Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
гр.
Хасково, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на двадесет и
шести януари, през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕНКА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА
АНТОАНЕТА МУТРУШЕВА
при секретаря Йорданка
Попова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП- Хасково, като
разгледа докладваното от съдия Костова АНД
(К) № 1263 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е
по касационна жалба, депозирана от Началник сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР
- Хасково срещу Решение № 169/27.10.2021 г., постановено по АНД № 739/2021 г.
по описа на Районен съд - Хасково.
В
касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно
приложение на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Сочи се, че въззивния съд при постановяване на решението си не е съообразил и
обсъдил относимите към спора доказателства приложени в
административнонакзателната преписка, от които по безспорен начин се доказвало
извършването на описаното в процесното наказателно постановление нарушение.
Предвид изложеното, се моли да бъде отменено решението на Районен съд –
Хасково, с което е отменено Наказателно постановление № 21-1253-000146/10.05.2021г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково и бъде постановено
друго, с което наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, да
бъде потвърдено изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът Т.С.К.,
чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва касационната
жалба и моли за нейното отхвърляне. Счита решението на Районен съд – Хасково за
правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково намира касационната жалба за неоснователна и
предлага решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно да
бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество, същата е частично основателна,
поради следните съображения:
С
Решение № 169/27.10.2021 г., постановено по АНД № 739/2021 г. по описа на съда,
Районен съд – Хасково е отменил изцяло Наказателно постановление №
20-1253-000146 от 10.05.2021 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР - Хасково и
е осъдил ОД на МВР - гр.Хасково да заплати на Т.С.К., ЕГН ********** ***,
сумата в размер на 300 лв. - разноски по делото.
За
да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа
страна, че на 02.04.2021 г. служители на РУ на МВР - Хасково извършили проверка
на управлявания от Т.С.К. *** лек автомобил марка „Фиат Стило“ с рег. № *******.
На контролните органи от състава на РУ на МВР – Хасково им направило
впечатление, че водачът се държал неадекватно, поради което поискали съдействие
от органите на сектор ПП при ОД на МВР – Хасково за извършване на проверка с
техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества. За целта
К. бил отведен в РУ на МВР – Хасково, където пристигнал и екип на сектор ПП при
ОД на МВР – Хасково, който поканил водача на превозното средство да бъде тестван
с техническо средство DRUG TEST 5000
с фабричен номер ARYM-0048
за установяване на наркотични вещества или техни аналози, но същият отказал
тестването. С оглед тези констатации му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, връчен срещу разписка. В последствие обаче в
съставения АУАН актосъставителя Кисьов дописал на ръка със син химикал, че
нарушителят при проверката не е представил и контролен талон, което
представлявало нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. След съставяне на АУАН
бил издаден талон за медицинско изследване № 082155, връчен в 02:20 часа, в
който бил отразен отказа на жалбоподателя да даде кръвна проба. Въз основа на
така съставения АУАН е издадено наказателно постановление, с което на основание
чл.183 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП на Т.С.К. са наложени процесните
административни наказания.
От
правна страна съдът по т.1 от НП е приел, че актосъставителят, а след него и
АНО, квалифицирали деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като в случая било
налице разминаване при описание на изпълнителното деяние в АУАН и това в НП, а
такова разминаване по отношение на задължителен реквизит било недопустимо. В
процесния АУАН било посочено, че водачът „отказва проверка с техническо
средство Дрегер Дръг Тест 5000 за установяване употреба на наркотични вещества
и техни аналози“ - изпълнително деяние по чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП. В НП,
освен отказа да бъде тестван с техническо средство, било посочено още, че:
"Отказва проверка с техническо средство за установяване на употреба на
алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен
анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му“ / неправилно посочено от съда, тъй като в НП изписването касае и е
свързано с установяване употреба на наркотични вещества, изцяло съответно с
това в АУАН /. Макар да останало в рамките на същата правна квалификация,
изпълнителното деяние в наказателното постановление било разширено с въвеждане
на нови признаци от състава на нарушение, за които липсвало повдигнато надлежно
административнонаказателно обвинение. При тези изводи приел, че НП в частта му
по т.1 следва да бъде отменено, заради допуснато от страна на АНО нарушение на
процесуалните правила.
По
отношение на нарушението описано в т.2 от НП, съдът приел, че посочената за
нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП уреждала
задължението на водачите на МПС да носят свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Но по
отношение на така посоченото нарушение е възприел, че върху оригинала на АУАН,
приложен по преписката е имало дописване на текст: "непредстави КТ“, който
текст липсвал на образеца от АУАН, връчен на санкционираното лице и приет в хода
на съдебното следствие. В случая с констатираното дописване в обстоятелствената
част на приложения към преписката оригинал на АУАН, съдът е прие, че са били
въведени нови фактически обстоятелства по извършване на нарушение на чл.100
ал.1 т.1 от ЗДвП. Посочил е, че съгласно чл. 43, ал.1 ЗАНН съставеният и
подписан АУАН се връчвал на нарушителя като препис, т.е. този препис следвало
абсолютно да бъде идентичен с оригинала, оставащ при проверяващите лица. Недопустима
било наличие на разлика и дописване в каквато и да е насока в този документ
след като той по силата на чл. 43, ал.5 ЗАНН бил връчен на нарушителя. Видно от
преписа на представения АУАН, нарушителя се е подписал на него удостоверяващ именно
извършените до момента действия по оформяне на АУАН в двете му еднотипни части
- оригинал и връчения препис, като на последният липсвала коментираната
поправка. Приел е, че извършеното дописване на ръка в оригинала на АУАН
безспорно било нарушение и то съществено такова, компрометиращо
действителността на акта и като резултат водело до ограничаване правата на
нарушителя. По този начин била опорочена и процедурата по издаване на
наказателното постановление, което водело до неговата незаконосъобразност и
отмяна на процесуално основание. Така допуснатото нарушение на закона било
свързано с правото на защита на жалбоподателя и представлявало съществен
недостатък, който опорочавал изцяло производството по ангажиране на
административно-наказателната му отговорност.
Касационният състав на Административен съд - Хасково
не споделя изводите на районния съд, досежно допуснатите нарушения в хода
на административнонаказатленото производство даващи основание за отмяна на НП в
т.1 и намира, че постановеното съдебно решение в тази част следва да
бъде отменено, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Съображенията на
настоящата инстанция за това са следните:
В
случая неправилно районният съд приема, че е допуснато
процесуално нарушение, изразяващо се в разминаване при описанието на
изпълнителното деяние в АУАН и това в НП. Според настоящия състав, и в АУАН, и в НП
извършеното нарушение е достатъчно точно описано, като изрично е посочено, че
водачът К. отказва
да му бъде извършена проверка
с техническо средство DRUG TEST 5000
с фабричен номер ARYM-0048
за установяване на наркотични вещества или техни аналози. Посочено
е също, че на водача е издаден талон за медицинско изследване № 082155. Самото
нарушение, във връзка с което се води настоящият правен спор, е описано в
съставения АУАН и в НП по
следния начин: „отказва да
бъде тестван с техническо средство DRUG TEST 5000 с фабричен номер ARYM-0048 за наличие на наркотични
упойващи вещества и техните аналози“, отчетено като нарушение на чл.
174, ал. 3, предл. второ
от ЗДвП, съгласно който текст водач на МПС, който откаже да му бъде извършена
проверка с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози,
се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина за срок от 2 години и глоба от 2000 лв. Цитираната
разпоредба на чл.
174, ал. 3 от ЗДвП съдържа четири
отделни хитопези на отказ за извършване на проверка в
състава си: с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта; с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози; неизпълнение на предписание
за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта;
неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, като в случая в АУАН и НП ясно е
посочено за коя от четирите
хипотези е образувано
административнонаказателното производство,
а именно втората хипотеза.
Действително
при посочване на нарушението в АУАН
и НП, при
цитирането на нарушената правна норма, е обективиран и текстът за неизпълнение на
предписание за извършване на химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози, но не
това е фактическото описание на нарушението. В случая и в АУАН, и в НП се съдържа
точната конкретизация на осъщественото
от фактическа страна и точната нарушена разпоредба - чл. 174, ал. 3, предл. второ
от ЗДвП. Добавянето на
израза „бе издаден талон за медицинско изследване“ е с оглед прецизиране на
дадената допълнителна възможност на жалбоподателя да извърши лабораторно
изследване, от която той не се е възползвал.
С оглед горното, настоящата инстанция намира, че в
АУАН и в НП в тази им
част е направено достатъчно подробно и ясно описание на
нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради
което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото на лицето да
организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които
са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна
норма съответства на установеното нарушение. Безспорно от текстовото описание
на това деяние е ясно, че то се изразява именно в отказа на водача да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества. Ето защо не
може да бъде споделен довода
на районния съд, че
наказаното лице не било
наясно за какво точно нарушение му
се налага санкцията.
Настоящият
състав на касационната инстанция, обаче намира за обосновани изводите на
въззивния съд за отмяна на НП, в частта по т.2. Както правилно е приел съда
извършеното дописване на ръка в оригинала на АУАН на нарушение, което не е
предявено на жалбоподателя безспорно представлява нарушение и то съществено
такова, компрометиращо действителността на акта и като резултат водещо до
нарушаване правата на нарушителя. Допуснатото нарушение дори не се отрича и от
самия актосъставител, който при разпита пред въззивния съд е заявил „поправката
я извърших, когато лицето вече беше излязло и след като му бях връчил екземпляр
от акт и в последствие видях, че съм пропуснал да отбележа, че не е представил
контролен талон и го добавих. Трябваше да го направя в негово присъствие.“ При
това положение следва да бъде прието, че безспорно е опорочена процедурата и по
издаване на наказателното постановление, което води неминуемо до неговата
незаконосъобразност и налага отмяната му в частта по т.2 само на процесуално
основание. Като е отменил наказателното постановление в частта му по т.2
въззивния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Предвид изложеното, оплакванията в касационната жалба
за неправилност на решението на районния съд се споделят от настоящия състав само в частта
касаещи т.1 от НП. С оглед на това, атакуваното решение в тази му част следва да бъде
отменено и доколкото районният съд е събрал всички относими по
делото доказателства, от значение за решаването му по същество и при наличието
на безспорни доказателства
за извършеното административно нарушение, делото следва да се реши по същество.
Наказателното
постановление в т.1 е
постановено в необходимата форма и реквизити, нарушението и правната му квалификация
са правилно установени. От доказателствата по делото е безспорно, че на
установената дата и място на извършване, административно наказаното лице е
осъществило фактическия състав на нарушението, като е управлявало описания в
акта и в НП автомобил, и след отправена му покана е отказал да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на НУВ или техни аналози.
В случая е наложено наказание, съответстващо на регламентираното в закона за
съответното нарушение, поради което настоящата инстанция счита, че същото е
правилно определено.
В
останалата част жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а
решението на Районен съд Хасково, потвърждаващо НП в частта му по т.2 да бъде
оставено в сила.
Относно разноските:
Искането
на касационният жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева за настоящата инстанция следва да бъде оставено без
уважение. Приложимата в случая разпоредба е тази на чл.63д, ал.4 от ЗАНН, която
сочи, че в производството пред районния и административния съд в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани
от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Т.е., за да се
претендира присъждане на разноски в съдебното производство от АНО и то да е
основателно, е необходимо той да е бил защитаван от юрисконсулт или служител с
юридическо образование. В конкретния случай както пред настоящата инстанция,
така и пред въззивната органа не е бил защитаван от юрисконсулт, отделно от
това не са налице и данни касационната жалба да е изготвена от юрисконсулт.
Претенцията
на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за адвокат е
основателна и в негова полза следва да се присъди възнаграждение по реда на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 63д, ал. 2
от ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът, може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая е представен договор за
правна защита и съдействие, в който е отразено, че е заплатено напълно и в брой
договорено възнаграждение в размер на 300 лв.. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай
независимо, че защитимия материален интерес е 10.00 лева, с оглед отхвърлената
част на касационната жалба, то на ответника се дължи възнаграждението в претендирания
му размер от 300 лв., тъй като заплатеният от същия размер на адвокатско
възнаграждение не надвишава минимално предвидения по Наредбата и отговаря на
критериите по чл.36, ал.1 от ЗА. При тези изводи, следва да бъде прието, че и
районния съд правилно при произнасянето си е определил размера на дължимото
възнаграждение в производството пред първата инстанция.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във
връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №169/27.10.2021 г.,
постановено по АНД №739 по описа на Районен съд - Хасково за 2021 г. в частта,
с която е отменено Наказателно постановление №21-1253-000146 от 10.05.2021 г.
на Началник сектор към ОД на МВР - Хасково, сектор „Пътна полиция“ по т.1 - за допуснато
нарушение на чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-1253-000146
от 10.05.2021г. на Началник сектор към ОД на МВР - Хасково, сектор „Пътна
полиция“ в частта му по т.1, с която на Т.С.К., ЕГН **********, за извършено
нарушение и на основание чл.174, ал.3, предл. второ от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №169/27.10.2021г.,
постановено по АНД №739 по описа на Районен съд - Хасково за 2021 г., в
останалата му част, с която е отменено Наказателно постановление
№21-1253-000146 от 10.05.2021г. на Началник сектор към ОД на МВР - Хасково,
сектор „Пътна полиция“ в частта по т.2, с която на Т.С.К., ЕГН **********, за
извършено нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1,
т.1, предл. второ от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 10.00 лева и са присъдени в полза на К. разноски по делото.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР
– Хасково да заплати на Т.С.К.,
ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение
пред Административен съд – Хасково в размер на 300 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.