РЕШЕНИЕ
Номер………/… Година
2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На седми юли Година
две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2305
по описа на съда за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „В." ЕООД, ЕИК *********, със седалище:***, представлявано от В.С.С., депозирана чрез адвокат Й.А. от ВАК, против Наказателно
постановление № 23-0000321, издадено на 10.04.2020. от и.д. Директор на
Регионална дирекция „АА" гр. Варна, с което за нарушаване нормата на чл.38,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ, на осн. чл.105, 1
от ЗАвП на ЮЛ е било наложено адм.
наказание „имуществена санкция“ в размер на 200 /двеста/лв.
В жалбата си въззивникът твърди, че
НП е неправилно и незаконосъобразно. Сочат се нарушения на
разпоредбите на чл.34 от ЗАНН. В хода на административно-наказателното
производство били допуснати нарушения на чл.42, т.4 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН. От съдържанието на НП не ставало ясно на коя дата и къде е извършено
нарушението. В случая АНО е посочил като
дата на нарушението - 06.07.2019г., но към тази дата превозвачът не бил
извършил така вмененото му нарушение, т.к. - 15.07.2019г. е била крайната дата
на която е следвало да извърши сваляне на информация от тахографа. На следващо място, наказващият орган неправилно бил посочил
санкционната норма за визираното в НП нарушение на разпоредбата на чл.38, ал.1,
т.1 от Наредбата, а именно -чл.105, ал.1 от ЗАвПр. Относимата норма била чл.93г, ал.2 от ЗАвПр.
В заключение се излагат мотиви и за приложение на чл.28 от ЗАНН
С горепосочените и други аргументи се
моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание процес. представител
на въззивното дружество поддържа жалбата. Във фазата
по същество моли последното да бъде отменено, като се позовава на посочените в
жалбата основания.
Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по
същество моли НП да бъде потвърдено, а жалбата отхвърлена като неоснователна.
Претендира и за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През месец януари 2019г. служители на
ОО „АА“ Варна, сред които св. Б.И.,
извършили проверка на въззивното дружество. В
хода на проверката било установено, че на 06.07.2019 г. в гр.Варна, превозвачът
"В." ЕООД, притежаващ Лиценз на Общността за извършване на
международен автомобилен превоз на товари № 1739, валиден до 17.03.2027г., не е
извлякъл (архивирал) информацията записана в паметта на дигитален тахограф марка "Siemens
AG", тип: 1381.105230, № **********, монтиран в товарен автомобил марка
"Рено", кат.№, с рег.№ В2623ВА, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО)
561/2006г., преди изтичане на 90 (деветдесет) дневния срок от датата на
предходното сваляне на информацията 16.04.2019г., видно от информация от
паметта на дигиталния тахограф, като са извършени
международни превози на товари видно от CMR от дати 01.07.2019г. и 04.07.2019г.
и информация от паметта на дигиталния тахограф.
Следвало е извличането да бъде извършено най-късно до дата 05.07.2019г. Като
такова архивиране е извършено на дата 13.09.2019г., респективно закъснението е
69 дни.
При тези констатации св.И. съставил срещу
въззивното дружество АУАН бл. № 274557, в който описал
допуснатото според него нарушение от дружеството превозвач, което квалифицирал по чл.38, ал.1, т.1 от Наредба
№ Н-3 от 07.04.2009г. на МТ и приел, че нарушението е извършено на 06.07.2019г.
. Актът бил предявен и връчен на упълномощено лице, което го подписало без
възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу
АУАНН.
На 10.04.2020год.,
въз основа на съставения акт АНО издал атакуваното НП като приел изцяло
фактическите и правните констатации изложени в акта и на основание чл.105, ал.1
от ЗАвП му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 200лв.
Наказателното постановление било връчено на възз. дружеството на 26.05.2020г.. В законоустановения
7-дневен срок, на 02.06.2020г. /видно от входящия печат/, чрез РД“АА“-Варна била депозирана жалба срещу
горепосоченото НП.
Съдът
напълно кредитира показанията на св. Б.И., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Съдът кредитира и писмените материали по
делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа
обстановка и не си противоречат.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат други фактически изводи.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началника на Регионална дирекция „Автомобилна администрация”
–гр.Варна, съгласно заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно
лице- инспектор в РД „Автомобилна администрация” –гр.Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Съдът не споделя виждането на процесуалния представител
на жалбоподателя, визирано в жалбата, че не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Съобразно приложените по делото писмени доказателства едва на 10.01.2020г.
от страна на възз. дружество са представени исканите
при проверката доказателства, в това число и документи на водачите. По
преписката са били изготвени разпечатки от 30.01.2020г. и 31.01.2020г. на
съдържащата се в информационната система на „АА“ информация за паметта на
дигиталния тахограф монтиран в товарен автомобил
марка "Рено", кат.№, с рег.№ В2623ВА, от който е видно че предходното сваляне на
информацията е била на 16.04.2019г., а следващото такова на 13.09.2019г., като
на 01.07 и 04.07.2019г. Датите на изготвените справки не налагат съмнение, че
АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
Действително АУАН е съставен в присъствието
на един свидетел, но това нарушение не е съществено тъй като не рефлектира
пряко на правото на защита на наказания правен субект.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП,
защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено
процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да
извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и
ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление,
като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият
орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи
съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното
постановление. С издаването на наказателното постановление последният
недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е
маловажен.
При
цялостна проверка на атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност
на жалбата и наличие на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.
Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба № H-3 от 07.04.2009 г. за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт и за необходимите мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (Наредба Н-3 от 07.04.2009 г.). Съгласно тази разпоредба превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния тахограф.
Между страните не се спори по фактите. Жалбоподателят има качеството на
превозвач. При извършената проверка контролните органи са установили, че
дружеството не е извлякло /архивирало/ информацията от дигитален тахограф, монтиран в МПС - товарен автомобил марка
"Рено", кат.№, с рег.№ В2623ВА преди изтичане на 90-дневния срок от
предходното архивиране състояло се на 16.04.2019г.. Няма спор, че информацията
не е била извлечена от тахографа в този срок, респ.
не е била съхранена.
Както в акта така и в НП е посочено мястото
на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
нарушената законова норма. От съдържанието на двата акта става безспорно ясно,
че както актосъставителят така и АНО са приели, че
нарушението е извършено в гр.Варна, където е и седалището на дружеството. По
отношение на датата на нарушението и двата органа са приели, че то е извършено
на 06.07.2019г. , като от съдържанието на АУАН и НП това е безспорно видно. Нито в АУАН, нито в НП обаче са изложени факти, от които да стане ясно защо АНО е
посочил за дата на нарушението 06.07.2019г., при положение, че сам сочи, че
датата на предходното сваляне на информацията е 16.04.2019г. т.е. 90 –дневният
срок за ново архивиране е следвало да започне да тече от следващия ден
17.04.2019г. и изтича на 15.07.2019г., а не както е посочено в НП на
05.07.2019г. Следователно за превозвача
възниква ново задължение да осигури извличане на информация най-късно до
15.07.2019г. и ако не го е сторил, като дата на извършване на нарушението
следва да се приеме 16.07.2019г. В случая АНО е посочил като дата на
нарушението - 06.07.2019г., но към която дата превозвачът няма как да е
извършил така вмененото му нарушение, т.к. 15.07.2019г. е била крайната дата на
която е следвало да извърши сваляне на информация от тахографа.
Съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на АНО, наведени в съпроводителното писмо, с което делото е изпратено в съда, че се
касаело за очевидна техническа грешка и правилната дата на нарушението била
16.07.2019г.. Правораздаването и в частност административното такова не би
могло да почива на неясноти и предположения, нито пък в разпоредбите на ЗАНН е
познат институтът на техническата грешка. В приложимия по препращане НПК, с
последните му изменения е въведен институтът на очевидната фактическа грешка /чл.248а
от НПК , Нов - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.
„ Отстраняване на очевидни
фактически грешки в обвинителния акт „/. По така въведения институт
обаче, както теорията, така и съдебната практика са категорични, че същият е
приложим единствено за известни технически неточности и пропуски, като грешки в
имена, грешки в ЕГН на лицето, което е обвинено. По отношение на този институт
е запазено непоколебимото становище, че същият е неприложим за съществени
реквизити на ОА / в случая НП/, какъвто безспорно е датата на извършване на
нарушението /престъплението/. Поради
това и съдът не поделя разбирането на процесуалния представител на АНО, че това
процесуално нарушение би могло да бъде преодоляно от съда. Ако би сторил това,
съдът би подменил волята на АНО и би ангажирал отговорността на въззивника за
съвсем различно нарушение от посоченото в НП.
Отговорността
на дружеството е ангажирана на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП.
Съгласно тази разпоредба за нарушения на ЗАвП и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз
основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание,
се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.
Отговорността на „В." ЕООД, ЕИК
********* е ангажирана за нарушение на чл. 38, ал.1, т.1 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 г., съгласно
който превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат
данните от паметта на дигиталния тахограф и картата
на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта
на дигиталния тахограф.
Легално определение на понятието
"извличане" се съдържа в чл.
2, т. 2, б. "н" от Регламент № 165/2014 г. на Европейския
парламент от 04.02.2014 г. относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ №
3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006
на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от
социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт /Регламент 165/2014
г./ и означава копиране, заедно с електронния подпис, на част или на пълен
набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото
устройство или в паметта на картата за тахограф, при
условие че при този процес не се изменят или изтриват записани данни.
Неизпълнението на задължението, посочено
по-горе, осъществява състава на нарушението по чл. 93г ал.2 от ЗАвП, според която на превозвач или на лице по чл. 12б ал.1,
извършващо превози за собствена cметка, които не са
осигурили извличането на всички данни от тахографа
или от картата на водача, се налага имуществена санкция 3 000 лв.
Поради изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено и при неправилно
приложение на материалния закон. В горния смисъл е и практиката на
Административен съд-Варна по идентични казуси – например Решение по к. адм. нак. дело № 1956/2017 г. по
описа на Административен съд Варна, Решение по к. адм.
нак. дело № 2649/17 г. по описа на Административен
съд Варна, Решение по к. адм. нак.
дело № 3347/2017 г. по описа на Административен съд Варна , Решение по к.адм.дело № 3457/2017г.
по описа на Административен съд гр.Варна и ред други.
С оглед на всичко гореизложеното съдът
намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
С оглед крайният извод на съда за
незаконосъобразност на НП, в настоящия случай не се дължи произнасяне относно
наличието или отсъствието на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
От процесуален представител на РД“АА“ –
Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда.
В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, но предвид изхода на спора, по арг.
на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.