РЕШЕНИЕ
№..................../24.04.2019 година
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,ЧЖ VІ състав в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА СТЕФАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия Стефанова частно
гражданско дело № 2932/2019г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 и
сл.ГПК.
Образувано е по частна жалба на З. „Б.И.“
АД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, чрез адв.М.Г.срещу
Постановление за разноски по изпълнително дело № 20199240400050/2019 на ЧСИ Г.К.с
рег.№ 924 на КЧСИ, с район на действие СГС, в частта за приетото адвокатско
възнаграждение над 200 лева. Моли в случай, че частната жалба не бъде уважена
за намаляване на адвокатското възнаграждение до 200 лева, същото да се намали
до минималния размер, дължим съгласно Наредба № 1/2004 година.
Жалбоподателят
твърди, че адвокатското възнаграждение е прекомерно предвид правната и
фактическа сложност на делото, липсват данни процесуалния представител на
взискателя да е извършвал каквито й да е действия по него, освен подаване на молбата за образуване
на делото, поради което не се следва да се дължи адвокатско възнаграждение за
водене на делото.Твърди, че по делото липсват доказателства за заплащане на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Претендира разноски, включително и
адвокатско възнаграждение.
Взискателят А.С.И.депозира възражение
срещу жалбата. Поддържа, че съгласно сключен договор за правна защита и
съдействие е договорено възнаграждение, определено на основание чл.38, ал.2 и
ал.1, т.2 във връзка с чл.36, ал.2 от ЗА, във вр. с чл.7, ал.2 и чл.10, ал.1 от
Наредба № 1/09.07.2004 година с начислен
ДДС. Оспорва частната жалба в частта, че адвокатското възнаграждение е
прекомерно.Твърди, че по изпълнителното дело са осъществени различни правни
действия по повод цялостното процесуално представителство и защита на
взискателя във връзка с действията по принудително изпълнение, както и
комплексно проследяване на неговия ход.Счита, че исканията, обективирани в молбата
за образуване на изпълнителното дело Моли жалбата да бъде оставена без
уважение.Претендира разноски в размер на 200 лева за заплатен адвокатски
хонорар, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
В мотивите на ЧСИ Г.К.по реда на чл.436,
ал.3 ГПК се сочи, че жалбата е неоснователна. Твърди, че не са били налице
основания за намаляване на адвокатския хонорар, тъй като е в законоустановения
минимум. Сочи, че длъжникът е заплатил задължението си след изтичане на срока
за доброволно изпълнение. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Настоящият състав, като взе предвид постъпилата жалба и наведените в
нея доводи, мотивите на ЧСИ, и прецени събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт.
Разпоредбата на чл.
435, ал.2, т.7 ГПК предвижда възможност длъжникът да обжалва
постановлението за разноските. Наличието на предпоставки за прилагането на тази
разпоредба не изключва възможността на длъжника да поиска намаляване на размера
на разноските в изпълнителното производство на основание чл. 78, ал.5 ГПК.
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Съдът счита че искането за намаляване на
адвокатското възнаграждение е основателно, респ. че жалбата срещу
постановлението за разноски от 20.03.2018 година следва да бъде уважена.
Съобразно утвърдената
съдебна практика разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в
изпълнителните - определение № 403/01.12.2008 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на
ВКС, V ГО.
По процесното
изпълнително дело взискателят е претендирал присъждане на възнаграждение за
адвокатска защита и съдействие в , съгласно приложения договор от 18.10.2017
година съгласно чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 , във връзка с чл.36, ал.2 от ЗА, във връзка с чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от
Наредба № 1/2004 година за образуване на изпълнително дело, процесуално
представителство и защита.
С обжалваното постановление /разпореждане/
от 08.02.2019 година ЧСИ е отказал да уважи молбата на длъжника за намаляване
на адвокатското възнаграждение.
В случая изпълнителното
дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други
обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. Установи се,
че с депозираната молба вх.№ 00361 от 08.01.2019 година за образуване на
изпълнително дело е поискано образуване на изпълнително дело въз основа на
изпълнителния лист от 13.12.2018 година, извършване на цялостно проучване на
имуществото на длъжника, налагане на запор върху всички банковите сметки на
длъжника , както и да бъде изискано от НАП дневниците за покупки и дневниците за продажби по ДДС за последното
тримесечие и запор върху вземанията на длъжника от трети лица негови
контрагенти.
Въз основа на молбата ЧСИ с разпореждане от 08.01.2019 година е
образувал изпълнително дело, изпратил е покана за доброволно изпълнение до
длъжника, получено на 08.01.2019 година , разпоредил е извършването на справка
в ТР, както и да се уведоми НАП за започнато изпълнение срещу длъжника.
Начислил е такси и разноски, от които 1321 лева-адвокатско възнаграждение.На
09.01.2019 година е постъпила молба от длъжника за намаляване на определеното адвокатско
възнаграждение на взискателя. На 17.01.2019 година е получено служебно
изисканото удостоверение от НАП за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки.
По делото не
е наложен запор и не са изпращани запорни съобщения. На 30.01.2019 година
длъжникът е заплатил 10 000 лева, изготвено е разпределение от ЧСИ на
същата дата и на взискателя са изплатени
9729, 80 лева, както и 1369 лева-адвокатско възнаграждение, на ЧСИ 720 , 20
лева –такса по т.26 от Тарифата. На 25.02.2019 година длъжникът е заплатил
37 590, 22 лева, като на същата дата е изготвено разпределение и
34 870, 89 лева са преведени от ЧСИ на взискателя и 2719, 33 лева на ЧСИ
за такса по т.26 от Тарифата.
С оглед изложеното,
взискателят има право на адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При съобразяване с
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело и при така
определения от ЧСИ размер на адвокатското възнаграждение, възражението по чл.
78, ал. 5 от ГПК на длъжника-жалбоподател в настоящото производство, е
основателно. В рамките на изпълнителното производство освен молбата, с която е
сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя
не е депозирал друго искане, поради което минималното адвокатско възнаграждение
следва да бъде определено, съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 година за
минималните адвокатски възнаграждения, а именно 200 лева, а с включен ДДС, з
акоето са ангажирани доказателства-240 лева.
Не са налице извършени други действия от
процесуалния представител на взискателя, освен образуване на изпълнителното
дело. Не е реализиран изпълнителен способ- запор.
За пълнота на изложението, посочването
на изпълнителен способ в молбата (налагане на запор върху вземания по банкова
сметка) *** взискателя за извършване на това действие, не само защото се
съдържа в молбата за образуване на делото, а не е поискано отделно, но и защото
включването на такива искания е елемент от редовността на молбата за образуване
на изпълнителното производство съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК.
Неоснователни са възраженията на длъжника,
че не са налице доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение,
доколкото същото е уговорено по реда на чл.38, във вр. с чл.36 от ЗА.
Поради изложеното съдът приема, че
определеното от ЧСИ адвокатско възнагражение с обжалваното постановление следва
да бъде намалено от 1321 лева на 240 лева.
По изложените
съображения жалбата на ЗАД „Б.И.“ срещу постановлението относно разноските по изпълнително дело №
20199240400050 на ЧСИ Г.К., е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя
се дължат разноски в размер на 73 лева, от които 25 лева за държавна такса и 48
лева за такси, платени на ЧСИ във връзка с обжалването. Не са представени
доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение, поради което
такова не се присъжда по направеното искане на жалбоподателя.
Мотивиран от горното,
Софийски градски съд
ОТМЕНЯ Постановление
/ разпореждане/ за разноски от 08.01.2019
г. по изпълнително
дело № 20199240400050 на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924 , район на действие СГС, с което е отказано да
бъде уважената молбата на длъжника за намаляване на приетото по изпълнителното
дело адвокатско възнаграждение като
вместо това постановява:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК размера на разноските
на взискателя по изпълнително дело № 20199240400050 на ЧСИ Г.К.с рег.№ 924 на КЧСИ за адвокатско
възнаграждение от 1321 лева на 240 лева.
Осъжда
А.С.И., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:*** направените във въззивното производство
разноски в размер на 73 лева.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: