Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 18.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при
участието на секретаря Елена Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Аврамова АНД № 364 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н.П.П.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник - адв. Н.К., против наказателно
постановление № 19-0271-000910 от 28.06.2019 г., издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД на МВР - Хасково, с което на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата са изложени съображения,
че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано. Изтъква се,
че жалбоподателят не е извършил описаното в АУАН и НП нарушение. Сочи се, че
макар и да е управлявал автомобила, той не е знаел за прекратената му
регистрация, нямало е от къде да знае, а и за него е било видно, че е с
поставени регистрационни табели. На следващо място се поддържа, че при
определяне на размера на глобата административнонаказващия орган не се е
съобразил със затрудненото материално положение на жалбоподателя, за доказване
на което към жалбата е приложена декларация за семейно и имотно състояние.
Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пълномощникът на
жалбоподателя - адв. Н.К. поддържа подадената жалба. Възразява, че липсва субективната страна на извършеното нарушение.
Твърди, че жалбоподателят не е собственик на процесното МПС и не е бил наясно,
че по отношение на него е имало наложена принудителна административна мярка -
прекратяване на регистрацията. Посочва, че поставените регистрационни табели
били собственост на „Бамзи 1“ ООД, с което дружество жалбоподателят нямал
никаква връзка. Навежда доводи, че жалбоподателят е приел да придвижи
автомобила, като е възприел, че е с редовна регистрация и за това се е съгласил
да го управлява. Процесуалният представител застъпва становище, че по
образуваната прокурорска преписка е нямало достатъчно данни за ангажиране на
наказателната отговорност на жалбоподателя, поради което не следва да носи и
административнонаказателна отговорност. Пледира за отмяна на наказателното
постановление и алтернативно за отмяна на наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“.
Административнонаказващия орган РУ -
Харманли към ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура – Харманли,
редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа страна:
На 22.02.2019 г. около 14:40 часа в
с. Българин жалбоподателят Н.П. управлявал лек автомобил марка “Ауди 80“,
собственост на Я. Б Д, с поставени временни табели с рег. № 007В258. По същото
време полицейските служители - свидетелите М.Д.Д. и А.Х.А. изпълнявали
служебните си задължения, като били позиционирани на път II-76 км 59+900.
Същите забелязали управлявания от жалбоподателя автомобил, който се движел в
посока гр. Харманли и го спрели за извършване на проверка. При справка в
системата на МВР полицейските служители установили, че автомобилът, управляван
от жалбоподателя е с прекратена регистрация, а поставените временни
регистрационни табели са собственост на „Бамзи 1“ ООД. В резултат свидетелят Д.
съставил АУАН № 801674/22.02.2019 г. за констатираното нарушение на правилата
за движение по пътищата, който бил връчен лично и подписан от жалбоподателя Н.П..
По случая била образувана прокурорска преписка № 299/2019 г. по описа на РП -
Харманли с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1
от НК. С постановление от 14.06.2019 г. районният прокурор на РП - Харманли
отказал да образува досъдебно производство поради малозначителност на деянието
на основание чл. 9, ал. 2 от НК. Преписката била изпратена на Началника на РУ -
Харманли при ОД на МВР - Хасково по компетентност, въз основа на което е било
издадено обжалваното НП № 19-0271-000910/28.06.2019 г. за нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП.
От приложеното по делото
свидетелство за регистрация част I се установява, че лек автомобил марка „Ауди
80“ с номер на рама WAUZZZ8CZNA130144 е собственост на Я. Б. Д.. Видно от ЗППАМ
№ 18-0271-000264/30.08.2018 г. за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на Я. Б.
Д е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията
на процесното ППС за срок от 180 дни.
По делото е представено разрешение
за временно движение на превозни средства сер. В № 0723793, издадено на
09.05.2018 г. от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково за
регистрационен № 007В258 със срок до 09.05.2019 г.. В разрешението е посочено,
че временният регистрационен номер е предоставен на „Бамзи 1“ ООД с цел за
придвижване на автомобили до седалището на фирмата, до магазините за продажба в
страната, за извършване на пробни пътувания от клиенти и до пунктовете на
„Пътна полиция“ за регистрация на продадените автомобили.
Приложена е справка за нарушител/
водач, от която е видно, че жалбоподателят П. има издадени 4 броя наказателни
постановления, 2 броя фишове и 2 броя ЗППАМ за нарушения на правилата за
движение по пътищата. От приложената към жалбата декларация за семейно и имотно
състояние се установява, че Н.П. притежава 1/2 идеална част от къща и дворно
място в гр. Харманли, лек автомобил „Тойота Корола“ 2004 г., като не получава
доходи от трудова дейност или други доходи.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели М.Д.Д. и А.Х.А., които описват подробно и еднопосочно
извършената от тях проверка и направените констатации. Съдът изцяло кредитира
показанията на тези свидетели, които са логични, непротиворечиви и
съответстващи на наличната доказателствена съвкупност. Приетите от съда
фактически положение се установяват и посредством събраните по делото писмени
доказателства, съдържащи се в приложените административнонаказателна преписка и
прокурорска преписка № 299/2019 г. по описа на РП - Харманли.
При така установеното от фактическа страната, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед на което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка
съдът констатира, че АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на закона видно от
представената Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра
на вътрешните работи. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН, като при
съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението. Атакуваното
НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и
в него не съществуват съществени пороци, накърняващи правото на защита на
жалбоподателя. Описаните в НП обективни признаци на извършеното
нарушение напълно съответстват на посочената за нарушена правна норма и
приложимата санкционна разпоредба. Отразени са достатъчно факти относно дата,
място и начин, изчерпващи всички обстоятелства, при които е извършено
нарушението.
На жалбоподателя е вменено нарушение
на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркетата,
теглени от тях, е определен в наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и министъра на отбраната – Наредба № I-45 от 24.03.2000
г. / чл. 140, ал. 2 от ЗДвП/.
От събраните по делото доказателства
е безспорно, че жалбоподателят Н.П. е
управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
В тази насока са показанията на разпитаните полицейски служители, които са
констатирали извършеното нарушение, както и писмените доказателства,
удостоверяващи факта на прекратяване на регистрацията по отношение на процесния
автомобил.
По делото е установено, че управляваното от
жалбоподателя МПС е имало поставени временни табели с регистрационен номер с
издадено за „Бамзи 1“ ООД разрешение за временно движение при едногодишен срок
на валидност, обхващащ датата - 22.02.2019 г. Уредбата на този вид
регистрационни табели се съдържа в чл. 30 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. Разпоредбата на ал. 1 предвижда, че временните табели с
регистрационен номер се предоставят на търговец, извършващ като основна
търговска дейност внос, производство и/или продажба на превозни средства, за
ползване при управление на МПС на територията на страната за тестване,
придвижване до съответните органи на държавната администрация, до сервиз, от
един търговски обект до друг и до официално обявено изложение. Съобразно ал. 16
временни
табели с регистрационен номер се ползват само за МПС, собственост на лицето по ал. 1, като ал. 17 предвижда, че
при използването на ППС с временните табели с регистрационен номер в
превозното средство (или в теглещото МПС) задължително присъства представител
на лицето по ал. 1, на
което са предоставени табелите. В случая от материалите по делото не се
установява жалбоподателят да е представител на „Бамзи 1“ ООД или такъв да е
присъствал при управление на процесното превозно средство. От това същевременно
следва, че и регистрационните табели не са били използвани по предназначение
съобразно издаденото разрешение за временно движение. Заслужва да се отбележи,
че в чл. 39, ал. 1 от обсъжданата наредба е регламентирано издаването на
временно разрешение за движение на спряно от движение МПС, каквото обаче няма
издадено за процесния автомобил. Изложеното води до извода, че поставените на
управляваното от жалбоподателя превозно средство временни регистрационни табели
не променят факта, че същото е било с прекратена по съответния ред регистрация.
На следващо място в приложената по делото прокурорска преписка има данни, че
временните табели с регистрационен номер са били преотстъпени от управителите
на „Бамзи 1” ООД именно на Н.П.. Това недвусмислено сочи, че жалбоподателят е
знаел, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация или най-малкото
без регистрационни табели. В тази насока недоказано остана твърдението, че
автомобилът е бил предаден на жалбоподателя с поставените временни табели,
поради което той е възприел, че е с редовна регистрация и за това се е съгласил
да го управлява. При това положение неоснователно се явява възражението за
липса на знание и съответно вина на жалбоподателя при извършване на
нарушението.
В контекста на изложените
съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на нарушението по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП. Това нарушение е скрепено със санкцията, предвидена в чл. 175,
ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, който предвижда, че се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред. При анализа на
посочената разпоредба се налага заключението, че предвидената санкция е
кумулативна и административнонаказващият орган е оправомощен единствено да
определи размера на предвидените наказания, като е лишен от възможност за
преценка дали да наложи всяко от тях. По същите аргументи и съдът не може да
ревизира обжалваното наказателно постановление, като отмени едно от наложените
наказания, поради което направеното в тази насока искане на процесуалния
представител на жалбоподателя е неоснователно. По отношение на индивидуализирането
на административните наказания следва да се посочи, че са наложени в предвидения
в закона минимален размер и за двете от тях, поради което са съобразени със
смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и се явяват адекватна на извършеното
нарушение санкция, която ще способства за постигане целите на наказанието.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав
намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и
обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № 19-0271-000910 от 28.06.2019 г.,
издадено от ВПД Началник РУ - Харманли към ОД
на МВР - Хасково, с което на Н.П.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 175, ал. 3,
предл. 1 от ЗДвП административно наказание - глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Хасково на основанията, предвидени в НПК и
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: