушените разпоредби. В процесното НП се съдържат изискуемите
съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити: посочени са индивидуализиращите
данни на наказващия орган; номера на НП и датата на издаването му; номера
на АУАН и данни за актосъставителя; индивидуализиращите данни и адрес на
нарушителя; времето (дата, място и часа) на извършване на нарушението,
както и обстоятелствата, при които е извършено; законовият текст, който е
нарушен. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че е нарушен чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП. Ето защо съдът дължи преценка дали е нарушена посочената
разпоредба.
По съществото на нарушението:
Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е
ангажирана за това, че е управлявал лек автомобил, който попада в
категорията пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена
пътна такса. Наказващият орган квалифицирал тези факти, като нарушение на
чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ДВ, бр. 105/2018 г./ е предвиден нов начин на заплащане на такси
за преминаване по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства -
винетни такси и такси на база време и на база изминато разстояние. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
4
В чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата е предвидено, че за движение
на пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса
до или равна на 3,5 тона се дължи заплащането на винетна такса. В чл. 10а,
ал. 7 от Закона за пътищата е предвидено, че това са моторните превозни
средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз
на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири
колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с
повишена проходимост.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 3 от ЗП, винетната такса се
заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство след
деклариране на регистрационния му номер, категорията на пътното превозно
средство и периода на валидност и важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер правилно е бил деклариран от собственика или
ползвателя му.
В случая нарушението е установено с АУАН и санкционирано с НП
като както беше посочено, съдът не констатира съществени процесуални
нарушения по повод издаването на двата документа. В Закона за движение по
пътищата е предвиден специфичен способ за установяване на нарушения,
свързани с неплащане на дължимата винетна такса, като чл. 189е, ал. 1 от
ЗДвП предижда при нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, установено и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3, акт за установяване на
административно нарушение да се съставя от длъжностните лица на службите
за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл. 167а съобразно тяхната
компетентност. При установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди
съставяне на акт за установяване на административно нарушение,
контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати
таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата. Когато актът за установяване
на нарушението се съставя в отсъствие на нарушителя, възможността за
заплащане на тази такса се предоставя с връчването на акта. Съгласно чл.
189е, ал. 8 от ЗДвП контролните органи могат да извършват справки в
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка
със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и
данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол
данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.
Правилно е квалифицирано деянието и осъществения състав на
административно нарушение, тъй като АУАН и НП са издадени вследствие
на установено нарушение, което е заснето с контролно устройство № 40671,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, като в електронната система съгласно чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП е създаден доклад с приложени към него статистични изображения във
вид на снимков материал, които представляват доказателства за отразените в
тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
5
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
Представените по делото доклад за нарушение и снимки се явяват
годни доказателства в процеса. От същите се установяват мястото, времето,
превозното средство, с което е извършено нарушението, както и техническото
средство, с което е установено нарушението. Тези обстоятелства се
установяват и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Поради
това събраните по делото доказателства потвърждават описаното в НП и
извършеното от жалбоподателя нарушение, установено на 08.05.2022 година.
Правилно е посочено, че същия дължи и заплащането на таксата по чл. 10а,
ал. 2 от ЗП като в тази си част НП няма санкционен характер.
Съдът намира за неоснователни и наведените оплаквания за
недоказаност на извършването на нарушението. Съобразно чл. 167а, ал. 3 от
ЗДВП, електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
ЗП, създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в от
ЗДВП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите,
заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата. Такива
доклади и статични изображения са представени по делото, като съдът ги
приема за годно доказателство относно съдържащите се в тях обстоятелства,
свързани с предмета на доказване по делото. В хода на
административнонаказателното производство и на това пред настоящия съд,
жалбоподателят не е представил доказателства, оборващи закрепените в
приложените писмени доказателства обстоятелства.
Не е налице неяснота и относно това, заплатена ли е изискващата
такса, какъв е видът й, и дали е заплатен по-нисък размер от дължимия, като
съдът приема, че изцяло, не е била заплатена дължимата пътна такса
съобразно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закон за пътищата (ЗП) за констатираното
движение на превозното средство в описания пътен участък.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП е
ясно описано, като се изразява в неплащане на дължимата винетна такса за
преминаването в описания пътен участък. Действително жалбоподателят е
представил доказателство за заплатена винетна такса, но заплащането се е
случило след извършване на нарушението доколкото винетката е закупена на
08.05.2022 г. в 06:47 ч., а нарушението е заснето на 08.05.2022 г. в 6:36 часа на
път I-8, км. 41+234. Отделно от това е въведен и грешен регистрационен
номер – SWASP75, вместо правилния SWASP751. Жалбоподателят не се е
възползвал от предвидената в чл. 10а, ал. 3а и 3б от ЗП възможност при
констатиране на грешно посочване на цифра или буква от регистрационния
номер, тя да бъде коригирана. Следователно към момента на заснемането
6
жалбоподателят не е бил заплатил дължимата винетна такса, а е сторил това
впоследствие, което не го освобождава от отговорност.
По наказанието:
Съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се
определя в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП предвижда налагането на
административно наказание глоба от 300 лева водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата. При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В
случая правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя и е наложено предвиденото по вид административно
наказание. Неговият размер е правилно и законосъобразно определен
доколкото е в своя абсолютен размер.
Съдът счита, въпреки изрично възражение в тази насока, че в
настоящата хипотеза не е налице „маловажен случай“ на нарушение по
смисъла на чл. 11 и чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от НК. Извършеното
нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на
това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не
някакви вредни последици от извършеното нарушение. В случая
жалбоподателят е заплатил дължимата винетна такса след установяването на
нарушението и съставянето на АУАН. При това положение съдът счита, че
извършеното нарушение не представлява „маловажен случай“ по смисъла на
чл. 28 ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 НК, доколкото не се характеризира с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. В такива случай законодателят е предвидил
възможността жалбоподателят да заплати компенсаторна такса в размер на 70
лева по чл. 10, ал. 2 от ЗП и да се освободи от отговорност. С оглед на това
правилно административнонаказващият орган не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК когато съдът отхвърли
оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски,
освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ. Наказващият орган е бил представляван от юрисконсулт на
когото съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева. Ето защо с оглед
изхода на делото му се дължи заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 000094/28.10.2022
г., издадено от Г.А.Т. – директор на Национално тол управление при Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя С. П. П., ЕГН
**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева за нарушение по 139, ал. 6 от ЗДвП
ОСЪЖДА С. П. П., ЕГН **********, да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“, съдебни разноски по делото в размер на 100 лева.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
8