№ 132
гр. Пазарджик, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500226 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на инж. И.Ч. – Директор на ДГС „Алабак ЕИК
2016195800160 – териториално поделение Южноцентрално Държавно предприятие С., със
седалище и адрес на призоваване : гр. В. , бул. С. № 12 против Постановление №
63/11.01.2022 г. на ЧСИ С. по изп. № 2021885040069, с което е уважено частично
възражението на длъжника за изменение на постановлението на ЧСИ за разноските по
изпълнението. Жалбоподателят поддържа неправилност на обжалваното постановление за
разноските. Счита, че в случая определеното адвокатско възнаграждение е прекомерно
предвид фактическата и правна сложност на изпълнителното дело и следва да бъде
намалено до минимален размер от 200,00 лева, съответстващо на обема на предоставената
от процесуалния представител правна помощ и съдействие. Алтернативно поддържа, че това
възнаграждение следва да бъде съобразено с разпоредбата на чл. 10 т.2 във връзка с чл. 7
ал.2 от Наредба №1 / 2004 г. за МРАВ .Прави се искане за отмяна на обжалваното
постановление и намаляване на приетите за събиране разноски по изпълнителното
производство в частта относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение.
Постъпила е жалба и от адв. П. като процесуален представител на взискателите Р.
АЛ. П. и Ф. ИДР. Д. по изп.д № 659/2021 г. по описа на ЧСИ С. , в която се поддържа , че
постановлението от 11.01.2022 г., с което по възражение на солидарен длъжник, ЧСИ е
намалил размера на дължимото възнаграждение за адвокат от 2300,00 лв. на 1000,00 лв.,е
незаконосъобразно като е развил подробни доводи относно липсата на предпоставките за
приложение на нормата на чл. 78 ал.5 ГПК. Поддържа се , че противно на твърденията в
жалбата на ДГС, взискателите са двама и чрез своят процесуален представител са
извършили процесуални действия, които попадат в приложното поле на нормата на чл. 10,
т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
счита, че в тяхна полза следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение с оглед
извършеното процесуално представителство с цел удовлетворяване на паричното
вземане. Навежда съображения, че претендираният адвокатски хонорар представлява
реално заплатено адвокатско възнаграждение, което е съобразено с минималния размер на
адвокатските възнаграждения. В този смисъл моли , постановлението на ЧСИ в частта за
разноските да бъде изменено и се присъди пълния размер на претендиранато
1
възнаграждение за адвокат. Претендират се съдебно- деловодни разноски в размер на
2300,00 лв. пред въззивна инстанция и са представени писмени доказателства за сторени
такива.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК от взискателите представлявани от адв. П., както и
от процесуалните представители на длъжниците ДГС „Алабак“ и КР. МЛ. АЛ. – са
подадени възражения, с което се оспорват съответните жалби като неоснователни. В
подадения отговор на частна жалба адв. А. като пълномощник на солидарен длъжник К.А.
, а в подаденото възражение ДГС чрез юрисконсулт П. - претендират съдебно- деловодни
разноски във връззивното производство в размер на заплатен адвокатски хонорар,
респективно юрисконсулско възнаграждение .
В мотивите си частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност
на жалбите.
Пазарджишкият окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени
данните по делото, намира следното:
Изпълнително дело №20218850400659 е образувано въз основа на Изпълнителен лист,
издаден на 03.12.2021 г. от РС- В. на основание съдебно решение по гр.д. № 426 от 2019 г. със
страни взискатели :НАП Пазарджик, И.И. П., Р. АЛ. П. и Ф. ИДР. Д. и длъжници: ДЪРЖАВНО
ГОРСКО СТОПАНСТВО АЛАБАК и КР. МЛ. АЛ..
При образуване на изпълнителното производство с Постановление №4119/22.1.,2021 г.
са допуснати разноски по изпълнително дело, представляващи адвокатско възнаграждение в
размер на 2300,00 лева. С възражение вх.№51/05.01.2022 г. длъжникът ДГС АЛАБАК е
направил възражение срещу допуснатите разноски и свързаните с техния размер такси по
ТТРЗЧСИ.След размяна на книжа с Постановление №63/11.01.2022 г., след като преценил, че е
налице сериозно намерение за погасяване в срока за доброволно изпълнение от страна на
длъжника ДГС АЛАБАК, обуславящо ниска правна сложност на производството, ЧСИ е
намалил размера на допуснатите разноски, представляващи адвокатско възнаграждение от
2300,00 лева на 1000,00 лева, както и на свързаните с тях такси по ТТРЗЧСИ от 1064,00 лева с
ДДС на 968,23 лева с ДДС.
Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Жалбите са депозирани от легитимирани лица/ взискатели и солидарен длъжник/, а
правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл
по възражение на длъжника срещу разноските за адвокатско възнаграждение и размера на
начислените такси, в това число и тази по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбите имат допустим
предмет на съдебен контрол – постановление, с което се намаляват разноските в частта
досежно възнаграждението на адвоката на двамата взискатели и са подадени в
предвидения преклузивен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално
допустими.
Съдът съобрази и задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2015г., ОСГТК, съгласно
които на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по
изпълнението. Това означава, че на обжалване подлежи и произнасянето на съдебния
изпълнител по искане на длъжника за намаляване на размера на претендираните от
взискателя разноски поради тяхната прекомерност, какъвто е и разглеждания случай.
Разгледана по същество, жалбата на длъжника ДГС е основателна.
С обжалваното постановление , съдебният изпълнител се е произнесъл по
направеното от длъжника искане по чл.78, ал.5 от ГПК за намаляване на разноските на
взискателите за заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат в изпълнителното
производство. Произнасянето безспорно е от компетентността на съдебния изпълнител. Тъй
като тази разпоредба е от общата част на ГПК, тя следва да се прилага както в исковото, така
и в изпълнителното производство, т.е. и в настоящия случай.
За да се прецени основателността на възражението за прекомерност и правилността
на произнасянето на съдебния изпълнител, съдът извърши изчисление на минималния
размер на адвокатското възнаграждение по правилата на Наредба № 1/19.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед материалния
интерес /8841,75 лв. / и тъй като цялата сума е платена след образуване на изп.
2
дело/, минималният размер на възнаграждението следва да се изчисли съобразно
разпоредбите на чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата, а именно: 200,00 лв. +
772,10 лв./2 = 200,00 лв. + 386,05 лв. = 586,05 лв. Разпоредбата на чл. 7 ал.2 във връзка с чл.
10 т. 2 от НМРАВ, сочи , че визирания в нея минимален размер на адвокатските
възнаграждения се определя според материалния интерес на паричното вземане и е ½ от
възнаграждението по чл.7 ал.2 НМРАВ. Под „парично вземане“ по смисъла на посочената
норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист / в случая две
главници, начислени лихви за забава върху тях според ПДИ и разноски по ИЛ /, а не и
таксите и разноските по самото изпълнително дело. Върху тези такси и разноски, също така
такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от
него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в
базата при изчисляването на материалния му интерес.
Безспорно в настоящия случай освен образуване на изп. дело, взискателите чрез
пълномощника си са посочили и изпълнителен способ, поради което се дължи и
възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредбата. Способа обаче е запор на банковите сметки на
длъжниците – ДГС „Алабак „ и КР. МЛ. АЛ. и видно от материалите по изпълнителното
дело, непосредствено след налагането им по специалната сметка на съдебния изпълнител са
постъпили суми, надхвърлящи вземането. Поради това не се налага извършване на други
изпълнителни действия и каквито и да е процесуални усилия и активност от страна на
взискателите и техния процесуален представител за събиране на вземането по изп. дело. С
оглед конкретното изпълнително производство и предприети действия, уговореното
възнаграждение в размер на 2300,00 лв. е прекомерно и при присъждане на разноските на
взискателите следва да бъде редуцирано.
Безспорно, ЧСИ С. го е редуцирал, но и редуцирания размер от 1000,00 лв. е
прекомерен и завишен според настоящия съдебен състав, с оглед процесуалните усилия на
пълномощника и липсата на каквато и да е фактическа и правна сложност на конкретното
производство и предприетите от взискателите действия. Настоящия състав намира, че
разноските, които следва да се приемат в изп. производство за адвокатското възнаграждение
на пълномощника на взискателите следва да се намалят до размера от 1000,00 лв. до 586,05
лв.
Изложеното по-горе е относимо и към преценката за основателност на подадената от
процесуалния представител на взискателите жалба. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013г.,
т.3 при намаляване на подлежащото за присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК /приложим и в изпълнителното производство от
съдебния изпълнител/, съдът /също и съдебния изпълнител/ не е обвързан от предвиденото в
пар.2 от Наредба №1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до
предвидения в същата наредба минимален размер. От друга страна, въпросния пар.2 от
Наредбата е обявен за нищожен с Решение №14820/10.12.2014г. на ВАС на РБ,
бр.10/2016г., в сила от 05.02.2016г.
Следва да се отбележи , че прилагането на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК не
означава, че е налице намеса в свободата на договаряне между адвоката и доверителя му,
между които може да се договори и съответно да бъде заплатено и много по-висок размер на
адвокатски хонорар, но е неоправдано същият да се възлага като разноски върху длъжника.
В случая е без значение, че взискателите са били двама, тъй като видно от договора за
правна защита и съдействие, заплатеният адвокатски хонорар е уговорен общо за тяхното
процесуално представителство. Няма отношение към размера на разноските и факта, че
длъжниците са двама и са солидарни, тъй като против двамата е образувано едно
изпълнително производство , в хода на което процесуалните действия на представителя на
взискателите важат за двамата длъжници и не показват някакви изискващи специални
усилия различия.
При това положение, основателна е жалбата на взискателя ДГС „Алабак „ и следва
да бъде уважена. Без уважение следва да бъде оставена жалбата на процесуалния
представител на взискателите в изпълнителното производство, тъй като същата е
неоснователна. С оглед изхода на делото, доколкото решението е окончателно на основание
чл.81 ГПК, следва да бъде разпределена отговорността за направените в настоящото съдебно
производство разноски. Искането за присъждане на сторените от жалбоподателите –
взискатели разноски с оглед на изхода от настоящото дело – следва да бъде оставено без
уважение. Претендират разноски и процесуалните представители на длъжниците и техните
3
искания следва да бъдат уважени, тъй като подадената частна жалба на взискателите е
оставена без уважение. В полза на ответника по жалбата КР. МЛ. АЛ. следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв. с оглед на представените по
делото доказателства / договор за правна защита и съдействие/ , а в полза на
представляваното от юрисконсулт ДГС , на основание чл. 78 ал.8 ГПК във връзка с чл. 27 ал.
2 от Наредба за заплащането на правна помощ следва да бъде определено възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 50,00 лв. На ДГС , като жалбоподател , чиято жалба е уважена
също се полага присъждане на разноски, но в жалбата такова искане не е направено и затова
съдът счита , че не дължи произнасяне по този въпрос.
Ръководен от изложеното, Пазарджишкият окръжен съд :
РЕШИ:
По жалба на инж. И.Ч. – Директор на ДГС „Алабак“ ЕИК 2016195800160 –
териториално поделение Южноцентрално Държавно предприятие С., със седалище и адрес
на призоваване : гр. В. , бул. „С.“ № 12 ИЗМЕНЯ постановление № 63 /11.01.2022 г. по
изпълнително дело № 20218850400659 по описа на ЧСИ Г. С. № 885 , район на действие
ПзОС, като НАМАЛЯВА, поради прекомерност, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, размера
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателите от 1000,00
лв. на 586,05 лв.
ОСТАВЯ без уважение жалбата подадена от адв. П. като процесуален представител
на взискателите Р. АЛ. П. и Ф. ИДР. Д. против постановление № 63 /11.01.2022 г. по
изпълнително дело № 20218850400659 по описа на ЧСИ Г. С. № 885, в частта в която се
намалява дължимото възнаграждение за адвокат над 1000,00 лв. до 2300,00 лв. – като
неоснователна.
ОСЪЖДА Р. АЛ. П. ЕГН ********** с адрес : гр.В., ул. „ О.М. „ № 62 и Ф. ИДР. Д.
ЕГН ********* с адрес : гр. В. , ул. П.З. „ № 10 да заплатят на ДГС „Алабак ЕИК
2016195800160 – териториално поделение Южноцентрално Държавно предприятие С., със
седалище и адрес на призоваване : гр. В. , бул. „С.“ № 12 сторените по делото разноски за
възнаграждение на юрисконсулт в размер на 50,00 лв.
ОСЪЖДА Р. АЛ. П. ЕГН ********** с адрес : гр.В., ул. „ О.М. „ № 62 и Ф. ИДР. Д.
ЕГН ********* с адрес : гр. В. , ул. П.З. „ № 10 да заплатят на КР. МЛ. АЛ. с адрес : с. А.а ,
общ. В. разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 200,00 лв.
Решението на основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4