Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 587
гр. Перник, 10.01.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
В присъствието на секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА и прокурора ГАЛИНА АНТОВА, като разгледа
административно дело № 594/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 – 207 от АПК, във вр.
с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 204, ал. 1 от АПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена „****“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. ****, представлявано от
управителя Е.Г.А.против Агенция за хората с увреждания, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Софроний Врачански № 104 – 106,
представлявана от изпълнителния директор.
Ищецът твърди, че с наказателно постановление №
88/0023-4328/20.07.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за
хората с увреждания му е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лв. за
нарушение по чл. 12, ал. 2, т. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване
и контрол на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и
съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия. Сочи, че наказателното
постановление е отменено с решение № 5237/08.01.2019 г., постановено по АНД №
14077/2018 г. по описа на Софийски районен съд. Твърди, че в хода на съдебното
производство е упълномощил адвокат, който да го представлява, за което е
заплатил сумата от 830 лв. - адвокатско възнаграждение. Сочи, че последната
представлява претърпяна от него имуществена вреда в резултат на отмененото,
поради незаконосъобразност наказателно постановление.
Искането към съда е да осъди ответника да му заплати
сумата от 830 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени
съдебни разноски, причинени в резултат на незаконосъобразен акт на
администрацията - наказателно постановление № 88/0023-4328/20.07.2018 г.,
издадено от Изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, отменен с
влязло в сила съдебно решение № 5237/08.01.2019 г., постановено по АНД №
14077/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.09.2019 г. до
окончателното плащане. Заявена е претенция за присъждане на направените по
делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника и на
Окръжна прокуратура - Перник.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК е
постъпил писмен отговор от ответника – Агенция за хората с увреждания. Искът е
оспорен като неоснователен. Ответникът сочи, че съгласно ЗАНН в производствата
по административно-наказателни дела страните нямат право на разноски, затова
претендирането им в отделно исково производство е недопустимо. Твърди, че
заплащането на адвокатско възнаграждение не представлява вреда, тъй като срещу
него се получава адвокатска услуга. Счита, че така направените разноски не
подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ, тъй като адвокатската защита в
административно-наказателното производство не е задължителна. Прави възражение
за съпричиняване на имуществената вреда от ищеца. Възразява срещу размера на
заплатения адвокатски хонорар, като изразява становище за прекомерност на
същия. Искането към съда е да отхвърли иска.
В срока по чл. 131 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК
Окръжна прокуратура – Перник е депозирала писмено становище, в което е
посочила, че предявения иск е основателен.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител адв. Д., поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира
присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не е
изпратил представител.
В съдебно заседание Прокуратурата на Република България,
чрез прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура – Перник, изразява становище
за основателност на предявения иск. Предлага на съда да го уважи.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е предявен от надлежно легитимирана страна по чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ срещу надлежен ответник съгласно чл. 205 от АПК, във вр. с чл.
10, ал. 1 от Закона за хората с увреждания/ЗХУ/ и при спазване условията на чл.
204, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество е основателен по следните
съображения:
За уважаването му, в тежест на ищеца е да установи, че акт
на администрацията, чийто адресат е той,
е отменен като незакосъобразен и че в резултат на издаването му е претърпял
имуществени вреди.
От изисканото и представено АНД № 14077/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, се установява, че с постановеното по него и влязло в
сила съдебно решение № 5237/08.01.2019 г. е отменено наказателно постановление
№ 88/0023-4328/20.07.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Агенцията за
хората с увреждания, с което на ищеца на основание чл. 54а от ЗИХУ му е
наложена имуществена санкция в размер на 10000 лв. за нарушение по чл. 12, ал.
2, т. 2 от Наредбата за условията и реда за осъществяване и контрол на
дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления и съоръжения за
хората с увреждания и медицинските изделия, посочени в списъците по чл. 35г,
ал. 1 от ЗИХУ. Затова настоящият състав приема, че е налице първата
предпоставка за уважаване на предявения иск – отменен по съответния ред акт на
администрацията.
Видно от приложеното АНД № 14077/2018 г. по
описа на Софийски районен съд, по него ищецът, в качеството му на жалбоподател
е представляван от адв. К.С.. Като негов процесуален представител той е
изготвил и подписал жалбата, получавал изпращаните призовки и се е явил в
проведеното открито съдебно заседание, в което са събирани писмени и гласни
доказателства. Тези процесуални действия са извършени въз основа на
упълномощаване от ищеца от 20.07.2018 г. и сключен на същата дата договор за
правна защита и съдействие, приложен към административно-наказателното дело. За
предоставената му правна помощ и съдействие, ищецът е заплатил на адвокат К.С.,
в брой, сумата от 830 лв. Това е отразено в представения договор. Затова, съдът
приема, че в резултат на издаването на незаконосъобразния акт на
администрацията, ищецът е претърпял имуществени вреди, които следва да бъдат
обезщетени.
Неоснователно е възражението, че адвокатското
възнаграждение не представлява вреда, тъй като срещу него се дължи услуга.
Заплатеното адвокатско възнаграждение безспорно води до отрицателно изменение в
имущественото състояние на ищеца. Действително, срещу него той получава услуга,
която обаче не би му била необходима, ако не е издадено незаконосъобразното
наказателно постановление и целта и е да изключи следващите от последното
имуществени вреди.
Настоящият състав не споделя становището на
ответника, че е недопустимо претендирането на съдебни разноски в настоящото
производство, при положение, че ЗАНН/в редакцията му до ДВ бр. 94/2019 г./ и
НПК не предвиждат присъждането на такива. Направените в
административно-наказателното производство разноски се претендират от ищеца
като вреди от незаконосъобразна изпълнителна дейност. Допустимостта на претенцията
се основава на общия правен принцип да не се вреди другиму, регламентиран в чл.
45 от ЗЗД. Той почива на правилото, че всеки трябва да обезщети вредите, които
е причинил. Точно затова отсъствието на законова норма, уреждаща правилата за
разпределяне на разноските в административно – наказателното производство,
обуславя допустимостта на претендирането им в отделно исково производство,
основано на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и представляващо частен случай на
задължението за обезщетяване на причинените на другиму вреди.
Неоснователни са и възраженията на ответника,
че твърдените вреди не могат да се обезщетяват по реда на ЗОДОВ, тъй като
защитата от адвокат в производството по съдебно обжалване на наказателно
постановление не е задължителна. Съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК условие за
допустимост на предявения иск е отмяната на акта на администрацията по
съответния ред. „Съответният ред“ за отмяна на незаконосъобразно наказателно
постановление е съдебното обжалване. Правото на ползване на адвокатско защита в
административните и съдебните процедури е гарантирано от чл. 56 от Конституцията на РБ и е уредено в ЗА. За предоставената адвокатска защита,
освен в изрично уредените в ЗА хипотези, се дължи заплащане на адвокатско
възнаграждение. По тази причина и доколкото ищецът не би направил разход за
ангажирането на адвокат, ако незаконосъобразното наказателно постановление не е
било издадено, то заплатеното възнаграждение за оказаната правна защита и
съдействие, представлява пряка и непосредствена имуществена вреда по смисъла на
чл. 4 от ЗОДОВ./в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС
по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия/.
Неоснователно е и възражението за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение. По силата на чл. 36, ал. 2 от ЗА
размерът му се определя по договаряне между адвоката и довереника. Той трябва
да отговаря на критериите за справедливост и обоснованост и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет за съответния вид работа. В конкретния
случай съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
възнаграждението за осъществената от адв. Сотиров правна защита и съдействие по
АНД № 14077/2018 г. по описа на СРС е 830 лв. Такъв е и размерът на заплатеното
от ищеца възнаграждение и но не надхвърля минимално определения в Наредба №
1/2004 г. Затова не е прекомерно, а предявеният иск е изцяло основателен и
следва да се уважи.
Не намира подкрепа в събраните по делото
доказателства възражението на ответника по чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ за
съпричиняване на вредата, в резултат на действията на ищеца. Съпричиняване е
налице, когато поведението на увредения обективно е допринесло за настъпването
на вредата. В конкретния случай
вредоносния акт е издаденото незаконосъобразно наказателно постановление, към
който ищецът няма отношение. По тази причина възражението на ответника е
неоснователно и обезщетението не следва да се намалява по реда на чл. 5, ал. 2
от ЗОДОВ.
Основателен е и акцесорният иск за присъждане
на законната лихва за забава. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с §
1 от ДР на ЗОДОВ при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Вземането на ищеца няма определен ден на
изпълнение, затова по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът е в забава от
деня на поканата. В настоящия случай забавата е настъпила с постъпването на исковата
молба в съда – 26.09.2019 г. От този момент ответникът дължи заплащане на
обезщетение върху присъдената главница. Затова предявеният акцесорен иск е
основателен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ в
тежест на ответника следва да се възложат, направените от ищеца разноски в
настоящото съдебно производство – 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
и 10 лв. – държавна такса.
Мотивиран от горното, Административен съд –
Перник
Р Е Ш И
ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.
203, ал. 1 от АПК Агенция за хората с увреждания, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Софроний Врачански № 104 – 106,
представлявана от изпълнителния директор да заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. ****, представлявано от
управителя Е.Г.А.по банкова сметка, *** „****“ АД, с IBAN: ***, BIG: BUINBGSF
сумата от 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – заплатени съдебни разноски, причинени в резултат на
незаконосъобразен акт на администрацията - наказателно постановление №
88/0023-4328/20.07.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на Агенция за
хората с увреждания, отменен с влязло в сила съдебно решение № 5237/08.01.2019
г., постановено по АНД № 14077/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 26.09.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ Агенция за
хората с увреждания, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. Софроний Врачански № 104 – 106, представлявана от изпълнителния директор да
заплати на „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. ****, представлявано от управителя Е.Г.А.по банкова сметка, *** „****“
АД, с IBAN: ***, BIG: BUINBGSF сумата от сумата от общо 310 лв. /триста и десет
лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение и
заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: /п/