№ 39
гр. Пловдив , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена А. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20205330205417 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) №
36-0000469 от 13.08.2020 г. на Директора в Регионалната дирекция „Автомобилна
администрация“ (нататък РД „АА“) гр. Пловдив от „Ем Ви Адвенс“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище гр. Стамболийски и адрес на управление бул. „Тракия“ № 59,
с което на основание чл. 178а, ал. 6, пр. 1 от Закона за движението по пътищата
(нататък ЗДвП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 2000 лева за нарушение на чл. 42, т. 1, пр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. на МТИТС (нататък Наредбата).
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
НП. Моли се да бъде отменено. Възраженията са свързани с нарушаване на правилата
за връчване на препис от акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
на представител на жалбоподателя, недоказаност на фактите от наказателното
постановление и несъбирането на доказателства за тях от страна на наказващия орган,
както и приложението на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. В съдебно заседание
се поддържат изложените тези. Допълват се с наличието на непълнота в
квалификацията на нарушената разпоредба и реализирането на различно от посоченото
в НП нарушение. Възразява се и за времето на извършване на нарушението, което се
свърза с извършения оглед на компакт диск и съдържанието му.
Въззиваемата страна е взела подробно писмено становище, с което счита, че
жалбата е неоснователна. В съдебно заседание не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
1
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване. Разгледана по същество се явява основателна, поради следните
съображения извън посочените в нея:
От фактическа страна съдът установи следното:
Дружеството жалбоподател „Ем Ви Адвенс“ ЕООД притежава разрешение № **
за периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни
средства, валидно до 16.04.2024 г.
На 02.06.2020 г. около 13:59 часа в гр. Стамболийски, ул. „Марица“ № 31 в КТП
се извършил от членове на комисията, представители на дружеството, периодичен
технически преглед на „Мерцедес Атего“ 1528, категория N3, с рег. № ***, с VIN: ***,
с протокол № 22442529, като лице по чл. 16 от Наредба № Н-32 на МТИТС от 2011 г.
Прегледът за техническа изправност на автомобила се извършил от лице, което
не е вписано в регистъра по чл. 15, ал. 1 от Наредбата, видно от списъка на ** на КТП,
а именно това бил Д.Д.. Той работил в съседния офис в същото хале, където ** **.
Вписаният в протокола ** А.М. напуснал халето за прегледи в началото на работата по
процесния автомобил около 13:59 ч. и не участвал при прегледа му. Същевременно бил
вписан като **, която е провела прегледа, в изготвените за тази цел документи -
протокол за извършен преглед, резултати от прегледа, резултати от проверка на емисии
за отработени газове.
Посочените обстоятелства били установени от служителя на РД „АА“ гр.
Пловдив К.К., на който на 30.07.2020 г. били предадени файлове с видеосъдържание
получени от отдел „Видеонаблюдение“ към ИА „АА“, който се занимава с наблюдение
на извършените технически прегледи в пунктовете в цялата страна. К. на своя страна
направил самостоятелен преглед на записите и установил посочените по-горе
обстоятелства. Същото нарушение К. установил общо 5 пъти за периода 29.05.2020 г. –
24.06.2020 г.
По този повод е съставен от РД „АА“ срещу жалбоподателя АУАН № 274859 от
30.07.2020 г. за нарушение на чл. 42, т. 1, пр. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС за това, че дружеството не е организирало извършването на периодични
прегледи за проверка на техническата изправност, в съответствие с условията и реда,
определени в чл. 12, ал. 1 от Наредба № Н-32 на МТИТС от 2011 г. и прегледът е
извършен от лице, което не е вписано в регистъра, а един от ** отсъства при прегледа.
Направено е бланкетно възражение.
Въз основа на съставения акт е издадено и обжалваното НП за същото
нарушение от правна и фактическа страна, като на основание чл. 178а, ал. 6, пр. 1 от
ЗДвП на дружеството е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лева.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля К.К. – актосъставител, частично показанията на свидетеля Д.Д. и от
писмените доказателства по делото – АУАН, списък към разрешение № **/16.04.2019
г., списък на технически специалисти, протокол за извършен периодичен преглед за
техническа изправност на ППС № 22442529/02.06.2020 г. от 13:59 ч., ведно с резултати
от проверката, резултати от технически преглед на ППС, пункт за ГТП № **, резултати
от проверка на емисии на отработени газове пункт за ГТП № **, приемо-предавателен
2
протокол, компакт диск със запис и направения оглед на съдържанието му, заповед №
1320/10.08.2020 г. на ИА „АА“, заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на МТИТС.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят К. потвърждава авторството на АУАН
и поддържа констатациите в него. В подробности разказва какво е установил след
прегледа на записите от задължителното заснемане, как е инициирана проверката,
както и какво е заявил представител на жалбоподателя при съставянето на АУАН.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в
пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което им дава
вяра. Особено значение се придаде на съответствието на показанията на свидетеля със
съдържанието на приложения компакт диск със записите от пункта за годишни
технически прегледи. Относно последния съдът извърши оглед в присъствието на
представител на дружеството жалбоподател и разпитаните свидетели.
За частично обективни и достоверни се приеха показанията на свидетеля Д..
Съдът им се довери само в частта относно присъствието на свидетеля в момента и
мястото на извършване на нарушението, действията, които самият свидетел извършва,
както и относно отсъствието на ** А.М. от момента на извършване на технически
преглед. Само в тази част показанията му съответстват на тези на актосъставителя и
видеозаписа. Нещо повече, първоначално свидетелят заяви, че членът на комисията
А.М. през цялото време е бил в кабинката за наблюдение при извършването на ГТП, а
същевременно след извършения оглед на веществено доказателство разпозна
последния като лицето, напускащо линията за прегледи, като разпозна и себе си като
лицето, извършващо всички фактически действия по автомобила от записа. По тази
причина съдът намира, че показанията му са компрометирани в частта относно
присъствието на М. на място и къде се намирал самия свидетел по същото време.
Затова и не основа фактическата обстановка изцяло на неговите показанията.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН за съдържание, като материалната компетентност на
административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представените
заповеди.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП обаче са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание на
жалбоподателя и са ограничили правата на дружеството жалбоподател.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН, като съдържа подробно описание на обстоятелствата на нарушението, които са
приети от актосъставителя за такива от значение за съставомерността му и за
параметрите на вмененото нарушение. Не е ограничено правото по чл. 44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта жалбоподателят да направи и писмени възражения
по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност
да направи своите възражения, но не се е възползвал от това си право, а само е
посочил, че има възражения.
Към момента на установяване на нарушението с АУАН правонарушителят е бил
известен и актът е съставен в присъствие на негов представител, с което е съобразено
правилото на чл. 40 от ЗАНН.
3
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, за което е представена и съответната заповед, в предвидената от закона
форма. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат
задължителните реквизити.
Нарушението е описано в НП като неспазване на правилата за организиране
извършването на периодични прегледи за проверка на техническата изправност в
съответствие с условията и реда, определени в чл. 12, ал. 1 от Наредбата. Нарушението
е описано в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е
посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките белези (време, място,
авторство и обстоятелства, при които е извършено), които е приел за
индивидуализиращи.
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че освен
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с
разминаване между посочената правна квалификация и подведените под нея
констатирани обстоятелства, не се установява авторството и осъществяването на
вмененото на дружеството нарушение.
Съставителят на акта, така и наказващият орган са квалифицирали поведението
на жалбоподателя като нарушение на чл. 42, т. 1, пр. 1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС. Посочената норма гласи, че лицата по чл. 16, получили
разрешение за извършване на периодични прегледи на ППС организират и
контролират извършването на периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност в съответствие с условията и реда, определени в тази наредба и не плащат
на **, които са наети от тях, никакви възнаграждения, дори под формата на премии
или добавка към заплатата, свързани със заключенията от прегледите за проверка на
техническата изправност на превозните средства или броя на извършените прегледи.
От конкретната фактическа обстановка се повдига обвинение за извършване на
нарушение, свързано само със създаването на организация а извършване на годишни
технически прегледи.
Наказващият орган е наложил на основание чл. 178а, ал. 6 от ЗДвП и
съответната санкция за неизпълнение на задълженията съобразно изискванията на
наредбата.
Всичко изложено дава основание да се приеме, че регламентираното задължение
на дружествата, извършващи периодични прегледи за проверка на техническата
изправност, е да осигуряват и организират техните работници при полагане на труда
им, като създават условия извършването на периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност да се осъществява в съответствие с условията и реда,
определени в Наредбата. Тоест правнорегламентираното им задължение е да създадат
такива условия на осъществяване на работата, които да съответстват на изискванията
на нормативните актове, които я регулират. Същевременно им е вменено и задължение
да контролират изпълнението на тази работа, като това е самостоятелно задължение и
неизпълнението му представлява самостоятелно нарушение на правилата.
В конкретния случай административнонаказателната отговорност е ангажирана
за неизпълнение на задължението за създаване на организация на извършването на
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност в съответствие с
условията и реда, определени в Наредбата. Следователно и на доказване в процеса на
установяване на нарушение следва да бъдат подложени факти, които са свързани с
4
липсата на създадена организация по конкретната дейност, предмет на регламентиране.
В разрез с едно такова изискване по настоящото дело установените обстоятелства, а и
тези, които са въведени като нарушаващи конкретната разпоредба, са това, че
периодичните прегледи и проверките на ППС не се извършват от комисия, която се
състои от председател и поне един технически специалист. В случая единият от
членовете не е присъствал на прегледа. Това обаче по никакъв начин не означава, че
дружеството жалбоподател не е изпълнило задължението си да не е осигурило
организацията работата на служителите си.
В последната връзка изобщо впрочем не се и въведоха конкретния
обстоятелства, които да изпълват съдържанието на нарушената норма и да са част от
нейното изпълнително деяние, а съвсем други, свързани с конкретното поведение на **
по провеждане на прегледите. Това поставя и въпросът за допускането на съществено
нарушение на процесуалните правила, което съгласно съдебната практика е основание
за отмяна на обжалвания акт. Това е така, тъй като се приема, че правна квалификация
на описаното административно нарушение не съответства на посоченото в
административният акт описание на обстоятелствата, при които то е осъществено.
Липсата на коректно посочена законова разпоредба, която е била нарушена, е липса на
реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Приема се, че това е съществено
нарушение, защото то ограничава правото на защита на нарушителя по начин, той да
не може да реализира обема на своите права - да разбере какво е конкретното
административно нарушение, което е осъществил и коя е законовата разпоредба, която
води до неговото неправомерно поведение. Настоящата инстанция напълно споделя
това становище и счита, че така описано нарушението като допускане на трето лице,
което не е **, да извършва действия по проверка на техническата изправност и
неприсъствието на линията в халето на ** не представлява и не може да представлява
действия или липсата на такива от страна на дружеството жалбоподател, с които не се
изпълняват задълженията му по създаване на организация за извършването на тези
прегледи. Впрочем това биха могли да бъдат действия по липсата на контрол върху
лицата, на които дружеството е възложило извършването на проверките, но такова
обвинение за извършване на нарушение отсъства. Изрично е посочено в НП, че
дружеството не е организирало извършването на периодични прегледи за проверка на
техническата изправност в съответствие с условията и реда, определени в чл. 12, ал. 1
от Наредба № Н-32 на МТИТС от 2011 г. По този начин и съобразно съдебната
практика съдът намира, че не може едва в настоящото производство да се ангажира
отговорността на дружеството за това, че не е упражнило необходимия контрол, който
да се изразява именно в допускането прегледите да се извършват от лице без да е
вписано в съответния регистър или при отсъствието на **. Затова и съдът счита, че са
ограничени правата на жалбоподателя и като последица от това наказателното
постановление следва да се отмени.
Същевременно следва да се отбележи, че от доказателствата по делото не се и
установяват действия, с които дружеството да не е изпълнило задълженията си по
организиране дейността по извършване на прегледи за техническа изправност. В този
смисъл и съдът прие, че не е установено авторството и извършване на конкретно
деяние, което да се подведе под нарушената норма, а оттам и не е извършил и
нарушение. Това предпоставя и липсата от необходимостта за произнасяне по
субективната страна на нарушение.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има
5
правно на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава
претенция е своевременно направена от процесуалния му представител. С оглед
фактическата и правна сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в
размер на 444 лева с ДДС, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие, в който изрично е посочено, че се представя адвокатска помощ
възнаграждението, за която е заплатено в брой. В този смисъл се приложи правилото
на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, претендирания размер на адвокатското
възнаграждение се определи като минималния и следва въззиваемата страна да бъде
осъдена да заплати сторените разноски за процесуалния представител на
жалбоподателя.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност неправилно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя, а издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и
затова следва да бъде отменено.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 36-0000469 от 13.08.2020 г. на
Директора в Регионалната дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с
което на „Ем Ви Адвенс“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище гр. Стамболийски и
адрес на управление бул. „Тракия“ № 59 на основание чл. 178а, ал. 6, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата му е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 42, т. 1, пр. 1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС..
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр. София да
заплати на „Ем Ви Адвенс“ ЕООД с ЕИК ********* сумата в размер на 444 лева,
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6