Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр.Варна, 30.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в публично съдебно заседание проведено
на втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4387 описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени от ищеца Т.С.И., ЕГН **********
с адрес: *** против „В.И.” ЕООД, ЕИК
***** със седалище и адрес на управление ***, офис ** представлявано
от Н.И.Г.и „Б.” АД, ЕИК ****** със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Й.Д.К., обективно
и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ,
чл. 224 ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 4001.20 щатски долара, представляваща
нетно трудово възнаграждение за месец януари 2015г., 930.66 щатски долара, представляваща нетно трудово възнаграждение
за месец април 2015г., 4655.45
щатски долара, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец май 2015г.,
4653.52 щатски долара,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юни 2015г., 3520 щатски долара, представляваща
нетно трудово възнаграждение за месец юли 2015г., 1120 щатски долара, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 7 дни за 2015г., както и 1665.89 щатски долара, представляваща мораторна лихва за забава върху
вземанията в общ размер на 18880.83 щатски долара за периода 23.07.2015г. до
03.06.2016г., както и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтичат
вземанията:
Ищецът твърди, че е работил на кораб м/к „***” ИМО №*****съгласно
трудови договори, сключени на 29.09.2014г. и 15.04.2015г. с „В.И.” ЕООД на
длъжност старши помощник капитан с месечно възнаграждение 4800 щ.д. Сочи се, че
ищецът е работил на кораба за периода 17.04.2015-22.07.2015г., съгласно
списването в моряшкия му паспорт. Излага, че трудовото му възнаграждение за
месец януари 2015г. и за периода от април до юли 2015г. не е било изплатено. В
трудовия договор не е уговорен падеж на задължението за заплащане на трудовото
възнаграждение, поради което същото е било дължимо най-късно към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение, поради което работодателя е изпаднал в забава на 23.07.2015г.
– деня следващ прекратяване на трудовото правоотношение – слизането от кораба
на 22.07.2015г. Твърди, че ответникът „Б.”АД е бил беърбоат
чартьор на кораба, като в това му качество и на
основание чл.199 з от КТК същият отговаря за задълженията срещу трети по
отношение на договора за беърбоат чартър
лица за основателните претенции, свързани с експлоатацията на кораба. Поддържа,
че по силата на чл.199 ж КТК възнагражденията на екипажа на кораба са разходи,
свързани с експлоатацията на кораба. Излага, че „Б.”АД в друг отделен случай е
направил писмено признание, че носи отговорност за задълженията на кораба,
произтичащи от задължения за заплати, въпреки че няма качеството на работодател
на членовете на екипажа. Това признание е обективирано
в споразумение за разсрочване на плащанията от 11.08.2015г.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът „В.И.” ЕООД не е
депозирал отговор на исковата молба.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Б.” АД е депозирал отговор на исковата молба, в който поддържа доводи за неоснователност на исковете. Твърди, че не е страна по сключения трудов договор между ищеца и „В.И.” ЕООД и няма основание за ангажиране на отговорността му. Поддържа, че разпоредбата на чл.199 з КТК не е относима към случая. Излага, че „Б.”АД е бил наемател на м-к *** по силата на договор за беърбоат чартър от 06.01.2012г., който се уреждал съгласно правото на ***** поради което задълженията му се определят от договора и избрания от договарящите се страни приложим закон. Твърди, че с договор за беърбоат чартър от 07.05.2013г. „Б.”АД е преотдал кораба под наем на „Ш.Л.СА”, като пренаемателят е получил ползването на кораба и всички права и задължения на наемател. „Ш.Л.СА” сключил договор за мениджмънт на кораба с „В.И.” ЕООД от 07.05.2013г. за периода 07.05.2013г. – 07.05.2016г. Не се оспорва, че съгласно споразумение от 11.08.2015г. е встъпил в задълженията на „В.И.” ЕООД за заплащане на трудови възнаграждения на петима моряци – членове на екипажа на кораба, които задължения били поети на договорно основание към страните по споразумението, сред които не е ищецът.
В съдебно
заседание ищцовата страна, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявените искове, навежда тезата, че „Б.“ АД и „Ш.Л.СА“ са сключили фиктивен
договор за под-беърбоут чартър,
като реалния корабопритежател, експлоатиращ кораба е
ответника „Б.“ АД и моли исковете срещу него да бъдат уважени.
Ответникът „В.И.”
ЕООД, редовно призован, не се явява, не се представлява, а ответникът „Б.” АД,
оспорва исковете срещу него и моли за отхвърлянето им.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът
приема за установено следното от фактическа страна и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на предявеният иск с правна
квалификация чл. 128 КТ в доказателствена тежест на ищецът е да установи по
реда на пълно и главно доказване, наличие на трудово правоотношение с първия
ответник за процесния периода
01-07.2015г., че в процесния период ищецът реално е полагал труд по
правоотношението; размерът на задължението, падеж на
задължението за плащане на дължимото трудово възнаграждение; както и факти,
обосноваващи пасивната солидарност на двамата ответници в дълга /договор,
закон/.
От приетия
като писмено доказателство индивидуален трудов договор на моряка от 29.09.2014г.
и от 15.04.2015 г. се установява, че между ищеца Т.С.И., ЕГН ********** и „В.****”
ЕООД, ЕИК ***** е сключен трудов договор, по силата на който първият бил
назначен на длъжността „старши помощник капитан” с месторабота м/к *** като
било договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 4800 щатски долара.
От заповед № 343/22.07.2015 г. на работодателя „В.****” ЕООД е видно, че Т.С.И.,
ЕГН ********** е освободен от длъжността „старши помощник капитан” считано от 22.07.2015
г. Не се оспорва, че ищецът е полагал
труд непрекъснато до прекратяване на ТПО със заповед № 343/22.07.2015 г. на
работодателя „В.****” ЕООД.
С оглед
гореизложеното следва правният извод, че за процесния периода между ищецът и
първия ответник е съществувало трудово правоотношение, по силата на което работодателят
„В.****” ЕООД се е задължил да заплаща на работника месечно трудово
възнаграждение срещу извършваната от него трудова дейност. Доколкото реалното
полагане на труд не се оспорва между страните, работодателят дължи заплащане на
уговореното възнаграждение.
Няма спор
между страните относно размера на дължимите от работодателя трудови
възнаграждения. Същия размер се потвърждава и от извършеното извънсъдебно
признание на дължимостта и размера на задълженията в справка за дължими суми
към 24.07.2015г. /л. 30от делото/.
По делото не
са представени доказателства, установяващи заплащане на договореното трудово
възнаграждение от страна на работодателя „В.****” ЕООД.
Поради това
съдът намира, че претенциите на ищеца към работодателя „В.****” ЕООД за
заплащане на сумите от 4001.20 щатски долара, представляваща нетно трудово
възнаграждение за месец януари 2015г., 930.66 щатски долара, представляваща
нетно трудово възнаграждение за месец април 2015г., 4655.45 щатски долара, представляваща
нетно трудово възнаграждение за месец май 2015г., 4653.52 щатски долара,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юни 2015г., 3520 щатски
долара, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юли 2015г., се
явяват основателно и следва да бъдат уважени.
Ответника не
оспорва и претенцията с правно основание
чл. 224 за заплащане на сумата от 1120 щатски долара, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 7 дни за 2015г. Не оспорва
фактите, че на ищеца се полага отпуск в посочения размер от 7 дни за 2015г., че
същият не е бил ползван, че обезщетението за 7 дни отпуск за 2015г. е в размер
на 1120 щатски долара. Ответника не е представил доказателства за заплащане на сумата
от 1120 щатски долара, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от 7 дни за 2015г, поради което и претенцията се явява основателна и
следва да бъде уважена.
С оглед
уважаване на главните искови претенции, основателна се явява и претенцията по
чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1665.89 щатски долара, представляваща
мораторна лихва за забава върху вземанията в общ размер на 18880.83 щатски
долара, за периода 23.07.2015г. /датата след прекратяване на трудовия договор
на ищеца, най-късната дата, когато настъпва изискуемостта на вземанията/ до
03.06.2016г.
С исковата
молба се претендира да бъде осъден и втория ответник „Б.“ АД да заплати
солидарно с „В.****“ ЕООД дължимите на ищеца трудови възнаграждения и
обезщетение за забава, като ищецът се позовава на качеството на „Б.“ АД на беърбоут чартьор на кораб „***“ в
процесния период. Не е спорно по делото, че „Б.” АД е универсален правоприемник
на „Б****” ООД. За да възникне задължението на втория ответник следва да бъде
установено, че същият отговаря за задълженията на работодателя, както и че
отговаря солидарно.
Приет по
делото е договор за стандартен Беърбоут Чартър на Балтийския и международен морски съвет кодово
име: „Б.****”, от 06.01.2012 г., сключен между И.Т.С.А., *****в качеството му
на корабособственик и „Б****” ООД в качеството му на беърбоут чартаьор /наемател на
кораба/. От него е видно, че на „Б****” ООД е бил предоставен под наем кораб
м/к „***” за срок от 5 години /06.12.2012 до 06.12.2017г./.
От
ангажирания в производството доказателствен материал
се установява, че „Б****” ООД като основен беърбоут чартьор /наемател на кораба/ предоставя за ползване кораб
м/к „***” на „Ш.Л.С.А.” като под-беърбоут чартьор /наемател на кораба/ за срок от 36 месеца за
периода 07.05.2013 г. - 07.05.2016 г., а „Ш.Л.С.А.” сключва с ответника „В.И.”
ЕООД договор за мениджмънт на кораб м/к „***”.
Като писмено
доказателство е прието и писмо от директора на дирекция „М.А.”, относно кораба
м/к „***”, в което се посочва, че същият е заличен от регистрите на корабите
наети на беърбоут чартър на
17.11.2015 г. по молба на корабособственика. М/к „***”
е вписан в регистрите на наетите кораби на беърбоут чартър на 11.01.2012 г. Като корабособственик
е посочен „И.Т.С.А.”, ****, за беърбоут чартьор – „Б****” ООД за
периода 11.01.2012 г. – 06.01.2017 г.; за подбеърбоут
чартьор за периода 06.01.2012 г. – 06.01.2017 г. „Е.****”
/договорът му е прекратен на 07.05.2013 г./; за подбеърбоут
чартьор за периода 07.05.2013 г. – 07.05.2016 г. - „Ш.Л.С.А.”,
****.
Съгласно
разпоредбата на чл. 199г, ал. 1 КТК в случай, че не е уговорено друго,
наемателят в границите на правата, които има по договора за беърбоут
чартър, може да сключва от свое име договори за
отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на трето лице за срока на действие на договора или
за част от него. Доколкото по делото не се установява да е налице забрана за
наемателя да преотдава наетия кораб, следва и
изводът, че законосъобразно е сключен договор за подбеърбоут
чартър между „Б****” ООД като основен беърбоут чартьор /наемател на
кораба/ и „Ш.Л.С.А.” като под-беърбоут чартьор /наемател на кораба/ от 07.05.2013 г., като след
това последният е сключил договорът за мениджмънт на кораба с ответника „В.****”
ЕООД от 07.05.2013 г.
Предвид непротиворечивите
писмени доказателства, съдът намира, че корабопритежател
на кораба „***” по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК за процесния период м. януари
2015 г. – м. юли 2015 г. е „Ш.Л.С.А.”, ****.
В Кодекса за
търговското корабоплаване са дадени легални дефиниции на понятията "корабособственик" т. 24 от § 1а от ДР на КТК, и "корабопритежател" чл. 9, ал. 3 от КТК. Трудовите
правоотношения с екипажа, могат да възникнат както с корабособственика,
така и с корабопритежателя, но единствено този, с
когото са възникнали, носи отговорността по иск с правно основание чл. 128 от КТ.
Съгласно чл. 199ж от КТК, всички разходи, свързани с
експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за сметка на
наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут
чартър. Доколкото към датата, когато вземането на
ищеца е станало изискуемо, наемател е бил „Ш.Л.С.А.“ по силата на цитирания
Договор за подбеърбоут чартър
от 07.05.2013 г., именно „Ш.Л.С.А.“ носи
отговорност по чл. 199ж от КТК, а „Б.“ АД няма
качеството на работодател и следователно няма възникнали задължения за заплащане на трудови
възнаграждения на ищеца.
Ищецът се
позовава на разпоредбата на чл. 199з КТК, съгласно която наемателят отговаря
пред трети лица за основателните претенции, възникнали във връзка с
експлоатацията на кораба, включително за претенциите за обезщетение за вреди,
причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди, причинени при превоз на
опасни и вредни вещества. Независимо дали членовете на екипажа на кораба
се явяват трети лица или не по смисъла на
разпоредбата /какъвто спор съществува между страните/, то същата е неприложима,
защото „Б.“ АД няма качеството на наемател – беърбоът
чартьор за процесния период.
По
възражението за „фиктивност“ на сключения договор за под-беърбоут чартър между „Б.“ АД
и „Ш.Л.СА“:
Всеки договор
се счита за действителен до надлежното му прогласяване на недействителен /прогласяване
за нищожен или унищожен/, каквото валидно оспорване по делото липсва. Твърдейки
„фиктивност“ на договора, ищцовата страна всъщност се
стреми да докаже, че договор липсва, а представеният документ, обективиращ същия, е изготвен с оглед нуждите на процеса. С
оглед приетата по делото ССЕ се установи, че реалното плащане на сумите за
възнагражденията на персонала за процесния период са извършвани от „Ш.Л.С.А.“ /под-беърбоут чартьор/, които са
превеждали реално суми за наем на персонал на „В.****” ЕООД – работодателят,
изплащал възнагражденията. В отношенията между „Б.“ АД /беърбоут
чартьор/, и „Ш.Л.СА“ /под-беърбоут
чартьор/, са налице данни за плащания на наемни
вноски по договора за под-беърбоут чартър, като обикновено погасяването на задълженията е
извършвано с тристранни споразумения за прихващане. Изслушаните по делото
свидетелски показания не са в състояние да докажат липсата на договор между
двете дружества. Разпитания по делото свидетел /част от екипажа на кораба/ няма
необходимия досег с двете дружества, за да е наясно с юридическите и
финансовите отношения между „Б.“ АД и „Ш.Л.СА“ и в този смисъл не е в състояние
да докаже отрицателния факт на липса на договорно отношение между тях. От
събраните в хода на процес доказателства не се разколебава извода на съда за
наличие на валиден договор за под-беърбоут чартър, сключен
между „Б.“ АД и „Ш.Л.СА“.
По въпроса за
солидарността:
Съгласно
разпоредбата на чл. 121 от ЗЗД солидарността не се предполага, същата е налице
само в изрично предвидените в закона случаи, като извод за наличието й не може
да бъде направен въз основа на тълкуване на закона, респективно на волята на
страните по договора.
Доколкото се
касае за трудово правоотношение, за да е налице солидарна отговорност по см. на
чл. 123 а от КТ, следва да са налице определените в същият член предпоставки,
каквито в случая липсват. Солидарност може да възникне и в други предвидени в
закон случаи, но от анализа на разпоредбите на КТК, касаещи отговорността на беърбоът чартьора е видно, че не
е предвидена такава.
В посочения
смисъл е и формирана актуална и трайна практика на Окръжен съд – Варна, само
част от която е обективирана в Решение от м.01.2018г.
по в.гр.д. №2182/2017г. на ВОС; Решение от м.01.2018г. по в.гр.д. №2527/2017г.
на ВОС; Решение от 08.02.2018г. по в.гр.д. №2541/2017г. на ВОС; Решение от
08.12.2017г. по в.гр.д. №2210/2017г. на ВОС и др.
По отношение
на разноските:
Искане за
присъждане на разноски е направил само „Б.” АД като е представил и списък на
сторените по делото разноски на основание чл. 80 ГПК и доказателства за заплащане
на сумата от 1550 лева, представляващи сторени по делото разноски за
процесуално представителство. С оглед изхода на спора по отношение на
предявените претенции спрямо „Б.” АД, на основание чл. 78, ал.3 ГПК искането за
присъждане на същите се явява основателно и следва да бъде уважено.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответника „В.****“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Варна, сумата от 1304,63
лева представляваща държавна такса върху уважените размери на исковете с правна
квалификация чл. 128 КТ, чл. 224 от КТ и чл. 86 ЗЗД и 100 лева за платен
депозит за ССчЕ от бюджета на съда.
Мотивиран от
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „В.И.” ЕООД,
ЕИК ***** със седалище и адрес на
управление ***, офис ***
представлявано от Н.И.Г.ДА ЗАПЛАТИ
на Т.С.И., ЕГН ********** с адрес: ***, следните суми: сумата от 4001.20
щатски долара, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец януари
2015г., 930.66 щатски долара,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец април 2015г., 4655.45 щатски долара, представляваща
нетно трудово възнаграждение за месец май 2015г., 4653.52 щатски долара, представляваща нетно трудово възнаграждение
за месец юни 2015г., 3520 щатски долара,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юли 2015г., 1120 щатски долара, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 7 дни за 2015г., както и 1665.89 щатски долара, представляваща
мораторна лихва за забава върху вземанията в общ размер на 18880.83 щатски
долара за периода 23.07.2015г. до 03.06.2016г., както и законната лихва върху
главниците от подаване на исковата молба
- 06.06.2016г. до окончателното им изплащане, на основание чл.128,
т.2 КТ, чл. 224 ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.С.И.,
ЕГН ********** с адрес: *** против „Б.”
АД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление *****, представлявано от Й.Д.К., с правно основание чл.128,
т.2 КТ, чл. 224 ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД за солидарното му осъждане с „В.И.”
ЕООД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление ***, офис ** представлявано от Н.И.Г., да заплати сумата от 4001.20 щатски долара, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец януари 2015г., 930.66 щатски долара, представляваща
нетно трудово възнаграждение за месец април 2015г., 4655.45 щатски долара, представляваща нетно трудово възнаграждение
за месец май 2015г., 4653.52 щатски
долара, представляваща нетно трудово възнаграждение за месец юни 2015г., 3520 щатски долара, представляваща
нетно трудово възнаграждение за месец юли 2015г., 1120 щатски долара, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск от 7 дни за 2015г., както и 1665.89 щатски долара, представляваща мораторна лихва за забава
върху вземанията в общ размер на 18880.83 щатски долара за периода 23.07.2015г.
до 03.06.2016г., както и законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Т.С.И., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Б.” АД,
ЕИК ****** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.Д.К., сумата от 1550лв. /хиляда петстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА
„В.И.” ЕООД, ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление ***, офис **
представлявано от Н.И.Г.ДА ЗАПЛАТИ
на Държавата към бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС, сумата от 1304,63 лева /хиляда триста и четири лева и 63ст./, представляваща
държавна такса и сумата от 100 лева /сто
лева/, представляваща платен депозит
от бюджета на съда, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчване на съобщението за изготвяне на решението, ведно с
препис от акта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: