№ 1495
гр. Варна, 06.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело №
20223100900119 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба предявена от “Томас Милър Спешълти
Андърайтинг Ейджънси Лимитид”, с дружествен регистрационен №02519540, със седалище
и адрес на управление: ул.”Фенчърч” №90, Лондон ЕСЗМ 4ST, Великобритания, действащо
чрез адв.Ж. Я., със съдебен адрес: ***, против Д. Й. Й., с ЕГН**********, с адрес: ***, със
съдебен адрес: ***, чрез адв.Д. Д., с която е предявен иск правно основание чл.55, пр.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19950
щ.д., представляваща получено без основание застрахователно обезщетение по смисъла на
Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се деловодни разноски.
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и
чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на
ответника.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който се поддържа становище за недопустимост и неоснователност на
претенцията.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се
оспорват релевираните с отговора възражения на ответника за неоснователност на
претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК е депозиран допълнителен отговор, с който се оспорват
доводите изложени в ДИМ.
По допустимостта на предявения иск:
Съдът намира, че предявения иск е процесуално допустим, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з. В тази връзка съдът намира
1
оплакванията на ответника за недопустимост на претенцията за неоснователни, доколкото
процесуалната легитимация на ищеца, се определят от фактическите му твърдения, че е
носител на спорното вземане, като такива са налице, а въпроса за материалноправната
легитимация на страните, касае основателността на иска, а не допустимостта му.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК
съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по
търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати до събиране по делото.
Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно счетоводна експертиза, тъй като
отговорите на формулираните от страната въпроси ще послужат за изясняване на спора от
фактическа страна.
Искането на ответника за събиране на гласни доказателства посредством разпит на
свидетел за установяване на фактическата установка на борда на кораба, през процесния
период от време, следва да се уважи, с оглед факта, че показанията на свидетелят ще
установяват относими за спора обстоятелства.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да ангажира доказателства по реда
на чл.190 от ГПК и за задължаване на трети лица да представят доказателства по реда на
чл.192 от ГПК, следва да се остави без уважение, като процесуално недопустимо. В първата
си част искането налага създаване на документи от насрещната страна, а не представяне на
вече съществуващи такива, поради което не може да се ползва процесуалният ред по чл.190
от ГПК. Относно искането за ангажиране на документи насочено към трети за спора лица,
ищецът не е представил предвидените в чл.192 от ГПК молби за връчване на третите лица.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация
или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще
съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди
взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от
ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание
чл.374, ал.2 от ГПК:
2
Постъпила е искова молба от “Томас Милър Спешълти Андърайтинг Ейджънси
Лимитид”, против Д. Й. Й., с която е предявен иск правно основание чл.55, пр.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19950 щ.д.,
представляваща получено без основание застрахователно обезщетение по смисъла на
Стандарт А.2.5.2 от Морската трудова конвенция, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се деловодни разноски. Сочи се банкова сметка, по която
евентуално да се погаси задължението, с IBAN: BG24DEM192401000048107, в Търговска
банка “Д Комерс“ АД-Клон Варна.
В исковата молба се твърди, че по силата на Застрахователен сертификат от
11.04.2019г., ищеца е застраховал ответника, като член на екипажа на моторен кораб
“Семела“ /“Semela“/, с IMO №9226695, плаващ под флага на Коморските острови, за
застрахователен случай-“изоставяне на моряк“ по смисъла на Правило 2.5.2 и Стандарт А
2.5.2 от Морската трудова конвенция и Директива ЕС 2018/131. Твърди се, че въпросната
застраховка е вид “Гражданска отговорност“, като застрахователното обезщетение, е в
размер на равностойността на последните 4 работни заплати на моряка и се дължи при
“изоставяне но моряк“, съгласно визираното в Морската трудова конвенция. Сочи се, че по
смисъла на този Стандарт, морякът се счита за изоставен в нарушение на изискванията на
Конвенцията и на условията на моряшкият трудов договор, когато корабособственикът не
покрие разходите по репатрирането на моряка, или го изостави без необходимата поддръжка
и подкрепа, или прекрати едностранно договореностите с него, включително като не
изплати договорените заплати за период от най-малко два месеца. Твърди се, че с Петиция
от 10.03.2020г. на капитана на кораба Божидар Вълканов, адресирана до Международния
моряшки синдикат и българското му представителство, същият е обявил настъпване на
втората хипотеза от Стандарт 2.5.2 от МТК, а именно липса на поддръжка и подкрепа от
страна на корабособственика, и пълна липса на комуникация с него, по отношение на
всички членове на екипажа, включително и ответника. Сочи се, че в резултат от
декларираното “изоставяне“, ищецът е приел, че е настъпило застрахователно събитие,
обективирано в Застрахователния сертификат и е заплатил на ответника сумата от 19950
щ.долара, както и разходи за репатрирането на моряка от кораба до постоянното му
местожителство, в размер на още 150 щ.долара. Поддържа се, че с цел гарантиране на
регресните права на ищеца, срещу корабособственика, ответникът е подписал Разписка-
Споразумение за суброгация от 30.04.2020г., с която е декларирал, че прехвърля в полза на
застрахователя всички права по заведеното, срещу корабособственика, гражданско дело
№4534/2020г. по описа на РС Варна, в това число и правата по допуснатото обезпечение на
иска, чрез арест на кораба. Поддържа се още, че със въпросното споразумение ответникът се
е съгласил, че ако декларацията на капитана на кораба се окаже невярна и след
репатрирането му от кораба, се окаже, че корабът всъщност не е изоставен и ответникът е
получил някакви дължими суми от корабособственика, то той ще възстанови тези суми на
застрахователя. Сочи се, че след като е усвоил изплатената му сума за репатриране,
ответникът е декларирал, че слиза от кораба. Твърди се, че в края на м.декември 2020г., без
3
да уведоми ответника и въпреки, че вече е цедирал материалните и процесуалните си права
по горецитираното гр.дело в полза на застрахователя с цел удовлетворяване на регресната
му претенция, ответникът е оттеглил иска си срещу корабособственика. Твърди се, че след
самоволното оттегляне на иска, ответникът е дал и съгласие за вдигане на ареста на кораба,
допуснат като обезпечение на този иск, като след вдигането на ареста, корабът е продаден от
корабособственика. Поддържа се, че с тези си действия, ответникът на практика е прекратил
едностранно суброгацията /цесията/ и Споразумението от 30.04.2020г., с което е лишил
ищеца от всякакви регресни права, спрямо корабособственика. Твърди се, че при поискано
обяснение за действията на ответника, от негово име ищеца получил Отворено писмо от
28.01.2021г. с автор капитана на кораба Божидар Вълканов, в което се сочи и признава, че
ответникът, заедно с капитана и механикът Иван Лазаров Лазаров, всъщност изобщо не са
били изоставени от корабособственика. С писмото се признава още, че въпреки
декларираното репатриране от кораба с парите на ищеца, всъщност моряците никога не са
слизали от този кораб, а са останали на борда му по силата на допълнителен договор или
уговорка с корабособственика, както и че са получили повторно от корабособственика
цената на иска, привидно под формата на възнаграждение от корабособственика за следващ
период, въпреки че по-рано са заявили, че ги е изоставил. Поддържа се, че въпросното
Отворено писмо, представлява извънсъдебно признание на обстоятелството, че
застрахователното събитие не се е осъществило, а декларираното от капитана на кораба
“изоставяне на моряците“ от корабособственика по смисъла на Морската трудова
конвенция, всъщност изобщо не е настъпило. Твърди се, че към 30.04.2020г., когато
ответникът е декларирал, че получава пари и се репатрира за сметка на ищеца, първия вече е
имал договореност с корабособственика да остане на кораба. Поддържа се, че след като е
имал такова споразумение, още преди да получи обезщетението и привидно да се
репатрирал, твърдението на ответника за “изоставяне“ от страна на корабособственика,
направено чрез капитана, се явява невярно към 30.04.2020г. Поддържа се още, че при липса
на “изоставяне на моряка“, декларираното от капитана застрахователно събитие “изоставяне
от страна на корабособственика“ изобщо не е настъпило, а изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 19950 щ.долара е недължимо платено на
ответника и подлежи на връщане.
С депозирания в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор от ответникът, се
поддържа становище за неоснователност на претенциите. Сочи се, че процесната сумата
от 19950 щ.д. е платена от “Фиделитас“ ЕООД, а не от ищеца, като качеството на платеца е
неясно. Признава се, че ответникът е бил член от екипажа на моторен кораб “Семела“, с
длъжност “Втори механик“, като е сключил трудов договор с “Булком“ ООД на 27.05.2019г.
за срок от 4 месеца плюс/минус/ 1 месец и месечното възнаграждение от 5000 щ.д. Сочи се,
че ответникът е постъпил на работа-качил се е на кораба на 04.06.2019г., като срока на
трудовия му договор е започнал да тече от тази дата и се прекратява, когато моряка слезе от
кораба за репатриране в България, което се отразява с печат на кораба и подпис на капитана
в моряшката книжка. Поддържа се, че ответникът не е получил дължимото трудово
4
възнаграждение за месеците ноември и декември на 2019г., и януари, февруари, март и
април на 2020г., чиито общ размер възлиза на 30000 щ.д. Поддържа се още, че освен
въпросната сума, към него момент на ответника, са били дължими суми за неизплатен
договорен бонус за минало време в общ размер от 6178.90 щ.д. и законна лихва от 21.40 щ.д.
Твърди се, че общо задължения на корабособственика, са възлизали на 36487.66 щ.д., от
които 36187.30 щ.д. за трудово възнаграждение и 308.76 щ.д. за лихви. Развити са подробни
съображения относно нормативната база, уреждаща процесните правоотношения, в
частност за приложимостта на Стандарт А2.5.2, б.“b“ и б.“с“ от МТК, както и за наличието
на предпоставките за покриване на отговорността на корабособственика от страна на ищеца,
в качеството му на застраховател по риска “изоставяне на моряк“. По конкретно се твърди,
че капитана на кораба “Семела“ е уведомил “Булком“ ООД, с което дружество
моряка/ответника, е сключил трудов договор, че са налице неизплатени трудови
възнаграждения. Първият изпратен имейл от капитана на кораба, е на 31.01.2020г. в 12.26 ч.
и с него се прави запитване относно заплатите, като в 12.30 ч. е постъпил отговор “Булком“
ООД с обещание за плащане. В последствие на 02.02.2020г., на 17.02.2020г. и на
27.02.2020г. отново е проведена кореспонденция между капитана и “Булком“ ООД, след
което дружеството преустановява контакт с екипажа на кораба. С оглед изложеното се сочи,
че на основание Директива ЕС 2018/131 Стандарт А2.5.2, ал.7, капитана на кораба е
изготвил Удостоверение, с което на 06.02.2020г. е уведомил корабособственика. Сочи се, че
на основание чл.363, ал.2 т.12 от КТК, във връзка с Морската трудова конвенция, Стандарт
А2.5.2, б.“с“ и Правило 2.2.1, капитана е уведомил за случая Агенция “Морска
администрация“-Варна, като след извършена Проверка №8/06.02.20г., със своя Заповед №В-
319/21.02.20г., Директорът на пристанището при ИА “Морска администрация“ Варна, е
задържал м/к“Семела“, поради неизплатените повече от две /четири/ заплати. Сочи се още,
че на 04.03.2020г. капитана на кораба е уведомил/декларирал пред ответникът, че екипажа
търси правата си на основание Морската трудова конвенция /МТК/ да бъде репатриран и да
му бъдат изплатени 4 заплати, считано от 01.11.2019г. до момента на подаване на
декларацията. Сочи се, че на същия ден е постъпил отговор от представител на
застрахователя, с който се потвърждава молбата /жалбата/ на екипажа за репатриране
съгласно МТК. Наред с това, тъй като корабособственика “Лидо Маритайм Лимитед“ не е
изплатил дължимите заплати, ответникът е инициирал пред Окръжен съд Варна,
производство за приложение на Конвенцията за арест на кораби. Сочи се, че с Определение
№1022 от 15.04.2020г. по ч.т.д.№528/2020г. по описа на ОС Варна, е допуснато обезпечение
в полза на ответника за заплащане на сумата от 26266.67 щ.д., представляваща сбор от
неизплатени трудови възнаграждения за периода м.ноември 2019г.-м.март 2020г., като м/к
“Семела“, е задържан, чрез обезпечителна заповед. Сочи се, че на 14.05.2020г. въз основа на
искова молба с вх.№26896, е образувано гр.д.№4534/2020г. на РС Варна, с предмет
неизплатени заплати до момента на подаване на ИМ, в общ размер от 36487 щ.д. Сочи се, че
иска е предявен в условията на пасивна солидарност между ответниците-корабособственика
“Лидо Маритайм Лимитед“ и работодателя “Булком“ ООД. Твърди се, че на 05.05.2020г. по
сметка на ответникът, е постъпила сумата от 19875 щатски долара, с основание за
5
плащането-обезщетение за неизплатени 4 заплати-01.11.2019г. до 29.02.2020г., като превода
е извършен от “Фиделитас“ ЕООД, а не от застрахователят-ищец в настоящото
производство. Оспорват се твърденията на ищеца, че ответникът не е слязъл от кораба по
силата на друг договор или уговорка с корабособственика, респективно че липсва
основанието “изоставяне на моряка“. Поддържа се, че уведомлението до застрахователя,
чрез декларацията на капитана, е относно неизплатените заплати, което попада в хипотезата
на МТК Стандарт А2.5.2, б.“c“-когато работодателя прекрати едностранно договореностите
с моряка и не му изплати договорените заплати за период най-малко 2 месеца. Поддържа се,
че тъй като след 27.02.2020г. не е имало никаква комуникация с работодателя “Булком“
ООД, се е осъществила и хипотезата по б.“b“ от Стандарт А2.5.2 на МТК-изоставяне на
моряка без необходимата поддръжка и подкрепа. Във връзка с горното се сочи, че в
продължение на над четири месеца корабособственика не е плащал трудовото
възнаграждение, както на ищеца, така и на останалия екипаж-общо 12 души, който факт
покрива изискването на Морска трудова конвенция Стандарт А2.5.2, Финансово
обезпечаване т.2, б.“b“ и б.“с“. Сочи се, че в съответствие с Директива ЕС 2018/131 и МТК,
Стандарт А2.5.2, ал.7, корабособственика е уведомен, също така са уведомени
застрахователя, ITF /Межд.морски синдикат/, ИА ”Морска администрация” и държавата на
флага на кораба-Морони, Съюз на Коморските острови. Твърди се, че първоначално кораба е
задържан от пристанищните власти, а в последствие е арестуван съгласно Конвенцията за
арест по силата на акт на ОС Варна. Сочи се, че по време на развитието на процесните
отношения, от 13.03.2020г. в Република България, е била обявена пълна забрана за
напускане на всички населени места, във връзка с пандемията от “Ковид 19“. Сочи се, че в
тази връзка на 25.03.20г. е взето Решение на извънредно заседание на кризисния щаб към
Областна администрация Варна, като с Писмо вх.№ В-203/24.03.2020г./28 относно членовете
на екипажи на кораби, посещаващи български пристанища, същите са уведомени, че нямат
право да напускат територията на пристанището за периода на пребиваване в пристанището.
Наред с горното се твърди, че съгласно Разпореждане №1 от 10.09.2018г. на Агенция
“Морска администрация“-изисквания за осигуряване на безопасността на корабоплаването в
района на отговорност на Дирекция “Морска администрация-варна“ и тъй като
корабособственика, не е извел кораба от експлоатация, защото не е подал заявление по чл.92
и чл.92.1 от Разпореждане №1, по отношения на кораба е приложим “Minimum safe manning
dokument“ /Документ за надлежно комплектуване на кораба с екипаж/, издаден съгласно
разпоредбите на т.V, правило 14 на Международната конвенция за безопасност на човешкия
живот на море от 1974г., от Морска администрация на Коморски съюз, в Морони на
09.05.2016г., валидно до 26.10.2020г., респективно екипажа на кораба трябва да е от
минимум 9 души, а 12 души от екипажа души нямат право да слизат от кораба. Твърди се, че
в резултат от водената кореспонденцията между капитана и представител на “Фиделитас“
ЕООД, на 30.04.20г. 9 моряци /украинци/ членове на екипажа, са слезли от кораба и
успешно са репатрирани. Твърди се, че по изключение Директора на пристанището, се е
съгласил 9-те украински моряци да слязат, като изрично е разпоредил на борда да останат
капитана, с втория механик и електротехника. Сочи се, че на 05.05.2020г. е входирано
6
искане от “Deta Maritime” ltd-фирмата за корабно агентиране на м/к “Семела“, до ИА
“Морска администрация“, за извършване смяна на екипажа от 3-ма души, а имено на
капитана, електротехника и втория механик, като с резолюция на Директора на
пристанището к-н Е., не е разрешено слизане на членове на екипажа, защото не е
процедирано съгласно нормативните изисквания. Ето защо се поддържа, че не е било
възможно ответника да слезе от кораба, поради опасност за корабоплаването и околната
среда, съответно моряка е бил длъжен да остане и да изпълнява задълженията си. Твърди се,
че видно от печата в моряшката книжка на ответника, той е слязъл от кораба на
24.05.2020г., като до тогава той е изпълнявал задълженията си, за което му се дължи
съответното трудово възнаграждение. В заключение се твърди, че капитана на кораба, е
уведомил застрахователя, че корабособственика не е подавал заявление за студено поставяне
на кораба, поради което плавателният съд се счита в експлоатация и съгласно МСМ
/управление на морската безопасност/ той се нуждае от 9 души сертифициран екипаж.
Твърди се още, че капитана, е докладвал за издадената Заповед за арест на кораба №Б-3-
71/19.05.2020г. на Капитана на пристанище Варна, поради неизплатена в полза на ТЕРЕМ
сума в размер на 211943 евро. На следващо място се сочи, че в хода на гр.д.№4534/20г. на
РС Варна, с предмет неизплатени заплати, с три допълнителни молби от 10.06.2020г.,
22.06.2020г. и 31.07.2020г., са били коригирани претендираните сумите, тъй като в момента
на подавана на ИМ на 14.05.2020г. моряка все още бил на кораба и не се знаело кога ще
може да слезе и да се прекрати трудовият му договор. Поддържа се, че предвид момента на
слизане от кораба на 24.05.2020г., на моряка се полага за изплащане на още три заплати за
месеците март, април и част от май, в общ размер на 14628.34 щ.д., както и направените
деловодни разноски по делата в Окръжен съд в размер на 918лв. и Районен съд в размер на
1408лв., или общо 2326лв., които преизчислени по тогавашния курс на долара възлизат на
1299 щ.д. Ето защо се поддържа, че общо дължимата сума в полза на ответника, включая и
старите неизплатени задължения от 6200.30 щ.д., възлиза на 22127.64 щ.д., какъвто размер
сума е преведена от пълномощника на ответника по това делото, по сметка на Д. Й. Й..
Поддържа се, че процесната сума от 19950 щ.д., съответства на посоченото в таблицата към
уведомлението на кап.Вълканов до застрахователя от 04.03.2020г. и тя няма нищо общо със
сумата от 22127 щ.д., която съставлява горепосоченият сбор от трудово възнаграждение,
деловодни разноски и бонус за минало време, и която сума е преведена от работодателя
“Булком“ ООД, а не от корабособственика “Лидо Маритайм“. Поддържа се още, че не е
налице препокриващо се плащане за едно и също време на четири заплати от работодателя
“Булком“ ООД и от застрахователя. На последно място се оспорват доводите на ищеца за
извършени действия от страна на ответника, с които първия е лишен от регресни права, във
връзка с подписано споразумение на 30.04.2020г., като са развити подробни съображения за
тяхната неоснователност и за приложимата нормативна уредба.
С подадената от ищецът допълнителна искова молба, се оспорват възраженията и
доводите на ответника изложени в отговора му. По конкретно се сочи, че на 05.05.2020г.,
ответника е получил от работодателя си, за който по-рано е твърдял, че го е изоставил,
сумата от общо 19875 щ.долара-трудово възнаграждение. Сочи се, че преди и след
7
получаване на застрахователното обезщетение, ответника е работил непрекъснато по трудов
договор поне до края на м.май 2020г, със същия този работодател, за който е твърдял, че го е
изоставил. Относно оспорването на ответникът твърди, че ищеца не разполага с активна
процесуално и материално правна легитимация, тъй като плащането на процесните 19875
щ.д., е извършено от “Фиделитас“ ЕООД, се поддържа, че въпросното дружество има
качеството на застрахователен агент на ищеца в България, вписан в интернет страницата му,
съгласно изискванията на европейското законодателство. Оспорват се доводите на
ответника, че плащането на застрахователно обезщетение, е валидно, тъй като към момента
на обявяването от капитана на т.н. “Изоставяне“, на моряка не са били платени 2 поредни
работни заплати, с което се е сбъднала хипотезата на Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“с“ от МТК,
според която морякът се счита за изоставен в нарушение на изискванията на тази Конвенция
или на условията на моряшкия трудов договор, когато корабособственикът прекрати
едностранно договореностите с моряка, включително като не му изплати договорените
заплати за период най-малко два месеца. Твърди се, че ответника тълкува неправилно
въпросната норма, като се поддържа, че едно от условията за наличието на “изоставяне“ е
едностранното прекратяване на трудовия договор от работодателя, а неплащането на две
поредни заплати, според конвенцията, се счита за една от вероятните хипотезите на такова
едностранно прекратяване, но само ако морякът бъде репатриран. Твърди се, че в
Конвенцията няма норма, според която самото неплащане на 2 поредни заплати да се счита
за изоставяне. Твърди се, че ако такова условие съществуваше, то неплащането на 2 поредни
заплати, е щяло да бъде изнесено като отделна подточка в Стандарт А.5.2.2, т.2 от МТК.
Поддържа се, че неплащането може да се тълкува евентуално като прекратяване на трудовия
договор от работодателя, но само ако морякът се е репатрирал от кораба и не е продължил
да работи на борда. В заключение се поддържа, че фактическият състав на подточка “с“ от
Стандарта включва само и единствено прекратяване на трудовия договор, било то изрично,
или чрез неплащане на две заплати. В подкрепа на изложеното се сочи, че именно поради
това, застрахователят, освен обезщетението от 4 заплати, е длъжен да осигури репатриране
на моряка от кораба и да плати за това репатриране, тъй като договорът му е вече прекратен
в хипотезата на Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“с“ от МТК. Сочи се, че при подписване на
Споразумението от 30.04.2020г., ищецът е бил заблуден от невярното съдържание на
декларация на капитана за наличието на изоставяне, и поради това е изпълнил задължението
за плащане на разходите по репатриране на ответника. Сочи се, че от своя страна ответника
е изпаднал в неизпълнение на насрещното си задължение да се репатрира, напротив
понастоящем дори признава, че не се е репатрирал, а останал е на работа при работодателя,
за който по-рано твърди, че го е изоставил. В този смисъл се поддържа, че в случая не е
налице прекратяване трудовото правоотношение по смисъла на Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“с“
от Морската трудова конвенция. Поддържа се още, че по аргумент за противното Стандарт
А.5.2.2, т.2, б.“с“ от МТК, следва да се тълкува в смисъл, че ако морякът е продължил да
работи при работодателя си, който не е прекратил трудовия му договор, то очевидно не е
налице хипотезата на изоставяне по смисъла на Стандарта, съответно, че платените 19875
щ.д., се явяват недължимо платени. По отношение на направеното за първи път в отговора
8
на исковата молба позоваване на ответникът на Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“b” от MTK, а
именно липса на необходимата поддръжка и подкрепа от корабособственика, се поддържа,
че тази хипотеза също не е налице. Поддържа се, че корабният агент “Дета Мартийм“ ЕООД
е осигурявал на кораба нужните на екипажа консумативи, провизии, храни и напитки, като
от “Терем-КРЗ Флотски арсенал“ ЕООД е подавал постоянно необходимата за
функционирането на кораба ел.енергия.
С отговора на допълнителната искова молба, се оспорва интерпретацията на ищецът
на хипотезата на Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“с“ от МТК, като са развити подробни съображения
за смисъла и развитието на нормативната база, уреждаща процесните правоотношения,
съответно че са налице предпоставките за приложение на горецитираната правна норма.
Поддържа се, че трудовият договор на ответникът от 27.05.2019г., е бил прекратен към
момента на сезиране на застрахователя, поради пълно неизпълнение на задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, но моряка не е могъл да слезе от кораба по
обективни причини до 24.05.2021г., с оглед на което искът му предмет на гр.д.№4534/2020г.
на РС Варна обхваща периода 01.03.2020г.-24.05.2020г. Оспорва се направеното от ищеца
тълкуване на Стандарт А.5.2.2, т.2, б.“с“ от МТК, в смисъл, че е разпоредбата визира
прекратяване на трудовия договор, като се поддържа, че действителният смисъл на нормата,
е да се прекратят едностранно договореностите визирани в трудовия договор на моряка.
Поддържа се, че освен прекратяването на договорености, разпоредбата включва
кумулативно и неизплащането на заплати за период най-малко два месеца. Сочи се, че
съгласно измененията от 2014г. на т.9 от МТК, при преценката дали моряка, следва да се
счита за изоставен, под внимание се вземат разпоредбите на Правила 2.2 и 2.5, определящи
минималните критерии за предоставената от системата за финансово обезпечаване помощ. В
тази връзка се поддържа, че при дефиниране на хипотезата на “изоставянето“, нормотвореца
е имал предвид не прекратяване на трудовия договор с моряка, а неизпълнение на
договореностите в трудовия договор, в които има не само клаузи за заплати, но и множество
други, касаещи социалният и професионален статус на моряка. Поддържа се, че в МТК и
Измененията от 2014г. няма изискване, според което морякът следва да се е репатрирал от
кораба, за е дължимо обезщетението. На следващо място се твърди, че според раздел IV, т.3
от Трудов договор от 27.05.2019г., сключен между ответника и “Булком“ ООД, същият се
прекратява ако кораба бъде арестуван за срок над 60 дни, а случая м/к “Семела“ е бил
арестуван от близо 1 година, към момента на подаване иска за неизплатено трудово
възнаграждение, съответно договора може да счита за прекратен. Оспорват се доводите на
ищеца, че в размера на изплатеното обезщетение, освен 4 заплати е включена и сумата за
репатриране на моряка, като се поддържа, че няма как да е изплатена сума за репатриране,
тъй като ответникът се намирал в собствените си държава и град. Поддържа се още, че
съгласно таблицата предоставена от капитана на застрахователя, която е приета от
последния, дължимото възнаграждение за четири месеца възлиза на 19950 щ.д., което е в
повече от изплатената сума, т.е тя не включва разходи за репатриране. На последно място се
сочи, че ищеца не е представил никакви писмени доказателства, че превода на процесната
сума от “Фиделитас“ ЕООД, е на база някакви правоотношения с “Томас Милър Спешълти“.
9
Ето защо се оспорва процесуално-правна и материална-правна легитимация на ищеца.
Предявените претенции намират правното си основание в чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 от ГПК съдът приема за безспорни и ненуждаещи се
от доказване между страните, следните факти:
-по силата на Трудов договор от 27.05.2019г. сключен с “Булком“ ООД за срок от 4
месеца +/- 1 месец и месечното възнаграждение от 5000 щ.д, считано от 04.06.2019г.
ответника е изпълнявал длъжността “Втори механик“ на моторен кораб моторен кораб
“Семела“ /Semela/ с IMO №9226695, плаващ под флага на Коморските острови от
01.05.2015г., с корабособственик “Лидо Меритайм Лимитед“, като фактическото напускане
на кораба от моряка е станало на 24.05.2020г.;
-по силата на Застрахователен сертификат от 11.04.2019г. ищецът, в качеството на
застраховател е застраховал екипажа на корана по застрахователния случай “изоставяне на
моряк“;
-на ответника е било изплатено застрахователно обезщетение на основание Стандарт
А 2.5.2 от Морската трудова конвенция за настъпил риск “изоставяне на моряк“ в размер
19875 щ.д. от “Фиделитас“ ООД
-поради наложена обезпечителна мярка “Арест“ на м/к “Семела“, същият се е
намирал в Пристанище Варна през периода 23.04.2020г. до 26.10.2020г., като корабът е бил
в пълна експлоатация.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест, всяка от
страните следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно
изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът, следва да установи
плащане на процесната сума, включително чрез пълномощник и да опровергае твърденията
на ответника, в това число че не е осъществена хипотезата на риска “изоставяне на моряк“ и
че ответника се е намирал на кораба през процесния период въз основа на уговорка
/договореност/ с корабособственика. Ответникът, следва да установи наличието на валидно
основание за плащане на процесната сума, включително че се е осъществил застрахованият
риск “изоставяне на моряк“, респективно да опровергае твърденията на ответника, че се е
намирал на кораба по-силата на уговорка с корабособственика.
Страните сочат доказателства в подкрепа на твърдения си.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от страните писмени доказателства.
НАЗНАЧАВА съдебно счетоводна експертиза , вещото лице, по която да отговори
на въпросите формулирани от ищеца в допълнителната искова молба.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Н. К. М..
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200лв.,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщаването, за което следва да се представят
доказателства по делото.
10
След представяне на доказателства за внесен депозит, да се съобщи задачата на
вещото лице и се призове за о.с.з.
Указва на в.л., че следва да депозира заключението си в едноседмичен срок преди
о.с.з.
ОСТАВЯ без уважение останалите доказателствени искания на ищеца, а имено за
задължаване на ответникът и на трети неучастващи в спора лица да представят
доказателства по реда на чл.190 и чл.192 от ГПК.
ДАВА възможност на ответника да се ползва от показанията на свидетелят Б.М.В.,
при условията на водене.
НАСРОЧВА производството по т.д.№119/2022г. на ОС Варна за разглеждане в
открито съдебно заседание на 03.11.2022г. от 15.00 часа , за която дата и час да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо проект за доклад
и разпределение на доказателствената тежест, ведно с указания за обстоятелства, за които не
сочат доказателства.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и
осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата
на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12,
със служител за контакт Н.В. - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62 33 62,
както и на e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати
продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив
начин, и ще намали разноските им.
Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора
по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане
на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11