О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е №
Гр.
София, 13.05.2020 г.
Апелативният
специализиран наказателен съд, в закрито съдебно заседание на тринадесети май
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
Н.Д.
като разгледа докладваното от
съдията Илиева внчд № 226/20 г. по описа на АСНС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
въззивно, по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4, вр. ал. 2 НПК.
Образувано е по
частна жалба на адв. Е.В., като защитник на подс. Я.В.Я., срещу протоколно
определение от 28.04.2020 г. по нохд № 1256/20 г. СНС /неправилно посочен в
жалбата с абревиатура ВОС/. С посочения по-горе съдебен акт са оставени без
уважение, като неоснователни, молбите на защитниците на подсъдимите Д.И.С., Я.В.Я.,
И.П.Й. за изменение на изпълняваната по отношение на всеки един от подсъдимите
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в друга, по-лека такава. Обосновава
оплакване на незаконосъобразност на съдебния акт с оглед неясния срок за
насрочване на делото, новонастъпило обстоятелство, което СНС не е отчел. Моли
за определяне на мярка за неотклонение „Домашен арест“ като поддържа всички
съображения, изложени в депозираното искане пред СНС.
В срока по чл. 270,
ал. 4, вр. чл. 342, ал. 1 НПК, определението е обжалвано от адв. Н.Р., като
защитник на подс. И.П.Й. с оплакване за незаконосъобразност. Съдът не е отчел
оказаното пълно съдействие на разследващите органи от подс. Й., който се е
явявал пред органите на ДП, включително и при провеждане на негов разпит пред
съдия. Подчертава, че независимо от четирите на брой осъждания, те са инцидентни
и спорадични прояви в живота му и в период от 8 години няма противообществени
прояви. Позовава се на недобро здравословно състояние на подс. Й., случаи на
повишено кръвно налягане, както и риск от заразяване от коронавирус в ареста.
Преценява, че мярката за неотклонение „Задържане под стража“ е изпълнила целите
си и продължаването й би се превърнало в средство за процесуално наказание и
предопределяне на изхода от бъдещия наказателен процес. Моли за отмяна на
обжалваното определение и уважаване на искането за определяне на по-лека мярка
за неотклонене.
Жалба срещу
първоинстанционния съдебен акт е подал и адв. В.Р., като защитник на подс. Д.И.С..
Като поддържа изцяло доводите, представени пред СНС, моли за уважаване на направеното
искане за изменение на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в
„Домашен арест“.
В срока по чл. 342,
ал. 2 НПК възражение срещу частните жалби не е депозирано от СП.
АСНС, като се
запозна с наведените в частните жалби доводи, обсъди доказателствата по делото
и провери служебно и изцяло правилността на атакуваното определение, намира
частните жалбиа за неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без
уважение. Съображенията за това са следните:
Настоящият съдебен
състав преценява, както правилно е заключила и предходната съдебна инстанция, че
не е налице промяна в
съществуващите обстоятелства, която да обуславя изменяване, съобразно
разпоредбата на чл. 270, ал. 2 НПК, на изпълняваната по отношение на всеки един
от подсъдимите-жалбоподатели Д.И.С., И.П.Й., Я.В.Я. мярка за неотклонение „Задържане под стража“
в друга, по-лека такава.
Видно от
доказателствата по делото подсъдимият Д.И.С. е предаден на
съд с обвинение за извършени две тежки умишлени престъпления от общ характер,
по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 1 НК наказуемо с лишаване от свобода
от пет до петнадесет годни и по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 28, ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от
една до осем години.
Подсъдимите И.П.Й. и Я.В.Я. са предадени на съд с обвинения за извършени
престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК /наказуемо с лишаване
от свобода от три до десет години/ и по чл. 210, ал. 1, т. 1, вр. чл. 209, ал.
1, вр. чл. 20, ал. 4 НК, а само за подс. Й. – и във вр. чл. 26, ал. 1 НК.
Въззивният съд намира,
че от събраните на досъдебната фаза доказателства продължава да е налично, с
нужната за този стадий на наказателното производство висока степен на
убедителност, обосновано предположение относно авторството на подсъдимите-жалбоподатели
Д.И.С., И.П.Й., Я.В.Я. в твърдяните престъпления, за извършването на които е ангажирана
наказателната им отговорност. Правилно първостепенната съдебна инстанция е
съблюдавала стриктно презумпцията за невиновност и не се е ангажирала с
оценката на кръга обстоятелства, очертани в чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, произнасяне
досежно които дължи в последващ процесуален стадий - при решаване на делото по
съществото.
На следващо място,
АСНС се съгласява с извода на първостепенната съдебна инстанция, че е налице
прогласената в разпоредбата на чл. 63 НПК опасност от извършване на
престъпление, като предпоставка за продължаване действието на мярка,
ограничаваща свободата на придвижване, по отношение на всяко едно от
подсъдимите лица. Според въззивния съд коментираният риск не е хипотетичен, а
реален, като изводим от инкорпорираните доказателства – бюлетините за съдимост
на подсъдимите, удостоверяващи предходните им осъждания, включително и на
лишаване от свобода, за престъпления от общ характер и то от вида на
претендираната за осъществена от тях вторична престъпна деятелност /за подс. С.
при изключване на осъждането по нохд № 1943/2017 г. РС, Пловдив, обусловило квалифициращия
признак „Повторност“/.
При преценка
законосъобразността на изпълняваната мярка за неотклонение АСНС извършил
проверка на разумността на срока на наказателното производство. Констатира, че
от 30.08.2019 г. - фактическото задържане на подсъдимите-жалбоподатели Д.И.С., И.П.Й., Я.В.Я. - до датата
на постановяване на настоящото определение е изтекъл срок от 8 месеца и 15 дни, през който
срок се е развило и приключило цялото досъдебно производство и на 22.04.2020 г.
делото е преминало в съдебната си фаза, в стадия на „Подготвителни действия за
разглеждане на делото в съдебно заседание“.
Въззивната съдебна
инстанция намира, че комплекса от обективни обстоятелства - високата фактическа
и правна сложност на наказателното производство предвид броя на предадените на
съд 8 лица, периода от време на осъществяваната престъпна деятелност /от месец
януари 2018 г. до 30.08.2019 г./, доказателствения обем от 25 броя експертни
заключения и значителен брой свидетели, не са обусловили неразумна
продължителност на наказателното производство, както на досъдебната, така и на
съдебната фаза на процеса, която да съставлява самостойно основание за
облекчаване на търпяната процесуална принуда.
От приобщените по
инициатива на съда медицински справки на подсъдимите не се установва наличие на
остро протичащи начеващи заболявания, които да индицират несъвместимост с
условията на ограничена свобода на придвижване. Не са наведени медицински
констатации за поставяне на подсъдимите в контакт с инфекциозни болни, както и
поставянето им под карантина в условията на обявено извънредно положение
предвид пандемията от Ковид 19. Ето защо, защитните оплаквания за
несъобразяване на обема на процесуална принуда с конкретното здравословно състояние
на подсъдимите, като неоснователно, въззивният съд остави без уважение.
Не е налице пречка за
нормалния ход на съдебното производство предвид обявено извънредно положение на
територията на страната, временното действие на което изтича на 13.05.2010 г. и
ограничаване разглеждането на наказателни общ характер дела, в каквато насока е
доводът на адв. В., като защитник на подс. Я.В.Я..
Упражняването от
подс. Й. на признатото му и гарантирано от закона процесуално право да дава обяснения
по обвинението в хода на ДП, включително и пред съдия, субективното му
намерение за възстановяване на причинените щети, не се преценяват като
нововъзникнали обстоятелства по смисъла на чл. 270, ал. 2 НПК, неоправдано
пренебрегнати от СНС при формиране на извод за налична промяна на
обстоятелствата, в какъвто смисъл доводът на адв. Р., като защитник на подс. Й.,
за превръщане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ в средство за
процесуално наказание и предопределяне на изхода от бъдещия наказателен процес,
не се споделя. Това е така, защото мерките за неотклонение имат за цел
обезпечаване нормалното развитие на наказателното производство в неговата
цялост, до привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда, а не единствено
в неговата досъдебна фаза.
Предвид всичко
изложено до тук АСНС намира, че по отношение на подсъдимите-жалбоподатели Д.И.С., И.П.Й., Я.В.Я. пропорционална
на преследваните легитимни цели, разписани в разпоредбата на чл. 57 от НПК,
мярка за неотклонение се явява оспорената такава „Задържане под стража“.
Ръководен от гореизложеното
и на основание чл. 345, ал. 1 НПК,
Апелативният специализиран наказателен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 28.04.2020 г. по нохд № 1256/20 г. СНС, с което са
оставени без уважение исканията на защитата за изменение в по-лека на мярката
за неотклонение „Задържане под стража“ на подсъдимите Д.И.С., И.П.Й., Я.В.Я. .
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: