№ 4233
гр. София, 10.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20221110157629 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на С. С. Л. срещу „ПКБ” ЕООД, с която е
предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 1 и. т. 3 ЗЗД за
прогласяване за нищожна на договорна клауза на чл. 11 от договор за паричен заем №
........... г., сключен между страните, предвиждаща неустойка за непредоставяне на
обезпечение по чл. 5 от договора.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение, че на
01.09.2022г. е сключил договор за паричен заем № 40011807520 с „Профи кредит
България" ЕООД за сума в размер на в размер на 200 лв. Поддържа се, че в договора е
посочено, че заемателят ще ползва две допълнителни услуги - „.........." и „...........", за
които следва да заплати допълнителна такса, равняваща се на почти 100% от
отпуснатата главница за първата от които сума в размер на 80 лева, а за втората също
80 лева или общо сума за допълнителни услуги от 160 лева. Изложени са доводи, че
процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като
не е спазена предвидената от закона форма, не е предоставено копие от общи условия
и СЕФ, нарушено е изискването да е написан по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-
малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора, не му е
предоставено копие от Общите условия, не му е предоставено копие от договора за
него, процесният договор не е подписан от кредитополучателя на всяка страница,
съгласно изискванията на ЗПК. Изложени са и подробни доводи, че договорът за
потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК,
тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният
процент на разходите /ГПР/ по кредита. Акцентира се, че е посочен годишен лихвен
процент по заема, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по
договора. Поддържа се, че описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в
1
това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР
от посочения. Твърди се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19,
ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „ПКБ" ЕООД не е включило в ГПР разходите за
заплащане на „допълнителна услуга", която по своята същност представлява печалба
за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което
трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. Съобразно изложеното е
направено искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сума в размер на 160 лв., представляваща уговорено
допълнително възнаграждение за кредитора за услугите „.........." и „..........." по
твърдения за нищожен договор за паричен заем № ............ г. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен
отговор от ответника, в който са изложени доводи за недопустимост и неоснователност
на предявените искове. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове
да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Релевира
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийски районен съд, като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 160 лв.,
представляваща уговорено допълнително възнаграждение за ответника, в качеството
на кредитор, за услугите „.........." и „..........." по договор за паричен заем № ............ г.,
който се твърди да е нищожен – изцяло или договорните клаузи, въз основа на които са
начислени сумите, поради противоречие със закона и добрите нрави.
За основателността на предявения установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД в доказателствена тежет на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, че сумата, която се иска да бъде
признато за установено, че не дължи, е начислена и се претендира въз основа на
нищожни, на заявените в исковата молба основания, договорни клаузи от процесния
договор за паричен заем от 01.09.2022 г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните наличието на облигационно отношение
между тях по процесния договор за паричен заем /потребителски кредит/ № ............ г.
/л. 6 сл./ със съдържанието, посочено в исковата молба.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същите
следва да бъдат съобразени изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
В конкретния случай в сключения между страните договор за потребителски е
уговорено, че кредитополучателят закупува допълнителен пакет от услуги – услугата
„..........“ и услугата „...........“, за които дължи възнаграждение от по 80 лв. за всяка,
начислявано заедно с месечната погасителна вноска по кредита, видно и от
представения по делото погасителен план /л.5 от делото/. В договора е посочено, че
услугата „..........“ предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, а услугата „...........“ предоставя право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит.
Съдът намира, че предоставянето на част от тези услуги – промяна на размер на
вноската или на дата на падеж, е предпоставено от допълнително изявление на
2
търговеца, което не е дадено към момента на сключване на договора – т.е. така
наречените „допълнителни услуги“ представляват само възможности за търговеца, при
това изцяло свързани с основния предмет на договора за кредит. Същевременно
заплащането на това възнаграждение за тези услуги от страна на потребителя е
предварително, т. е. то е дължимо само за „възможността за предоставянето“ на
въпросните допълнителни услуги, които потребителят може да не получи реално.
Следователно е вероятно подобна клауза, която представя абстрактна възможност
потребителят да получи определени отсрочки на плащане и т.н., да поставя
потребителя в положение да изпълнява своите задължения, дори ако търговецът не
изпълни своите. Поради това, следва да се приеме, че тази клауза има неравноправен
характер, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. По отношение на клаузата за по-бързо разглеждане на
кредита, същата се явява нищожна поради прякото противоречие със забраната на чл.
10а, ал. 2 ЗПК, според която не се допуска начисляване на разходи за усвояване на
кредита (вкл. за по-бързото му предоставяне на потребителя).
Отделно от изложеното, обосновано може да се допусне, че посочените
допълнителни услуги целят единствено да доведат до значително увеличаване на
цената на кредита (на възнаграждението на кредитодателя), прикривайки го под
формата на т. нар. „допълнителни услуги“. От съдържанието на клаузите за
допълнителните услуги е видно, че всички включени в него „услуги” са средство за
съществено увеличаване на цената на кредитирането, като по същество предлагането
им като предимство от доставчика води по скрит за потребителя начин до увеличаване
размера на дължимите разходи по кредита и се заобикаля забраната, предвидена в
чл.19, ал. 4 ЗПК във връзка с установения максимален размер на годишния процент на
разходите по кредита, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
Постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно нормата на
чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този нормативен акт, е нищожна. Тоест с тези
клаузи се цели именно заобикаляне на императивни правни норми на ЗПК. Добавени
към уговореното възнаграждение по договора, възнагражденията за допълнителните
услуги несъмнено водят до превишаване тавана на ГПР, което от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащане на подобно възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5
ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
В обобщение, по изложените съображения, съдът приема, че обсъжданите
договорни клаузи, предвиждащи възнаграждение за услугите „..........“ и „...........“ са
нищожни поради противоречие със закона и добрите нрави, поради което и
предявената искова претенция за признаване за установено, че начислените и
претендирани въз основа на тях суми не са дължими, е основателна и следва да бъде
уважена.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищецът. С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него по делото разноски за внесена държавна такса в размер на
80 лв. и за платен адвокатски хонорар в размер на 350 лв. по данни от представения по
делото Договор за правна защита и съдействие /л. 12/. Възражението на ответника по
чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно, тъй като размера на присъденото
адвокатско възнаграждение е минималния такъв, предвиден в редакцията на Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към датата на
3
сключването му.
С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на
разноски е неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. С. Л., ЕГН **********,
със съдебен адрес: град ............, срещу „ПКБ“ ЕООД, ЕИК: ............., със седалище и
адрес на управление: гр. ............, ..........., установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД, че С. С. Л. не дължи на ответника сума в
размер на 160 лв., представляваща уговорено допълнително възнаграждение за
ответника, в качеството на кредитор, за услугите „.........." и „..........." по договор за
паричен заем /потребителски кредит/ № ............ г.
ОСЪЖДА „ПКБ“ ЕООД, ЕИК: ............., със седалище и адрес на управление: гр.
............, ..........., да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на С. С. Л., ЕГН **********,
със съдебен адрес: град ............, сума в размер на 430 лв., представляваща разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4