Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
25.07.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, ХХ състав в публично заседание на тринадесети
юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Д.Б., като разгледа
докладваното от съдия Лесенски НАХД № 967 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление № 13-001396 от 02.05.2018
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик е наложена имуществена
санкция в размер на 1600 лева на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ на „М.-87“ ЕООД с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул. „О.С.” **за нарушение на
чл.303, ал.3 от КТ.
Срещу наказателното постановление е
подадена в срок жалба от „М.-87“ ЕООД, в която се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното постановление и се моли да бъде отменено. Твърди
се, че в случая липсва престиране на работна сила.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, чрез
процесуалния си представител, поддържа жалбата. Ангажира доказателства и излага
допълнителни доводи за отмяна на наказателното постановление поради издаването
му в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила.
Ответникът по жалбата - Дирекция „ИТ” Пазарджик - чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата и иска потвърждаване на
постановлението.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, че в
качеството си на работодател по смисъла на §.1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда е приело на работа непълнолетното лице К.П.П.,
работещ на длъжност „помагащ“, без преди това да е искал и получил разрешение
от Дирекция „Инспекция по труда“. Нарушението било извършено на 14.01.2018 г.
около 16,30 ч., когато при извършена проверка от служители на Дирекция „ИТ”
Пазарджик, между които и свидетелката Г.М. в кафе–аперитив „Б.“, находящо се в гр. Пазарджик, ул. „В. *, установили,
че П. престира труд – изхвърля боклук, зарежда нергилета по масите. Проверяващите
му дали да попълни декларация. При попълване на декларацията по КТ от лицето П.,
служителката от „Инспекция по труда“ Пазарджик Г.М. му оказвала съдействие къде
и какво да пише. Така свидетелят записал, че работи в кафе–аперитив „Б.“ от същия ден като „помагащ“. Не попълнил други данни
касаещи евентуално трудово правоотношение и тъй като твърдял, че не работи там,
а само помага като приятел на собственика, не подписал декларацията. Нарушението
било констатирано на 17.01.2018 г. при извършена проверка фирмата документация
от свидетелката Г.М., която установила, че липсва разрешение от Дирекция
„Инспекция по труда“ и след направена справка в регистъра на разрешенията за
работа на лица ненавършил 18 години. Свидетелката М. приела, че с извършеното е
осъществено нарушение на чл.303, ал.3 от КТ и съставила АУАН на 28.01.2018 година. Управителят
на „М.-87“ ЕООД изложил възражения, че лицето му е приятел и редовен клиент,
като го молил от време на време за дребни услуги, тъй като по здравословни
причини той не можел да извършва определени дейности. Счита, че в случая липсва
каквото и да е трудово правоотношение. Като приел възражението за неоснователно
и въз основа на акта било издадено атакуваното НП от АНО.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе
от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на актосъставителя Г.М.. Те са ясни,
категорични, логични и се допълват от дадените показания на свидетеля К.П.,
както и писмените такива. От събраните доказателства безспорно се установи, че
по време на проверката П. действително е изхвърлил боклук, внесъл каса зад бара
и заредил поне едно нергиле. За последното П. твърди, че било използваното
лично от него.
При така установеното съдът намира,
че жалбата е основателна по следните съображения:
На първо място в хода на проведеното
административнонаказателно производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. В съставения АУАН като обстоятелства на нарушението
е посочено само, че дружеството-жалбоподател е приело непълнолетния П. на
работа като „помагащ“. В издаденото наказателно постановление обаче вече е доста
по-подробно са изложени обстоятелства по нарушението, като вече е посочено, че П.
престира труд като общ работник – изхвърля боклук, зарежда нергилета по масите.
Обстоятелства по извършване на нарушението са задължителен реквизит, както за
съставения акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно
постановление, при което посочването на различни обстоятелства за извършване на
нарушението е в противоречие с императивните разпоредби на чл.42,
т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН. Това принципно води до невъзможност да се установи как
точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на извършителя и пряко накърнява правото му на защита. ЗАНН
определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за
установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на
административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата
и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият въвежда
императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП. Съгласно чл.42, т.3 и т.4
и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в акта и в НП следва да бъдат посочени датата и мястото
на извършване на нарушението, неговото описание и на обстоятелствата, при които
е било извършено. Липсата или несъвпадението на тези данни в АУАН и НП
накърнява от една страна правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна
води до невъзможност съдът да провери по същество законосъобразността на
проведената административно-наказателна процедура. Следва да се отбележи, че с
оглед формалния характер на административнонаказателното производство
институтът на техническа грешка не намира приложение в него и не е предвиден от
законодателя. Нещо повече – съдът действа като въззивна инстанция и не може да
променя по никакъв начин възприетата от АНО фактическа обстановка. Недопустимо
е едва с НП да се въвеждат съществени обстоятелства по извършване на
нарушението, които липсват в АУАН.
На следващо място НП е незаконосъобразно, защото по
същество нарушението остана и недоказано, като от АНО, върху който лежи
доказателствената тежест, не ангажира годни доказателства за редица
съставомерни обстоятелства по нарушението. Не се събраха достатъчно
доказателства на първо място, че П. действително престира труд по трудово
правоотношение. Няма спор, че е изхвърлил боклук и внесъл каса зад бара, но
дали това е достатъчно да приемем, че е налице трудово правоотношение, още
повече при твърдяното от П., че само помага на своя приятел, което пък е
изложено като възражение и от управителя на дружеството-жалбоподател в АУАН. Посоченото,
че последният има здравословен проблем – дискова пролузия - е подкрепено и от медицинска
документация по делото. Това прави изложеното във възражението като много
вероятно отговарящо на истината. Самият П. отрича да е работил в заведението на
някаква длъжност. Това противоречи донякъде на попълнената декларация, но се
установи, че тя е попълнена под диктовката на М.. Тук следва да се отбележат
няколко неща във връзка с декларацията. Първо тя е неподписана. Самият П. заяви
в съдебно заседание, че той я е попълнил, но застава зад попълненото само по
отношение на личните му данни. Това, че работи в заведението, му било диктувано
и последният заяви, че именно затова е и отказал да подпише декларацията – в
знак на несъгласие. Нещо повече – дори и да приемем, че декларация, макар и
неподписана, има някаква доказателствена сила, то е видно, че нея липсват
основни елементи на твърдяното трудово правоотношение като работно време,
почивни дни и трудово възнаграждение. По същественото в случая е, че
актосъставителят и впоследствие АНО явно са изградили изводите си за наличие на
трудово правоотношение на предположения. Не се събраха категорични
доказателства, че извън това, че П. е извършвал някаква работа в кафето по
време на проверката, състояща се в хвърляне на боклук и внасяне на каса зад
бара, което действително е възможно да е по молба на неговия приятел, то
дружеството-жалбоподател се явява работодател на непълнолетния. При липса на
подобни категорични доказателства, са налице съставомерни въпроси, които не са
намерили ясен отговор по делото, поради липса на доказателства за тях,
ангажирани от АНО, а всяко съмнение по отношение на съставомерните
обстоятелства на нарушението следва да се тълкува в полза на наказаното лице.
Само за пълнота следва да се отбележи и че наказващият
орган не е изпълнил задължението си, визирано в чл.28 от ЗАНН. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
НП, поради издаването му в противоречие със закона. Наказващият орган не е
обсъдил подробно в НП дали са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, с което е нарушил чл.53,
ал.1 от ЗАНН. Липсват каквито и да е мотиви в тази насока.
В заключение в НП липсват и мотиви защо се налага именно
посоченото наказание, различно от минималното такова в закона.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено поради процесуални нарушения и при недоказаност
по категоричен начин на извършване на нарушението.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 13-001396 от 02.05.2018 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Пазарджик, с което е наложена
имуществена санкция в размер на 1600 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ на „М.-87“
ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр. Пазарджик, ул. „О.С.”
**за нарушение на чл.303, ал.3 от КТ.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: