Р Е
Ш Е Н
И Е №84
гр.Кюстендил,
17.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и
шести септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Р.
С.,
след като
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева т.д.№76/2018г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Тридесет и втора – „Производство
по търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.
Предмет на разглеждане е искова претенция на Т.В.К., с
ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на неговата майка
М.К.Б., двамата с постоянен адрес *** (конституиран при условията на чл.227 от ГПК, като правоприемник на починалия първоначален ищец В.К.К., с ЕГН **********,
с постоянен адрес ***), насочена срещу „**********“ ЕООД – в несъстоятелност, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.К., ул.„***“ №**,
представлявано от управителя М. А., и „*******“ ЕАД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление в гр.К., ул.„***“ №**, бизнес сграда „***“, ет.*,
ап.*, представлявано от Д. Р..
Като съищец в производството по делото, на основание
чл.649 ал.3 от ТЗ, участва синдикът на „**********“ ЕООД – в несъстоятелност,
понастоящем – А.Б.С.,***.
Предмет на разглеждане е предявен иск, с правно
основание чл.135 ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр. с
чл.649 ал.1 от Търговския закон ТЗ) за обявяване за недействително спрямо
ищеца действие на длъжника „**********“ ЕООД – в несъстоятелност, увреждащо го,
в качеството му на кредитор, и изразяващо се във възмездно разпореждане,
извършено на 05.08.2013г., чрез апорт в новоучредено акционерно дружество – „*******“
ЕАД, на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор 61813.457.32 по КККР на
гр.Р., одобрени със заповед №РД-18-33/15.05.2006г. на изп.д. на АГКК-София, с
адрес на поземления имот: гр.Р., местност „*******“, целият с площ от 3399
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива.
Исковата претенция се основава на следните твърдения:
В.К.К. е бил бивш съдружник в „**********“ ООД, в
последствие преобразувано в ЕООД, който като такъв е имал вземане за изплащане
на паричната равностойност на 10 % от капитала на търговското дружество към
18.09.2011г., за реализацията на което вземане К. е предявил осъдителен иск
срещу дружеството, по който е било образувано търг.д.№3/2012г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил. С влязло в сила на 10.02.2017г. решение по посоченото
дело, „**********“ ЕООД е било осъдено да заплати на В. К. сумата от **** лева,
представляваща левовата равностойност на дружествения му дял, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 20.11.2011г., както и деловодни разноски
за две съдебни инстанции. След постановяване на въззивното осъдително решение
на АС-София, В.К. се снабдил с изпълнителен лист за исковите суми. След
образуване на търг.д.№3/2012г. по описа на КнОС
- на 05.08.2013г., „**********“ ЕООД се е разпоредило възмездно, чрез
апортиране в новоучредено търговско дружество - „*******“ ЕАД, с цялото свое
недвижимо имущество, включващо и поземления имот – нива в местността „*****“, в
землището на гр.Р., с площ от 3399 кв.м., съставляваща поземлен имот (ПИ) с
идентификатор 61813.457.32 по КККР на гр.Р.. С апорта на недвижимите имоти в
новоучреденото ЕАД „**********“ ЕООД е придобило акционерно участие в
новоучреденото дружество – ***** броя поименни акции, всяка по 1.00 лев, които,
заедно с други акции до пълния размер на капитала на новоучреденото дружество,
А. М. безусловно е прехвърлил с джиро на трето юридическо лице – „С.Е.К. ****“
ООД, което от своя страна с алонж към временното удостоверение, издадено срещу
направената непарична вноска, е прехвърлило с второ джиро всичките поименни
акции - ****, всяка на стойност 1.00 лева, представляващи 100 % от капитала
на „*******“ ЕАД на „*****“ *** –
Великобритания, с едноличен собственик на капитала и управител А. М.. Според
ищеца, извършените поредни разпореждания с недвижима собственост на дружеството
– негов длъжник е затруднило удовлетворяването му като кредитор, поради което
счита, че апорта на конкретния недвижим имот, извършен от първия ответник по
отношение на капитала на новообразувания втори ответник, следва да бъде обявен
за недействителен спрямо него.
Синдикът на „**********“ ЕООД – в несъстоятелност – Б.
Б., е изразил становище по иска на К., в което е посочил, че с решение от
11.05.2016г. по търг.д.№5471/2015г. по описа на АС-София е било открито
производство по несъстоятелност на „**********“ ЕООД, в което В.К.К. е предявил
вземане, включено в списъка на приетите от синдика вземания, публикуван в ТР на
18.07.2017г., поради което е заключил, че ищецът е легитимиран да предяви иска
по чл.135 от ЗЗД, по съществото на който е изразил становище, че е основателен.
Ответникът „**********“ ЕООД – в несъстоятелност не е
подал отговор на исковата молба.
Ответникът „*******“ ЕАД е депозирал отговор на
исковата молба, в рамките на предвидения от закона срок. Отговорът е подаден
чрез пълномощник адв.Г.В. от АК-София. Изразява се становище за недопустимост
на предявения иск, с оглед забраната на чл.637 ал.6 от ТЗ за образуване на нови
съдебни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу
длъжника, след откриване на производството по несъстоятелност. Във връзка с
основателността на иска се поддържа отсъствие на предпоставките на чл.135 от ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на описаните от ищеца
действия, като се поддържа, че извършеният от „**********“ ЕООД апорт на
недвижим имот в капитала на „*******“ ЕАД не е действие, увреждащо кредиторите
на първото дружество, тъй като същото притежава достатъчно други активи, които
да обезпечат задълженията на неговите кредитори, в подкрепа на което твърдение
било и обстоятелството, че ищецът претендирал недействителността само по
отношение на един от всички недвижими имоти. На следващо място се сочи, че
доколкото сделката е била възмездна, според чл.135 от ЗЗД, за да бъде
прогласена недействителността й е потребно знание за увреждането не само у
длъжника, но и у третото лице, с което договаря, като се отрича ответникът,
като такова лице, да е знаел за увреждащото действие на апорта, като към датата
на извършването му не са били вписани тежести относно процесния имот, съответно
„*******“ ЕАД не е могло да знае за наличието на спор, за наличието на
кредитори на „**********“ ЕООД, нито за увреждащия характер на апорта. С тези
доводи се претендира отхвърляне на предявения иск.
В допълнителна искова молба, подадена от
правоприемника на първоначалния ищец, по повод отговора на „*******“ ЕАД, се
изтъква, че според съдебната практика (цитирана), увреждане по смисъла на
чл.135 от ЗЗД е налице винаги, когато се извършва разпореждане със
секвестируемо имущество, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява
го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на кредитора, както
и, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато извършва действието след
възникване на кредиторовото вземане. Сочи се, че в случая апорът е бил извършен
след възникване на вземането на ищеца, както и, че същият обективно уврежда
кредитора, поради обстоятелството, че възможността за удовлетворяване от
придобитите при апорта акции зависи от имущественото състояние на
новоучреденото дружество, неговата дейност, конюнктурата на пазара и други
фактори, а и принудителното изпълнение спрямо тях е по-трудно осъществимо.
Аргументира се разбиране, че доколкото се касае за учредителен апорт, за което
действие не е необходимо съгласие нито на дружеството, което е в процес на
учредяване, нито на неговия бъдещ представителен орган, то касае се за
едностранен разпоредителен акт, който изключва необходимостта от наличието на
знание за увреждането у физическите лица, включени в състава на съответния
орган на това дружество.
Подаден е отговор на допълнителната искова молба от „*******“
ЕАД, чрез пълномощника адв.Г.В. от АК-София. На първо място се възразява, че
към допълнителната искова молба липсвали доказателства за обстоятелството, че
подалото я лице има качеството на правоприемник на първоначалния ищец, като
отново се поддържа разбиране за недопустимост на иска, съобразно чл.637 ал.6 от ТЗ. Преповтарят се доводите за отсъствие на елементите от фактическия състав на
чл.135 от ЗЗД, изложени в първоначалния отговор, като конкретно по отношение на
Т.В.К. се възразява относно липсата на доказателства да е наследник на В. К. и
да е приел наследството.
Окръжен
съд-Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и след като
прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
В.К.К. е бил съдружник в „**********“ ООД, който по
собствена воля, с предизвестие по реда на чл.125 ал.2 от ТЗ, е заявил
прекратяване на участието си в дружеството, което прекратяване е настъпило с
изтичане на тримесечния срок на предизвестието на 03.09.2011г. Тези факти са
установими от приложеното към исковата молба и влязло в сила решение по т.д.№3/
2012г. по описа на КнОС, в частност – от въззивния акт по проверка на
посоченото решение (решение от 28.09.2015г. по т.д.№709/2015г. по описа на
АС-София). От същия се установява още, че поради липсата на доброволност при
уреждане на имуществените последици от прекратяването на участието на К. в
дружеството, последният е предяви иск по чл.125 ал.3 от ТЗ за присъждане на
паричната равностойност на дружествения му дял, равняващ се на 10 % от капитала
на дружеството. С влязлото в сила решение е прието, че „**********“ ООД към
30.11.2011г. е дължало на К. изплащане на паричната равностойност на
дружествения му дял, възлизаща на **** лева, поради което сумата е присъдена на
ищеца, ведно със законната лихва върху нея, считано от 30.11.2011г. до
изплащането й, ведно с разноските по делото. След постановяването на
осъдителното въззивно решение, К. се е снабдил с изпълнителен лист за исковите
суми, издаден на 07.12.2015г. Заверен препис от последния е представен с
исковата молба.
Видно от справка в ТР по партидата на „**********“ е
обстоятелството, че на 23.04.2013г. дружеството е променило
правноорганизационната си форма от ООД в ЕООД. Установимо е още, че на
08.07.2015г. по партидата на търговеца е вписано подаването на молба от страна
на същия до ОС-Кюстендил за откриване на производство по несъстоятелност.
Такова е било открито с решение на въззивен съд – САС, постановено в хипотезата
на чл.632 от ТЗ, с решение от 11.05.2016г., вписано в ТР на 16.05.2016г.
От приложена към исковата молба справка-извлечение от
ТР се установява, че на 05.08.2013г. в ТР е вписано новоучредено ЕАД с фирма „*******“,
с ЕИК *******. От публичния ТР е видно, че към датата на учредяване на
дружество, едноличен собственик на капитала му е било дружеството „**********“
ЕООД. Новосъздаденото дружество е било с капитал от **** лева, с поименни
акции, всяка с номинал от 1 лев. Внесеният капитал е бил формиран от парична
вноскаи от непарична вноска – апорт на недвижими имоти, собственост на
дружеството-учредител „**********“ ЕООД, на обща стойност **** лева, в това
число и процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
61813.457.32 по КККР на гр.Р., одобрени със заповед №РД-18-33/15.05.2006г. на
изп.д. на АГКК-София, с адрес на поземления имот: гр.Р., местност „****“, целият
с площ от 3399 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: нива, при съседи: имоти 61813.457.31, 61813.456.443,
61813.457.30 и 61813.457.440. Срещу апорта на недвижимите имоти „**********“
ЕООД, е придобило *** броя поименни акции, които, ведно с останалите поименни
акции до пълния размер на капитала на новоучреденото дружество, според временно
удостоверение №1/05.08.2013г. (приложено към исковата молба), подлежат на
прехвърляне с джиро. Такова прехвърляне е било извършено на 05.08.2013г. от „**********“
ЕООД в полза на „*****“ ООД, вписано в Търговската камера на М., И., като
прехвърлителят е джиросал всички притежавани от него поименни акции от капитала
на „*******“ ЕАД, представляващи 100 % от същия, в полза на чуждестранното
дружество. Джирото е било отбелязано на гърба на издаденото временно
удостоверение. На 07.08.2013г. с алонж към последното „****“ ООД е прехвърлило
в полза на „***“ ****, със седалище и адрес на управление във Великобритания
всичките ***** броя поименни акции от капитала на „*******“ ЕАД, с номинал 1
лев, представляващи 100 % от същия. По делото9 е приет като доказателство
заверен препис от алонжа, представляващ джоро №2 с дата 07.08.2013г., обявен в
ТР. От представеното с исковата молба актуално извлечение от Книга на
акционерите на „*******“ ЕАД към 25.11.2013г. е видно, че едноличен собственик
на капитала и управител на „*****“ **** е А. М..
От справка в ТР по партидата на ответника „**********“
ЕООД се установява, че В.К.К. е предявил в производството по несъстоятелност на
това дружество вземането си, за което му е бил издаден изпълнителен лист в
размер на **** лева – главница, ведно с лихви и разноски. Вземането му е било
включено в списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл.686
ал.1 от ТЗ. Списъкът е одобрен от съда с определение от 14.03.2019г.
Така
изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства. Същата налага формиране на следните правни изводи:
Предявеният иск
е допустим. Същият намира правното си основание в нормата на чл.135 от ЗЗД и е
предявен в хипотезата на чл.649 ал.1 от ТЗ, при съобразяване на предвидения в
тази разпоредба преклузивен срок. Настоящият ищец е активно процесуално
легитимиран да продължи производството по делото, в качеството му на наследник
и в този смисъл – на правоприемник на В. К., при осъществяване на
предпоставките на чл.227 от ГПК. Също така, ищецът Т.В.К. е правоприемник,
наследник на кредитор в производството по несъстоятелност на „**********“ ЕООД – в
несъстоятелност, доколкото вземането на В.К.К. е включено в списъка на предявените
в срока по чл.685 ал.1 от ТЗ и приети вземания, обявен в ТР по партидата на
дружеството на 18.07.2017г., одобрен с определение №120 от 14.03.2019г. по
търг.д.№30/2015г. по описа на ОС-Кюстендил.
Преценен по
същество, искът се явява изцяло основателен и следва да се уважи, по следните
съображения:
С разпоредбата
на чл.135 от ЗЗД законодателят е установил правно средство за защита интересите
на кредиторите, когато в резултат от действията на длъжника се намалява
имуществото му, което служи за общото им обезпечение, доколкото според ал.1 на
цитираната норма кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действия, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при
извършването им е знаел за увреждането.
Уважаването на
иска по чл.135 от ЗЗД следва от доказването на няколко кумулативно предвидени
във фактическия състав на нормата предпоставки: на първо място ищецът следва да
има качеството на кредитор спрямо длъжника, т.е. да има вземане на договорно
или извъндоговорно основание, като не е нужно това вземане да е ликвидно и
изискуемо, т.е определено по основание и размер с влязъл в сила съдебен акт,
като вземането следва да е възникнало преди датата на извършване на правното
действие, което се атакува с иска по чл.135 от ЗЗД, освен в хипотезата на
чл.135 ал.3 от ЗЗД, която не е налице по настоящото дело.
На второ място е
необходимо извършването на определено действие от страна на длъжника, което
уврежда кредитора. Това действие може да бъде всякакъв гражданско-правен акт
(сделка или юридическа постъпка, безвъзмезден или възмезден акт) стига да е
валидно, за да може да породи своите правни последици. А увреждане е налице,
когато длъжникът се лишава от свое имущество - намалява своите активи или
увеличава пасивите на същото, като в резултат се намалява възможността на
кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Наред с това, е
необходимо наличието на причинна връзка между действието на длъжника и
увреждането на кредитора.
Третата
предпоставка за възникване на правото да се иска прогласяването на
относителната недействителност по смисъла на чл.135 от ЗЗД е знанието на
длъжника за увреждането. Не е необходимо да се съзнава увреждането на определен
кредитор, достатъчно е в момента на извършване на действието длъжникът да е
знаел, че има кредитори и че действието ги уврежда. В случаите на възмездно
разпореждане, каквато е и хипотезата по настоящото дело, разпоредбата на чл.135
ал.1 от ЗЗД изисква и лицето, с което длъжникът договаря да е знаело за
увреждането. Наред с това, разпоредбата на чл.135 ал.2 от ЗЗД въвежда оборима
презумпция за знание за увреждането, като постановява, че то се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника. На основание
чл.694 ал.4 от ТЗ, в производствата по този ред, презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД се прилага за всички свързани лица.
Доказателствената
тежест за установяване на изброените по-горе предпоставки, с изключение на
презюмираните елементи от фактическия състав, е върху ищеца, с оглед общото
правило на чл.154 ал.1 от ГПК. Оборването на презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД
по принцип е в тежест на ответниците.
След анализ на
изискуемите се предпоставки и съотнасяне на същите спрямо установените по
делото факти и при съобразяване на конкретните особености на повдигнатия за
разрешаване спор, съдът намира, че са установени произтичащите от фактическия
състав на чл.135 ЗЗД основания за уважаването на предявения иск.
Така, несъмнен и
безусловно доказан по делото е фактът, че наследодателят на ищеца – лицето В. К.
има качеството на кредитор на „**********“ ЕООД. Вземането му е възникнало по
силата на извършено прекратяване на участието му в горното дружество и
представлява паричната равностойност на дружествения му дял. Това вземане,
както се установи от приложените към исковата молба преписи от съдебни решения,
е възникнало с прекратяване участието на К. като съдружник и станало изискуемо,
по аргумент от чл.125 ал.3 от ТЗ, на 30.11.2011г., в размер на паричната сума
от *** лева, ведно с лихва за забава. По-горе се посочи, че, за да бъдат
упражнени правата на кредитора по чл.135 от ЗЗД не е необходимо вземането му да
е било признато с влязло в сила съдебно решение, но в случая такова е налице –
с решение по търг.д.№3/2012г. по описа на КнОС, притезанието на К. спрямо „**********“
ЕООД е било реализирано успешно. Осъществена е и друга хипотеза на нормата на
чл.135 от ЗЗД, а именно – вземането е възникнало преди датата на извършване на
атакуваното с настоящия иск правно действие – на 30.11.2011г., а процесният
апорт е извършен на 05.08.2013г.
Анализът на
доказателствата по делото налага извод за осъществяване и на следващия елемент
от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД, а именно – длъжникът „**********“ ЕООД
е извършил увреждащо интересите на кредитора действие – апорт на недвижими
имоти - в това число и на процесния – в капитала на новосъздаденото дружество „*******“
ЕАД, осъществен на 05.08.2013г. По начало, действията, които могат да бъдат
предмет на иска по чл.135 от ЗЗД, са от различно естество - договори, сключени
между длъжника и трето лице, едностранни правни сделки, правни действия.
Апортът или
непаричната вноска в акционерно дружество представлява правно действие по
смисъла разпоредбата на чл.135 от ЗЗД - особен вид отчуждаване на вещ с
транслативен ефект за правото на собственост, специфичен вещно прехвърлителен
производен способ, който се осъществява с оглед постигането на определена цел –
участие в търговско дружество. С апортирането на недвижим имот в капиталово
търговско дружество имотът излиза от патримониума на длъжника и става
собственост на дружеството, като собствеността се придобива на деривативно
основание с вписване на дружеството, а срещу апортната вноска длъжникът
получава акции от учреденото АД или дялове от учреденото ООД. При апортиране на
недвижим имот в новоучредено дружество би се затруднило удовлетворяването на
кредитора, поради това, че се намалява ликвиден актив от имуществото на
длъжника, а се придобиват акции в новоучредено търговско дружество, стойността
на които зависи изцяло от имущественото състояние на новоучреденото дружество,
представляващо динамична величина, и принудителното изпълнение спрямо които
акции е значително по-трудно осъществимо. Посоченото налага извод, че
извършеният от първия ответник апорт на недвижимия имот в капитала на втория
ответник срещу придобиване на акции (с които при това в последствие дружеството
се е разпоредило), категорично представлява действие, увреждащо неговите
кредитори.
Третата предпоставка
за възникване на правото да се иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
кредитора - ищец действията, с които длъжникът го уврежда, се отнася до
наличието на субективно условие и се различава в зависимост от това дали
действието е възмездно или безвъзмездно, но само по отношение на знанието на
третото лице. Относно знанието на длъжника е без значение дали увреждащото
действие е възмездно или безвъзмездно – когато длъжникът знае, че има кредитор,
но въпреки това извършва учредителен апорт при учредяване на акционерно
дружество, длъжникът съзнава, че го уврежда, тъй като новото дружество още не е
учредено, не е започнало да осъществява търговска дейност, в резултат на което
не може да се извърши преценка на каква стойност биха могли да бъдат продадени
акциите му, ако не изпълни задължението си към кредитора, предвид и динамиката
в икономическото състояние на всяко търговско дружество. По отношение на
длъжник - юридическо лице знание за увреждане е налице, ако физическите лица от
състава на съответния орган или съответните отговорни за това служители знаят
за него.
Наличие на
знание на третото лице - съдоговорител за увреждането на кредитора е
необходимо, когато увреждащото действие е възмездно. При многостранните правни
сделки, респективно сделките - решения са налице волеизявления на няколко лица,
но не с противоположни интереси и целта им не е да породят насрещни права и
задължения. При тези сделки волеизявленията на лицата са еднотипни и са
насочени към обща цел, постигане на определен правен резултат, например
учредяване на търговско дружество, като всяка страна поема права и задължения
към търговското дружество, но не към останалите страни. Апортът /непаричната
вноска/ в акционерно дружество представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен
ефект, специфичен вещно прехвърлителен производен способ, който се осъществява
с оглед постигането на определена цел – участие в акционерното дружество. В
този смисъл апортът е акт на разпореждане и когато се извършва преди
дружеството да е учредено, е необходимо да се завърши фактическият състав на
учредяването, съгласно чл.74 ал.4 от ТЗ, тъй като не може да бъде извършено
прехвърляне или учредяване на право, ако липсва правен субект – приобретател.
Апортирането на
недвижим имот в акционерно дружество, което е в процес на учредяване,
представлява сложен фактически състав с няколко елемента. В теорията при
внасянето на непаричната вноска се разграничават две фази: извършване и
изпълнение. Извършването на апорта се състои в поемане на задължение на вносителя
/бъдещия акционер/ да престира определена непарична вноска в имуществото на
дружеството, а изпълнението на апорта представлява изпълнение на задължението
за прехвърляне на собствеността, респективно друго право – обект на апорта, и
предаване на непаричната вноска във владение на дружеството. Волеизявлението на
длъжника – вносител и собственик на имота при учредителния апорт се обективира
в два акта – в устава и съгласие на собственика с описание на вноската,
изразено в писмена форма с нотариална заверка на подписа, съгласно чл.165 ал.1
т.5 от ТЗ, чл.72 ал.1 и чл.73 ал.1 от ТЗ. Когато учредителният апорт се
извършва чрез вземане на решение за учредяване на АД и устав съгласно
разпоредбите на чл.163 ал.3 и чл.165 от ТЗ, той има характер на сделка – решение.
Волеизявленията на учредителите на АД, включително волеизявлението на
учредителя, който участва с апортна вноска в учредяваното АД, не са насрещни.
Те не са насочени към създаването на взаимни правоотношения между учредителите
/бъдещите акционери/ с насрещни права и задължения, а са еднопосочни – към
постигане на определен правен резултат, а именно създаването на нов правен
субект – съответното акционерно дружество. В този смисъл волеизявленията на
учредителите - акционери на учредителното събрание и в устава нямат
престационен характер помежду си и останалите учредители- акционери не
придобиват насрещни права и не поемат насрещни задължения срещу апорта,
извършен от друг учредител - акционер.
Апортът има
възмезден характер, тъй като при него има разместване в имуществената сфера на
вносителя – срещу апортната вноска вносителят придобива дялове /при ООД/ или
акции /при АД/. При учредителния апорт обаче при вземане на решенията по чл.163
ал.3 т.1 и т.2 от ТЗ за учредяване на акционерно дружество, в което някой
акционер прави непарична вноска, акционерното дружество все още не е
възникнало, а изразеното от учредителите – акционери съгласие не представлява
договаряне по смисъла на чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД, тъй като акционерите не са
насрещни страни и между тях не се създават насрещни права и задължения. Знание
на акционерите по чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД не е необходимо да се изследва при
учредителен апорт, тъй като насочването на изпълнението срещу апортираното
имущество се търпи от новоучреденото акционерно дружество, но не и от неговите
акционери.
Учредителният
апорт е сделка на разпореждане в полза на лице, което не съществува към момента
на нейното извършване, и за настъпване на неговото действие не е необходимо
съгласието на дружеството, което е в процес на учредяване, респективно на
неговия бъдещ представител. Съгласно чл.73 ал.4 от ТЗ при учредителния апорт
правото на собственост върху вноската се придобива от момента на възникване на
дружеството. Действията на учредителите при извършване на непаричната вноска не
се извършват от името на дружеството, а от лично име с еднопосочна цел –
учредяване на дружеството, поради което не попадат в хипотезата на чл.69 ал.1
изр.1 от ТЗ, нито по отношение на тях могат да се приложат разпоредбите на
чл.69 ал.1 изр.2 и 3 от ТЗ. Изразеното от учредителите съгласие в решението на
учредителното събрание и устава относно учредяване на акционерното дружество с
определен капитал, разпределен в акции, вида и стойността на непаричните
вноски, ако има такива, и останалите взети решения от учредителите обвързват
акционерното дружество от момента на неговото възникване, от който момент
същото придобива правото върху апортната вноска /чл.73 ал.4 от ТЗ/, а ако има
сделки, сключени от учредителите от името на учредяваното дружество до деня на
вписването, правата и задълженията по тази сделка преминават по право върху
дружеството също от момента на възникването му /чл.69 ал.2 от ТЗ/.
Изложеното
очертава извод, че при учредяване на акционерно дружество не е необходимо
изследване на знание за увреждане по смисъла на чл.135 ал.1 изр.2 от ЗЗД от
страна на новоучреденото юридическо лице, в чиято полза е учредена апортната
вноска, нито от страна на неговите учредители, с изключение на учредителя,
който извършва апорта.
В горния смисъл
е постановеното по чл.290 от ГПК решение
№122 от 21.07.2016г. на ВКС по т.д.№3484/2014г., II т. о., ТК.
В контекста на изложените правни доводи се налага крайният извод за
основателност на предявения иск, който следва да се уважи, поради
осъществяването на всички предпоставки по чл.135 от ЗЗД.
При обявяването на действието за недействително трябва да се има предвид
следното:
Исковата молба е предявена при действието на процесуалното правило на
законовата разпоредба на чл.649 от ТЗ след изменението с ДВ, бр.20 от 2013г.,
поради което именно тази редакция, действаща и към момента, представлява
приложимият процесуален закон. Предвид нормата на чл.649 ал.1 от ТЗ, искът по
чл.135 от ЗЗД, свързан с производство по несъстоятелност, може да бъде предявен
от синдика, а при бездействие – от всеки кредитор на несъстоятелността, в
едногодишен срок от откриване на производство по несъстоятелност, съответно от
момента на обявяване на решението по чл.632 ал.2 от ТЗ.
В конкретния случай, ищецът поддържа да е кредитор на ответното дружество
„**********“ ЕООД – в несъстоятелност, поради което при приложението на чл.649
от ТЗ, е без значение дали същият е заявил, че предявява иска в общ интерес на
всички кредитори или по причина на охраняване на собствения си интерес, както е
в случая, е поискал обявяване на недействителността само по отношение на него
самия. Това е така, тъй като законодателят не е предоставил нито на ищеца, нито
на съда възможността да сочат последици от предявения иск, различни от
очертаните с нормата на чл.649 ал.5 от ТЗ, а именно, че влязлото в сила решение
по предявения иск по чл.135 от ЗЗД от кредитор ще има действие за длъжника,
синдика и всички кредитори. Разписаното от закона действие на решението по
предявения иск по чл.135 от ЗЗД охранява универсалния характер на изпълнението
в производството по несъстоятелност, като не е необходимо това действие на
решението да бъде изрично сочено от ищеца с исковата му молба, за да бъде
последната редовна. Поради посоченото, независимо, че ищецът е поискал обявяване
на недействителността на действието само спрямо него, съдът е длъжен да се
съобрази с очертаните от законодателя субективни предели на действието на
решението и при уважаване на иска да обяви недействителността на действието
спрямо всички кредитори на несъстоятелния длъжник. В подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл.649 ал.3 от ТЗ, според която, когато искът по чл.135 от ЗЗД
се предявява от кредитор, съдът е длъжен служебно да конституира синдика като
съищец, независимо от наличието или липсата на изразена воля от ищеца в тази
насока.
Предвид горното, при уважаване на иска, съдът ще обяви действието за
недействително спрямо всички кредитори на „**********“ ЕООД – в
несъстоятелност.
По разноските:
При все, че на основание чл.649 ал.6 от ТЗ предварително заплащане на
държавна такса не е било дължимо, ищецът е заплатил такава. При това положение,
съдът намира, че ответниците ще следва да бъдат осъдени да възстановят на ищеца
дължимата държавна такса, тъй като ищецът е претендирал присъждане на тези
разноски. Съдът счита обаче, че ищецът неправилно е заплатил в полза на
ОС-Благоевград сумата от 304.00 лева, тъй като реално дължимата държавна такса
е следвало да се определи на база цената на иска, която съответства на
предписаното от нормата на чл.69 ал.1 т.4 във вр. с т.2 от ГПК, а именно –
данъчната оценка на недвижимия имот. Видно от приложеното по делото на л.60
удостоверение за данъчна оценка, цената на иска е 170 лева. При това положение,
дължимата държавна такса е възлизала на 50.00 лева и именно това е сумата,
която ще следва да се възложи в тежест на двамата ответници по равно.
Поради основателността на иска, на ответниците не се следва заплащане на
разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА по иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.649 ал.1 от ТЗ, предявен от Т.В.К., с ЕГН **********, непълнолетен,
действащ лично и със съгласието на неговата майка М.К.Б., двамата с постоянен
адрес *** (конституиран при условията на чл.227 от ГПК, като правоприемник на
починалия първоначален ищец В.К.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***),
срещу „**********“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление в гр.К., ул.„****“ №***, и „*******“ ЕАД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление в гр.К., ул.„****“ №***, бизнес сграда „***“,
ет.**, ап.***, при участието на синдика на „**********“ ЕООД – в
несъстоятелност А.Б.С.,***, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНО спрямо кредиторите на „**********“
ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *******, извършеното на 05.08.2013г.
разпореждане с недвижим имот, осъществено чрез апорт в новоучредено акционерно
дружество – „*******“ ЕАД, на следния недвижим имот – поземлен имот с
идентификатор 61813.457.32 по КККР на гр.Р., одобрени със заповед
№РД-18-33/15.05.2006г. на изп.д. на АГКК-София, с адрес на поземления имот: гр.Р.,
местност „****“, целият с площ от 3399 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: имоти 61813.457.31, 61813.456.443, 61813.457.30 и
61813.457.440.
ОСЪЖДА „**********“ ЕООД – в несъстоятелност, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление в гр.К., ул.„****“ №***, и „*******“ ЕАД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.К., ул.„****“ №***, бизнес
сграда „***“, ет.**, ап.*** да заплатят по равно на Т.В.К., с ЕГН **********,
непълнолетен, действащ лично и със съгласието на неговата майка М.К.Б., двамата
с постоянен адрес ***, сумата от 50.00 лева (петдесет лева),
представляваща сторени разноски в производството по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред
Апелативен съд-София в 2-седмичен срок от датата на връчването на препис.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: