№ 49
гр. Търговище , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Валентина И. Войникова
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Административно
наказателно дело № 20203530200962 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и слeдващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв. М.Л.-С, действащ в качеството си на пълномощник на “ВТ
- Трип” ЕООД гр. Велико Търново, с управител Д.С.Д.в, против Наказателно постановление
№ 25 - 000062 от 02.11.2020 г. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр.
Търговище, с което на дружеството, в качеството му на работодател, за извършено
нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1500 лв. на основание чл.414, ал. 3 от КТ. Жалбоподателят счита, че
НП е издадено при съществено нарушаване на административно производствените правила,
както и при неизяснени обстоятелства. Поради изложеното намира наказателното
постановление за незаконосъобразно и необосновано и моли за неговата отмяна. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощника.
Ответникът по жалбата Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Търговище се
представлява от мл. ю. к. Р. Х., която оспорва жалбата, като изтъква, че в процесния случай
по безспорен начин е доказано визираното в НП административно нарушение и НП е
издадено при спазване на административно производствените правила. Предвид на това
моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното постановление.
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и е
допустима, а делото е подсъдно на Районен съд – Търговище. Възражението на
пълномощника на жалбоподателя по отношение на местната подсъдност съдът счита за
неоснователно. На жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ – за това, че в
1
обект на дружеството полага труд лице, с което работодателят не е сключил трудов договор
в писмена форма. Обекта се е намирал в гр. Търговище и там е извършено нарушението,
затова и делото съгласно чл. 59, ал. 1 е подсъдно на Районен съд – Търговище. Не може да
бъде споделено становището на защитата, че трудовия договор може да се сключи
единствено в седалището на работодателя, поради което и нарушението е извършено в гр.
Велико Търново.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
На 14.09.2020 г. около 18.20 часа, инспектори от Дирекция “Инспекция по труда” –
Търговище извършили проверка по работни места в мобилен обект – „бира – скара“ с шатра
в гр. Търговище, местност „Борово око“, стопанисван от “ВТ - Трип” ЕООД гр. Велико
Търново. Проверяващите установили в обекта да полагат труд четири лица. На същите били
предоставени за попълване декларации, касаеща правоотношенията им с проверяваното
дружество. В декларацията си М.К.Т. с ЕГН хххххххххх посочила, че работи за
санкционираното дружество на обекта от 11.09.2020 г. до 14.09.2020 г. на длъжност "п.г.", в
момента на проверката пържи картофи и приготвя салати, няма сключен трудов, а
граждански договор, получава трудово възнаграждение в размер на 8 лева на час, работно
време от 17 до 23 часа, както и че е получила работно облекло и ЛПС от санкционираното
дружество – престилка, ръкавици, маска и дезинфектант. Контролните органи изискали от
ВТ - Трип” ЕООД документи във връзка с осъществяването на трудовите правоотношения,
при които такива били представени, включително бил представен и граждански договор
(договор за изработка) с М.К.Т.. Според представения граждански договор, датиран от
09.09.2020 г., “ВТ - Трип” ЕООД възлагало, а М.Т. приемала да изработи „заготовки за 1200
порции по 200 гр. картофи и заготовки за 1200 порции зеле“ с продукти от възложителя за
периода от 11.09.2020 г. до 14.09.2020 г. срещу възнаграждение в размер на 360 лева.
Независимо от представения граждански договор проверяващите приели, че посоченото
лице осъществява трудова дейност като "п.г." в обекта на контрол, без сключен трудов
договор в писмена форма с работодателя. Предвид на това срещу “ВТ - Трип” ЕООД, в
качеството на работодател, бил съставен АУАН № 25- 000062/01.10.2020 г. за нарушение на
чл. 62, ал. 1 от КТ. Актът бил подписан от управителя на дружеството без възражения, като
такива не са постъпили и в законоустановения тридневен срок. Въз основа на акта, на
02.11.2020 г. Директорът на Дирекция “ИТ”- Търговище издал Наказателно постановление
№ 25 - 000062, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ
наложил на “ВТ - Трип” ЕООД, в качеството на работодател, имуществена санкция в размер
на 1500 лв.
Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства и
от показанията на разпитаните свидетели.
Като съобрази и обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира
жалбата за неоснователна.
2
От материалите по делото безспорно се установява и не се спори в жалбата, че към
датата на проверката от Д „ИТ”, а и впоследствие при проверка по документи, М.К.Т. не е
имала сключен писмен трудов договор с “ВТ - Трип” ЕООД. Безспорно се установява, че
при проверката на 14.092020 г. същата се е намирала в проверения обект на дружеството,
представляващ мобилен обект – „бира – скара“ с шатра в гр. Търговище, местност „Борово
око“. От показанията на свидетелите, включително и от показанията на водения от
жалбоподател свидетел Д.Н. се установи, че М.Т. е пържела картофи и е приготвяла салати,
като ги е предоставяла на клиентите на обекта. Същите обстоятелства тя саморъчно е
вписала и в предоставената и декларация по чл. 402 от КТ, в която е посочила също и
длъжност "п.г.", получаваното възнаграждение в размер на 8 лева на час, работното време -
от 17 до 23 часа, както и че е получила работно облекло и ЛПС. Не се установи този текст да
е попълнен от Т. под някакъв натиск, напротив, от показанията на св. С.П. се установи, че в
попълването на декларацията, и най – вече относно вида на случения договор, данните в
декларацията същата е написала под диктовката на управителя на дружеството.
Както вече бе посочено, в хода на документалната проверка управителят на
дружеството е представил на проверяващите граждански договор, сключен между него М.Т.,
за изработване на „заготовки за 1200 порции по 200 гр. картофи и заготовки за 1200 порции
зеле“ с продукти от възложителя за периода от 11.09.2020 г. до 14.09.2020 г..
Следователно основният въпрос е дали правоотношението между М.Т. и “ВТ - Трип”
ЕООД следва да се третира като трудово или като друго такова – оформено като
„граждански договор”. Известно е, че по силата на трудовия договор, така, както е
регламентиран в КТ, едно физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на
даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време и т.н., докато
предмет на гражданския договор е постигането на определен резултат, също свързан с
полагане на труд, но при пълна самостоятелност, до получаване на крайния продукт –
предмет на облигационното отношение. Следва освен това да се отбележи, че характерът на
договора се определя от съдържанието, а не от наименованието – иначе казано, дори един
договор да е озаглавен като граждански, ако в съдържанието му се срещат реквизитите на
трудовия договор, той трябва да се третира като такъв.
Видно е, че дължимата от М.Т. престация „ изработване на „заготовки за 1200 порции
по 200 гр. картофи и заготовки за 1200 порции зеле“ с продукти от възложителя
представлява част от дейността, осъществявана от жалбоподателя, и безспорно се
осъществява под негов контрол, поради което не би могло да се говори са самостоятелно
осъществяване на тази дейност от лицето. Предмет на гражданския договор е постигане на
конкретен трудов резултат, който, макар и свързан с полагане на труд, предполага пълна
самостоятелност до получаване на крайния продукт, предмет на облигационен договор.
Несериозно е да се твърди, че порциите картофи се пържат и салати се приготвят, без да има
поръчки от клиенти (никой клиент не би си поръчал и купил студени картофи и увехнали
3
салати, приготвени предходните дни). Естеството на уговорената между страните престация,
дължима от Т. сочи, че същата следва да се изпълнява периодично и липсват основания да
се приеме, че по договора се дължи определен резултат. Напротив, очевидно е, че се касае за
поведение по предоставяне на работна сила. По трудов договор се дължи продължително и
многократно изпълнение на определена трудова дейност, какъвто е и процесния случай,
като няма пречка трудовия договор да се сключи дори само за един ден.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ ”Отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения“, а съгласно чл. 62, ал. 1 от КТ : “Трудовият
договор се сключва в писмена форма“. Следователно, като е допуснал на работа работника
М.Т. по трудово правоотношение, без същото предварително да е оформено като писмен
трудов договор, жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ. Това
поведение е съставомерно по чл. 414, ал. 3 от КТ. В конкретния случай отговорността на
“ВТ - Трип” ЕООД е правилно ангажирана, тъй като дружеството се явява работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от КТ. Налице е обективна, безвиновна отговорност на юридическото
лице. Именно поради обстоятелството, че към датата на проверката М.Т. не е имала писмен
трудов договор, съдържащ всички реквизити, визирани в чл. 66, ал. 1 от КТ, е налице
нарушение на чл. 414, ал. 3 от КТ и деянието е правилно квалифицирано.
Съдът не констатира в хода на административнонаказателното производство да са
допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до
цялостното му опорочаване. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, по
предвидения от закона ред и в предвидената от закона форма, съдържат изискуемите от
ЗАНН реквизити. Извършеното нарушение е описано обстоятелствено и правилно е
квалифицирано,като не са нарушени процесуалните права на жалбоподателя, доказателство
за което е и настоящото съдебно производство.
Няма основания за приложението на привилигирования състав на чл. 415в от КТ.
Нормата на чл. 415в от КТ е озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение”, но по
съществото си тя очертава привилегировани състави на всички нарушения на КТ, които
могат да бъдат отстранени веднага след установяването им и от които не са произлезли
вредни последици за работници и служители. Целта на законодателя, съобразно и ТР №
3/10.05.2011г. на ВАС е работниците и служителите да полагат труд при наличие на валидно
сключени трудови договори и да могат да ползват всички произтичащи от това права. От
друга страна – да се мотивират работодателите да сключват трудови договори със своите
работници. В този смисъл, за да е налице отстраняване на нарушението по смисъла на
чл.415в от КТ, следва работодателят да е сключил с работника трудов договор с всички
произтичащи от това последици и това да е станало непосредствено след установяване на
нарушението. В случая такъв трудов договор не е бил сключен. От материалите по делото е
видно, че Т. не е започнала работа на процесния обект в деня на проверката, а е работил и 4
дни преди това. Следователно за този период тя реално е била лишена от правата и
защитата, които наличието на трудов договор осигуряват, в това число зачитането на
4
положения труд за трудов и осигурителен стаж. Предвид изложеното не би могло да се
приеме, че за същата не са произлезли вредни последици – на лицето не се внасят
осигуровки, не се зачита трудов и осигурителен стаж, няма защита при трудови злополуки, а
и се засяга давъчната и осигурителна система на страната. Предвид изложеното съдът
намира, че в случая не са налице основания за преквалифициране на деянието по чл.415в от
КТ, най –малкото поради факта, че за работника са налице значителни вредни последици.
С оглед на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, а обжалваното по
настоящото дело наказателно постановление за законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено.
От ответната по жалбата страна е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съответствие с изхода на делото и разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ дължимото възнаграждение за юрисконсулт е
от 80 до 120 лева. В случая възнаграждение в размер на 80 лева съдът счита за справедлива
сума с оглед фактическата и правна сложност на делото и броя проведени заседания.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 - 000062 от 02.11.2020 г. на
Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Търговище, с което на “ВТ - Трип” ЕООД
гр. Велико Търново, ЕИК *********, представлявано от управителя Д.С.Д.в, за извършено
нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 1500 лв. на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА “ВТ - Трип” ЕООД гр. Велико Търново, ЕИК *********, представлявано
от управителя Д.С.Д.в, да заплати на Дирекция ”Инспекция по труда” гр. Търговище сумата
от 80. 00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Търговище в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5