Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 08.07.2019г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 706 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството са предявени от Н.Г.В. против З. „Б.И.“ АД *** обективно съединени осъдителни искове за сумата 30 000лв. с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП и за сумата 9158.48лв. на основание чл.86 ЗЗД лихва за забава за периода 17.01.2015г.-17.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 29.10.2013г. в гр.София пътно-транспртно произшествие между управлявания от ищеца мотоциклет Хонда СХ 150 с ДК № *******и л.а.Мицубиши Паджеро с ДК № *******, управляван от Й.Д.Й., причинено виновно от водача на автомобила. При  произшествието ищецът получил травматични увреждания-сътресение на мозъка със загуба на съзнанието за неопределено време; хематом на клепачите на лявото око; контузия на долната челюст с разкъсвания в областта на долната устна и брадичката; контузия на лявата подбедрица и контузия на дясното коляно. Поради полученото комоцио твърди месеци наред да е страдал от антероградна амнезия, изразяваща се в невъзможност за придобиване и запаметяване на нова информация, което освен пертърпените болки и страдания трудно възприемал и запомнял чуто и прочено, съответно силно затруднявало социалните му контакти. По време на престоя в УМБАЛ „Св.Анн“ претърпял лицево-челюстна операция, но въпреки спазения хигиенно-диетичен режим и медикаментозно лечение настъпили усложнения и възпалителни процеси, поради което впоследствие му била извършена втора операция по разрязване и почистване на образувалия се абсцес на долната устна. Твърди от всички получени травматични увреди да е претърпял болки и страдания-имал чувство на замаяност, силно главоболие, болки в тилната област на главата, напрегнатост,безпокойство и тревожност, които отшумели едва след няколко месеца. В първите няколко седмици следвало да стои на тъмно и да прекарва по-голяма част от денонощието в легнало положение. Изпитвал силни болки в областта на долната устна, възстановяването на което нараняване отнело повече от половин година, в който период изпитвал силно затруднение при говорене, прием на течности и храна. От същото останали загрозяващи белези и изпитвал притеснение, а това ограничило социалния му живот. За период от 7 месеца бил нетрудоспособен и в невъзможност да упражнява професията си. Претендира разноски по делото.

Ответникът оспорва вина за настъпване на произшествието да носи застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ водач и причинените на ищеца вреди. Релевира възражение за съпричиняване с твърдение да е управлявал мотоциклета с превишена скорост, без поставена каска и отнемане предимството на л.а.Мицубиши Паджеро. Излага съображения за недоказаност на неимуществените вреди и техния размер. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

По делото не се спори сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността за вреди на Й.Й. като водач на л.а.Мицубиши Паджеро с ДК № *******. Договорът е сключен и произшествието настъпило през 2013г., поради което и съобразно § 22 от ДР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./ приложими към спорното правоотношение са разпоредбите на Кодекса за застраховането /отм./.

На 29.10.2013г. в гр.София, на кръстовището между бул.Александър Малинов и ул.Анна Ахматова, настъпило ПТП между л.а.Мицубиши Паджеро, управлявано от Й.Й., и мотоциклет Хонда с ДК № *******, управляван от ищеца.

С Решение от 24.06.2014г. по НАХД № 10454/2014г. по описа на СРС, 3 състав, Й.Й. бил признат за виновен за това, че на посочените дата и място, при управление на л.а.Мицубиши Паджеро нарушил правилата за движение по чл.37, ал.1 ЗДв.П-при завиване на ляво за навлизане в друг път, водачът на завиващото МПС е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, като но непредпазливост причинил на Н.В. телесни повреди, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. На основание чл.78а НК бил освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание. Решението е влязло в сила на 23.10.2014г., като с Решение от 23.10.2014г. постановено по ВНАХД № 3349/2014г. на СГС, първоинстанционното е изменено само в частта относно срока на лишаване от право на управление на МПС.

На основание чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Постановеното в рамките на наказателното производство решение по чл.78а НК, с което подсъдимият е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание има същата задължителна сила за гражданския съд. С това решение наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата-за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Деянието и в този случай е престъпление, независимо от естеството на наложеното наказание, поради което решението по чл.78а НК се приравнява на влязла в сила присъда /т.15 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК на ВКС/.  

Предвид обвързващата сила на постановеното в наказателното производство решение, настоящият съд е длъжен да го зачете и да приеме за установен извършения от застрахования при ответника водач Й.Й. фактически състав на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, предпоставящо пораждане отговорността на ответника по застраховката „Гражданска отговорност“ да заплати обезщетение за вредите.

Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да се намали. Съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на законовата норма е налице, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за настъпване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди, независимо дали е действал или бездействал виновно. Приложението на нормата е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т.е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат /ППВС № 17/1963г./. Като защитно средство целящо намаляване отговорността за вреди от деликт в доказателствена тежест на ответника е да установи в условията на главно и пълно доказване възраженията за принос на пострадалия.

Твърденията са ищецът да е управлявал мотоциклета с превишена скорост, без поставена каска съгласно чл.137е ЗДв.П и при отнемане предимство на водача на автомобила. Събраните доказателства опровергават твърдението ищецът да е бил без поставена каска. Според показанията на св.В./съпруга на ищеца/ от болницата й предали каската му в деня на приемане ищеца по спешност, която била счупена отпред. Вещите лица по комплексната СМЕ сочат, че с оглед получените травми в лицевата част ищецът е бил с поставена каска, поради което възражението в тази част е неоснователно. Според влязлото в сила решение на наказателния съд по чл.78а НК отговорността му е ангажирана за нарушение на чл.37, ал.1 ЗДв.П, която в случая е задължавала водача на автомобила преди да предприеме маневра завой наляво да пропусне насрещно движещият се мотоциклет. В този смисъл не е налице отнемане предимството от ищеца на автомобила. В показанията си св.Й. сочи, че мотоциклетът изскочил внезапно и се движил със скорост по негова преценка над 50 км./ч., които му показания съдът не кредитира с оглед тяхната заинтересованост съобразно чл.172 ГПК. При липса на други доказателства в подкрепа на възражението в тази част, същото се явява неоснователно.

Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС № 4/1968г./.

По делото са събрани писмени доказателства, свидетелски показания и заключение на комплексна СМЕ, от които се установява, че като последица от произшествието ищецът получил следните травматични увреждания: черепно-мозъчна травма състояща се от сътресение на главния мозък, разкъсно-контузни рани на лигавицата на долната устна и брадата, подкожно кръвонасядане на клепачите на лявото око; контузия на дясната подбедрица-без данни за счупване на костите; контузия на дясно коляно без данни за костни увреждания. По своя вид и тежест уврежданията са довели до разстройство на здравето му временно неопасно за живота с причинени болки и страдания. Сътресението на главния мозък е протекло с количествена промяна в съзнанието /зашеметяване, объркване, замаяност/ без медицински данни за безсъзнателно състояние /кома/. Последното се опровергава и от показанията на разпитаните свидетели, в частност св.Й., който разговарял с ищеца непосредствено след настъпване на произшествието. При постъпването му в болницата било проведено комплексно лечение включващо режим на легло, активно неврологично наблюдение и прием на медикаменти. Били обработени хирургично раните по долната устна и брадата. След около два дни бил изписан в добро общо състояние, в ясно съзнание, без отпадна неврологична симптоматика и с указания за хигиенно-диетичен режим. Вещите лица сочат, че раните по долната устна и брадата обичайно зарастват за срок около 7-15 дни, а обичайния възстановителен период при най-леката степен на комоцио от 3 до 5 седмици. При мозъчното сътресение най-изявена е общо-мозъчната симптоматика в първите 3-4 дни, при които се наблюдават  главоболие, отпадналост, позиви за повръщане, световъртеж. След изтичането на 3 до 5 седмици са възможни епизоди на главоболие при емоционално и физическо натоварване и при промяна в атмосферното налягане, наподобяващи мигрена, което се повлиява добре от обезболяващи медикаменти. Разкъсно-контузните рани на долната устна и брадата, както и контузиите на дясното коляно и подбедрица са причинили на ищеца физически дискомфорт, болки и страдания за период до 15 дни.

По делото е установено, че около 40 дни след хирургичната обработка на долната устна ищецът получил абсцес, което наложило извършването на операция. Вещите лица по комплексната СМЕ сочат, че това възпаление се дължи на недобра устна хигиена или повторен удар, но от показанията на разпитания св.В.Ц. се установява, че причината за това е останало парче пластмаса в долната му устна от счупената каска, което очевидно не е било установено при първоначалната обработка на раната. Съдът кредитира показанията на този свидетел, които са логични, последователни и обективни.

По делото са приложени решение на ТЕЛК и болнични листи /26-38/, видно от които поради получените от ПТП увреждания ищецът е бил във временна нетрудоспособност до м.05.2014г., както и амбулаторни листи от невролог за периода 22.01.2014г.-30.05.2014г., в които са посочени едни и същи оплаквания на ищеца-главоболие, гадене, замаяност, безпокойство, умерена напрегнатост, напрежение в цервикалната мускулатура. В тях основна причина за това е посочено мозъчно сътресение, като вещото лице по СМЕ в областта на неврологията П.П. сочи в съдебно заседание, че прави впечатление продължителността на тези оплаквания без да са били извършени допълнителни изследвания, а предписано единствено лекарство, поради което изразява съмнение относно достоверността на вписаното и в този смисъл счита, че не отразява действителното физическо състояние и оплаквания на ищеца за този период, който по начало е извън обичайния за възстановяване от мозъчно сътресение, при положение, че неврологичния му статус е бил нормален.

От показанията на св.В.се установява, че когато за първи път видяла ищеца в болницата бил в хематоми, синина на лявото око, изпитвал болки по цялото тяло, имал рана на долната устна и брадата. След като излязъл от болницата се възстановявал дълго време, около 6 месеца, в които изпитвал големи затруднения при поемането на храна и течности поради раната в областта на устата, говорил нечленоразделно, както и поради натъртванията по тялото трудно се придвижвал. Свидетелката му помагала в грижите в къщи. Приемал медикаменти предимно за нервната система, но освен болките имал главоболие и шум в ушите. Произшествието му повлияло отрицателно и емоционално-затворил се в себе си, отказвал да се вижда с приятели и познати, защото поради увредите лицето му било за известен период било доста изкривено и състоянието на външния му вид то смущавало и притеснявало. След време започнал да кара кола, но и до момента отказвал да управлява мотор. По същество идентични са и показанията на св.К.К.. Когато за първи път го видял в болницата бил неадекватен и трудно контактувал.Впоследствие категорично отказвал да излиза и да общува с приятели и познати поради притеснението от външния си вид и постоянното главоболие. Едва през м.04.2014г. се върнал на работа, но в началото му било трудно заради изтеклия период от време.

Горното установява по безспорен начин претърпени от ищеца неимуществени вреди свързани с травматичните увреждания последица от ПТП. Относно техния размер преценката на доказателствата сочи, че по-тежки са били увредите на главата поради претърпяното мозъчно сътресение и разкъсно-контузната рана на долната устна и брадичката, от които е претърпял по-интензивни болки и страдания. Съдът намира последващата операция по изваждане на парче от пластмасовата част на каската от долната му устна, поради което получил усложнение изразяващо се в абсцес, да се намира в причинна връзка с произшествието и болките  и страданията свързани с това  следва да бъдат обхванати от дължимото обезщетение. Лечебният и възстановителен период от самите увреждания е продължил около два месеца, в които е бил в невъзможност да се храни и приема течности самостоятелно, поради натъртванията в областта на коляното и подбедрицата трудно се придвижвал и това наложило да бъде активно подпомаган от своите близки. Съдът отчита и негативното отражение на ПТП върху психиката му, изразяващо се в силно ограничение на контактите и нежелание за активен социален живот поради притесненията от външния си вид, загрозен от увредите в областта на долната устна. Същевременно от данните по делото се установява, че здравословното му състояние е стабилизирано без остатъчни негативни последици или усложнения. Представените във връзка с твърдението за продължаващо над обичайното главоболие, световъртеж и замаяност от мозъчното сътресение болнични листи, сочещи едни и същи оплаквания на ищеца се опровергават от заключението на СМЕ. Според същото при наличието на нормален неврологичен статус при изписването от болницата и издаването на всеки следващ болничен лист без медицински данни за извършени допълнителни изследвания за причините за тази продължаваща симптоматика, а само с предписване на един и същ медикамент, не може да се приеме за установено, че и след обичайния възстановителен период от 3-5 седмици за това увреждане ищецът е търпял болки и страдания, които да са в причинна връзка с него. Предвид това съдът намира за справедлив размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД от 15 000лв., до който следва да се уважи предявения иск.

На основание чл.84, ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички причинени от него вреди при същите условия. Ищецът е претърпял вреди от ПТП на 29.10.2013г. и съобразно горното ответникът, в качеството  на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ дължи от тази дата законна. С исковата молба се претендира такава от 17.01.2015г., която за времето до подаване на исковата молба възлиза на сумата 4573.82лв. и до този размер искът по чл.86 ЗЗД /заявен като самостоятелно вземане/ следва да се уважи. Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба до изплащането.  

 

По разноските:

На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски.

Представляван е от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА /представения договор за правна защита и съдействие от 08.01.2018г./, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.М.А.-САК адвокатско възнаграждение от 822.14лв. съобразно уважената част.

Ответникът е направил разноски от 2750лв. за възнаграждение за вещи лица, за свидетел и заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да му заплати сумата 1531.03лв. пропорционално на отхвърлената част.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса от 782.95лв. за уважените искове  и сумата 132.98лв.  за платено от бюджетните средства на съда възнаграждение за вещи лица или общо сумата 915.93лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.Г.В., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.*******, сумата от 15 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 29.10.2013г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а.Мицубиши  Паджеро с ДК № *******, и сумата 4573.82лв. на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода 17.01.2015г.-17.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.01.2018г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 35 000лв. и иска за лихва за забава за разликата до пълния предявен размер 9158.48лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати на адв.М.А. ***, адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА от 822.14лв.

ОСЪЖДА Н.Г.В., ЕГН **********,***,  да заплати на З. „Б.И.“ АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 1531.03лв.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 915.93лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

 

                                                                      СЪДИЯ: