НОХД № 373/2009
год.
МОТИВИ:
Обвинението
е против подсъдимия А.Д.Н. *** с ЕГН **********
за престъпления както следва:
По
чл.343Б ал.1 от НК за това, че на 02.11.2008г.
около 07.50ч. на главен път І-8, с посока на движение гр.П. – гр.П., е
управлявал МПС – лек автомобил, марка „М. 121” с ДК № РА 55-93 АМ с концентрация на
алкохол в кръвта си на 1.2 на хиляда, а имено 1.21 на хиляда, установено по
надлежния ред с техническо средство „Алкотест-Дрегер” с фаб.№ 0059
и
по чл.343 ал.1,б.”А” във вр. с чл.342 ал.1 от НК и във
вр. с чл.5 ал.1,т.1 от ЗДП и чл.20 ал.1 от ЗДП за това, че на 02.11.2008г.
около 07.50ч. на главен път І-8, между селата Г. и М. К., с посока на движение
гр.Пловдив – гр.П., при управляване на МПС – лек автомобил, марка „М. 121” с ДК № РА 5593 АМ е
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.5 ал.1 т.1 ЗДП –
като участник в движението по пътищата с поведението си е поставил в опасност
живота и здравето на хората и е причинил имуществени вреди; чл.20 ал.1 ЗДП –
като водач не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява и по непредпазливост е
причинил значителни имуществени вреди на
лек автомобил, марка „А.” с ДК № РА 4213 АТ, собственост на П.А.А., на обща
стойност 7270.80 лв.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура-гр.П. поддържа повдигнатите обвинения, като относно второто
поддържа, че значителните имуществени вреди с в по-нисък размер, а именно от 4 824 лева. Излага
подробни съображения по същество и пледира за осъдителна присъда с налагане на
наказания лишаване от свобода и приложението на чл.23 ал.1 и чл.66 от НК.
Подсъдимият се явява лично и със
защитник в съдебно заседание. Признава се за виновен по повдигнатите обвинения
и дава кратки обяснения, с които изразява самокритичност.
От П.А.А. е предявен граждански иск против подсъдимия
за сумата от 7270.80 лева, който в с.з. на 29.06.2009 год. е изменен, като е
увеличен до сумата от 10 826.37 лева,
представляваща обезщетение за причинени с престъплението по чл.343 ал.1,бук.А
от НК имуществени щети, ведно със законната лихва, считано от 02.11.2008 год.
до окончателното й изплащане.
С протоколно определение на съда гражданският иск се
прие за съвместно разглеждане в наказателния процес, а пострадалият А. беше конституиран като граждански ищец и частен
обвинител.
Районният
съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
На
02.11.2008г. около 7.30ч. сутринта П.А.А. заедно със своя малолетен син пътувал
с личния си автомобил „А.” с ДК № РА 4213 АТ от гр.П. към гр.П.. Движел по
главен път І-8, при сух асфалт и добра видимост. Движението било спокойно и
ненатоварено. Същевременно по главен път І-8 от гр.П. за гр.П. пътувал и подс.А.Н.,
управлявайки лек автомобил „М.” с ДК №
РА 5593 АМ. В един момент, на правата отсечка между селата М. К. и Г., подс.Н.
задрямал, в резултат на което престанал да контролира автомобила си и навлязъл
с него в насрещната пътна лента, където се движел автомобилът на А.. Последният,
възприемайки ситуацията предприел спасителна маневра и тъй като насрещно
движещият се автомобил вече бил изцяло в неговата лента за движение, той успял
единствено да навие волана на автомобила наляво и да се опита да се размине с
опасността, като премине в другата лента за движение. Въпреки направения опит,
между двете превозни средства последвал сблъсък, в следствие на който лекия
автомобил „Ауди” се преобърнал няколко пъти през таван, спирайки в канавката
извън пътното платно. Автомобилът на подсъдимият също спрял след ПТП в дясно по
пътя в посока от гр.Пазарджик.
Веднага след ПТП А. и неговия син успели да излязат от
преобърнатия на покрив автомобил, като по себе си нямали физически наранявания,
но били силно уплашени и притеснени.
За инцидента били уведомени органите на МВР, като на място
пристигнал автопатрул на „КАТ-ПП” при ОД-МВР гр.П. в състав – св.Г. Г. и св.В.
Б.. Двамата полицаи огледали мястото на ПТП и в присъствието на двамата водачи съставили протокол за ПТП /лист 36 от
материалите по делото/, в който отразили обстоятелствата във връзка с инцидента
и механизма на неговото настъпване съобразно заварените обективни находки –
следи от сблъсъка между автомобилите. Пред полицейските служители подс.Н. заявил,
че бил заспал на волана и поради това е изгубил контрол над автомобила.
Още на момента двамата водачи били изпробвани за алкохол с
техническо средство „Алкотест-Дрегер” с фаб.№ 0059, като пробата на А. била отрицателна, а тази на подсъдимия отчела 1.21 на хиляда в издишания от него въздух.
За констатираните нарушения против подс.Н. били съставени
два АУАН, който той подписал без възражения, Бил му издаден и талон за
медицинско изследване на кръвта, но същият, след като бил откаран в ЦСМП
гр.Пазарджик, отказал да даде кръвна проба за химически анализ.
Мястото на инцидента било посетено и от
оперативно-следствена група, но по преценка на дежурния дознател оглед на
местопроизшествие не бил извършен.
С оглед на
всичко това било отпочнато настоящото наказателно производство.
От
заключението на назначената в досъдебната фаза на процеса и изслушана и приета
в съдебната фаза на процеса повторна съдебна - автооценъчна експертиза, се установява, че в резултат на ПТП
на автомобила на П.А. са причинени имуществени щети в размер на 7270.80 лева,
включващи закупуване на нови авточасти и сервизен труд.
В
съдебно заседание при разпита на вещото лице се установява, че цените на подлежащите на
подмяна авточасти са били взети и калкулирани от ценоразпис по системата
„Шваке” /Eurotax Schwacke Kalkulation/,
умножени по коригиращ коефициент съобразно годините на експлоатация на МПС и
държавата, от която то е било внесено. Вещото лице пояснява, че цените по
системата „Шваке” се различават и са по-високи от пазарните, т.к. тази система държи сметка само за
оригиналните авточасти по цени на производителя на съответния автомобил.
От
назначената в съдебната фаза на процеса и приетата по делото допълнителна съдебна
автотехническа оценъчна експертиза, чието
заключение съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвено се
установява, че средновзетата пазарна
цена на лекия автомобил на П.А. към датата на ПТП е около 4700 лева. Стойността
на действително причинените материални щети по лекия автомобил в резултат на
ПТП е в размер на 4824 лева, изчислена по пазарни цени на авточастите в
магазинната и сервизна мрежа към датата на ПТП, умножени по съответния
коефициент отчитащ овехтяването на автомобила плюс цената на труда при евентуален
ремонт. Вещото лице пояснява в съдебно заседание, че при определянето на
материалните щети е изчислена първоначално фактически причинената щета, която
възлиза на сумата от 10 826.37 лева, но след умножаването на тази щета по
коригиращ коефициент 0.4 %, отчитащ овехтяването на автомобила, съобразно
годините на неговата експлоатация и стойността на годните части, се получава
действително причинената щета в размер на 4 824 лева.
Така
описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанията на подсъдимия
и показанията на свидетелите Г. и Б., заключението на приетата допълнителна
съдебна-автотехническа оценъчна експертиза, както и от писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателствения, материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, т.к. същите са непротиворечиви, хронологично точни и взаимно се
допълват, като по безспорен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и
субективна страна, подсъдимият А.Н. е осъществил признаците на престъпните
състави както следва:
1.
Чл.343Б ал.1 от НК за това, като на 02.11.2008г. около 07.50ч. на главен път І-8, с посока на движение гр.П.
– гр.П., е управлявал МПС – лек автомобил, марка „М. 121” с ДК № РА 55-93 АМ с
концентрация на алкохол в кръвта си на 1.2 на хиляда, а имено 1.21 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест-Дрегер” с фаб.№
0059.
Подсъдимият
е имал представи за всички обективни елементи на състава и е допускал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действал е при евентуален умисъл, тъй като е
съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в кръвта му би могла да
надхвърля 1.2 промила и няма право да управлява МПС, но въпреки това,
преследвайки пряката си цел, да се придвижи от една точка до друга с лек
автомобил, се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици на
деянието си. Подсъдимият е правоспособен
водач на МПС, при което съзнава, че няма право да управлява МПС с концентрация
на алкохол над допустимите стойности. В нарушение на чл.5, ал.2, т.3 от ЗДП
подсъдимият е управлявал автомобила си, след като е употребил алкохол, като с
оглед концентрацията на алкохол в кръвта му-1.21 промила, нарушението му по ЗДП
съставлява престъпление по чл.343Б ал.1 от НК. Употребата на алкохол е
установена в съответствие с изискванията на Наредба №30 за реда за установяване
употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от водачи на МПС.
2. Чл.343 ал.1,б.”А” във вр. с чл.342 ал.1 от НК и във
вр. с чл.5 ал.1,т.1 от ЗДП и с чл.20 ал.1, като на на 02.11.2008г. около 07.50ч. на главен път
І-8, между селата Г. и М. К., с посока на движение гр.П. – гр.П., при
управляване на МПС – лек автомобил, марка „М. 121” с ДК № РА 5593 АМ е
нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.5 ал.1 т.1 ЗДП –
като участник в движението по пътищата с поведението си е поставил в опасност
живота и здравето на хората и е причинил имуществени вреди; чл.20 ал.1 ЗДП –
като водач не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява и по непредпазливост е
причинил значителни имуществени вреди на
лек автомобил, марка „А.” с ДК № РА 42- 13 АТ, собственост на П.А.А., на обща
стойност 4 824 лева.
Авторството на деянието,
както и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване, се
доказват по един несъмнен и безспорен начин. Подсъдимият не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е били длъжен и е могъл да ги
предвиди, доколкото е правоспособен водач на МПС от 2004 година с житейски опит
и познания на правилата, обезпечаващи безопасността при движение по пътищата ,
при което следва да се приеме, че е извършили престъплението по
несъзнавана непредпазливост – небрежност
по смисъла на чл.11 ал.3, предл. първо от НК.
Категорично се установи
по делото, че подсъдимият е извършил нарушение на правилата за движение и
по-конкретно на разпоредбата на чл.5 ал.1,т.1 от ЗДП и чл.20 ал.1 от ЗДП, които
правни норми задължават водачите на МПС да с поведението си като водач на МПС
да не създават опасност и пречки за движението, да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди, както и да контролират
непрекъснато МПС-ва, които управляват. Тук е мястото да се посочи, че
заспиването зад волана и загубването на контрол над л.а. от страна на подсъдимия е в причинна
връзка и с употребения от него алкохол, с оглед на което той е извършил и нарушение
на чл.5 ал.2,т.3 от ЗДП, а незнайно защо от страна на прокуратурата не е
повдигнато и такова обвинение във връзка с престъплението по чл.343 ал.1б.А от НК, но така или иначе този пропуск съдът не би могъл да коригира, а само да
констатира.
Тук е мястото да се
посочи,че съдът оправда подс.Н. по първоначално повдигнатото му обвинение по
чл.343 ал.1,бук. А от НК, а именно за това че е причинил значителни имуществени
вреди за разликата от 4824 лв. до 7270.80 лева.
Както се посочи и по-горе от заключението на допълнителна съдебна-автотехническа
оценъчна експертиза, което съдът
кредитира като компетентно изготвено
и неоспорено от страните действително
причинените материални щети по процесното МПС възлизат на сумата от 4284 лева. Тази стойност е установена на база
действителните пазарни цени на труда и авточастите в магазинната и сервизна
мрежа в пазарджишкия регион, като е било приспаднато съответното овехтяване на
МПС и стойността на годните части, което е в пълен унисон и с практиката на ВС
на РБ. /Виж т.2б от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г.,
Пленум на ВС и Решение № 74 от 19.IV.1996 г. по н. д. № 76/96 г., ВК, докл.
съдията П. Р./.
В този смисъл съдът не
кредитира заключението на основната автотехническа експертиза, според което
действително причинените материални щети са в размер на 7270.80 лева, т.к.
както се посочи и по-горе при изчислението им е ползвана методика „Шваке”,
която държи сметка само за цените на оригиналните авточасти, формирани от
производителя на съответното МПС. Още повече, че пазарната стойност, като втора
употреба, на увредения лек автомобил непосредствено преди ПТП е в размер на
4700 лева, а в резултата на ПТП неговият собственик се е дезинтересирал от
ремонтирането му и го е продал в
автоморга. При това положение, ако се
приеме, че неговите щети следва да се
изчисляват по „Шваке”, а не по действителните пазарни цени на авточастите, то
би се получило неоснователно обогатяване, т.к. подсъдимият би следвало да бъде
осъден да заплати на пострадалия повече, отколкото струва самото то и би могло
да се продаде като втора употреба, ако не беше катастрофирало.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия, съдът
взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на
чл.54 и чл.57 ал.1 от НК - за неговата индивидуализация.
За да
определи видът и размерът на наказанието, съдът отчете завишената степен на
обществена опасност на двете конкретни деяния, предвид обстоятелството, че в
резултат на шофирането в пияно състояние е било предизвикано ПТП и предвид
това, че причиняването на значителните материални щети е било извършено то
водача в пияно състояние. Подсъдимият Н. е личност с ниска степен на обществена
опасност, доколкото не е осъждан, не е криминално проявен и е положително
охарактеризиран по местоживеене, а настоящото деяние е инцидентно в неговия
живот.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в личността на подсъдимия, в недисциплинираността му
като водач на МПС, в незачитането на установения в страната правов ред и на
правилата, обезпечаващи безопасността на движението по пътищата.
Като смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия, съдът прецени
направеното самопризнание, чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, изразеното критично отношение и разкаяние за стореното, липсата на други
нарушения по ЗДП за минали години, а досежно престъплението по чл.343б ал.1 от НК като смекчаващо отговорността обстоятелство се отчете и ниската концентрация
на алкохол – 1.21 промила, надхвърляща само с 0.01 промила /една хилядна/
минимума на осъществения престъпен състав. Отегчаващо отговорността
обстоятелство за подсъдимия, досежно престъплението по чл.343 ал.1,бук.А от НК
е фактът, че същото е било извършено в пияно състояние по смисъла на ЗДП, което
е налице когато се управлява МПС с концентрация на алкохол над 0.5 промила.
С оглед на горното и за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК
и във връзка с личната и генерална превенция спрямо подсъдимия и обществото,
отчитайки наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,съобразно
относителната им тежест, съдът при индивидуализация на наказанието по чл.343б
ал.1 от НК намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства /подробно посочени по-горе/, при наличието на които и най-лекото
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. По тези
съображения съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1,т.2 , бук.Б от НК и замени
наказанието лишаване от свобода , като осъди подсъдимия Н. на пробация с
пробационни мерки по чл.42а ал.2,т.1 и т.2 от НК, а именно: “задължителна
регистрация по настоящ адрес, при честота на явяване два пъти седмично” за срок
от шест месеца и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок
от шест месеца.
При индивидуализация на наказанието за престъплението по чл.343
ал.1,бук.А от НК, отново отчитайки наличните смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства,съобразно относителната им тежест, съдът прие, че в конкретния случай на подсъдимия Н. следва да се наложи
наказание при втората алтернатива на чл.343 ал.1,бук.”А” от НК, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства. Поради това и при условията на чл.54
ал.1 и чл.57 ал.1 от НК съдът осъди подсъдимия на пробация, с пробационни мерки
по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК, а
именно: “задължителна регистрация по настоящ адрес, при честота на явяване два
пъти седмично” за срок от десет месеца и “задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от десет месеца.
Тези две пробационни мерки съдът наложи и за двете
престъпления, като задължителни по смисъла на чл.42а ал.4 от НК, като прие, че с тях ще се постигнат целите на
наказанието и преди всичко поправително – превъзпитателен ефект, по посока на
спазване на установените в страната правни и социални порядки от подсъдимия ,
посредством култивиране у него на социални навици и умения при избора на
неукоримо поведение и ще се катализира процеса на формиране на нова ценностна
система, целяща привързването му към обществено полезния начин на живот.
Съдът, съобразявайки разпоредбата на
чл.343Г от НК и като взе в предвид
цялостната престъпна деятелност на подсъдимият, който управлявайки МПС
на инкриминираната дата се е
бил превърнал в една непрекъсната реална
опасност за всички останали участници в движението и то по основен път от
републиканската пътна мрежа, като и наличните смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, съобразно относителната им тежест, намери за необходимо да упражни по осезателно въздействие спрямо
подсъдимия по посока спазване на
императивните правила, обезпечаващи безопасността при управление на МПС.
Предвид
на това и на основание чл.343Г във вр. с чл.343Б ал.1 от НК съдът
постанови подс.Н. да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от шест месеца, а на основание чл.343Г във вр. с чл.343 ал.1,бук.А от НК
съдът постанови подс.Н. да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от една година.
На основание чл.23
ал.1 от НК съдът определи и наложи на подс.Н. едно общо най-тежко наказание
пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2,т.1 и т.2 от НК, а именно: “задължителна регистрация по настоящ адрес, при
честота на явяване два пъти седмично” за срок от десет месеца и “задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от десет месеца.
На основание чл.23
ал.1 от НК съдът определи и наложи на подс.Н. едно общо най-тежко наказание
лишаване от правоуправление за срок от една година.
На основание чл.59
ал.4 от НК съдът приспадна времето, през което подс.Н. е бил лишен от право да
управлява МПС по административен ред, считано от 02.11.2008 год. до влизане на
присъдата в сила.
При този изход на делото и след преценка на
събраните писмени и гласни доказателства и най-вече предвид заключението на
приетата допълнителна съдебна-автотехническа оценъчна експертиза, съдът намери
за частично основателен предявеният от
пострадалия А. против подсъдимия Н. граждански иск по чл.45 от ЗЗД. Отчитайки отразеното в експертизата като
действително причинени материални щети с престъплението по чл.343 ал.1,бук.А от НК съдът осъди подс.А.Н. да заплати на
гражданския ищец парична сума в размер на 4 824 лева, представляваща
обезщетение за причинените в резултат на
горепосоченото престъпление имуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането до окончателното й
изплащане. За разликата до
10 826.37 лева, предявеният гр.иск бе отхвърлен като неоснователен.
С оглед изхода на делото и признаването на
подсъдимия за виновен в престъплението и на основание чл.189 ал.3 от НПК,
същият бе осъден да заплати на П.А.А. сторените от него разноски като гр.ищец и
частен обвинител в размер на 200 лева, а в полза на държавата по сметка на ПРС
бе осъден да заплати направените по делото разноски за експертизи общо в размер
на 247 лева, както и държавна такса
върху уважения граждански иск в размер на 192.96 лева.
По изложените съображения,
Пазарджишкият Районен съд постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: