№ 383
гр. гр. Добрич, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седми декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500757 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК и е образувано по жалба на
„Водоснабдяване и канализация – Добрич“АД, чрез упълномощения
юрисконсулт, срещу постановление от 30.08.2022г. по изпълнително дело
№20223230400048 по описа на СИС при Районен съд – Добрич, с което
държавният съдебен изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното
производство на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, отказал е да възстанови на
длъжника събраните суми за авансово внесени от взискателя такси и за
платено от него адвокатско възнаграждение и е определил размера на
дължимата държавна такса по чл.53 от ТДТКССГПК.
По съображения, че длъжникът платил задължението по изпълнителния
лист преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, в жалбата се
поддържа становище за незаконосъобразност на отказа на съдебния
изпълнител да прекрати производството на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК
и за недължимост на разноските по изпълнението, както и се възразява, че
платеното от взискателя адвокатско възнаграждение е прекомерно.
Насрещната страна С. Р. А. от гр.Добрич не е изразила становище по
жалбата.
1
В мотивите на държавния съдебен изпълнител е застъпено, че жалбата е
допустима, но неоснователна.
Жалбата е редовна, подадена е в срока по чл.436 ал.1 от ГПК и е
допустима, с оглед разпоредбите на чл.435 ал.2 т.6 и т.7 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело №20223230400048 на държавния съдебен
изпълнител при ДРС е образувано на 17.03.2022г. по молба вх.
№1519/17.03.2012г. на взискателя С. Р. А. и има за предмет събирането на
сумата в размер на 400 лева по изпълнителен лист от 21.02.2012г., издаден въз
основа на влязло в сила решение по гр.д.№2781/2021г. на ДРС, срещу
длъжника „Водоснабдяване и канализация – Добрич“АД.
С образуването на делото съдебният изпълнител е разпоредил на
длъжника да се изпрати покана за доброволно изпълнение за сумата по
изпълнителния лист – 400 лева, за разноските по делото - 42 лева /внесените
от взискателя такси за образуване на делото и за налагане на запор/, за
платеното от взискателя адвокатско възнаграждение - 300 лева и държавна
такса по чл.53 ал.1 от ТДТКССГПК - уточнена в размер на 84 лева, както и е
наложил запор върху вземанията на длъжника от „Изипей“АД до размера на
задължението по делото.
Длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение на
22.03.2022г. Запорното съобщение е връчено на третото лице на 29.03.2022г.
и на 29.04.2022г. същото е превело по сметката на съдебиня изпълнител
общата сума от 826 лева.
С възражение от 01.04.2022г. длъжникът поискал съдебният изпълнител
да намали, поради прекомерност, размера на събираното адвокатско
възнаграждение, платено от взискателя. С разпореждане от 14.04.2022г.
съдебният изпълнител оставил искането без уважение. Разпореждането не е
обжалвано в установения в чл.436 ал.1 от ГПК срок, а подадената от
длъжника след изтичане на този срок жалба е оставена без разглеждане
/определение №671/26.07.2022г. по в.гр.д.№475/2022г. на ДОС/.
Разпореждането на съдебния изпълнител от 14.04.2022г. относно размера на
адвокатското възнаграждение, платено от взискателя, е влязло в сила.
На 14.04.2022г. длъжникът представил по делото писмени
доказателства за извършен от него на 18.03.2022г. чрез „Български
2
пощи“ЕАД паричен превод в размер на 400 лева с получател С. Р. А.. С
представяне на документа длъжникът посочил, че сумата от 400 лева,
преведена по сметката на съдебния изпълнител по наложения запор от
третото лице, се явява надвнесена и поискал същата да му бъде възстановена.
Съгласно отбелязаното на изпълнителния лист, сумата от 400 лева е
възстановена на длъжника на 04.08.2022г.
С възражение вх.№3715/09.08.2022г. длъжникът поискал от съдебния
изпълнител да му бъде възстановена цялата сума от 826 лева, постъпила от
третото лице в изпълнение на наложения запор /а не само сумата 400 лева по
изпълнителния лист/. Във възражението е посочено още, че изпълнителното
производство трябвало да бъде прекратено на основание чл.433 ал.1 т.1 от
ГПК, което означавало и, че от длъжника не следвало да се събират
платените от взискателя авансово държавни такси и адвокатско
възнаграждение, а също и таксата по чл.53 от ТДТКССГПК.
По обективираните в това възражение искания държавният съдебен
изпълнител се произнесъл с обжалваното сега постановление от 30.08.2022г.
За да постанови горния резултат, съдебният изпълнител е приел, че не са
налице предвидените в чл.433 ал.1 т.1 от ГПК предпоставки за прекратяване
на изпълнителното производство, че на длъжника вече е възстановена сумата
от 400 лева, останалите събрани от него суми за държавни такси и разноски
се следват и са изплатени на взискателя; що се отнася до таксата по чл.53 от
ТДТКССГПК, тя е преизчислена в размер на 36 лева, като е постановено
връщането на длъжника на разликата до първоначално определения и събран
от него размер от 84 лева.
Правилно е приетото от държавния съдебен изпълнител, че не е налице
основание по чл.433 ал.1 т.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното
производство. Несъмнено е, че длъжникът е платил задължението по
изпълнителния лист по пощата след образуване на изпълнителното
производство. Няма значение, че той е извършил превода в деня, следващ
образуването на производството и преди да получи поканата за доброволно
изпълнение. Щом като плащането не е извършено преди образуването на
17.03.2022г. на производството, то не може да бъде прекратено на основание
чл.433 ал.1 т.1 от ГПК.
По правилото на чл.79 ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за
3
сметка на длъжника. Разпоредбата предвижда и изключения, но в случая нито
едно от тях не е налице - изпълнителното производство не е прекратено и
няма основание за прекратяването му; не се касае за разноски за
изпълнителни действия, изоставени от взискателя или отменени от съда; не се
касае и за разноски за изпълнителни способи, които не са приложени.
Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от
взискателя, като по силата на чл.79 от ГПК между него и длъжника възниква
материалноправно отношение за възстановяването им - взискателят има
вземане срещу длъжника за направените разноски, а длъжникът има
съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано
в изпълнителния лист, но се събира в изпълнителното производство,
образувано въз основа на него. При липса на доброволно плащане на
разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях се
реализира в изпълнителното производство чрез някой от предвидените за
изпълнение на паричните задължения способи. Само авансовото внасяне от
взискателя на таксите и разноските по изпълнението не е достатъчно, за да
може те да бъдат събрани от длъжника - необходимо е да бъде установено, че
внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство,
поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им.
Това установяване става с надлежен акт на съдебния изпълнител за
определяне на дължимите разноски по основание и размер, с възлагане на
плащането им върху длъжника. Така вземането за разноски по изпълнението
се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз
основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо
издаването на изпълнителен лист.
Първият акт, с който в случая съдебният изпълнител е определил
дължимите се в изпълнителното производство такси и разноски, е
разпореждането от 17.03.2022г., което е съобщено на длъжника с връчване на
поканата за доброволно изпълнение - таксите в размер на 42 лева, платеното
от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и таксата по
чл.53 ал.1 от ТДТКССГПК – 84 лева. Разпореждането за таксите не е
обжалвано от длъжника, както и не е обжалвано своевременно и
разпореждането от 14.04.2022г., с което е отказано намаляване на
адвокатското възнаграждение. Последното изключва преразглеждане на
въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение, приключен с
4
влязлото в сила разпореждане от 14.04.2022г. При липсата на основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.1 от ГПК
/съобразно изложеното по-горе/ и на основание чл.79 ал.1 от ГПК
установените с разпореждането от 17.03.2022г. авансово внесени от
взискателя прости държавни такси и заплатеното от него адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представляващи
направени от него разноски по изпълнението, са за сметка на длъжника и
подлежат на събиране чрез съответното изпълнително действие заедно със
сумите по изпълнителния лист. Що се отнася до таксата по чл.53 от
ТДТКССГПК, съдебният изпълнител е съобразил извършеното от длъжника
плащане на сумата по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение
и разпоредбата на чл.53 ал.2 от Тарифата. Длъжникът няма възражения срещу
преизчисления размер на таксата, а не е съгласен изобщо с отговорността си
разноските по изпълнението по причина на плащане на дълга по
изпълнителния лист преди получаване на поканата за доброволно
изпълнение. Това, както се изложи вече, е неоснователно.
Или, от изложеното следва, че атакуваното постановление на
държавния съдебен изпълнител е законосъобразно и жалбата срещу него, като
неоснователна, следва да бъде отхвърлена, поради което и съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Добрич“АД
срещу постановление от 30.08.2022г. по изпълнително дело
№20223230400048 по описа на СИС при Районен съд – Добрич, с което
държавният съдебен изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното
производство на основание чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, отказал е да възстанови на
длъжника събраните суми за авансово внесени от взискателя такси и за
платено от него адвокатско възнаграждение и е определил размера на
дължимата държавна такса по чл.53 от ТДТКССГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6